Акромегалия (уголемяване на органи) – причини и лечение

Акромегалия е рядко хормонално заболяване, което се характеризира с прекомерно производство на растежен хормон (GH) и инсулиноподобен растежен фактор 1 (IGF-1).

Това състояние обикновено се проявява в зряла възраст и се развива постепенно в продължение на няколко години. То води до уголемяване на костите и тъканите, особено в ръцете, краката и лицето.

Често причината за развиването на акромегалия е доброкачествен тумор в хипофизната жлеза, известен като аденом на хипофизата. Вследствие от него се получава свръхпроизводство на растежен хормон. Въпреки това, в редки случаи други тумори или състояния извън хипофизната жлеза също могат да предизвикат повишено производство на GH.

История на заболяването

Акромегалия е здравословно състояние, което е официално признато в края на 19 век., след като анатоми и физиолози започват да се задълбочават във функциите на хипофизната жлеза. Те изследват значението й за растежа и развитието и осъзнават, че туморите на хипофизата могат да доведат до гигантизъм – състояние, причиняващо прекомерен растеж при децата.

Първото подробно описание на акромегалия датира от края на 19 век и е направено от френския лекар Пиер Мари и колегата му Ернест Бесние.

Терминът произлиза от гръцките думи „акрон“, което означава крайност, и „мегалия“ – уголемяване.

Мари и Бесние определят акромегалията като отделна единица от гигантизма, въпреки че и двете състояния произтичат от аномалии на хипофизата.

Гигантизмът обикновено се появява по време на детството или юношеството, възниквайки преди затварянето на растежните пластини в костите. При него прекомерният GH води до неконтролиран, бърз линеен растеж. За разлика от него, акромегалията се развива в зряла възраст след затваряне на растежните пластини.

Напредъкът в медицината, особено в разбирането на ендокринологията и развитието на образни техники, подобрява диагностиката и лечението на здравословния проблем. В началото на 20-ти век се развиват хирургични техники за отстраняване на тумор на хипофизата, които предлагат потенциален лек за някои пациенти.

Въвеждането на радиоимуноанализа в средата на 20-ти век помага за измерването на хормони като растежен хормон и инсулиноподобен растежен фактор 1 (IGF-1) и улеснява силно диагностицирането и проследяването на акромегалията.

Какви са симптомите на акромегалия?

Бавното прогресиране на акромегалията често забавя диагностицирането му. Симптомите на състоянието се развиват постепенно в продължение на години и могат да варират от човек на човек.

Най-честите включват:

• Постепенни промени в чертите на лицето. Състоянието може да доведе до изпъкнала челюст, уголемен нос, удебелени устни и по-голямо разстояние между зъбите.
• Уголемени крайници. Това често е един от най-ранните признаци, като ръцете и краката стават по-големи от нормалното.
• Кожни промени. Може да се появят удебеляване на кожата и белези по кожата поради прекомерния растежен хормон.
• Подуване на меките тъкани. Органите и тъканите в цялото тяло се увеличат, което води до загрубял вид, удебелена кожа и подуване в различни области.
• Болки в ставите. Разрастването на костите и тъканите може да доведе до болки в ставите, скованост и симптоми, подобни на артрит.
• Повишено изпотяване. Възниква поради увеличените потни жлези.
• Главоболие. Честите и упорити главоболия могат да възникнат поради натиска върху мозъка и околните структури, причинени от увеличената хипофизна жлеза или тумор.
• Промени в зрението. Натискът върху нервите около очите може да причини проблеми със зрението, като замъглено или двойно виждане, а в тежки случаи и загуба на периферно зрение.
• Уголемяване на органи. При по-тежки случаи вътрешните органи също могат да бъдат засегнати, което води до усложнения като кардиомегалия (уголемено сърце), което може да причини сърдечни проблеми.

Освен видимите физически промени, акромегалията може да причини различни здравословни усложнения. Хората с това състояние могат да изживеят сърдечни проблеми, диабет поради инсулинова резинстентност и сънна апнея.

Ако не се лекува, акромегалията може да доведе до сериозни здравословни проблеми, засягащи сърдечно-съдовата система, дихателната система и цялостното качество на живот. Симптомите постепенно се влошават, затова ако забележите някой от тях, веднага потърсете медицинска експертиза и лечение.

Диагностика

Диагностицирането на акромегалия включва многостранен подход. Лекарят обикновено извършва преглед, за да открие физически промени и да оцени медицинската история за признаци на заболяването.

Кръвните тестове, измерващи нивата на GH и IGF-1, предоставят важна диагностична информация. Допълнителни тестове като за глюкозен толеранс или образни изследвания като MRI или CT сканиране на мозъка помагат да се потвърди диагнозата, идентифицирайки тумори или аномалии на хипофизата.

Ранната диагноза е важна за навременното лечение на състоянието и предотвратяването на свързаните с нея усложнения.

Лечение

Хирургичното отстраняване на тумора, причиняващ свръхпроизводството на GH, често е лечение от първа линия, особено ако туморът е относително малък и локализиран.

В случаите, когато операцията не е напълно ефективна или ако туморът не може да бъде напълно отстранен, се използват лекарства за понижаване на нивата на GH и контролиране на симптомите.

Лъчева терапия е лечение, до което се прибягва, когато операцията и лекарствата са неефективни или когато туморът не може да бъде напълно отстранен. То се използва за свиване или унищожаване на туморните клетки и намаляване производството на хормони. Има бавно действие и може да отнеме няколко години, за да постигне пълния си ефект.

Редовните прегледи и проследяването на хормоналните нива са от решаващо значение след лечението. Кръвните тестове могат да помогнат да се оцени ефективността на лечението и да се определи дали е необходима допълнителна терапия.

Управлението на симптомите включва практики за здравословен начин на живот, свързани с регулиране нивата на кръвната захар за предотвратяване на диабет, справяне със сърдечно-съдовите рискове и управление на всякакви костни или ставни усложнения. Включва балансирана диета, упражнения и адекватен сън.

Изборът на лечение зависи от различни фактори, включително размера и местоположението на тумора, реакцията му към лечението и индивидуалните здравословни съображения.

Заключение

Акромегалия е сложно хронично състояние, характеризиращо се с прекомерно производство на растежен хормон (GH) и инсулиноподобен растежен фактор 1 (IGF-1). Обикновено е предизвикано от доброкачествен тумор в хипофизната жлеза, известен като аденом, който предизвиква прекомерно производство на растежен хормон.