За хипотиреоидизъм сигнализират умората и напълняването

Ако косата ви оредява, а кожата ви става все по-суха, ако често ви се чупят ноктите и сте натрупали доста излишно телесно тегло, ако постоянно сте уморени и нещо ви притеснява, не мислете, че тези промени са незначителни и не отлагайте преодоляването им за след време.

Изброените дефекти и неудобства може да са симптоми на хипотиреоидизъм, т.е. понижена функция на щитовидната жлеза. Подробностите ще научите от следващите редове.

Какво представлява щитовидната жлеза?

Това е малък орган с формата на пеперуда. Състои се два лоба, по един от всяка страна на хранопровода, които са свързани с провлак.

Името на жлезата идва от нейното местоположение – намира се пред щитовидния хрущял на ларинкса. Медицинското й название е glandula thyroidea или тиреоидея.

Изградена е от клетки, специализирани да произвеждат т.нар. щитовидни хормони – трийодтиронин (Т3) и тироксин (Т4). Освободени в кръвта, те влияят на всички телесни клетки, контролират скоростта на различни метаболитни процеси.

Тези хормони са отговорни за множество жизненоважни функции:

• регулират дейността на стомашно-чревния тракт
• на нервната и сърдечно-съдовата система
• засягат репродуктивните възможности
• функционирането на млечните и половите жлези и др.

Синтезът на Т3 и Т4 се направлява от тироид-стимулиращия хормон (TSH), секретиран от хипофизната жлеза в мозъка.

Що е хипотиреоидизъм?

Когато щитовидните хормони не се отделят в необходимото количество, възниква болестно състояние, наречено хипотиреоидизъм. При него първоначалните оплаквания са неспецифични. Свързани са със забавянето на метаболизма в тялото.

Обикновено потърпевшите се оплакват от слабост, затегнат стомах, нееластична и загрубяла кожа, уголемяване на щитовидната жлеза (поява на гуша), подуване на лицето.

Телесното им тегло се увеличава. Те стават прекалено чувствителни към студа, изпитват болка и скованост в мускулите. В резултат от продължителен и нелекуван хипотиреоидизъм се развива болестта мексидем. Характерно за нея е, че, в резултат от инфекции или стрес, може да настъпи животозастрашаваща кома.

Недостатъчното функциониране на щитовидната жлеза често провокира проблеми, свързани със сърцето, тъй като повишава нивото на лошия холестерол. Понякога недостигът на Т3 и Т4 се свързва с оток на ставите, с нарушения в баланса и координацията. Често ноктите омекват, косата изтънява и капе, веждите оредяват.

Пострадалите недочуват, оплакват се от безсъние и лоша памет, губят либидо и са депресивно настроени. Тези симптоми са характерни за повечето, засегнати от хипотиреоидизъм, независимо от възрастта им. При децата и юношите се наблюдават също забавен растеж на костите и зъбите, късен пубертет, изоставане в умственото развитие.

Какво провокира хипотиреоидизъм?

Най-често недостиг на трийодтиронин и тироксин настъпва при следните състояния:

• Автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. То е известно като тиреоидит на Хашимото. Появява се, когато имунната система на даден човек произвежда антитела, атакуващи собствените му тиреоидни клетки. Точната причина за болестта на Хашимото все още не е напълно изяснена. Приема се, че е резултат от комбинирано влияние на генетично предразположение и фактори на околната среда.
• Бременност. Понякога в организма на бременни жени се продуцират антитела срещу щитовидната жлеза. В случай, че липсва терапия, възниква опасност от спонтанен аборт или преждевременно раждане. Статистики показват, че бебетата на майки с нелекуван хипотиреоидизъм, в сравнение с родените от здрави жени, имат по-висок риск от генетични заболявания.
• Вродени увреждания. По неизвестни причини, някои деца се раждат с дефектна щитовидна жлеза или са лишени от тиреоидея. Ако не се лекуват своевременно, малчуганите изостават в развитието си.
• Грешки в терапията. Хората, които произвеждат твърде много тиреоидни хормони (при хипертиреоидизъм), обикновено са подложени на лечение с радиоактивен йод или антитиреоидни медикаменти. Целта е да се нормализира функцията на щитовидната им жлеза. Но, когато лекарствата не се дозират прецизно, производството на хормони на щитовидната жлеза се редуцира толкова много, че се стига до хипотиреоидизъм.
• Оперативна намеса. Хирургичното отстраняване на цялата тиреоидея или на значителна част от жлезата намалява производството на хормони.
• Лъчева терапия. Когато се прилага срещу рак на главата и шията, лъчелечението може да увреди щитовидната жлеза и да доведе до хипотиреоидизъм.
• Заболяване на хипофизата. Сравнително рядка причина за понижено производство на трийодтиронин и тироксин е нарушената функция на хипофизната жлеза, която не успява да секретира достатъчно тироид-стимулиращ хормон. Фактор за това състояние обикновено е развитието на доброкачествен мозъчен тумор.
• Дефицит на йод. Хипотиреоидизъм настъпва и при недостатъчен прием на йод с храната. С употребата на йодирана сол този проблем е почти елиминиран.

Как се доказва понижената функция на щитовидната жлеза?

Освен общ преглед и определяне състоянието на щитовидната жлеза чрез оглед и палпация, се правият серия лабораторни тестове.

Чрез изследване на венозна кръв се определят нивата на:

• общ и свободен трийодтиронин (Т3) и тироксин (Т4)
• тироксин-свързващ глобилин
• тироид-стимулиращ хормон (TSH)

При хипотиреоидизъм обикновено се установява намаляване на Т3 и Т4, както и повишение на TSH. Препоръчва се също пълна кръвна картина, определяне на чернодробните ензими и нивото на лошия холестерол. Ако се подозира автоимунно заболяване, се прави тест за тиреоидни антитела.

При необходимост може да се извърши рентгеново или ултразвуково тестване на щитовидната жлеза (ехография). Също – компютърна томография (скенер), ядрено-магнитен резонанс или радиоизотопен анализ.

Когато се допуска злокачествено заболяване, се прави тънкоиглена аспирационна биопсия с цел хистологично идентифициране на взетия от тиреоидеята материал.

Лечение на хипотиреоидизъм

Основната терапия е заместителна. Прилагат се препарати, съдържащи синтетичен аналог на хормоните, продуцирани естествено от щитовидната жлеза. Независимо, че лечението е доживотно, нивата на Т4, Т3 и TSH следва да се проверяват през определени интервали от време.

След консултация с лекар, според състоянието на всеки отделен пациент, могат да се правят корекции в дозировката.

Стил на живот при тиреоидна хипофункция

Правилната комбинация от хранителни вещества и лекарства помага за възстановяване работата на щитовидната жлеза и свежда до минимум оплакванията.

Отдавна е доказано, че при йоден дефицит е най-добре да се използва йодирана готварска сол по време на хранене, както и да се консумират богати на йод храни – водорасли, риба и други морски дарове, също мляко, млечни продукти и яйца. Не се препоръчват йодни добавки, защото създават риск от предозиране на въпросния микроелемент.

• Селен

Селенът е също много полезен, когато трябва да се засили продукцията на тиреоидни хормони. Той се отличава с антиоксидантна активност и може да предпазва щитовидната жлеза от увреждащото действие на свободните радикали. При хипотиреоидизъм много благоприятен ефект имат всички богати на селен храни – риба тон, сардини, яйца и др.

• Цинк

Друг стимулиращ фактор за хормоналната секреция на тиреоидеята е цинкът. Добри източници на този микроелемент са ястия с нетлъсто телешко, говеждо и пилешко месо. Идеално е, когато селенът и цинкът се съчетават с желязо и магнезий, както и с витамините В, С, D и Е.

• Хранене

С такава цел трябва да се консумират зеленчуци и плодове, но без тези, които съдържат гоитрогени – съставки, възпрепятстващи йодното усвояване. Например, неподходящи са зеле, ряпа, соя, ягоди и праскови.

Важно е да се избягват храни и напитки, с много добавена захар. Тя може да се замени със стевия – билка със сладък вкус и доказано антиоксидантно действие. Пълнозърнестите продукти не се изключват, но следва да се употребяват с мярка и повишено внимание.

Тъй като хипотиреоидизъмът забавя обмяната, благотворна се оказва консумацията на повече белтъчини. Според съвременната нутрициология, протеините, приети в голямо количество, увеличават скоростта на метаболизма в човешкия организъм.

Изследвания сочат, че аеробните упражнения също допринасят за повишаване нивата на щитовидните хормони. Изключително полезни са и сутрешните разходки по морския бряг.