Защо нивата на допамин са важни за нас?

За работата на нашия мозък отговаря едно вещество, известно като допамин. Това е невротрансмитер, който се намира в естествено състояние в организма и е натоварен с отговорната задача да предава нервните сигнали в човешкото тяло.

Той е познат още и като „хормон на удоволствието“, тъй като неговите нива се свързват с приятните емоции и положителното настроение.

Съдържание

Какво представлява допаминът?

Допаминът е катехоламин с функции на невротрансмитер (носител на сигнали между невроните, нервните клетки и други клетки) и хормон.

Катехоламините са биологично активни вещества, които се секретират от надбъбречните жлези, централната нервна система (по-конкретно частта, известна като хипоталамус) и симпатиковия дял на вегетативната нервна система.

Към катехоламините се причисляват още адреналинът и норадреналинът. Невротрансмитерите и хормоните са биологичният език на тялото, благодарение на тях се извършва комуникацията в отделните му части. Чрез секрецията им се сигнализира какви реакции да бъдат извършени от съответните органи и така се поддържа съгласуваността между невероятно големия брой процеси в организма.

Частта, известна като хипоталамус, се намира в самата основа на мозъка. Тя е точно между хипофизната жлеза (отговаряща за хормоналния баланс) и таламуса (структура на междинния мозък с функцията да преработва и пренасочва сетивните сигнали).

В хипоталамуса се събират всички данни за цялостното състояние на организма.

Това е посредникът между нервната система и вътрешните органи. Чрез него се дешифрира биологичният език от мозъчната кора и информацията се предава на течните среди (кръв, лимфа, тъканни течности), хормоните и невротрансмитерите.

Допаминът като невротрансмитер участва в предаването на важна информация в организма, а като хормон контролира отделянето на пролактин (хормон, участващ в образуването на мляко в млечните жлези).

Той участва и в тази област, която можем да причислим към социалната компонента на личността. Важен е за способността на социализация, нивото на екстравертност (социалната активност) и желанието за общуване и създаване на приятелства.

 

История и произход

Откриването на допамина се случва през 1952 година от шведските учени Нилс-Оке Хиларп и Арвид Карлсон, като междинен продукт в синтеза на норепинефрина (норадреналин) и епинефрина (адреналин).

Впоследствие се разкриват неговите функции, значение за организма и връзката между дефицита му и болестта на Паркинсон.

Първоначално ролята на новооткрития невротрансмитер е била спрягана единствено с моторните функции на тялото, но през последните десетилетия се разкрива и значението му в психичните процеси.

В организма ни допаминът се синтезира от една от незаменимите аминокиселини фенилаланин, като чрез процес на хидроксилиране се превръща в неесенциалната аминокиселина тирозин.

Тирозинът се преобразува до леводопа, а впоследствие от него се образува допамин.

Карлсон започва да предполага, че именно симптомите на т.нар. болест на Паркинсон са резултат от нарушение в допаминовите нива, при което включва леводопа в лечението на пациенти с паркинсонизъм и за това е награден с Нобелова награда за медицина през 2000 година.

 

Какви функции изпълнява?

Освен че влияе на настроението и повишава способността на мотивация и концентрация, освобождаването на допамин играе роля в множество други важни физиологични процеси в централната и периферната нервни системи.

Заедно с другите невромедиатори:

• Участва в храносмилателните процеси.
• Инхибира (потиска) секрецията на пролактин.
• Ускорява сърдечната честота и изпомпването на кръвта.
• Повишава кръвното налягане.
• Регулира нивата на инсулина и дейността на панкреаса.
• Контролира двигателната активност.

Допаминът често е спряган с психичните заболявания и дисоциативните разстройства на личността (наличие на две или повече идентичности у един човек ). Интересна е анатомичната прилика между хора, страдащи от шизофрения, и хора с изявени творчески способности.

И при едните, и при другите се наблюдава по-ниска плътност на допаминовите рецептори в таламуса.

 

Признаци на недостиг на допамин

 

 

Дефицитът му е свързан с множество ментални разстройства и депресии, макар че в научните среди все още не е установена директна връзка между тях.

Вследствие от злоупотребата с психотропни вещества или бедна диета, се наблюдава изчерпване на допаминовите нива, което повлиява и психическата компонента на личността.

Симтомите при допаминовия дефицит, проявяващи се на психично ниво са:

• Чувство на безнадежност и необяснима тъга
• Ниско самочувствие и демотивираност
• Чувство на вина и мисли за самоубийство
• Ниска енергия и чувство на умора
• Неспособност за концентрация и ориентация
• Забавени движения и говор
• Резки промени в настроението
• Ниско либидо
• Липса на проницателност и склонност към заблуди
• Халюцинации

Най-често срещаните симтоми при недостиг на допамин, проявяващи се на физическо ниво са:

• Усещане за скованост в мускулите
• Мускулни крампи
• Спазми и тремор в ръцете
• Склонност към чести пневмонии
• Стомашно-чревни симптоми и хронична констипация
• Трудност при хранене и преглъщане
• Гастроезофагиален рефлукс

 

Съвети за набавяне на повече допамин

 

 

Неслучайно допаминът си е заслужил названието „хормон на удоволствието“.

Той се освобождава вследствие от повишеното настроение, удовлетворение и креативност.

За да бъдат оптимални нивата на този невромедиатор и да се чувствате удовлетворени от живота, ви предлагаме няколко лесни и ефективни метода.

 

Осигурявайте си достатъчно сън и почивка

Допаминът се освобождава от организма, за да насърчава чувството на бодърстване, докато мелатонинът извършва обратната функция.

Най-големи концентрации от допамин са установени сутринта, а вечер нивата му спадат, за да може тялото да релаксира.

Липсата на сън и пълноценна почивка нарушава циркадианните ритми и намалява чувствителността на допаминовите рецептори в мозъка, което води до прекалена сънливост и невъзможност за концентрация.

8-часовият сън през нощта поддържа допаминовите нива и допринася за работоспособността и бодростта на следващия ден.

 

Разхождайте се в слънчевите дни

Освен да повлиява синтеза на витамин Д3, слънчевата светлина е нужна и за доброто настроение.

Излагането на слънце повишава настроението, което се проявява и на биохимично ниво. Научно установено е, че слънчевата светлина повишава нивата на невротрансмитерите, отговарящи за настроението, или т. нар. „хормони на щастието“, сред които е и допаминът.

Настъпването на пролетния сезон и нарастването на видимата част от деня повишава активността и настроението за повече приятни емоции и контакт с природата.

Желателно е излагането на слънце, особено през летния сезон, да се избягва в часовете между 12 и 16, тъй като силното лъчение може да има и разрушителен ефект.

 

Слушайте музика

Музиката е най-доброто психотерапевтично средство, което е достъпно на всеки. Тя ни дава почивка от рутината и проблемите, като ни кара да погледнем на нещата от различна перспектива.

Множеството клиничните изследвания между въздействието на музиката и хора с болестта на Паркинсон доказват нейният положителен ефект, освен на психично, също и на физично ниво.

След като били пускани хармонични мелодии без текст на пациенти с Паркинсон, те показали подобрение и в двигателните си функции.

Доказано е, че музиката наистина притежава сериозен ефект върху тялото.

Освен че повишава настроението и чувството на удовлетворение в живота, като стимулира отделянето на допамин, музиката засилва паметта и концентрацията, повишава имунитета и дори облекчава физическата болка.

Тя повишава алтруизма и ни прави по-мили и дружелюбни към околните. Музиката е просто нещо невероятно!

 

Започнете да медитирате

Медитацията се практикува на Изток повече от 5000 години и е основна част от индуистките и будистките учения.

Според древните текстове, тя е средство за достигане на изменено състояние на съзнанието, при което се постига физическо, емоционално, умствено и духовно равновесие и благополучие.

Клинични изследвания доказват, че, освен за психичното състояние, тази простичка, но ефективна, техника действа и на биохимично и физическо ниво.

Редовната медитация е здравословен навик на ментална и емоционална хигиена, която прочиства съзнанието, избистря мисълта, повдига духа и чувството на себереализация.

 

Повече движение

Освен ползите за доброто здраве и визия на тялото, физическите упражнения допринасят и за повишаване на нивата на допамин и ендорфини.

 

Използвайте хранителни добавки

Ако нямате време и възможност да приложите гореспоменатите начини, може да повишите нивата му, като приемате вещества, свързани със синтеза му.

Подходящи са следните хранителни добавки:

1. Гинко билоба -допринася за повишаването на допамина, усилва паметта и подобрява мозъчното оросяване.
2. Куркумин – активната съставка в куркумата. Той подкрепя функциите на допамина и серотонина.
3. Омега-3 мастни киселини – имат важно значение за нервната система и мозъчните функции. Те увеличават нивата и активността на допамина.

 

Включете в менюто си храни, богати на тирозин

Храните, богати на аминокиселината тирозин, повишават нивата му в организма, тъй като тирозинът е предшественик на допамина.

 

Кои храни са богати на допамин?

Допаминът може да се набави чрез прием на храни, които ще подпомогнат ендогенното му (вътрешно) синтезиране.

Сред допаминовите храни са:

• Млечните продукти
• Ядките
• Авокадо
• Банани
• Бадеми
• Зелен чай
• Кафето
• Тъмният шоколад

 

Заключение

Допаминът е един главните невротрансмитери и поддържането му в оптимални количества е важно за организма. Той заема съществена роля в тялото, тъй като чувството на удовлетвореност и самата радост от живота е това, което има смисъл.