Историята за Еньовден – 77 билки и половина

Еньовден е сред най-магичните дни в годината. Според поверията на този ден звездите слизат от небето и „баят“ на билките. Казва се, че сутрин Слънцето „трепти и играе“ и който го види, ще бъде здрав цяла година.

Водата оживява, а всяка трева, набрана преди изгрева на Еньовден, притежава особена мистична и лековита сила.

Историята на Еньовден

Еньовден е празник, свързан със Слънцето, и започва с лятното слънцестоене (най-дългият ден в година). Тогава то е в най-високата си точка на небето, което се смята за времето на максималната му сила и енергия, и символично представя победата на „светлината над тъмнината“.

Затова и на Еньовден се казва „приеми светлината“, като светлината е духовното знание, което побеждава невежеството. Корените му са още от древността в езическите ритуали и фолклорните традиции на различните народи.

Култът към Слънцето е широко застъпен в религиите и митологиите на различните етноси. Слънцето е светлина, а светлината е живот. Когато е в зенита си, то се свързва с Ян енергията и на Изток се почита Богът Баща.

В християнска традиция се чества рождението на Свети Йоан Кръстител. Казва се, че светията се ражда половин година преди Иисус, чието рождество честваме в дните около зимното слънцестоене.

Еньовден се отбелязва на 24 юни – три дни след лятното слънцестоене, и се нарича летният Игнажден (Еднажден). До този ден енергиите на Слънцето са най-силни.

По нашите земи традицията повелява да се отдаде почит на Богинята и женската енергия, като се берат лековити треви и билки. И да се използва целебната сила на водата, защото, преди да тръгне по обратния път към Южното полукълбо, Слънцето отдава своята животворна светлина на земята и водата.

Еньовден е и професионалният празник на фармацевтите и фитотерапевтите.

Поверията на Еньовден

В България Еньовден е обгърнат с мистика и легенди за митични същества, срещани из планините, самодивски хора и ритуали за връзка с природата и елементите. Рано сутринта, още преди изгрев Слънце, билкари, знахари, лечители, магесници и баячи тръгват из планините да събират лековити треви и билки.

Казва се, че билките говорят на този, който може „да ги чуе със сърцето“.

Берат се 77 билки и половина – за всяка болест и за „болестта без име“. Всяка трева на този ден е с лечебни сили, като най-много се бере еньовчето.

Правят се еньовски венци, с които се окичва къщата, за да пази от болести, а болните се кадят и им се дават целебни чайове. Сплита се и голям еньовски венец, през който се преминава за здраве и енергийно пречистване.

Венецът е символ на Слънцето и Вечния живот, тъй като кръгът няма начало и край.

Почита се и водата като пречистваща и лечебна сила. Казва се, че на този ден тя също е особено заредена, тъй като Слънцето се е окъпало в нея, преди да поеме обратно „по пътя към зимата“.

Момите, момците и децата се къпят в животворната вода на извори, реки, езера и се търкалят в сутрешната роса. Палят се огньове, които символизират връзката с духовните светове, тъй като на този ден завесата, която отделя видимия и невидимия свят, изтънява.

Те се прескачат за „изгаряне на старото“, за пречистване и за физическо и духовно здраве.

Според преданията на този ден може да се види самодивско хоро. Тези митични създания живеят на границата между нашия и другия свят и обитават планините – там, където има извори, реки, езера и чиста енергия.

77 билки и половина

Броят на билките е 77, защото българският народ казва, че след като Господ сътворил човека, Дяволът го надупчил 77 пъти. Въпреки че в милостта си Бог запушил всяка дупка на тялото му с билка, то все се намирал някой процеп, през който душата му да напусне.

Еньовче

Първата билка, която се бере на този ден, е еньовчето. Според народните поверия тя има магически свойства и защитава от зли сили и болести. Еньовчето се смята за билката, която притежава особена енергия на Еньовден, тъй като събира най-много сила от лъчите на Слънцето.

Носи се като мощен амулет или се поставя в дома, като предпазва от негативни влияния и дарява благополучие. Вярва се, че ако се постави под възглавницата, може да предизвика пророчески сънища.

Жълт кантарион

Жълтият кантарион също е една от основните билки, които се вплитат в еньовския венец, заедно с еньовчето. Китка от него се поставя до вратата, за да пази дома.

Неговите жълти цветове се свързват със Слънцето, чиято светлина разсейва тъмнината, както и със Свети Йоан Кръстител, който предвестява идването на Месията. Според поверията, жълтият кантарион предпазва от всякакви тъмни магии и обсебвания, когато се държи в спалнята, близо до главата.

Здравец

Здравецът има особено значение за нашия народ и е сред най-известните билки, които се берат на Еньовден.

Здравецът, събран на Еньовден, се съхранява в дома и се използва през годината за лечение на различни здравословни проблеми.

Неговите зелени и свежи листа се свързват със свръхестествените сили на самодивите, които са почитани като целителки и дарителки на здраве.

Бръшлян

Бръшлянът е още една билка, която има своите поверия и традиции, свързани с празника, като се смята свещено растение на бог Дионис.

Вечнозелените му листа са символ на здраве и живот, а отвара от него, набрана на Еньовден, има силата да дари с рожба бездетно семейство.

Мащерка

Мащерката се смята за самодивско цвете и се свързва с Богинята Майка и всички женски духове и сили на природата. Тя се използва за разваляне на тъмни магии, тъй като приятното й ухание прогонва злите сили.

Често се правят амулети и талисмани от мащерка, които се носят като защита. На Еньовден са подарява мащерка на близки и приятели, като жест на благопожелание и добро здраве.

Вратига

Според народните поверия вратигата има сила да прогонва злите духове и нечестивите сили. Тя може да връща назад лошото и да запазва доброто.

Нашият народ я е използвал за разваляне на магии и протекция. Нейните яркожълти и кръгли цветове наподобяват Слънцето и затова се свързва със светлината, която прогонва тъмнината.

Комунига

Когато е набрано рано сутринта на Еньовден, това растение има магическа сила и предпазва от зли духове и змейове. Според народните поверия, ако някоя е имал среща с нечестиви сили, трябва да му се набере комунига и тинтява.

Това растение се е използвало и за протекция, като се е носило в пояса на мъжете, а жените са прекадявали къщата.

Коприва

Копривата също е сред билките, които имат особени лечебни свойства и се използва в обредните ритуали на Еньовден. От нея се плетат венци и се слагат около ръцете и главите на хората. Смята се, че това ще им осигури добро здраве и защита през цялата година, тъй като тя „пари“ лошото.

Липа

В българската обредна традиция, липовото дърво е свещено и защитено място и под него се извършват ритуали, чрез които се привличат здраве и късмет. Липата също се свързва и с тези, които са преминали в отвъдното, като тя има силата да пречиства душите им преди да се завърнат при Бога.

Върбинка

Върбинката е почитана от древността като свещено растение и се смятала за тревата на Венера и Марс. Тя съхранява топлината и уюта в дома и пази от недоброжелателите, завиждащи на семейното щастие.

Омайниче

Рано сутринта момите берат омайниче заедно с любовниче с надеждата да срещнат истинската любов. То омайва, привлича и лекува така, както лекува щастливата любов.

Див пелин

Горчивият вкус на пелина има силите да отблъсква. На Еньовден се прави метла от него и се мете къщата, за да се прогони всичко зло, а когато мома иска да се освободи от стар любовник, трябва да си натрие лицето с пелин.

Половината билка

Половината билка се откривала, когато вече са набрани всички 77.

Тогава събиращият затварял очи, поставял ръце зад гърба и вслушвайки се във вътрешния си глас, откъсвал което и да е растение.  Половинката от него се считало за дарено от съдбата и билката, която може да лекува и тялото и душата.