Класическа йога – произход и развитие

Класическа йога е практиката, на която се базират модерните стилове йога, които познаваме днес. Появата на йога обаче датира 5000 години назад – много преди формирането на класическа йога и всички последвали йога стилове.

Точният произход на йога е неясен, но в тази статия ще разгледаме най-важните периоди от историята на йога, които са документирани, и факторите, които са повлияли за появата й.

Фактори за появата на йога

Създаването на йога може да се дължи на различни фактори.

Духовни и философски традиции

Древна Индия има богато наследство от духовни и философски традиции, включително индуизъм, будизъм и джайнизъм. Тези традиции подчертават стремежа към себереализация, вътрешен мир и освобождаване от цикъла на раждане и смърт. Йога се появява като практическа дисциплина, за да улесни това пътуване на себеоткриване и единение с божественото.

Веди и Упанишади

Ведите, древните писания на индуизма, съдържат химни, ритуали и философски учения. В тези текстове концепцията за йога се споменава като средство за постигане на себереализация и преодоляване на ограниченията на материалния свят.

Аскетични традиции

Индия има дълга традиция на аскетизъм и отрицание, където хората се оттеглят от светските занимания, за да се съсредоточат върху духовното си израстване и самодисциплината.

Йогите и мъдреците се оттеглят на уединени места, гори или пещери, за да се занимават с медитация, контрол на дишането и други йогийски практики. Техният опит и прозрения допринасят за развитието на йога като систематична дисциплина.

Традиция гуру-ученик

Индия има силна традиция на взаимоотношения гуру-ученик, където духовните учители предават знания и напътствия на своите ученици.

Гурутата имат решаваща роля за предаването на знанията и практиките на йога, осигурявайки нейната приемственост и еволюция. Това устно предаване на мъдростта гарантира запазването и усъвършенстването на йогийските учения през поколенията.

Културно приемане

Индийското общество е възприемчиво към духовни търсения и изследване на съзнанието. Йога намира благоприятна среда в Индия, защото обществото е отворено към духовни практики, ориентирани към вътрешния растеж, самодисциплината и преследването на по-висши истини. 

Симбиоза на ума и тялото

Йога признава неразривната връзка между ума и тялото. Древните индийски традиции като например Аюрведа наблягат на холистичния подход към здравето, като се вземат предвид физическите, умствените и духовните аспекти на благосъстоянието.

Тази интеграция на ума и тялото в индийската култура предостави благодатна почва за развитието на йога практики, които обхващат физически пози, контрол на дишането, медитация и етични принципи.

Историята на йога

Ще разгледаме четирите основни периода, които са оказали най-голямо влияние върху създаването и развитието на съвременната йога.

Ведически период

Нашето пътуване в историята на йога започва с ведическия период. Той полага основите за развитието и еволюцията на йога във времето и осигурява философската и духовна рамка, върху която са изградени следващите йогийски системи.

Йога във Ведическия период е насочена към духовна реализация, себеоткриване и единение с божественото. Включва физически пози, контрол на дишането и умствена концентрация за постигане на по-високи състояния на съзнанието.

По време на Ведическия период са създадени Ведите – четири древни писания познати още като Ригведа, Яджурведа, Самаведа и Атхарваведа.

Ведите

Преведена от санкскрит думата „веда“ означава знание.

Ведите са свещените писания на индуизма, съставени между 1500 г.пр.н. е. и 500 г. пр.н.е. Тогава йога е била предимно духовна и философска практика, дълбоко преплетена с ведическите ритуали и традиции.

Ведическите йога учения се характеризират с церемонии и ритуали, които са стремят към преминаване отвъд материалния свят и отвъд ограниченията на ума.

Йога се практикува от риши – мъдреци, които се стремят да изследват природата на себе си и вселената. Това е път за постигане на духовно освобождение и просветление. Тези риши са водачи, които инструктират хората как правилно да следват ученията, описани във Ведите.

В този период се появява концепцията за йоги, живеещи в уединение. Смята се, че животът в уединение, близо до природата, е най-благоприятната среда за практикуване на ведическа йога.

Практикуването на йога се разглежда като начин за пречистване на тялото, ума и душата, което позволява на хората да се свържат с божествените сили и да постигнат духовна трансцендентност.

Физическите пози (асани), както ги познаваме днес, не са изрично споменати във ведическите текстове. Акцентът е върху вътрешните практики на контрол на дишането (пранаяма) и медитация (дхяна). Те имат за цел да култивират спокоен и фокусиран ум, позволявайки на хората да навлязат по-дълбоко в своето духовно пътуване.

Предкласически период на йога

Предкласическият период на йога се отнася до епохата, предхождаща формализирането и систематизирането на йогийските практики.

През този период йога започва да се отдалечава от своя ритуален и жертвен произход и става по-фокусирана върху индивидуалното духовно развитие и себеоткриване. Йогите и мъдреците навлизат по-дълбоко в изучаването на ума, съзнанието и вътрешното функциониране на човешкото съществуване.

Появяват се някои важни йогийски текстове и учения, които допринасят за разширяването и разнообразяването на йогийското познание. Тези текстове, известни като Упанишадите, разработват философски и метафизични концепции, изследвайки природата на себе си, ума и крайната реалност.

Упанишадите въвеждат концепцията за обединяване на индивидуалното Аз (Атман) с божественото съзнание (Брахман). Йога се разглежда като средство за постигане на освобождение (мокша) и осъзнаване на истинската природа.

Философските концепции и принципи на йога са преплетени с ученията на индуизма, включително концепции като карма (законът за причината и следствието), дхарма (етично задължение) и стремежът към духовно просветление.

Йога също е тясно свързана с други основни индийски религии като будизма и джайнизма.

Всъщност се казва, че Гаутама Буда, основателят на будизма, практикува различни форми на медитация и йогийски техники по пътя си към просветлението. По подобен начин джайнизмът, древна индийска религия, включва практики на йога, медитация и самодисциплина като средство за духовно пречистване и освобождение.

Един от значителните приноси на предкласическия период е разработването на „Бхагавад Гита“ – древно хиндуистко писание, което съдържа диалог между принц Арджуна и Бог Кришна. То представя йога като всеобхватен път към себереализация, подчертава важността на безкористното действие, отдадеността и медитацията.

Предкласическият период полага основите за следващия период от развитието на тази холистична практика, която скоро се превръща в класическа йога.

Класическият период на йога

Смята се, че класическият период се е състоял около 2 век пр.н.е. до 5 век сл.н.е. в древна Индия.

По време на него се появява класическа йога – практика, базирана на йогийско знание в систематични текстове, известни като Йога сутрите на Патанджали. Те служат като изчерпателно ръководство за разбиране и практикуване на йога.

Класическа йога се фокусира върху осемкратния път на йога, известен като Ащанга йога, който осигурява систематичен подход към духовното развитие и себереализация.

Това са осемте части на йога, описани в „Йога сутрите“ на Патанджали:

• Ями (ограничения): Етични принципи и морални кодекси, включително ненасилие, истинност, некражба, сексуално ограничение и неалчност.
• Ниями (спазвания): Лични спазвания като чистота, удовлетворение, дисциплина, самообучение и отдаване на по-висша сила.
• Асани (физически пози): Практикуването на физически пози за укрепване и пречистване на тялото, подобряване на гъвкавостта и подготовка за медитация.
• Пранаяма (контрол на дишането): Техники за контрол и регулиране на дишането, насочване и разширяване на жизнената жизнена енергия (прана).
• Пратяхара (оттегляне на сетивата): Способността да се оттеглят сетивата от външните разсейвания и да се насочи фокусът навътре.
• Дхарана (концентрация): Култивиране на еднонасоченост на ума чрез фокусиране върху един обект или точка на медитация.
• Дхяна (медитация): Задълбочаване на състоянието на концентрация в непрекъснат поток на осъзнаване и връзка с обекта на медитация.
• Самадхи (поглъщане): Крайното състояние на единение, при което практикуващият преживява пълно поглъщане и единство с обекта на медитация.

През този период йога се практикува предимно от йоги и аскети, търсещи духовно освобождение и трансцендентност. Тя изисква строга самодисциплина и дълбок ангажимент за лична трансформация.

Появата на класическа йога поставя основите за развитието на различните йога стилове и подходи, които познаваме и практикуваме днес. Тя установява систематична рамка за разбиране и преживяване на йога като холистичен път към духовно израстване и вътрешна трансформация.

Модерна йога

Модерният йога период се отнася до еволюцията и адаптирането на йога практиките през 20-ти и 21-ви век. През този период йога претърпява значителни трансформации, както по отношение на своята достъпност, така и по отношение на интегрирането си в съвременната култура. Разпространяват се различни стилове, подходи и вариации, което прави йога по-разнообразна и всеобхватна от всякога.

Една от ключовите фигури в оформянето на съвременната йога е Свами Вивекананда – индийски духовен лидер, който въвежда йога на Запад в края на 19 век. Неговите учения и лекции върху йога философията и практиката предизвикват интерес сред западната общност. Влиянието на Вивекананда също проправя пътя за по-нататъшно изследване и интегриране на йога в западните общества.

В началото на 20 век различни йоги и гурута от Индия като Парамаханса Йогананда и Айенгар популяризират различни стилове на йога:

• Ученията на Йогананда се фокусират върху духовните аспекти на йога, наблягайки на себереализацията и интегрирането на йога в ежедневието.
• Айенгар, от друга страна, разработва прецизен и подробен подход към йога асаните (пози), известен като Айенгар йога, който набляга на подравняването, подпорите и терапевтичните приложения на практиката.

Появяват се и динамични и физически натоварващи йога стилове като Ащанга Виняса Йога и Винийога, които акцентират върху силата, гъвкавостта и движенията, синхронизирани с дишането.

В края на 20-ти век фокусът е върху създаването на по-достъпни и приобщаващи форми на йога, насочени към достигане до по-широк кръг от практикуващи – Хатха Йога, Кундалини Йога, Силова Йога и Ин Йога. Тези стилове отговарят на различни нужди и предпочитания и правят йога достъпна за хора от всички възрасти и нива на физическа подготовка.

През последните години се наблюдава скок в популярността на йога. Интегрирането й в здравни заведения, училища и корпоративни уелнес програми допълнително разширява нейния обхват и въздействие.

Заключение

Създаването на йога в древна Индия е повлияно от духовните и философски традиции, стремежа към себереализация и освобождение и културното приемане на практики, насочени към култивиране на физическо и психическо благополучие.

От Ведическия период през формирането на класическа йога до модерните йога стилове учението за йога се обогатява и трансформира в синхрон с нуждите на хората и особеностите на времето.

Ученията, на които се базира практикуването на класическа йога, продължават да вдъхновяват и насочват практикуващите и до днес. Философията на йога не се е изменила значително от създаването й насам, защото нейната изконна цел е да помогне на човек да следва пътя на духовното си развитие и да се стреми към мирно и добросъвестно взаимодействие между себе си, околните и природата.