Ехинацея в помощ на имунната система

В сезона на настинките и променливото време ви представяме билката ехинацея. Нейната слава като природен имуностимулатор е известна по целия свят.

Освен да подкрепя имунната система и да се бори толкова ефективно с грипа, тази чудна билка има и още куп полезни свойства, като в миналото е била известна като „панацея за всичко.“

Как да подсилите имунната си система с ехинацея?

Може да си направите чай от ехинацея, като залеете една супена лъжица от изсушената билка с половин литър вода и разпределите отварата на три части, като ги приемате преди всяко хранене, не повече от 10 последователни дни.

Към чая може да добавите мед или джинджифил, с което още повече ще подсилите действията им.

3-4 мл спиртен екстракт или 300 мг таблетки, три пъти дневно, пък има бърз ефект при първите признаци на грип и настинка.

Въпреки че се прилага като превантивно средство, нейните ефекти са най-силни при първи симптоми, като се приема не повече от 48 часа след изчезването на симптомите.

Може да срещнете препарати от ехинацея в аптечната мрежа под формата на:

• Сироп
• Капсули
• Течен екстракт
• Спиртна тинктура
• Инжекционен разтвор
• Изсушена форма

Често се влага екстракт от нея в детски витамини, в комбинация с черен бъз за засилване на имунитета.

Домашен мехлем от ехинацея

Ако желаете да си имате под ръка лек за кожни рани, изгаряния и ужилвания от насекоми, ние ви предлагаме съвсем простичка и лесна рецепта за домашен мехлем с ехинацея.

Нужни са ви само две съставки:

• 1 капка тинктура от ехинацея
• 2 с. л. кокосово масло

Начин на приготвяне:

1. Изсипете кокосовото масло в купа.
2. Прибавете тинктурата от ехинацея и разбъркайте.
3. Нанесете върху проблемната зона внимателно.

Какви са лечебните свойства на ехинацеята?

Най-известните ефекти на ехинацеята са имуностимулиращото, противовирусно и антибактериално действие, като най-често се използват корените, стъблата и цветовете на растението.

Полезните й действия се дължат на флавоноидите, полизахаридите, кафтаровата, хлорогеновата, цикоровата и кафеената киселина.

Силните антибиотични свойства на ехинацеята пък се дължат на ехинакозидът – водоразтворим гликозид, срещащ се в E.Pallida, E. Аngustifolia и следи от него в E.purpurea.

Цикоровата киселина е антиоксидант и засилва отговора на имунната система, като E.purpurea показва по-висока антиоксиданта активност от E.Pallida и E.Аngustifolia.

В ехинацеята се съдържат още и:

• Витамини А, С и Е
• Инулин
• Етерични масла
• Минерали (желязо, калций, селен, силиций, магнезий, йод)

Тя инхибира растежа на стафилококи, стрептококи, ешерихия коли и херпесни вируси.

В медицината екстрактът от ехинацея се предписва при:

• Инфекции на дихателните пътища
• Бактериални пневмонии
• Остър и хроничен бронхит
• Синузит, ринит, назофарингит
• Трахеит, ларингит, възпаление на сливиците
• Пиелонефрит, цистит и заболявания на простата

Освен мощното си имуностимулиращо действие, сред полезните ефекти на този природен дар са още:

• Силно пречистващо действие върху кръвоносната, лимфната система и черния дроб.
• Понижаване на кръвната захар и намаляване на инсулиновата резистентност.
• Стимулиране на клетъчната апоптоза на раковите клетки, вследствие от засилване на имунната система.
• Регенериране на епидермиса и премахване на петната по кожата.
• Поради противовъзпалителното си действие, билката ехинацея е полезна още при артрит и ревматизъм.
• Действа ефективно и при гъбични инфекции.

Какво представлява билката ехинацея и как да я разпознаем?

Ехинацея (Echinaceae) е наименованието на рода цветя, с подобни на маргаритки съцветия, от семейство Сложноцветни (Asteraceae). Тe са многогодишни тревисти растения, чийто произход се смята, че е Северна Америка.

Названието на рода произхожда от гръцката дума „echinos“, която означава морски таралеж, поради характерния за различните сортове бодлив център.

Виреят там, където има повече светлина, и някои от тях могат да достигнат до 2 метра височина. Има различни видове от род Ехинацея, като най-разпространената е пурпурната.

Видове ехинацея

• Ehinaceae purpurea

Най-разпространеният сорт от род Ехинацея. Характеризира се с пурпурни цветчета и кафяв център, като се срещат и комбинации от лилави или бели венчелистчета и оранжев център или розови цветчета и кафяв център.

• Echinaceae angustifolia

Притежава розови или лилави цветчета с оранжев център, вретеновидни и разклонени корени и тъмнозелени, продълговати листа.

• Echinaceae paradoxa

Единствената в рода, която има жълти, а не розови цветчета, като има шоколадово-кафяв център.

• Echinaceae serotina

На вид е много подобна на пурпурната ехинацея, но с по-тесни листа и с 60 см по-ниско стебло.

• Echinaceae atrorubens

Достига до 90 см височина и има удължени и разклонени корени. Венчетата й са по-често лилави, но се срещат и розови.

• Echinaceae pallida

Тя има сходни лилаво-розови цветове, но в по-бледи нюанси и по-деликатни венчелистчета. Достига до 80 см височина.

• Echinaceae simulata

Има подобен вид на E.palida с бледолилави венчелистчета и цъфти от края на пролетта до средата на лятото.

• Echinaceae sanguinea

Нейните венчелистчета са розови до бледолилави, а центърът й към края е кафеникав, а в средата със зелен оттенък.

• Echinaceae laevigata

На вид прилича на своя близък родственик E. purpureae и е федерално застрашен вид в Съединените щати.

• Echinaceae tennesseensis

Рядък вид, който се характеризира с лилави лъчеви венчелистчета и кафяв център.

Всички видове от род Ехинацея имат лечебни свойства, като най-важни на съвременния пазар поз формата на билкови лекарства са Е.purpurea, E.Pallida, E. аngustifolia.

Индианският „лек за всичко“

Била е позната още на коренните жители на Америка – те са я използвали като „лекарството за всичко.“  Прилагали са я дори и като лек при ухапване от змия.

Индианските племена разкриват своите познания за лечебните ефекти на европейските заселници и ехинацеята става една от най-известните билки в Америка. Била е широко прилагана от еклектичните лекари (клон на американската медицина, употребяващ ботанически лекарства и физиотерапевтични практики, известен през 19 и 20 век).

E.angustifolia е най-предписваното лекарство през 20-ти век в САЩ, като нейната употреба намалява едва след въвеждането на антибиотиците. Мехлеми от нея се прилагат в медицината и при кожни възпаления, за лечение на рани, изгаряния и язви.

През 1885 година E.angustifolia е включена в патентовано билково лекарство, известно като „пречиствателят на кръвта“ на д-р Майер (лекар от Небраска, САЩ, с немски произход).

Той вярвал толкова силно в ефектите на това растение, че предложил да се остави да бъде ухапан от гърмяща змия в присъствието на лекарите и да се лекува само с ехинацея, за да докаже ефективността й.

Въпреки упоритостта на д-р Майер, Американската медицинска асоциация (АМА), определя ехинацеята като „безполезно лекарство на шарлатани“.

Независимо от това, д-р Майер бил напълно убеден в чудодейните свойства на тази билка и я представил пред двама видни лекари за това време – д-р Джон Лойд (професор в Еклектичния медицински институт и по-късно президент на Американската фармацевтична асоциация) и д-р Джон Кинг (автор на King`s American Dispensatory).

Въпреки първоначалния си скептицизъм, д-р Джон Кинг впоследствие определя ехинацеята като много полезно и ефикасно средство срещу инфекциозните заболявания, включително и ширещите се по това време опустошителни болести – дифтерия, скарлатина, менингит, варицела, морбили и грип.

Тя е включена и в неговата медицинска книга, описваща различните билки и техните действия, известна като King`s American Dispensatory (публикувана за първи път през 1858 година и изцяло пренаписана през 1898 година).

В този медицинско-ботанически труд, ехинацеята е описана още като: „Много добро апетитостимулиращо средство, което насърчава процесите на храносмилане. Ефикасно е при дуоденална язва и други форми на стомашно-чревни заболявания със затруднено храносмилане, с болка и слабост. Малко лекарства са така ефективни и при язвен стоматит, като се твърди, че притежава бърз ефект.“

Има ли странични действия и противопоказания

Препоръчва се да не се приема повече от 8 седмици, тъй като билката губи от ефективността си. При прием на имуносупресивни лекарства и хора с автоимунни заболявания е противопоказна.

При повечето хора, при прием не повече от 8 седмици, билката е безопасна. Много рядко са възможни алергични реакции.

Обобщение

Ехинацея е активната съставка в толкова много медикаменти с имуностимулиращо и антибактериално действие, но както видяхме, тя е в помощ и на още куп здравословни проблеми.

Каквото и да кажем за природните дарове, ще е малко. Неслучайно те са били на висока почит от дълбока древност и те са били вдъхновението за всички съвременни лекарства.