Чесънът – хилядолетното лекарство

От древни времена чесънът се ползвал за лечение. За него се говори в манускрипти, останали от шумери, египтяни, гърци, китайци и римляни.

Допуска се, че луковичният зеленчук бил включван в рецептите за мумифициране. Такова голямо значение се придавало на чесъна, че хората дори се заклевали пред него, а древногръцкият философ Питагор го нарекъл „цар на подправките“.

През средните векове, в епохата на кръстоносните походи, цената на чесъна била много висока. При срещи със сарацини французите разменяли своите пленници срещу осем глави чесън. Силата на това растение била добре позната на китайската, индийската и тибетската медицина.

Тибетска рецепта с чесън

Тя е на близо 2000 години, но се ползва и днес.

Приготвя се, като в каменно хаванче се начуква шепа чесън, който се залива с двойно количество алкохол. Престоява така 2 седмици и се прецежда.

Полученият спиртен извлек се пие по три пъти на ден, преди хранене, в следните дозировки: първият ден – по една капка; втория ден – две и т.н. до 25 капки, в продължение общо на два месеца. Приема се, че по този начин организмът се тонизира и става по-силен.

Тибетските лечители изрично предупреждават, че рецептата може да се прилага веднъж на пет години.

Съветите на Нострадамус

Прочутият френски предсказател, астролог, алхимик и лекар Мишел дьо Нострадам препоръчвал на своите съвременници да носят в джоба си чесън, за да ги предпазва от зарази и злини. Съветвал ги още да изяждат по една скилидка чесън преди всяко хранене.

Така, според Нострадамус, организмът запазвал младостта си, а само две капки чеснов сок в чаша вино осигурявали на човека бодрост и дълголетие.

Какво знаем днес за чесъна?

Чесънът е растение от семейство Allium (лукови).

Съдържа 84,09% вода. В него има 13,38% органични вещества и 1,53% неорганични съставки. Във въпросния зеленчук са открити цинк, германий и 33 вида серни съединения. Той е източник на витамините А, В1 и С.

От чесъна се получава веществото „алицин“, което в човешкия организъм повишава кръвните нива на два антиоксидантни ензима (ускорители на биохимични процеси), които неутрализират т.нар. свободни радикали. Известно е, че тези радикали, опитвайки се да получат стабилност, атакуват най-близката до себе си молекула, като й отнемат електрон.

Антиоксидантните ензими предпазват човека от това вредно действие. Но алицинът се образува само когато клетъчните стени на луковичния зеленчук са повредени (т.е. скилидките са настъргани или нарязани). Ето защо е здравословно чесънът да се смачква преди консумация и да се запарва за не повече от десет минути.

• Естествен антибиотик

Алицинът и серните съединения на чесъна се оказват смъртоносни за огромен брой болестотворни организми (вируси, бактерии, гъби, амеби, червеи).

Неслучайно от векове чесънът се използва срещу настинки и грип, както и при чревни проблеми (подуване на корема, спазми и болки в тази област).

За разлика от химичните антибиотици, алицинът запазва полезната чревна флора и не нарушава храносмилателните процеси в човека.

Международно проучване е установило, че водните екстракти от чесън могат да убият бактерии, които вече са развили устойчивост към антибиотици.

Днес чесънът подпомага активно терапията при хронични инфекции на пикочния мехур и пикочните пътища.

Освен това е добър източник на селен, а този микроелемент подпомага обменните процеси и имунната защита, подобрява работата на щитовидната жлеза, осигурява здравината на кожата и ноктите.

• Чесънът понижава кръвното налягане

Многобройни са проучванията върху ролята на чесъна при сърдечно-съдовите заболявания. Всички резултати са еднопосочни и доказват защитния ефект на това растение.

Мащабно японско проучване върху ролята на чесъна при увреждания на сърцето установява, че редовният прием по една-две скилидки на ден, в продължение на шест месеца, води до нормализиране на кръвното налягане и изчезване на аритмията.

И още – кръвните нива на лошия холестерол се понижават с 20%, ако в храната се добавя дневно по една чеснова скилидка, в продължение на 16-26 седмици.

Този ефект се обяснява с ролята на т.нар. „сапонини“ – вторични растителни вещества, които имат позитивно влияние в регулирането на липидите в кръвта и повишават еластичността на съдовете.

Освен това чесънът може да неутрализира кръвните съсиреци и да предотврати запушването на кръвоносните съдове по напълно естествен начин, без странични ефекти, за разлика от лекарствата, които се ползват за разреждане на кръвта.

• Противоракови свойства

Изследвания в САЩ, с участието на три университета (в Минесота, Вашингтон и Сиатъл ), върху ефекта от 15 различни плодове и зеленчуци показват, че при раково болните най-благоприятен ефект има приемането на чеснов лук. Тези данни се допълват от проучвания върху съдържащите се в чесъна серни съединения.

Сега се знае, че от трансформацията на алицин се получават две мастноразтворими вещества – диалил сулфид (DAS) и диалил дисулфид (DADS).

Предполага се, че тези съединения, от една страна, намаляват реактивността на канцерогенните вещества и ускоряват тяхното елиминиране от организма.

От друга страна, DAS и DADS могат да нарушават растежа на безконтролно делящите се раковите клетки, като активират естествената реакция на организма да унищожава неефективните си клетки (т.е. процеса, наречен апоптоза).

Така чесънът предотвратява разрастването на тумори, в областта на хранопровода, стомаха и дебелото черво. Доказани са също превантивните му ефекти срещу рак на белия дроб и гърдата. Резултатите от две проучвания върху злокачествени заболявания на белия дроб в Китай дават основание да се допуска, че чесънът и зеленият чай намаляват влиянието на типичните рискови фактори, водещи до рак на белите дробове и храносмилателната система (тютюнопушене, консумция на пържени храни и др.).

• Протекция на черния дроб и простатната жлеза

В лабораторни условия е установено, че чесънът укрепва клетъчните стени на черния дроб, което е от значение за поддържане на процесите, чрез които организмът се прочиства от вредни за вещества.

Практическата полза от тези данни е включване на чесън в менюто на хора, които злоупотребяват с консумацията на алкохол или дълго време са били в контакт с тежки метали (живак, кадмий и др.).

Днес препарати с чесън успешно се прилагат и при доброкачествено уголемяване на простатната жлеза.

Неща, за които трябва да се внимава

Когато се консумира твърде много чесън, това може да причини дискомфорт в стомаха и червата. С повишено внимание към този зеленчук трябва да се отнасят хората с ниско кръвно налягане и тези, които се лекуват с антикоагуланти (разредители на кръвта). Причината е, че чесънът може още повече да намали кръвното налягане, както и да засили ефекта на антикоагулантите.

Най-мощни са въздействията на чесъна, когато се консумира пресен. Една от най-важните му съставки – алицинът, е нестабилно съединение и бързо се губи при кулинарна обработка чрез нагряване, сушене, замразяване или други подобни промени.

Много хора се смущават от миризмата на чесън, която става причина да се въздържат от консумацията му. Има начини за преодоляване на тази миризма, като: консумиране на чай от джинджифил, лимонов сок или ментова захар.

Днес, въз основа на многобройни данни за въздействието на чесъна, са създадени различни храни и лекарства, които с успех се прилагат. Всеки нутрициолог и лекар е наясно, че добавеният към ястията чесън ги прави по-вкусни и по-здравословни.

Отдавна на трапезата на българина е отредено специално място за царя на подправките. Нека да запазим тази стара и добра традиция в нашето хранене. Тя ни носи здраве.