Вредна ли е солта за здравето

Обновена: 16.01.2024|

Солта, или известна още като натриев хлорид, е най-често срещаната подправка в храната и освен това се използва като естествен консервант още от древни времена.

Съществуват противоречиви мнения по темата вредна ли е солта за здравето и в тази статия ще разгледаме ползите и вредите от консумацията й.

 

Какво представлява солта?

Готварската сол, която присъства на нашата трапеза и използваме в почти всяко ястие, всъщност представлява натриев хлорид (NaCl), който заема важна роля в живота на хората.

zink 400
calc magn 600

Морската вода е солена, защото в нея се съдържа натриев хлорид. Това съединение е в големи количества в нашия организъм в междуклетъчните течности. В тялото ни натриевият хлорид изпълнява редица съществени функции и съдържанието му трябва да е винаги в оптимални количества.

zink 400
calc magn 600

В солта могат да се открият още и калций, калий, цинк, желязо, които са важни за поддържането на електролитния баланс на организма.

Електролитите са вещества, които регулират нервната и мускулната функция, балансират киселинността и участват в регулацията на кръвното налягане в тялото.

Трапезната сол, която е най-разпространената, е обогатена с йод (който също има важна роля в организма и дефицитът му предизвиква хипотиреоидизъм).

Йодирането на солта в България се въвежда през 1958 година по първата национална програма за задължителна масова йодна профилактика, разработена от академик Иван Пенчев.

На въпроса „Вредна ли е солта?“ не може да бъде даден еднозначен отговор, тъй като натрият, съдържащ се в нея, е от решаващо значение за важни процеси в организма.

 

Каква е разликата между сол и натрий?

 

Вредна ли е солта за здравето, натриев хлорид

 

Въпреки че солта и натрият се използват като синоними, между тях съществува разлика.

Натриевият хлорид е неорганично съединение, което се образува при обединението на натрия (Na) с хлорида (Cl), което на вид е бяло, кристално и твърдо вещество.

В солта се съдържат около 40% натрий и 60% хлорид. Ние си набавяме натрий главно чрез солта, като дневната му нужда е между 2 и 8 грама (70-100 mmol).

Натрият е химичен елемент с атомен номер 11 и е шестият най-застъпен елемент в земната кора. В организма той е макроелемент, тъй като се съдържа в големи количества и участва в много жизненоважни процеси.

Натрият присъства в нашето тяло в йонната си форма и има изключително важно значение за функциите му.

Приблизително 65% от натрия в организма се намира в екстрацелуларната (извънклетъчната) течност, посредством която се извършва обмяната между клетките в организма, както и между него и околната среда.

Екстрацелуларната течност включва съдовата система, лимфата и трансцелуларната течност (която се състои от цереброспиналната, синовиалната, вътреочната, перикардната, плевралната и перитониалната течност).

Ролята на натрия в организма е да обуславя транспорта на веществата през клетъчните мембрани, активността на някои ензими, възникването на акционния потенциал и също така участва в поддържането на алкално-киселинното равновесие.

Хлоридът е вторият най-често срещан електролит след натрия, който също има важно значение във физиологичните процеси.

Дефицитът му увеличава киселинността на кръвта и предизвиква състояние, известно като респираторна ацидоза – заболяване, което се характеризира с покачване на CO2.

Натриевите катиони и хлорните аниони допринасят за 90% от осмоларитета (нивото на концентрация на компонентите в един разтвор) на екстрацелуларната течност.

 

Какви функции изпълнява натрият в нашия организъм?

Една трета от натрия е свързана с кристалната структура на костите, а две трети са в непрекъснато движение и обмен в телесните пространства. Натрият се намира основно в извънклетъчните течности, но може да се срещне и в клетките в минимални количества.

Функциите, които натриевият катион изпълнява, са от решаващо значение за равновесието в организма. Ще изброим основните от тях:

  • Да предава нервните сигнали. Натрият е отговорен за генерирането и провеждането на нервните импулси по невроналните аксони.
  • Да свива и отпуска мускулатурата. Мускулното съкращение се извършва посредством акционен потенциал, който представлява промяната в потенциала на мембраните на нервните и мускулните клетки. За да се прояви отговорът, в резултат на дразненето е необходимо да се отворят натриевите или калциевите канали и да се повиши тяхната проницаемост.
  • Да поддържа кръвното налягане. Регулацията на артериалното налягане се осъществява посредством сложни рефлексни механизми. Натрият, заедно с калия имат огромно значение в регулирането на кръвния обем и налягане.
  • Да транспортира хранителните вещества. Натрият влиза в състава на натриево-калиевата помпа, която е биологична структура по повърхността на клетъчните мембрани.

Чрез нея се извършва движението на частиците срещу концентрационен градиент, или наричано още активен транспорт, тъй като изисква разход на енергия.

Концентрационният градиент е векторното количество, което показва промяната, както в посоката, така и в количеството на дадена среда.

Докато при пасивния транспорт молекулите влизат или излизат през мембраните на клетките по градиента чрез дифузия, осмоза или филтрация, от по-високата към по-ниска концентрация, при активния транспорт нещата са по-сложни. 

При него е нужно от по-ниска концентрация да се премине към по-висока такава на частици и затова се изразходва молекула АТФ (аденозинтрифосфат). За целта се използва преносител, който ще транспортира преминаващите частици и ще предизвика отделяне на енергия от макроергичните връзки на АТФ.

Основната роля на натриево-калиевата помпа е да поддържа йонната асиметрия между клетките и извънклетъчното пространство, като количеството на вътреклетъчния натрий е по-нисък в сравнение с извънклетъчното, а при калия е обратно. 

Натриево-калиевата помпа е открита през 1957 година от датския учен Йенс Кристиян Скоу, поради което през 1997 година той получава Нобелова награда за откритието си.
Откритието на Скоу разширява разбиранията за електровъзбудимите нервни клетки и предаването на нервните сигнали.

 

Защо е важно да поддържаме баланса на електролитите в тялото?

Поддържането на водно-солевия баланс на вътрешната течна среда е важен, тъй като електролититният баланс е от решаващо значение за важни процеси в тялото.

Натрият е най-застъпеният извънклетъчен катион и е от решаващо значение за поддържането на осмотичното равновесие.

Нарушенията в обмяната на натрия протичат в две направления:

1. Хипонатриемия – намаляване на натриевите нива в кръвта

Загубата на натрий от организма може да е резултат от обилни изпотявания, повръщане, диария, хронични бъбречни заболявания, Адисонова болест (недостатъчна продукция на алдостерон).

При дефицит на натрий са характерни:

2. Хипернатриемия – повишаване на натриевите нива в кръвта

Причините са повишен прием на NaCl, инфузия с физиологичен разтвор, повишена продукция на минералкортикоиди, промени в бъбречната функция, оток.

При завишени нива на натрий се наблюдават:

  1. Нередовно уриниране
  2. Повръщане и диария
  3. Непрестанна жажда

Eлектролитите играят важна роля в поддържането на хомеостазата – способността на организма да поддържа относителна стабилност на физиологичните показатели чрез динамично постоянство.

Необходимо е да поддържаме нивата на електролитите в оптимални количества.

 

Вредна ли е солта за здравето?

 

Вредна ли е солта за здравето, натриев хлорид

 

През последните години все повече се заговори за вредите от консумацията на сол и връзката й със сърдечни проблеми и хипертония, чернодробни заболявания и дори рак на стомаха.

Солта е необходима за правилното функциониране на нашия организъм и баланса на електролитите.

Прекомерната или недостатъчна употреба, както всяко едно нещо, може да предизвика дисбаланс, който се проявява на физическо ниво.

Дълготрайната регулация на артериалното налягане се осъществява посредством бъбреците, които осигуряват поддържането на постоянното ниво на солите, предимно на NaCl.

При нарушаване на електролитното равновесие са възможни промени в кръвното налягане. При превишен прием на сол e възможно възникване на хипертония, а при недостатъчното й набавяне – понижено кръвно налягане.

Въпросът „Вредна ли е солта?“ започва да става актуален през 1904 година, когато френски доктори съобщават, че техни пациенти с високо кръвно налягане използват повече сол.

Въпросът не е в това вредна ли е солта за здравето, а в какви количества е нужна за правилната функция на тялото и неговите системи.

Според Световната здравна организация препоръчителната дневна доза не трябва да надхвърля 5 грама, което е по-малко от една чаена лъжичка. Въпреки това голяма част от хората консумират двойно повече сол от препоръчителната доза.

Все още липсват достатъчно научни доказателства за потвърждение на това вредна ли е солта и тя ли е причината за толкова заболявания, като сърдечна недостатъчност, инфаркт, бъбречни проблеми, инсулт и остеопороза или влияние оказват и странични фактори.

Важно е да си набавяме достатъчни количества натрий и хлорид чрез солта, защото дефицитът им също е опасен.

От друга страна, за да не достигаме до вредни дози, е нужно да се храним с разнообразна храна. Не съществуват общи правила за всички, тъй като всеки притежава индивидуални характеристики.

Необходимо е да се храним най-вече балансирано и с качествена храна, да се движим повече и да намалим количеството на стреса, защото той наистина е вреден за всички ни. А в зависимост от своите специфики тялото ни ще ни подскаже от колко сол има нужда.

 

Обобщение

 

Вредна ли е солта за здравето, натриев хлорид

 

Независимо множеството противоречиви мнения вредна ли е солта наистина, тя е природен ресурс, който се съдържа почти навсякъде – от Световния океан до нашите сълзи.

Както винаги и тук важи известната латинска сентенция, че дозата прави отровата и всяко нещо се превръща в отрова, когато се превиши.

Солта придава вкус на храната, а храната трябва да е вкусна, за да сме здрави. Така че посолявайте на вкус и яжте разнообразна и истинска храна.

Какво представлява солта?

Готварската сол, която използваме в ежедневието си, представлява минерал съставен от около 40 % натрий и 60 % хлорид.

Вредна ли е солта за здравето?

Солта или още натриевият хлорид изпълнява важни функции в нашето тяло, но при прекомерна или недостатъчна консумация са възможни отклонения във физиологичните процеси.

Каква е препоръчителната дневна доза?

Според СЗО желателната дневна доза е 5 грама, но според индивидуалните характеристики на всеки, количеството на необходимите елементи в нея е различно.

Категории: Витамини и минерали, Здраве|Публикувана: 11.10.2022|

Сподели тази статия, избери платформа!

Avatar of Калина Петкова
Калина Петкова притежава специализирани познания в сферата на медицината, фармацията и ботаниката. Има интереси в холистичните методи на лечение, аюрведа и билколечението.

Блог

Рецепти

Свързани публикации

Оставете коментар

Обновена: 16 януари 2024 в 00:00 | Публикувана: 11 октомври 2022 в 14:11 | Категория: Витамини и минерали, Здраве