Инфекциозна мононуклеоза или „болест на целувката“

Обновена: 26.09.2024|
Инфекциозна мононуклеоза, болест на целувката.

Инфекциозна мононуклеоза, също така наричана болест на целувката, се причинява от вируса на Епщайн-Барр (EBV). Характеризира се с изтощение, висока температура, силно болезнено гърло и увеличени лимфни възли.

EBV инфекциите са широко разпространени по света, което се дължи на способността на вируса да остава в латентно състояние и субклиничното им протичане.

Заболяването се среща предимно в късната детска възраст, юношеството и при млади възрастни. Пикът му е между 15 и 24-годишна възраст.

EBV е ДНК вирус, който спада към групата на херпесните вируси. Над 90% от възрастните имат налични антитела срещу EBV.

 

Как се предава инфекциозната мононуклеоза?

Заболяването от инфекциозна мононуклеоза се появява след многократни тесни контакти между възприемчиви лица и здрави, отделящи вируса в слюнката.

Предаването става чрез контакт с лигавицата на инфекциозни секрети („болест на целувката“).

EBV може да се разпространи чрез контакт със слюнка от заразен човек – например може да се заразите чрез целувка, споделяне на прибори за хранене или пиене от една и съща чаша с човек, който е заразен.

Много хора са изложени на EBV в някакъв момент от детството, въпреки че може да не го осъзнават по това време.

При подрастващите и младите хора, които не са били заразени като деца, излагането често е резултат от контакт със слюнката на заразен човек.

След като човек е бил изложен на инфекция, е възможно вирусът да остане в организма му в продължение на месеци или дори години.

Което означава, че през това време той може да разпространи инфекцията сред други хора, без да осъзнава, че е заразен.

 

Какви са симптомите?

 

Инфекциозна мононуклеоза. Маймунска шарка. Сепсис. Сваляне на температура в домашни условия.

 

Инкубационният период е между 15 и 50 дни. Умората може да продължи месеци наред, обикновено с максимум през първите 2-3 седмици.

Повечето малки деца, които се заразяват с вируса на Епщайн-Барр (EBV), не развиват симптоми. За разлика от тях, хората, които за първи път са изложени на EBV като юноши или възрастни, е по-вероятно да развият симптоматична инфекция поради начина, по който имунната им система реагира на вируса в по-напреднала възраст.

Най-често срещаните симптоми на инфекциозна мононуклеоза включват:

  • Повишена температура – обикновено температурата се повишава максимално следобед или в ранната вечер, като стига до 39,5°C.
  • Болезнено гърло – ангината е задължителен симптом при това заболяване. Характеризира се с псевдомембранозни налепи – жълти или снежно бели. Те могат да бъдат като островчета с неправилна форма или плътни. Налепът е с неравна повърхност и лесно се снема с шпатула без подлежащо кървене. Говорът е носов. При големи налепи е затруднено дишането – особено при малките деца.
  • Увеличени лимфни възли – предимно се засягат шийните и подчелюстните лимфни възли. Увеличават се още преди появата на ангината. На големина са колкото орех или бадем, неболезнени, несраснали.
  • Умора – Тя може да бъде силна и понякога да продължи повече от месец.

При някои хора се наблюдават всички тези симптоми, докато при други има само един или два симптома, като например болки в гърлото или висока температура и увеличени лимфни възли.

Възможно е малките деца и възрастните хора да имат само повишена температура и мускулни болки.

Други симптоми и признаци на инфекциозна мононуклеоза могат да включват:

  • Спленомегалия – появява се в около 50% от случаите, достига своя максимум през 2-рата и 3-тата седмица и обикновено води до едва осезаем спленичен ръб.
  • Лека хепатомегалия

 

Клинични форми

По тежест клиничните форми са лека, средно тежка и тежка. Разграничават се също така типични и атипични, които се наблюдават при деца под 5 г. и възрастни над 40 г.

При възрастните температурата и отпадналостта са по-продължителни, а ангината и лимфонодулитът по-редки.

При малките деца липсва ангина, а по-чести са респираторни прояви от горните дихателни пътища, появата на обриви и генерализирано увеличение на лимфните възли.

 

Усложнения на инфекциозна мононуклеоза

 

Инфекциозна мононуклеоза, болест на целувката.

 

Макар и редки, са възможни някои усложнения като:

  • Промени в кръвната картина
  • Автоимунна хемолитична анемия
  • Гранулоцитопения
  • Тромбоцитопения
  • Хепатомегалия
  • Спленомегалия
  • Пневмония
  • Миокардит
  • Нефрит

 

Как се диагностицира инфекциозна мононуклеоза?

Инфекциозната мононуклеоза може да се подозира въз основа на симптомите и физическия преглед на болния. За потвърждаване на диагнозата се правят кръвни изследвания.

Вашият лекар може да назначи изследвания и за други инфекции, които могат да имат подобни симптоми.

 

Какво е лечението?

 

Инфекциозна мононуклеоза. РНК. Имуносупресори. Е-тата в храните.Астаксантинът. Етноботаника. Защо не сваляте килограми по време на кето диета.

 

Препоръчва се търсенето на лекарска помощ при първите симптоми.

На пациентите с инфекциозна мононуклеоза се препоръчва да почиват през първите две седмици, когато симптомите са най-тежки. След около 2 седмици те могат постепенно да се върнат към дейността си.

Въпреки това, поради риска от разкъсване на далака, трябва да се внимава да не се вдигат тежки предмети и да се избягват контактни спортове в продължение на поне един месец.

Поне докато лекарят не потвърди с преглед или, понякога, с ултразвук, че далакът е възвърнал нормалния си размер.

Треската и болката могат да бъдат облекчени с парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС като аспирин или ибупрофен).

Въпреки това аспиринът не трябва да се дава на деца, тъй като съществува малък риск да предизвика потенциално фаталния синдром на Рей (остра невъзпалителна енцефалопатия и/или чернодробна недостатъчност).

Усложнения като тежък оток на дихателните пътища могат да се лекуват с кортикостероиди.

 

Алтернативни терапии за лечение на мононуклеоза

 

Билки и добавки срещу мононуклеоза.

 

Съществуват природни средства, които биха могли да ускорят възстановяването при мононуклеозата. Има проучвания, които твърдят, че стресът и умората са виновниците за спада на имунната ни система. По-този начин те правят тялото ни по-податливо на инфекцията.

Първото нещо, върху което трябва да се концентрираме, за да се справим с вируса на Епщайн-бар е да намалим стреса до минимум.

Дори да няма конкретни добавки или билки, които да лекуват директно мононуклеозата, съществуват такива, които могат да намалят времето за прекарване на моно или да възпрепятстват появата на усложнения. 

Пълноценното хранене също е важна част от начина, по които преминаваме през мононуклеозата. Яденето на храни, богати на антиоксиданти, повече здравословни мазнини и избягването на рафинирани храни, могат да помогнат за укрепването на имунната система.

Част от добавките, които може да приемаме по време на мононуклеоза са:

  • Омега-3 мастни киселини – намаляват възпалението и засилват имунитета
  • L-лизин – аминокиселина, изгражда мускулите, образува антитела
  • Витаминни – Ц, В комплекс, А, Е – подкрепят имунната система
  • Минерали – цинк, селен, желязо, мед – подсилват защитните функции на тялото
  • Берберин – има мощно антимикробно действие, подпомага в борбата с нежелани патогени

 

Билките, влияещи положително на организма ни по време на инфекцията се явяват:

  • Ехинацея – силни антивирусни свойства
  • Зелен чай – богат на антиоксиданти, има противовъзпалителни ефекти
  • Червена боровинка – има противовирусни ефекти

Въпреки положителното си влияния, част от добавките и билките трябва да се приемат предпазливо, след консултацията с лекар, особено ако става дума за деца. Например – ехиацеята не се препоръчва за хора с алергии и автоимунни заболявания.

Червената боровинка не трябва да се приема при алергия от аспирин или с разредители на кръвта, тъй като може да засили риска от кървене, това важи и за омега-3.

При липса на някои от състоянията, добавките и билките, изброени по-горе, са добър холистичен вариант за помощно лечение на инфекциозната мононуклеоза.

 

Протичане на заболяването

Еволюцията е добра, но продължителна – оздравяването настъпва за няколко седмици. Повечето хора, които страдат от инфекциозна мононуклеоза, се възстановяват напълно без никакви дългосрочни усложнения.

Симптомите обикновено започват да се подобряват в рамките на една до две седмици.

Общата продължителност на заболяването е 2-4 седмици, но месеци по-късно може да персистират оплаквания от отпадналост и трудна концентрация, промени в кръвната картина, лимфонодуломегалия и спленомегалия.

При липса на усложнения протичането на заболяването е благоприятно. При имунокомпетентни лица заболяването се лекува без остатъчни последствия.

Много рядко се развива хронична мононуклеоза с треска, изтощение, загуба на тегло, лимфаденопатия, хепатит и цитопения поради персистираща репликация на вируса.

Някои неоплазми са свързани с EBV инфекция. Точната роля на EBV в канцерогенезата все още не е изяснена. Тези злокачествени заболявания включват назофарингеален карцином, стомашен карцином, болест на Ходжкин.

В зависимост от имунната система са възможни повторни инфекции с EBV. Предишна инфекция с EBV не изключва напълно нова инфекция с вируса.

Понастоящем (2022 г.) не се предлага ваксинация срещу инфекциозна мононуклеоза, но тя е обект на изследвания.

 

Заключение

В заключение, мононуклеозата, известна като „моно“ или „болест на целувката“, е вирусна инфекция, причинена от вируса на Epstein-Barr (EBV).

Въпреки че обикновено се характеризира със симптоми като треска, възпалено гърло, подути лимфни възли и умора, моно може да варира по тежест от лека до тежка.

Повечето случаи на мононуклеоза отшумяват от само себе си с почивка и поддържащи грижи, въпреки че може да отнеме няколко седмици за пълното преминаване на симптомите.

Могат да възникнат усложнения като уголемяване на далака или възпаление на черния дроб, особено в тежки случаи. Превенцията включва практикуване на добра хигиена и избягване на близък контакт с хора, заразени с EBV.

 

Какво е инфекциозна мононуклеоза?

Инфекциозна мононуклеоза, също така наричана болест на целувката, се причинява от вируса на Епщайн-Барр (EBV).

Как се предава инфекциозна мононуклеоза?

Заболяването от инфекциозна мононуклеоза се появява след многократни тесни контакти между възприемчиви лица и здрави, отделящи вируса в слюнката.Предаването става чрез контакт с лигавицата на инфекциозни секрети („болест на целувката“).

Какви са симптомите на инфекциозна мононуклеоза?

Най-честите симптоми са повишена температура, болезнено гърло, увеличени лимфни възли и умора.

Какво е лечението на инфекциозна мононуклеоза?

Треската и болката могат да бъдат облекчени с парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС като аспирин или ибупрофен). Въпреки това аспиринът не трябва да се дава на деца, тъй като съществува малък риск да предизвика потенциално фаталния синдром на Рей.

Категории: Здраве|Публикувана: 10.11.2022|

Източници

Няма източници

Сподели тази статия, избери платформа!

Блог

Рецепти

9cc4d885c7fdc384c73428229736988a?s=96&d=mm&r=g

Петя Маркова е стажант-лекар, учила в престижния немски университет „Алберт Лудвиг“ в гр. Фрайбург и в Тракийски университет, гр. Стара Загора със специалност „Хуманна медицина“. Трудовият й опит е свързан с медицинска практика по работна медицина и като експерт по медицинска информация. Интересите й са насочени към вътрешните болести и здравословния начин на живот.

Свързани публикации

Един Коментар

  1. Нина Георгиева 10.11.2022 at 22:01 - Отговор

    Много полезна информация, прекрасно поднесена от автора.

Оставете коментар