Инфекции на новороденото – 1-ва част

Инфекции на новороденото представляват една съществена част от патологията в неонаталния период. Най-рискови за появата на тези инфекции са недоносените и децата с много ниско тегло при раждането.

Високата смъртност и трайните последствия върху цялостното и особено върху психоневрологичното развитие на преболедувалите подчертават социалната значимост на този вид заболявания.

Видове инфекции на новороденото

Процесът на инфектиране на новороденото може да настъпи по време на бременността, по време на раждането или след него. В зависимост от ключовия момент, в който настъпва контаминацията и заразяването, групираме инфекциите на новороденото по следния начин:

• Антенатални (настъпват преди раждане, вътреутробно)
• Интранатални (настъпват по време на раждане)
• Постнатални (настъпват след раждане)

Първите две групи се наричат още майчино-фетални (вродени) инфекции, а постнаталните – придобити инфекции.

Какви са рисковете на най-честите инфекции на новороденото?

Клиничната картина на майчино-феталните инфекции на новороденото се определя не толкова от вида на причинителя, колкото от времето, когато настъпва инфектирането.

В зависимост от срока на бременността, един и същи микроорганизъм може да причини аборт, смърт на плода, малформация, признаци на обща фетална инфекция или пък тя да се развие в първите седмици след раждането.

Какво означава акронимът TORCH? 

TORCH е въведен за обозначаване на най-честите вродени инфекции в тесния смисъл на думата:

• Т – toxoplasmosis или в превод – токсоплазмоза
• О – other или в превод “други”, сред които сифилис, Зика вирус, Варицела – Зостер вирус
• R – rubella или в превод – рубеола
• C – (CMV) cytomegalovirus или в превод – цитомегаловирус
• H – (HSV) herpes simplex congenitus или в превод – вродена херпесна инфекция и Hepatitis – хепатитна инфекция

Защо се обединяват под този акроним?

Най-често срещаните инфекции на новороденото, обединени под този акроним, се отличават съществено по своята епидемиология, специфични диагностични тестове и възможности за лечение.

Независимо от своята различна етиология, вродените инфекции имат някои общи симптоми, които имат насочващо значение към тази патология. Тези насочващи прояви са налице след раждането. Освен тях всяка една от инфекциите на новороденото има своите клинични особености, по които може да бъде диагностицирана с голяма вероятност още в началото.

В настоящата статия ще бъдат разгледани Т-токсоплазмоза, C-Цитомегаловирусна инфекция, а в продължението й – Сифилис, Рубеола и Херпесна инфекция.

Т-токсоплазмоза – какво знаем за тази инфекция?

Tоксоплазмозата е широка разпространена зооноза. Това са група от заразни и паразитни заболявания, които се разпространяват от животински видове на хора и обратно.

Причинителят на тоскоплазмозата е Toxoplasma gondii. Tой е облигатен (зависим от своя гостоприемник), интрацелуларен паразит, което подчертава необходимостта му да съществува пълноценно само в рамките на клетката.

Заразяването става чрез консумация на храна и вода, замърсена с форми на паразита. Такива съдържат недобре термично обработено месо и непастьоризирано мляко.

Тъй като в днешно време хората са информирани по отношение на здравните рискове от тези продукти и термично ги обработват, заразяването става често при контакт с котешката тоалетна на домашния любимец.

Инфекцията може да протече асимптомно при здрави индивиди. Но бременната жена е с променен имунитет, което обуславя присъствието на риск при тази инфекция.

Какъв е рискът от фетална инфекция?

Рискът от фетална инфекция се повишава с напредването на бременността, но в същото време тежестта на клиничната изява намалява.

Инфекцията, възникнала в първите два триместъра, е най-опасна за плода. За сметка на това, заразяването през третия триместър е с по-лека клиника и новороденото изглежда здраво.

Какви клинични прояви има токсоплазмозата у новороденото?

Вродената токсоплазмоза протича като субклинична (лека форма) и сиптоматична (по-тежка):

• При първата форма, макар и непосредствено след раждане да са асимптомни, в последващите възрастови периоди децата могат да развият различни патологични състояния. Сред тях са затруднения в обучението, епилепсия, намален коефициент на интелигентност, очни проблеми – ретинопатия.
• При втората форма, непосредствено след раждане, се установяват жълтеница, пневмонит – инфекция на белодробната тъкан, засегната е също централната нервна система, поразени са структури на окото поради развитие на хориоретинит и ретинопатия с очни прояви. Регистрират се редица варианти на увреждане на очите – микрофталмия или “малки очи”, катаракта, атрофия на зрителния нерв, които могат да доведат до нарушения в зрението.

Как се диагностицира инфекцията с токсоплазмоза?

При съмнение за тази инфекция се изследва амниотична течност, фетална кръв и/или Тoxoplasma PCR, включително и на плацентата. Пренаталното ултразвуково изследване също може да насочи диагностичното мислене в посока на тази инфекция сред няколкото инфекции на новороденото. Необходимо е отдиференциране, клинично и лабораторно, на токсоплазмозата от другите инфекции на новороденото.

Kак лекуваме инфекцията?

Лечението на инфекциите на новороденото по-често е специфично – насочено срещу конкретния причинител. За повлияване инфекцията с токсоплазма се провежда курс с конкретен антибиотик, който може да започне при нововъзникнала по време на бременността инфекция.

Тъй като антибиотичната терапия при новородено може да има потенциално токсичен ефект, тя стартира само при убедителни данни за органна дисфункция.

Как може да профилактираме инфектирането?

1. Скрининг на бременната за наличието на инфекцията.
2. Избягване на контакт на бременната с котки и кучета или по-специфично – смяната на тоалетната и контактът с фецес да е преустановен по време на бременността.
3. Добро измиване на зеленчуците и добра топлинна обработка на месни продукти и мляко.

C-Цитомегаловирус – какво знаем за тази инфекция?

В днешно време това е най-честата сред вродените инфекции на новороденото – засяга 1-2% от новородените, но само 10% от инфектираните са с изявена клинична картина.

Причинителят на заболяването е ДНК-вирусът Цитомегаловирус (CMV), който в организма на човека може да остане дълго време латентен и периодично да се реактивира. Вирусоносителството е широко разпространено сред населението.

Инфектирането на плода става трансплацентарно, но може да настъпи и по време на раждането или постнатално –  чрез майчината кърма или преливане на заразена кръв.

Това представя тази инфекция с всичките й разновидности: антенатално, интранатално (които в началото обозначихме като вродени инфекции) и постнатално – придобита инфекция.

Как се проявява инфекцията с цитомегаловирус при новороденото?

Наблюдават се отново две форми на заболяването: асимптомна без клинична проява и симптомна с по-тежка клиника. Преобладаващата част от новородените са асимптомни към момента на раждане. Проследяването им обаче в по-късна възраст установява повишен риск от слухови и очни нарушения, неврологични патологични прояви. Присъстват и затруднения в развитието.

• Доносените новородени в по-голямата си част са асимптомни и без последици.
• При недоносени могат да се наблюдават и двата клинични варианта със симтоми, характерни за сепсис – инфекция на кръвта.

Как диагностицираме инфекцията с цитомегаловирус?

Диагностицирането е затруднено, тъй като често клиничните, лабораторните и образните изследвания са твърде неспецифични и могат да се припокрият с проявите на друго съпътстващо заболяване.

С цел откриване на инфекции на новороденото се прилагат техники за изолиране на вируса, вирусни компоненти или генетичния му материал от амниотична течност, кръв, урина, ликвор (церебро-спиналната течност), назофарингеален секрет.

Пробите се взимат 2-3 седмици след раждане, за да се диагностицира вродената форма на инфекцията. Важно е да се отдиференцира от инфекция с токсоплазмоза поради някои сходни клинични прояви.

Как лекуваме инфекцията с цитомегаловирус?

Новородените без симптоми не подлежат на медикаментозно лечение. За тези новородени с доказана симптоматична инфекция е необходимо лечение с конкретен антивирусен медикамент в подходяща доза и  съобразена продължителност.

Kак може да профилактираме инфекцията с цитомегаловирус?

1. Добра хигиена на ръцете – измиване с обичайния сапун и дезинфекция с алкохол съдържащи дезинфектанти ограничава значително разпространението на вируса.
2. Да се избягва кърменето от майки с високи нива на вируса в кръвта.
3. Да се провери от специалисти по обществено здраве статуса на всички жени в детеродна възраст по отношение на количеството вирус в кръвта. Това е мярка, която все още подлежи на дискусии.

Обнадеждаващи са и опитите, които вече са стартирали, за ваксинация с цел профилактиране на майчината инфекция.

Към момента няма лицензирана ваксина за широка употреба срещу цитомегаловирус.