Йога – какво знаем за нея?

Йога е една изключително нашумяла практика, която буди любопитството на все повече хора. Това е така не само заради нейните здравни ползи, но и заради нейните вълнуващи история, традиции и принципи.

Тя не е просто физическа практика, а цялостна система за начин на живот, която да подпомага нашето физическо, психическо и емоционално здраве. Включва дори етични принципи, които да насочват човека в отношението му към вътрешния и външния свят, към себе си и към околните.

Въпреки че произлиза от Индия, с времето тя успява да се разпространи по целия свят. До ден днешен привлича нови и нови последователи, защото постоянно се адаптира към неизбежно променящите се нужди на човека.

Съществуват различни йога стилове, което прави практиката достъпна за широк кръг от хора. Практикуващите могат да изберат практика, съобразена с възрастта, здравословното им състояние, физическата подготовка и личните им предпочитания.

Йога има множество ползи за здравето и може да помогне на съвременния човек да подобри значително качеството си на живот. За действието на практиката, нейните предимства и причините тя да е обект на такъв интерес ще продължим да говорим в тази статия.

Йога е холистична практика, която произхожда от древна Индия. Тя съчетава физически пози (асани), дихателни упражнения (пранаяма), медитация и етични принципи.

Думата „йога“ идва от санскритската дума „yuj“, която означава обединяване.

Често срещано и изключително погрешно схващане е, че за да практикуваш йога, се изисква гъвкавост. Всъщност тя е всеобхватна практика, която всеки може да адаптира към възрастта, физическия си опит, подготовката и възможностите си и, разбира се, здравословното си състояние. Важно е единствено да имаш желание да работиш с тялото и да се отнасяш с търпение и внимание към него, приемайки неговите ограничения и физически и психически бариери.

Някои хора се насочват към практиката заради нейната философия, а други – заради ползите, които има за физическото им състояние. Във всеки случай тя насърчава хората да намерят своя личен смисъл от практиката и да приемат единствено онези учения, които кореспондират с техните собствени разбирания и усещания за света.

Точният произход на йога не е добре документиран, тъй като знанието се е предавало от уста на уста, от учител на ученик.

Най-ранните писмени препратки могат да бъдат намерени в древните текстове, известни като „Ведите“, които са съставени между 1500 и 500 г. пр.н.е. Те съдържат химни, ритуали и философски учения и споменават медитацията и култивирането на вътрешна тишина.

Един от най-влиятелните текстове са “Йога сутрите” на Патанджали, които са съставени около 2 век пр.н.е. Сутрите предоставят систематична и философска рамка за практикуването на йога.

Текстът очертава осемте стълба, известни като Ащанга йога, които включват:

• етични принципи,
• физически пози,
• контрол на дишането,
• концентрация, медитация и
• духовно поглъщане.

През вековете се появяват различни школи и традиции, всяка със собствен акцент и практики. Йога продължава да се развива и адаптира към нуждите на човека.

В края на 19-ти и началото на 20-ти век йога привлича вниманието на Запад чрез усилията на индийски гурута, които пътуват до Европа и Съединените щати. Тези влиятелни учители, включително Свами Вивекананда, Парамаханса Йогананда и Свами Шивананда, представят йога на по-широка публика и предизвикват интерес към нейните философии и практики.

В средата на 20-ти век практиката се популяризира значително, тъй като повече хора разпознават нейните потенциални ползи за физическо здраве, психическо благополучие и намаляване на стреса. Студия и центрове започват да се появяват по целия свят и различни стилове йога като Ащанга, Айенгар, Кундалини и Виняса печелят последователи.

Днес йога се практикува от милиони хора по целия свят и е призната за цялостна система за физическо, умствено и духовно развитие. Постоянно се появяват нови вариации и хибридни стилове, които отговарят на различни предпочитания и нужди.

Философията на йога е насочена към поддържането на баланс на ума, тялото и духа, което от своя страна може да подобри качеството на живот и да направи човека по-осъзнат и по-свързан.

Тя представя един по-дълбок прочит на човешкия живот и насърчава хората да се вгледат без осъждане в себе си и околните.

Целта на практиката е да ни помогне да приемем всичко, което е извън наш контрол, и да концентрираме вниманието си единствено върху онова, което зависи от нас – както в междуличностните отношения, така и на едно по-високо, вселенско ниво.

Друг важен аспект е непривързаността, която представлява не липса на любов и свързаност, а осъзнаване, че всяко житейско преживяване е преходно. Вкопчването в дадени хора, предмети, преживявания или дори модели на начин на живот често ни пречи да изпитаме истинско удоволствие в живота.

Йога ни помага да намерим стабилността, от която се нуждаем, и да върнем доверието в себе си. Учи на уважение и грижа за физическото тяло и на осъзнаване и разбиране на човешките чувства и усещания.

Има множество йога стилове или традиции, които са се развили с течение на времето, всеки със свой уникален фокус, принципи и практики. Ето някои от най-популярните йога стилове:

• Хатха йога е широк термин, който обхваща много физически йога практики. Фокусира се върху асани (пози), пранаяма (дихателни упражнения) и медитация. Тази практика е основа за развиването на множество други йога стилове. 
• Виняса флоу се характеризира с плавни и динамични движения, които са синхронизирани с дишането. Има преливане от поза в поза и често включва поредици от поздрави към слънцето.
• Ащанга е строга и физически изискваща практика, която следва специфична последователност от пози. Включва синхронизирано дишане и се фокусира върху силата, гъвкавостта и издръжливостта.
• Айенгар йога поставя голям акцент върху подравняването и прецизността във всяка асана. Подпори като блокчета, колани и одеяла често се използват за подпомагане на постигането на правилно изпълнение и по-дълбоко навлизане в позите.
• Бикрам, известна още като „хот йога“, се състои от фиксирана последователност от 26 пози и две дихателни упражнения. Класовете се провеждат в отоплена стая, обикновено около 40 градуса по Целзий.
• Кундалини съчетава динамични движения, дихателни техники, пеене и медитация. Има за цел да събуди спящата духовна енергия в тялото и да насърчи духовния растеж.
• Ин йога е бавен стил, който се фокусира върху продължително задържане на пасивни пози. Насочен е към дълбоките съединителни тъкани и насърчава гъвкавостта, здравето на ставите и вътрешната тишина.
• Възстановяващата йога включва задържане на релаксиращи пози с помощта на подпори за продължителни периоди. Има за цел да предизвика дълбока релаксация, освобождаване на напрежението и възстановяване на тялото и ума.
• Пауър йога – енергичен и предизвикателен стил, повлиян от Ащанга йога. Фокусира се върху изграждането на сила, издръжливост и гъвкавост чрез динамични движения.

Йога има множество физически предимства.

С практикуването на различни асани можем да подобрим и предизвикаме своята сила, гъвкавост и баланс.

Това може да помогне при множество здравословни проблеми като хронична болка, депресия, респираторни проблеми като например астма и др. Редовното практикуване подпомага функциите на щитовидната жлеза. Действа и за регулиране на кръвната захар и облекчаване на симптомите при диабет.

С редовна практика можем също така да подобрим метаболизма си и да поддържаме здрава храносмилателна система.  Някои йога пози като усуквания и навеждания напред стимулират храносмилането и облекчават храносмилателните проблеми.

Поради причина практикуването на йога, особено на по-динамични стилове и на специални практики като йога за отслабване и фат-бърнинг, могат да ни помогнат да свалим излишните килограми и стегнем тялото си.

Практиката има ефект и върху нашия ум и емоционалното ни здраве. Може да ни помогне да намалим стреса и напрежението, да освободим задържаните негативни емоции и страхове, да подобрим концентрацията и да подсилим волята си. Можем дори да подобрим и качеството на съня си и да се справим с инсомнията, защото практиката успокоява нервната система.

Асаните представляват най-различни йога пози, които са предназначени да подобрят силата, гъвкавостта, баланса и отпускането на тялото. Редовното им практикуване може да доведе до подобряване на стойката, подсилване на издръжливостта и цялостно физическо здраве.

Позите целят както да подобрят физическото състояние, така и душевното, т.е. целта е да се постигне симбиозата между ума и тялото.

Дъхът е инструментът за свързване на физическото с духовното. Кординирането на дишането с движението по време на йога култивира дълбока връзка ум-тяло.

Асаните се изпълняват внимателно с фокус върху дъха и върху усещанията, които се появяват в тялото във всеки един момент. Така практикуващият се движи осъзнато и постига вътрешно спокойствие и яснота.

Пранаяма е практика за контролиране и регулиране на дишането в йога. Думата „пранаяма“ произлиза от санскрит, където „прана“ се отнася до жизнената сила или жизнената енергия, а „аяма“ означава разширяване.

Пранаяма започва с култивиране на осъзнаване на дишането. Наблюдавайки естествения ритъм на дишането, човек става по-осъзнат за качеството и дълбочината на вдишването и издишването.

След това идва контролирането на дишането. Техниките на пранаяма включват съзнателно регулиране на дишането, включително контролиране на дължината, продължителността и интензивността на вдишване, издишване и задържане на дъха. Това позволява по-преднамерен и балансиран модел на дишане.

Пранаяма има за цел да балансира и засили потока на прана, енергията на жизнената сила, която поддържа всички живи същества.

Чрез манипулиране на дишането практиките на пранаяма помагат за премахване на енергийните блокажи, повишават жизнеността и събуждат пасивните енергийни центрове в тялото.

Пранаяма предлага множество ползи за физическо и психическо благополучие. Може да помогне за намаляване на стреса, успокояване на нервната система, подобряване на белодробната функция, подобряване на фокуса и концентрацията, повишаване на енергийните нива, насърчаване на релаксацията и поддържа цялостното респираторно здраве.

Медитацията е неразделна част от йога практиката, която цели да засили способността на ума да се фокусира и да му помогне да постигне състояние на вътрешно спокойствие и яснота.

Медитацията е практика на обръщане навътре, успокояване на мислите и изживяване на повишено чувство за осъзнатост и присъствие.

Докато асаните (позите) изграждат сила и гъвкавост в тялото, медитацията помага за намаляване на стреса, безпокойството и умствената възбуда. Тя има положителен ефект върху физическото здраве – за понижаване на кръвното налягане, подобряване на качеството на съня и засилване на имунната система.

Има различни техники за медитация в рамките на йогийската традиция. Обичайните техники включват фокусиране върху дишането, повтаряне на мантра или свещена дума, визуализации и практики, базирани на внимание. Всяка техника има своите уникални предимства и подходи.

Една популярна форма на медитация включва концентриране на вниманието в настоящия момент с неосъждащо съзнание. По време на нея практикуващите наблюдават мислите, усещанията и емоциите си като странични наблюдатели, без да се привързват към тях или да реагират.

Медитацията за концентрация включва фокусиране на вниманието върху един обект, като дъх, мантра или пламък на свещ. Тази практика помага за развитието на концентрация и психическа стабилност. Като тренира ума да остане фокусиран, медитацията на концентрация култивира яснота и усещане за вътрешна тишина.

За начинаещи водената медитация може да бъде най-полезна. Водените медитации са аудиозаписи или сесии на живо, водени от учител, който дава инструкции за отпускане и визуализации. Тези сесии могат да помогнат за задълбочаване на релаксацията и научаване на основните техники за медитация.

Осемте нива, известни още като Ащанга йога, представляват цялостна система, която е описана в “Йога сутрите” на Патанджали. Нивата осигуряват рамка за практиката и философията на йога, като насочват практикуващите към физическите и духовните й аспекти.

Първите две нива, Яма и Нияма, представляват етични принципи и насоки за лично поведение, докато останалите шест се фокусират върху физически пози (асани), контрол на дишането (пранаяма), медитация и извисяване на съзнанието.

Етичните принципи на Яма са петте въздържания, насочени към свързването с външния свят: ненасилие, некражба, непритежание, истинност, умереност.

Принципите Нияма са петте съблюдавания, отношението ни към самите себе си и вътрешния ни свят: чистота, доволство, дисциплина, самоизследване и отдаване на по-висша сила.

Интегрирането на тези принципи в начина на живот извън залата, далеч от постелката е много важно за подобряването на нашите вътрешни баланс и стабилност и подхранването на удоволствието от живота.

Правилното подравняване в йога е много важно, защото гарантира безопасна и ефективна практика. Обръщайки внимание на подравняването на тялото – позиционирането на стъпалата, коленете, бедрата, раменете и гръбнака, можем да предотвратим наранявания и да извлечем максимално много ползи от практиката.

Грешното изпълняване на позите може да доведе до наранявания, затова се препоръчва начинаещите да започнат да практикуват с преподавател, който да им обясни и покаже спецификите на всяка поза. Той може да съдейства на практикуващите с насоки за модификации и различни варианти на позите, които да са съобразени с тяхното здравословно състояние и умения.

С редовна практика човек може да напредне и да задълбочи своето разбиране и способности в изпълняването на асаните. Постепенното изграждане на сила, гъвкавост и стабилност дава възможност за изследване на по-предизвикателни пози и вариации. Важно е обаче да се подходи към практиката с търпение и уважение към ограниченията на тялото.

Чакрите са енергийни центрове или фокусни точки във финото тяло според древните йогийски и индуски традиции. Думата „чакра“ произлиза от санскрит и означава „колело“ или „кръг“.

Смята се, че чакрите са въртящи се колела или вихри от енергия, които се движат по гръбначния стълб от основата до темето на главата. Те са свързани със специфични органи, жлези и нервни снопове във физическото тяло.

Балансираните и отворени чакри улесняват плавния поток на енергия (прана) в цялото тяло, насърчавайки физическото, умственото и емоционалното благополучие. И обратното – дисбалансите или блокажите в чакрите допринасят за физически, умствени или емоционални смущения.

Практикуващите йога и методи за енергийно лечение могат да използват асани (пози), пранаяма (дихателни упражнения), медитация, визуализация или пеене, за да помогнат за отварянето, изчистването и балансирането на чакрите. Това може да подпомогне естествените лечебни процеси на тялото и да насърчи цялостното благосъстояние.

Йога ни учи да внасяме внимание и осъзнатост във всички аспекти на живота, включително в нашите хранителни навици. Това включва забавяне, старателно дъвчене на храната и вкусване на всяка хапка.

Практиката насърчава съзнателното хранене и ни окуражава да обръщаме на внимание на настоящия момент, докато консумираме храна. Това се изразява в осъзнаване на вкусовете, текстурите и миризмите на храната, както и в разпознаване на сигналите за глад и ситост на тялото.

Съществува концепцията за сатвична диета, която се счита за чиста и благоприятна за поддържане на балансирано състояние на тялото и ума. Сатвичната диета набляга на пресни, цели и непреработени храни като плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, бобови растения, ядки, семена и млечни продукти.

Йога признава наличието на енергия или жизнена сила (известна като прана) в тялото. Според нея качеството на храната, която консумираме, може да повлияе на потока на прана. Счита се, че пресните, естествени и минимално преработени храни съдържат по-високи нива на прана.

Ахимса е един от етичните принципи (Яма), който насърчава ненасилието и състраданието към всички живи същества. Много практикуващи избират да следват вегетариански или вегански начин на живот като начин да се приведат в съответствие с този принцип, избягвайки вредата и страданието, свързани с консумацията на животински продукти.

Според йога най-важно е да се намери правилния баланс между угаждане и лишения, подхранване на тялото, без прекалено привързване или обсебване по отношение на храната. Това насърчава изграждането на по-дълбока връзка с храната и подобрява храносмилането и усвояването на хранителните вещества.