Профилактични прегледи – колко често и кога?

„По-добре е да предотвратиш болестта, вместо да я лекуваш, както е по-добре да се предпазиш от бурята, отколкото тя да те отнесе“, са казвали старите лекари, но през последните две години техният съвет бе практически заглушен от растящият страх пред COVID-19. В страната ни настъпи огромен отлив от профилактични прегледи, които и преди пандемията нерядко бяха пропускани или се извършваха формално.

Не е пресилено да се каже, че днес профилактиката е в тежка криза и множество хронични заболявания остават неоткрити или недолекувани, което води до усложнения с фатални последици. Можем ли да променим тази негативна тенденция? Много зависи от начина, по който функционира здравната ни система, но също и от поведението на всеки един от нас.

А това поведение се основава на информираност и желание за опазване на здравето – собственото, на близките ни и обществото, в което живеем.

Днес се прилагат 4 вида превенция

Първата се занимава с избягване на факторите, които могат да нарушат състоянието на физическо, духовно и социално благополучие. Нарича се първична профилактика.

За втория вид предпазване говорим, когато се оформят здравословни проблеми и е необходимо да ги спрем. Задача на вторичната превенция е да блокира заболяванията в ранната им фаза.

Основното при третичната профилактика е спиране или забавяне на прогресията от страна на вече проявена болест, както и недопускане на усложнения.

Съвсем наскоро учените заговориха и за четвърти тип превенция. Според д-р Марк Джамул тя защитава пациентите, изложени на съвременни инвазивни лечения, като определя кои медицински интервенции са приемливи и кои трябва да се избягват. Освен това медиците предлагат общи и специфични предпазни мерки. В момента сред общите профилактични препоръки доминират изисквания, насочени срещу COVID-19, като спазване на дистанция, честа дезинфекция и носене на маски.

Разумно е всеки човек да следва тези правила, като едновременно с тях се подлага и на специфични предпазни мерки, които са различни през отделните етапи от живота на индивида.

Профилактични прегледи при бременност

Бъдещата майка е длъжна до 31-ата гестационна седмица да посещава женска консултация веднъж месечно.

Препоръчителна профилактична мярка е в първи триместър бременната жена да премине през комплексен скрининг за оценка на риска от усложнения и генетични заболявания.

Последователно, във всеки от трите триместъра, може да се прилага ултразвуково изследване на плода. От 31 до 35 гестационна седмица консултациите трябва да се провеждат два пъти месечно, а в деветия месец – всяка седмица. При съмнение за преносване на плода се налага всеки ден да се проследяват сърдечните тонове на бебето.

Ваксинацията е сред най-ефективните превенции

Тя се разделя на неотменна и препоръчителна. Ето каква е задължителната профилактика, според актуалния „Имунизационен календар на Република България“:

• В рамките на 24 часа след раждане, на детето се инжектира мускулно начална доза от ваксината срещу хепатит Б.
• След още 24 часа му се поставя вътрекожно противотуберкулозна (БЦЖ) ваксина.
• От втория, третия и четвъртия месец бебетата се имунизират срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б, хепатит Б (II и III прием ) и пневмококи (I и II прием ).
• На децата между 7 и 10-месечна възраст, без белег от БЦЖ-имунизация, при отрицателен туберкулинов кожен тест (проба Манту), се поставя БЦЖ ваксина.
• От 13-ия месец малчуганите се имунизират срещу морбили, рубеола и паротит.

Реимунизации се правят:

• От 12-ия месец против пневмококи, но не по-рано от 6 месеца преди предишния прием.
• На 16-ия месец се провеждат ваксинации срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце тип Б (IV прием ).
• На 6-годишна възраст – против дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит; на 7 години, при отрицателна туберкулинова проба – срещу туберкулоза; на 12 години – против морбили, паротит, рубеола, дифтерия, тетанус, коклюш.
• На 17 – против тетанус и дифтерия. Реимунизация срещу последните две инфекции се прилага на всяко десетилетие след навършване на 25 години.

Втората голяма група ваксини (т.нар. препоръчителни) се прилагат по желание. Например – срещу грип, коремен тиф, бяс, жълта треска, човешки папиломен вирус и др. Ваксините срещу COVID-19 са също препоръчителни.

След достигане на пълнолетие ежегодно се провеждат профилактични прегледи

Те включват:

• Лекарска оценка на физическия и на психичния статус на човека
• Изчисляване индекса на телесната му маса
• Проверка на зрителната острота
• Измерване на кръвното налягане
• ЕКГ-изследване (запис на електричната работа на сърцето)

Освен това се тества урината със специални ленти за протеин, глюкоза, кетонни тела, уробилиноген, билирубин и се определя нейната киселинност.

Нивото на кръвната захар се оценява на гладно при наличие на следните рискове:

• Хипертония
• Дислипидемия (нарушена мастната обмяна и ненормално количество на липиди в кръвта)
• Затлъстяване
• Поликистоза на яйчниците
• Диабет от първи тип
• Диабет по време на бременност
• Раждане на едър плод (над 4 кг)
• Наследствен риск от диабет (ако това заболяване присъства у родители, братя и сестри)

Изследването на холестерол, триглицериди, кръвна захар и ЕКГ в рамките на календарната година, направено по друг повод, не се провежда повторно по време на профилактичния преглед.

От 30 до 65 години, на всяка петилетка се прави пълна кръвна картина

При наличие на оплаквания честотата на това изследване се променя, а след 65 години пълната кръвна картина е задължителна профилактична мярка, която се провежда на всеки 12 месеца.

В периода от 30 до 40 години жените трябва ежегодно да проверяват гинекологичния си статус, като им се взема материал за цитонамазка.

Тестът е от съществено значение за онкопрофилактиката. Ако е негативен резултатът от две цитонамазки, изследването може да се провежда веднъж на три години. Във възрастовия период от 50 до 69 години, жените следва да са наясно и със състоянието на млечните си жлези, като за целта им се прави мамографско изследване, веднъж на всеки 24 месеца.

Със същата честота мъжете над 50 години е наложително да проверяват стойностите на простатно-специфичния антиген – т.нар. PSA в кръвта си. PSA е белтък, който се произвежда от клетките на простатната жлеза и повишеното му количество сигнализира за различни заболявания – остро или хронично възпаление, аденом, злокачествен тумор и др.

Правилно е също мъжете над 40 и жените над 50- годишна възраст да са наясно със своя сърдечно-съдов риск и, ако нужно, да спазват лекарските предписания.

Превенция за всеки ден

Посочените по-горе профилактични прегледи и честотата на тяхното провеждане се отнасят за здрави хора.

При хронична злоупотреба с никотин, алкохол и упойващи вещества, при обездвижване, безсъние, стрес, нездравословно хранене и наднормено телесно тегло, рано или късно възниква необходимост от много повече лекарски консултации и изследвания.

Тогава приложените мерки не са предпазни. Те стават част от продължителен лечебен процес. Можем ли да го избегнем? Да, ако осъзнаем, че здравословният живот ни гарантира жизненост, добро самочувствие и трудоспособност сега и за години напред, че всъщност е инвестиция в бъдещето.

Неслучайно един от основателите на науката за общественото здраве проф. Фьодор Ерисман е обичал да казва: „Аз вярвам в превантивната медицина. Бъдещето принадлежи на профилактиката“.