Улцерозен колит – прояви и предизвикателства

Улцерозен колит е хронично възпалително увреждане, причиняващо язви в дебелото и правото черво. Това заболяване води до хранителни дефицити и тежки усложнения. Ето защо е добре да се познава, за да се овладява навреме и да се държи под контрол.

Какво причинява улцерозен колит?

Все още е неясна точната причина за образуване на язви по лигавицата, покриваща вътрешната повърхност на дебелото черво (ректум) и части от правото черво (колон). Няма данни това да е зараза.

Приема се, че улцерозният колит е автоимунно заболяване, което разстройва защитата на организма и той атакува някои от собствените си здрави тъкани.

Въпреки че не е известно какво кара имунната система да се държи по този начин, повечето гастроентеролози приемат, че улцерозният колит е резултат от комбинирано влияние на наследственост и външни фактори: неправилно хранене, хроничен стрес, злоупотреба с лекарства и други.

Как се проявява улцерозният колит?

Заболяването обикновено започва подмолно с болки и подуване на корема. Следват спазми и кървене.

Особено характерна е диарията, която се появява до 40 пъти на ден в острата си фаза и често е придружена с кървави и слузни изхождания. Пострадалият изпитва постоянно желание за дефекация.

Освен че е много стресиращо, това причинява на организма загуби на течности, витамини и минерали. Така възниква дефицит на хранителни вещества, особено на протеини, калций, желязо, фолиева киселина, витамин D и B12.

Липсите провокират още симптоми: загуба на тегло, анемия, податливост към инфекции, изтощение. По-рядко възникват дразнене на очите, болки в ставите и обриви по тялото. В тежки случаи може да настъпи парализа на дебелото черво.

Ако улцерозният колит не е овладян навреме и хронифицира в продължение на десетилетие, съществува риск от злокачествено израждане на поразените тъкани.

Видове улцерозен колит

Най-често се срещат 5 типа:

• Улцерозен проктит. Това е най-леката форма на заболяването. Възпалението е в ректума, ограничено е в областта, разположена близо до ануса. Проявява се с ректално кървене.
• Проктосигмоидит. Поразява част от ректума и сигмоидното дебело черво. При тази форма на улцерозен колит оплакванията са: кървава диария, коремни спазми, болки и невъзможност за изхождане, въпреки усещането за нужда от дефекация.
• Левостранен колит. Възпалението обхваща лявата част на дебелото черво до далака. Симптомите при него са кървава диария, загуба на тегло, коремни спазми и болка вляво.
• Разпространен колит. Засяга цялото дебело черво и причинява тежка, кървава диария, коремни спазми, болка и умора. Води до значителна загуба на тегло.
• Остър тежък улцерозен колит. Случва се рядко. Протича много болезнено и също засяга цялото дебело черво. В такива случаи към симптомите, характерни за разпространения колит, се добавят треска и невъзможност за хранене.

Ефекти върху психиката

Приема се, че хората, засегнати от улцерозен колит, са предразположени към тревожност и депресия.

Според публикация в сп. „Lancet“, един на всеки трима души с хронично възпалително заболяване на червата страда от тревожно разстройство и един на всеки четирима е поразен от депресия.

Авторите на изследването допускат, че това се дължи на ограниченията, причинени от улцерозния колит, но също и на връзката между мозъка и червата. Нейното опознаване е едно от предизвикателствата пред съвременната наука. Експерти твърдят, че между двете структури – храносмилателната и централната нервна система, се извършва оживен обмен.

Поради тази причина чревните проблеми засягат не само психиката, но и други части на тялото.

Как се открива улцерозният колит?

След общ преглед се извършват един или няколко от следните тестове:

• Изследвания на проби от изхождания. С този подход се изключват възможни инфекции и паразити в дебелото черво. Установява се дали има кървене, което не може да се види с просто око.
• Кръвни тестове. Изследва се кръвното количество на левкоцити, еритроцити, С-реактивен протеин, както и скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ). Така се откриват възникнало възпаление, анемия и други нарушения.
• Гъвкава сигмоидоскопия. С помощта на уред сигмоидоскоп (мека тръба, снабдена с камера) се оглежда вътрешната повърхност на правото и част от дебелото черво. Ако е необходимо, по време на процедурата със специален инструмент се вземат тъканни проби за хистологично изследване.
• Колоноскопия. Това е манипулация, която се извършва подобно на сигмоидоскопията, но се изследва цялото дебело черво.
• Хромоендоскопия. По време на колоноскопията се впръска специална течност в дебелото черво, за да се установи кои части от него са поразени от улцерозен колит.

Добре е да се има предвид, че рискът от злокачествен процес нараства за около десетилетие от първите симптоми на улцерозния колит.

Препоръчително е да се прави контролна колоноскопия 10 години след откриване на болестта.

Лечение на улцерозен колит

Изборът на терапия зависи от степента на разрастване на заболяването, честотата на обострянията му, предишен прием на лекарства и техните странични ефекти, особености на пострадалия и други фактори. Целта е да се намалят симптомите и да се удължи времето на ремисиите.

Обикновено се предписват медикаменти, потискащи възпалителната активност на чревната лигавица, за да се удължи т.нар. тих период на болестта. Прилагат се кортикостероиди, антибиотици, витамини и минерали.

Все по-голямо значение придобиват биологичните лекарства. Те се произвеждат от живи клетки и действат като естествени биологични субстанции.

При силно кървене, чревна непроходимост, съмнение за злокачествен процес, невъзможност за прилагане на медикаменти поради системни усложнения, провокирани от лекарства, и други проблеми се преминава към хирургична намеса, при която се отстранява цялото дебело черво или част от него.

Може ли да се прилагат билки?

Доказано е, че някои лечебни растения облекчават симптомите на улцерозен колит:

• Алое вера – ограничава процеса на възпаление.
• Индийски тамян – предпазва от токсини, намалява отока и възпалението.
• Корен от женско биле – подобрява състоянието на чревната лигавица.
• Куркума – не само ограничава възпалението, но също допринася за разграждане на мазнините, с което подпомага жлъчната функция. Освен това куркумата намалява секрецията на киселини в стомаха и предпазва от язви на храносмилателния тракт. Според клинични наблюдения билката удължава състоянието на ремисия при лек и умерен улцерезен колит.

Правилното хранене е ключово при улцерозен колит

Гастроентеролозите съветват:

• Хранете се бавно в приятна обстановка и никога не претоварвайте стомаха си.
• Спазвайте всички санитарно-хигиенни изисквания, когато приготвяте ястията.
• Между последното за деня хапване и заспиването трябва да има минимум 3 часа.

При вече възникнало заболяване може да удължите фазата на ремисия чрез прием на пълноценни, лесно смилаеми храни, които са щадящи червата. Избягвайте ястия и напитки, създаващи условия за възпаление. Най-често така действат промишлено приготвени лакомства, рафинирана захар, алкохол, кафе и редица още преработени продукти.

В менюто си поставяйте акцент на противовъзпалителните храни:

• Мазни риби (сьомга, пъстърва, аншоа) – те съдържат в голямо количество есенциални омега-3 мастни киселини.
• Зеленолистни зеленчуци (спанак, кейл, рукола) – богати са на фибри, витамини (особено А, С, Е, К, фолати) и разнообразни минерали.
• Горски плодове (боровинки, къпини, малини) – изобилстват с антоциани. Това са растителни гликозиди, които се отличават с мощно противовъзпалително действие.

Живейте здравословно

Статистики сочат, че само 30% от случаите на улцерозен колит се дължат на генетични фактори, а в останалите 70% решаващо е влиянието на стила на живот.

Въпреки че стресът не e пряка причина за болестта, ограничаването му отдалечава риска от увреждания на червата. Ако пък е възникнал улцерозен колит, стресът ускорява появата на кризисни състояния, които протичат тежко.

Затова осигурявайте си активен отдих чрез приятни  занимания. Спете по 8 часа в денонощие и не пропускайте кратките почивки по време на работа. Древните римляни са казвали, че всеки е ковач на своята съдба. Не забравяйте и още една, не по-малко значима максима: всеки е ковач на собственото си здраве.