Свободни радикали – какво представляват

Свободните радикали са междинни продукти на нашия метаболизъм, които се образуват във всяка клетка на човешкото тяло. Те са силно реактивни, много агресивни, химически кислородни молекули или органични съединения, съдържащи кислород, като супероксид, хипероксид, хидроксил и др.

В съвременния свят трудно можем да ги избегнем. Какво представляват и как можем да контролираме формирането им? Кои фактори ги предизвикват? Защо техният излишък може да е особено вреден за здравето ни и как да се предпазим от тях?

Всичко това ще разберете в следващите редове.

Свободни радикали – какво представляват?

Тези кислородни съединения с несдвоени електрони се стремят да отнемат електрони от друг атом или молекула. Те влизат в реакция с тях и образуват нови радикали, които също отнемат електрони от други вещества и броят на радикалите в организма се увеличава в резултат на верижна реакция. Тази верижна реакция води до оксидативен стрес.

Свободните радикали и агресивните кислородни съединения могат да се появят по време на възпаления в организма или чрез външни въздействия (замърсители на околната среда, цигарен дим, радиация, излагане на озон или прием на различни лекарства).

Свободните радикали са силно реактивни. Ако тези вещества не се контролират или се контролират недостатъчно в организма, може да се стигне до увреждания.

В организма работят различни защитни механизми за детоксикация или инактивиране на тези силно реактивни вещества. Ензимите, някои от които изискват определени минерали като компоненти, могат да инактивират тези силно реактивни вещества. В рамките на неензимната защита т.нар. антиоксиданти работят като уловители на радикали.

По-нататък ще се запознаем с теорията за свободните радикали. Според нея излишъкът от свободни радикали ускорява процеса на стареене, особено на кожата, а също и увеличава болката.

Повод за притеснение? С необходимите познания – разбира се, че не.

Причини и образуване на свободни радикали

При образуването на свободни радикали се различават ендогенни и екзогенни фактори.

Ендогенно производство

Ендогенен означава, че се произвежда в организма, т.е. свободните радикали се образуват по време на различни метаболитни процеси като дишането или реакциите на имунната система.

Свободните радикали имат и някои ползи, а именно играят важна роля в имунната ни защита.

Левкоцитите – белите кръвни телца, които принадлежат към макрофагите, се възползват от действието на свободните радикали, като разграждат бактериите с тяхна помощ.

Свободните радикали са особено полезни и за програмираната клетъчна смърт – апоптозата.

Както винаги, и при свободните радикали умереността е от голямо значение. За да се предотврати надмощието на свободните радикали, организмът винаги осигурява естествен баланс между тях и антиоксидантите. Само с помощта на този баланс ще останете здрави в дългосрочен план.

За да предотврати образуването на излишък от свободни радикали, организмът е разработил специални защитни механизми срещу тях:

• От една страна, разполагаме с ендогенна система, която ни предпазва от свободните радикали с помощта на ензимни и неензимни уловители на радикали и антиоксиданти.
• От друга, нашата ДНК редовно се възстановява по естествен начин и разгражда протеини. Ако тези механизми надеждно ви предпазват от излишък на агресивни кислородни съединения, те могат да ви защитят и от възпаления, болка и болести.

Признаци за нарушени защитни механизми са симптоми като умора, загуба на работоспособност и хронична умора. Те показват твърде много агресивни кислородни съединения и отслабена имунна система.

Освен собственото производство на свободни радикали в организма, за излишъка от тях допринасят предимно външни фактори (екзогенни фактори).

Екзогенно образуване на свободни радикали

Екзогенните се отнасят до външни фактори, които увеличават броя на свободните радикали в организма.

Външните фактори, които насърчават образуването на свободни радикали, са:

• Тютюнопушене – веществата, които се вдишват с едно изпушване на цигара, образуват 1015 свободни радикала в белите дробове – сто пъти повече, отколкото са клетките на нашето тяло. Когато детоксикираме катрана, който вдишваме едновременно, се образуват още 1014 свободни радикала.
• Твърде малко сън и различни психически фактори.
• Токсини и замърсители от околната среда – бензен, тежки метали и др.
• Консумация на стимуланти като никотин, алкохол или други наркотици.
• Ултравиолетови лъчи – напр. слънчева светлина, солариум.
• Йонизиращи лъчи.
• Екстремна физическа работа.

Последици за здравето от свободните радикали и съвети за превенция

Добре известно е, че оксидативният стрес е пряко свързан с увреждането на кръвоносните и лимфните съдове. Според някои проучвания именно твърде многото свободни радикали причиняват дългосрочно увреждане на организма и особено на ендотела (тънък слой клетки, покриващи кръвоносните съдове).

Ако ендотелът е променен от твърде много свободни радикали и твърде малко антиоксиданти, това може да доведе до високо кръвно налягане, атеросклероза, сърдечносъдови заболявания и инсулт.

Свободните радикали влизат и в реакция с клетъчното ядро и генетичната информация (ДНК). Резултатите от това увреждане са:

• точкови мутации – промени в генетичната информация
• ензимни нарушения, които водят до значителни проблеми във функциите на клетките и по този начин – в метаболитните процеси

Те увеличават риска и от множество заболявания като невродегенеративни заболявания – болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, ускоряват процесите на стареене.

Ако свободните радикали преобладават в тялото, те предизвикват т.нар. оксидативен стрес и атакуват клетките. Това се отразява на организма по различни начини.

Антиоксидантите неутрализират така наречените „свободни радикали“ и по този начин се предполага, че допринасят за намаляване на риска от заболявания.

Физическите оплаквания, предизвикани от излишъка на свободни радикали, се проявяват най-вече в ставите и мускулите.

За симптомите обаче е виновен не само оксидативният стрес, но преди всичко недостатъчното физическо натоварване в ежедневието и забавеният метаболизъм.

Ролята на антиоксидантите в борбата със свободните радикали

Сред най-важните антиоксиданти са каротеноидите бета-каротин, ликопен и лутеин.

Каротеноидите са едни от най-важните представители на вторичните растителни вещества с над 700 различни индивидуални вещества. Бета-каротинът е най-широко разпространен в природата.

Каротинът придава на плодовете и зеленчуците жълт, оранжев и червен цвят, например в морковите, доматите, кайсиите, портокалите и чушките. Каротиноидът лутеин се съдържа най-вече в тъмнозелените зеленчуци като зеле и спанак.

Смята се, че каротеноидите имат противораково (антиканцерогенно), антиоксидантно и противовъзпалително действие.

Те също така спират превръщането на предварително увредени клетки в ракови и по този начин намаляват риска от развитие на рак.

Каротеноидите стимулират имунната система и намаляват риска от преждевременно стареене на кожата, причинено от UV радиацията.

Антиоксидантите обикновено не действат изолирано, а във взаимодействие с други антиоксиданти (антиоксидантна мрежа). Отделни витамини (В2, витамин С и Е) и минерали (селен, цинк) са компоненти на тази система.

Хранителни източници на антиоксиданти

Антиоксиданти от храната са например витамините С и Е, селенът или вторични растителни вещества като:

• бета-каротин
• флавоноиди (чай)
• ликопен (в доматите)
• антоцианини (червено зеле, череша, бъз, арония, хаскап, маки)
• зеаксантин (спанак, червен пипер)
• хлорофил (в спанака, марулята, пшеничната трева, спирулина)
• алицин (в чесъна)

Все по-често се обсъждат и червените и жълтите растителни пигменти. Те се съдържат например в цвеклото, жълтото цвекло. Въпреки това малко се знае за техните хранителни и физиологични ефекти и бионаличност.

Важно е да включите в диетата си много растителни храни и да избирате възможно най-разнообразни.

Хранителният режим, сънните навици и употребата на стимуланти оказват влияние върху организма ви и определят броя на свободните радикали в кръвта ви.

Не забравяйте, че с ежедневните си навици можете да повлияете на производството на свободни радикали, а оттам – и на степента на оксидативния стрес.