Билките в България – 13 от най-лековитите природни богатства

Нашата малка земя е изобилна на лечебни растения. Освен че лековитите ни видове са най-много в Европа, те са и най-добре проучените.

И това е така благодарение на усърдната работа и отдаденост на народните ни лечители и дълбоката връзка на нашия народ с природата.

Билките в България са едно природно богатство, а натуралната ни аптека винаги е отворена и предлага безплатно за всяка болка – билка.

Нашите предци са познавали полезните свойства на билките и силата на цветята. Това знание се е предавало от поколение на поколение и бива запазено и до ден днешен във вековната традиция на народната ни медицина.

В нейната основа стои познанието за симбиозата между човешкия дух, тяло и природата. Изкуството на лечителството се крие в дълбочинното разбиране на човешката същност, която е била добре позната на народните ни лечители, знахари и билкари.

Още преди развитието и откритията на квантовата физика за енергетичната структура на човека, нашите природни лечители са знаели за връзката между физическото тяло и душевно равновесие с целителните свойства на природата

Неслучайно имаме израза „здрав дух в здраво тяло“. Те изцелявали първо душата и сърцето, а после тялото само се е лекувало.

Народните лечители са били известни в България през миналото и продължават да играят важна роля и в съвременната медицина и фитотерапията.

Техните изобилни знания за различни билки, тяхното събиране, съхранение и приготвяне на лечебни смеси, са изключително ценни.

В даровете на природата е скрита целебна сила. Тя е и в самия човек, а билките в България са едно златно съкровище, в което се съдържа животворната божествена сила.

Действието на лечебните растения е много по-обхватно, като всяка билка възстановява не само физическия, но и душевния баланс, което е важна част от процеса на лечение.

Гените ни разпознават информацията от природата, постъпваща по естествен път чрез растенията, подхранвани от минералните соли и води в почвата и огрети от лъчите на Слънцето.

Активните вещества, съдържащи се в растенията, се разпознат от клетките ни, тъй като са сходни на енергетиката им. И влизайки в контакт с човешкия организъм, му въздействат на ниво, по-дълбоко от биохимичното, лекувайки тялото и духа по холистичен начин.

Вибрациите на природата възстановяват нарушения енергиен баланс като нормализират синтеза и секрецията на невромедиаторите и хормоните, представляващи биологичния език на тялото ни.

Така лечебните растения просто припомнят на тялото за животворната сила, скрита вътре в него, и му помагат да отключи програмите си за самолечение. И така, освен благотворния ефект, който имат върху тялото, те пречистват ума, избистрят мисълта и извисяват съзнанието.

Природата ни е дарила с изобилие от лековити растения, които са навсякъде около нас. По нашите ширини вирее огромно количество и многообразие от билки. Самият Диоскорид е казал, че по земите на Тракия растат най-лечебните растения.

Още от времето на древните траки, които населявали територията на България, се практикувало използването на билки за лечение и поддържане на здравето.

Траките са били познати със своите обширни знания в областта на билковата медицина и са използвали различни растения за лечение на различни болести.

През средновековието билките в България и техните лечебни свойства били широко използвани. Манастирите и монашеските общности са изиграли важна роля в съхраняването на знанията за билковата медицина и разработването на лечебни смеси.

Мнозина от българските манастири и до ден днешен си имат свои градини, сред които са Рилският и Бачковският манастир, където се отглеждат билки и произвеждат билкови продукти. Богомилите също са имали изключителни познания и огромен принос в лечението с билки.

Те са първите, които изнасят медицината сред народа, тъй като дотогава тя е само за висшата класа и аристократите.

Богомилите практикували лечението и поддържането на здравето с билки, като вярвали, че това им помага да се очистят от земни връзки и да постигнат духовно просветление.

Познанието за билките в България, техните целителни сили и лечебното изкуството се е предавало от поколение на поколение, през възходите и паденията в историята ни, като е успяло да се съхрани до ден днешен.

В днешно време също има много опитни билкари и народни лечители, които разполагат с обширни познания за разпознаването и комбинирането на билки, както и определяне на правилната доза и диагноза.

Натуралната аптека в горите и планините ни предлага лек за всеки един проблем, стига да имаме доверие в целителните сили на Майката Природа, от която и ние самите сме част.

За момента има познати 3600 вида билки в България. Благодарение на климатичните и почвени условия по нашите земи, лечебните растения съдържат висок процент биологично активни вещества.

България е основен доставчик на билки в Европа, като нашите лечебни растения достигат до Америка и Африка.

Несъмнено билките в България са най-голямото народно богатство, а както казва билкарят и лечител д-р Васил Канисков, „нашите магични земи са призвани да се превърнат в лечебницата на Европа и дори на целия свят.“

Жълтият кантарион (Hypericum perforatum) е сред най-тачените билки в България и има дълга история на традиционна употреба поради лечебните си ефекти върху нервната система.

Той е известен предимно с потенциалните си ползи при лека до умерена депресия и тревожност. Съдържа няколко активни съединения, за които се смята, че имат антидепресантни и стабилизиращи настроението ефекти.

Тези съединения могат да повлияят на нивата на някои невротрансмитери в мозъка, като серотонин, допамин и норепинефрин, които участват в регулирането на настроението.

Жътият кантарион е многогодишно тревисто растение от семейство Hypericaceae. По нашите ширини се среща още с имената порезниче, шуплек, звъника, яньовче, сечено биле и пелешника.

Разпространена из цялата страна, билката се среща до 2000 метра надморска височина. Бере се през лятото – от Еньовден до август.

Използва се надземната част, като стеблата се отрязват на около 20 см от върха, заедно с пъпките и цветовете.

В състава си жълтият кантарион съдържа:

• Хиперицин
• Псевдохиперицин
• Кверцетин
• Рутин
• Флавоноиди
• Каротин
• Аскорбинова киселина

Лечебният ефект на жълтия кантарион е:

• Успокоителен
• Тонизиращ
• Противовъзпалителен
• Антимикробен
• Кръвоспиращ

Сред билките в България популярна е бабини зъби (Tribulus terrestris) – вирее в много части по света, включително и у нас. Но благодарение на уникалното ни географско местоположение и климат, тук расте с особена лечебна сила.

Екстрактът, получен от българските бабини зъби, е с най-високо съдържание на сапонини. Известна е с това, че повишава либидото, но има и още куп полезни свойства.

Тази билка е била чудодейният лек, с който народният ни лечител Борис Николов е успял да излекува 15 000 пациенти, включително и себе си.

Бабините зъби са многогодишно тревисто растение от семейство Zygophyllaceae. У нас бабините зъби са извести още с имената трабузан, дяволски трън, дяволска мигла, бикова глава и котешка глава.

Среща се по сухи и каменисти места и като плевел покрай пътищата. Бере се от юли до септември по време на цъфтеж, като се използва надземната част.

Стръковете се режат до 15 см, а брането трябва да става внимателно, тъй като до узряването на семената растението е леко отровно.

В състава си съдържа:

• Трибулозид
• Астрагалин
• Кемпферол
• Рутин
• Диосгенин
• Хлорогенин
• Хектогенин

Притежава следните ефекти:

• Спазмолитично
• Диуретично
• Успокояващо
• Противогъбично
• Подобрява обмяната на мазнините
• Стимулира производството на тестостерон
• Удължава ерекцията
• Лекува безплодие

Сред билките в България, белият равнец (Achillea millefolium) е сред най-популярното средство в народната медицина като лек за най-честите здравословни проблеми при жените.

Често се използва при менструални симптоми, като болезнени спазми и силно кървене. Смята се, че има спазмолитични и тонизиращи матката свойства.

Също така се прилага за подпомагане на храносмилането и облекчаване на стомашно-чревния дискомфорт.

Освен това има стягащи и антимикробни ефекти, които могат да спомогнат за заздравяването на рани и да предотвратят инфекция.

Нарича се още и хайдушко биле, тъй като се е ползвало като лек за раните на хайдутите, когато били в планината.

Белият равнец e многогодишно тревисто растение от семейство Asteraceae. В България е известно още и с имената пачи пера, гущерка, бяла китка, бяло еньовче и ресулява билка.

Може да бъде открито до 3500 метра надморска височина по планински и горски райони, по ливади и край пътищата.

Използва се стеблото, цветовете, листата и корените, като най-подходящото време за бране е различно в зависимост от използваемата част. Ранна пролет или късна есен са подходящи за събиране на корените му, тъй като са в латентно състояние.

Ако събирате листа, най-добре е да го направите преди растението да започне да цъфти.

По принцип листата могат да се събират през целия вегетационен период, но те често се считат за най-благоприятни преди растението да насочи енергията си към цъфтежа.

За медицински цели често се препоръчва да се берат цветовете, когато са напълно отворени и в пълен разцвет. Това обикновено е през летните месеци, когато растението е в етап на цъфтеж.

По това време цветята са най-силни и съдържат най-висока концентрация на активни съставки. Цъфти от май до септември.

В белия равнец се съдържат:

• Салицилова киселина
• Инулин
• Холин
• Апигенин
• Витамини С и К
• Флавоноиди
• Танини
• Етерично масло

Най-известните лечебните ефекти на белия равнец се свързват със следните действия:

• Антибактериално
• Обезболяващо
• Противовъзпалително
• Кръвоспиращо
• Апетитовъзбуждащо
• Противотуморно

В народната медицина овчарската торбичка (Capsella bursa-pastoris) също е известна като лек за женски проблеми сред билките в България.

Тя се разпознава със своите отличителни семенни шушулки с триъгълна форма, които приличат на малки торбички, откъдето идва и общоприетото й име.

Овчарската торбичка традиционно се използва като кръвоспиращо средство за контролиране на кървенето. Често се прилага за справяне с кървене от носа, тежко менструално кървене и следродилен кръвоизлив.

Билката има леки противовъзпалителни свойства, които потенциално биха могли да бъдат полезни при различни възпалителни състояния.

Овчарската торбичка е едногодишно тревисто растение от семейство Brassicaceae. В различните области в България се нарича още гъшарка, бела трeва, лютиче или старчец.

Вирее по много места и често се среща по поляни, край пътя, пустеещи места и често се счита за плевел. Може да се срещне до 2000 метра надморска височина.

Използва се надземната част, като се берат стръкчетата с цветовете и плодовете, по време на цъфтежа от май до септември.

Овчарската торбичка съдържа следните вещества:

• Диосмин
• Ацетилхолин
• Каротин
• Витамини А, В, С и К
• Винена киселина
• Ябълчена киселина
• Лимонена киселина
• Сапонини

Притежава следните ефекти:

• Кръвоспиращ
• Диуретичен
• Противовъзпалителен
• Подобряващ храносмилането

Растението очанка (Euphrasia officinalis) е известно като натурален лек при възпаления и дразнене на очите, зачервяване, конюнктивит, блефарит, сухота в очите и умора, което подсказва и името му.

В нея се съдържат различни биоактивни съединения, включително флавоноиди и танини, които притежават противовъзпалителни ефекти при проблеми с очите. На същата билка се казва и сърцеболово биле, защото лекува и сърце и има антидиуретични и кръвоспиращи свойства.

Растението се използва още в народната медицина и при респираторни заболявания като синузит, сенна хрема и настинки поради способността й да помага за намаляване на задръстванията и възпалението.

Очанката е едногодишно тревисто растение от семейство Scrophulariaceae. В България се намира из цялата страна по тревисти места и ливадни пасища и стига до 1800 м надморска височина.

Използва се надземната част от растението, като брането става през периода от май до септември.

Очанката съдържа:

• Ферулова киселина
• Кафеена киселина
• Холин
• Галотанин
• Етерично масло

Популярни лечебни ефекти на очанката:

• Противовъзпалително
• Тонизиращо
• Хипотонично
• Укрепва стените на кръвоносните съдове
• Понижава холестерола

В народната ни медицина горският очиболец (Potentilla erecta) се прилага при кожни наранявания и за заздравяване на рани.

Също корените или надземните части от това растение се използват в билкови лекарства за различни цели, включително лечение на диария и стомашно-чревни разстройства.

В нашата страна има общо 34 вида очиболец, които се прилагат в народната медицина.

Очиболецът може да се приема вътрешно като кръвоспиращо средство при туберкулозно кръвохрачене, вътрешни кръвоизливи и обилна менструация.

Билката притежава и антиоксидантни свойства поради съдържанието на флавоноиди и фенолни киселини.

Тези вещества могат да помогнат за неутрализиране на вредните свободни радикали в тялото, като потенциално предпазват от оксидативен стрес и свързаните с него здравословни проблеми.

В България това растение маже да се срещне из всички планини, като расте още и по ливади, каменисти и пясъчни почви или дюни. В народната ни медицина използваемата част от него са корените, които трябва да се извадят през март или октомври.

Очиболецът е многогодишно тревисто растение от семейство Rosaceae. В България е известен е още с имената изправен очиболец, горско прозорче и бутурак.

В него се съдържат:

• Танини
• Флавоноиди
• Гликозиди
• Галова киселина
• Кафеинова киселина
• Тритерпени
• Етерично масло

Притежава следните лечебни ефекти:

• Антиоксидантни
• Противовъзпалителни
• Противомикробни
• Адстрингентни (стипчив, стягащ и свиващ)

Омайничето (Geum urbanum) е близък родственик на очиболеца. В нашите народни традиции рано сутринта на Еньовден момите го берат, заедно с любичето, с надеждата да срещнат истинската любов.

Според преданията то притежава силата да прогонва злите сили и да предпазва от отровни змии и бесни кучета.

Казва се, че може да лекува от разстояние, като овчарите са връзвали китка от омайниче на шията на овцете, за да излекува болните им очи.

Има няколко вида от него, като за медицински цели се използва градското омайниче. В народната медицина се прилага при лечение на храносмилателни проблеми като диария, дизентерия и стомашни болки.

Също се използва и като стягащо средство за намаляване на кървенето и насърчаване на заздравяването на рани.

Омайничето е многогодишно тревисто растение от семейство Rosaceae. Може са се открие до 2800 м надморска височина, вирее по влажни и сенчести места, по скалисти склонове и поляни.

Нарича се още смърдушка, гребник, гроченец и зайча стъпка. Бере се през септември и октомври, като се използват корените и надземната му част.

В него се съдържат:

• Флавоноиди
• Танини
• Гликозиди
• Минерални соли
• Галова киселина

Притежава следните действия:

• Противовъзпалителни
• Противомикробни
• Успокоителни
• Подпомагащи храносмилането

Синята жлъчка (Cichorium intybus) или известна още като цикория, е растение, което се прилага в билковата медицина за различни цели.

Традиционно се използва като тоник за черния дроб, тъй като подпомага функцията му и процесите на детоксикация в организма.

Тя съдържа съединения, които проявяват противовъзпалителна активност и може да помогне за намаляване на възпалението в тялото. Както и да облекчи свързаните с него симптоми, като болки в ставите и подуване.

Растението се среща из цялата страна, край пътищата, по пустеещи места, в храсталаците или в обработваемите ниви.

Цикорията е многогодишно тревисто растение от семейство Asteraceae. Сред ценителите на билките в България е известна още и като синя млечка, дъвка и бърдоква.

За медицински цели се използват корените и надземната част, като коренището се вади късно през есента, а надземната част – по време на цъфтежа.

В цикорията се съдържат:

• Инулин
• Дъбилни вещества
• Цикорен
• Сесквитерпени
• Цикореинови киселини

Нейните лечебни ефекти свързваме със следните функции:

• Жлъчегонно
• Пикачогонно
• Очистително
• Подобрява храносмилането
• Стимулира перисталтиката на червата
• Подобрява обмяната на веществата

Невенът (Calendula officinalis) е популярно лечебно растение сред билките в България, прилагано векове наред в народната ни медицина.

В него се съдържат различни съединения, включително флавоноиди, сапонини и етерични масла, които допринасят за терапевтичните му ефекти.

Главно се използва локално за насърчаване на заздравяването на рани, при порязвания и леки изгаряния.

Има противовъзпалителни и антимикробни свойства, които могат да помогнат за намаляване на възпалението, предотвратяване на инфекции и стимулиране на регенерацията на тъканите.

Препаратите от невен, като кремове или масла, често се използват заради техните овлажняващи свойства. Те могат да помогнат за хидратиране и подхранване на кожата, което го прави полезни при суха или напукана кожа.

Невенът е едногодишно тревисто растение от семейство Asteraceae. В България е известно още с имената джунджулия, крокон, месече и ружица.

Отглежда се предимно като декоративно растение, като за медицински цели се използват предимно цветните му кошнички, набрани по време на цъфтежа – от юли до август.

В него се съдържат:

• Сапонини
• Каротиноиди
• Фитонциди
• Органични киселини
• Смоли
• Етерично масло

Полезните действия на невена са:

• Противовъзпалителни
• Противомикробни
• Регенеративни
• Бактериостатични
• Хипотонични
• Успокояващи

Ранилисът (Betonica officinalis) е известен още като хайдушка билка, тъй като хайдутите са я използвали като лек за всичко. И наистина това растение има множество полезни действия.

Може да се прилага при колики на стомашно-чревния тракт, при диарии, при възпаление на бъбреците и пикочния мехур.

Ползва се и като общоукрепващо средство при нервно изтощение, главоболие, виене на свят, епилепсия. Намира приложение още при ревматични заболявания, подагра, заболявания на жлъчните пътища, а корените му имат противораково действие.

Ранилистът възбужда апетита, подобрява храносмилането, тонизира при пролетна умора, обща отпадналост, ускорява заздравяването на рани.

Лечебният ранилист е многогодишно тревисто растение от семейство Lamiaceae. Среща се още и с имената рошовина, бетоника и червен вятър.

Открива се по тревисти места из цялата страна, като се използват стръковете и коренището. Най-често се събират корените му, като времето за това е септември-октомври.

Растението е под ограничителен режим на събиране.

В лечебния ранилист се съдържат:

• Каротиноиди
• Сапонини
• Флавоноиди
• Холин
• Турицин
• Стахидрин

Притежава следните ефекти:

• Имуностимулиращи
• Кръвоспиращи
• Тонизиращи
• Укрепващи
• Седативни
• Апетитовъзбуждащи
• Противотуморни

Страшничето (Asplenium trichomanes) е известно сред билките в България със своите успокоителни свойства. В народната медицина то се използва при страх и уплаха, като има способността да връща душевното равновесие.

Отварата от листата му се дава при страхови и сърдечни неврози, безсъние и заекване, но освен седативните свойства, страшничето притежава и адстрингентно и диуретично действие.

Прилага се още и при фебрилни заболявания, хроничен катар, кашлица, инфекции на белия дроб, астма, грип и плеврит. Стръковете му се използват като отхрачващо средство.

Страшничето е многогодишно тревисто растение, което принадлежи към семейство Aspleniaceae. Известно е още и с името изтравниче.

Среща се из цялата страна, като достига до 1700 метра надморска височина. Намира се по скалисти и каменисти сенчести места, в равнините, планините и из храсталаци.

Използва се надземната му част и корена, като времето на бране е през юни и август, а коренището се изкопава през есента.

Растението е в списъка на защитените лечебни растения, като е забранено брането му от неговите естествени находища.

В него се съдържат следните вещества:

• Танини
• Ацетилорнитин
• Утерично масло
• Захари

Притежава следните ефекти:

• Седативни
• Адстрингнентни
• Отхрачващи
• Диуретични

Котешката стъпка (Clinopodium vulgare) е известна още като „билката на Левски“, защото Дяконът я е използвал като панацея за всичко.

В тефтерчето на революционера тази билка била записана наред с няколко други, и е била една от най-често употребяваните от него.

Неговите близки довереници поп Матей Преображенски и Неофит Калчев били тези, който му правили отвара от котешка стъпка, черен оман, бял равнец и индрише, след като се подлага на операция в резултат на спукан апендикс.

Билката му станала верен помощник в процеса на лечението на рани и възстановяването на тъканите. Казва се, че Левски се е запознал с лечебните ефекти на котешката стъпка от своята майка Гина Кунчева.

Котешката стъпка е едногодишно тревисто растение от семейство Lamiaceae. Среща се още и с имената див босилек и черновръх.

Особено разпространено е из Стара планина, средна гора и Родопите, като предпочита тревиста среда с рохава почва. Бере се по време на цъфтежа, през пролетта и лятото, като се използва надземната част.

В него се съдържат:

• Танини
• Флавоноиди
• Етерично масло

Притежава следните ефекти:

• Антибактериални
• Антиоксидантни
• Седативно
• Имуностимулиращо
• Регенеративно
• Противовъзпалително
• Спазмолитично
• Противораково

Перлата сред билките в България е родопският силивряк (Haberlea rhodopensis). То е известно като възкръсващо цвете, като притежава изумителното свойство да възстановява жизнената си дейност, дори след като е откъснато и хербаризирано.

Родопският силивряк има способността да спира своята жизнена дейност при неблагоприятни условия и да изпада в състояние на анабиоза.

Според ботаницитите, това растение е от преди 25 хиляди години и е оцеляло през ледниковия период, а някои изследователи сматат, че то дори има извънземен произход.

Поради уникалните си характеристики, то привлича вниманието на НАСА и руски секретни лаборатории, като учените смятат, че ако разкрият тайните му, ще могат да направят лек за удължаване на човешкия живот. В България родопският силивряк се изучава подробно в Медицински университет Пловдив.

Родопският силивряк е ендемичен вид, характерен за Родопите и някои части на Стара планина. В България има 20 района, където се откриват популации от растението.

Включено е в Червената книга на защитените видове на България, но от Министерство на околната среда са дали разрешение за брането му.

Родопският силивряк е представител на семейство Gesneriaceae и с още близо 350 други растителни видове се нарича с наименованието „възкръсващи“ растения.

У нас е известно още с имената безсмъртниче, шапиво биле, китара, стирак и хаберлей. За медицински цели в лекарствените препарати се използва екстракт от листата му.

В него се съдържат следните вещества:

• Миконозид
• Танини
• Сапонини
• Флавоноиди
• Фитостероли
• Полизахариди
• Лутеолин
• Хесперидин
• Синапова киселина
• Ферулова киселина

Неговите лечебни действия са следните:

• Очистително
• Регенеративно
• Подобрява обмяната на веществата
• Повишава еластичността на кръвоносните съдове

Билките в България и тяхната лечебна сила са пленили сърцата и умовете на онези, които търсят цялостно благополучие чрез природни средства. От древните традиции, предавани от поколенията, до съвременните научни изследвания, потвърждаващи техните терапевтични ползи, тези природни дарове са издържали изпитанието на времето.

Разнообразните и живописни пейзажи на България осигуряват идеалната среда за процъфтяване на тези ценни растения. Мъдростта на билколечението е ценена от българите и почитана от хора от всички краища на света, които търсят естествени алтернативи за подпомагане на здравето.