Смята се, че един от най-тежките съвременни проблеми, свързани с редица болести на тялото, е този за затлъстяването. Макар и да няма типичните за повечето болести симптоми и характеристики, то е категоризирано като такава.

Причината се крие в това, че с времето затлъстяването забавя и застрашава толкова от функциите на тялото, че практически се конкурира с най-тежките болести и води до някои от най-сериозните сред тях. На какво се дължи обаче е плод на дългогодишен спор както сред обществото, така и сред учените.

Ще разгледаме две от най-сериозно разпространените тези: затлъстяване като въпрос на ДНК, и като следствие от лоши навици.

 

Съществуват ли „лоши“ гени, които водят до затлъстяване?

През десетилетията, в които затлъстяването е разглеждано като все по-голям проблем, е битувало основно мнението, че то се дължи на преяждането и лошите навици. В последните години обаче все повече изследвания откриват, че при някои случаи можем да говорим за генетичен проблем.

Фактът, че не всички индивиди, изложени на едни и същи рискови фактори от околната среда, развиват затлъстяване, подкрепя хипотезата за съществуването на основни генетични и епигенетични елементи.

Епигенетиката изучава измененията на клетъчни или физиологични белези, които не се причиняват от промени в последователността на ДНК.

Има предполагаеми доказателства, че стимулите от околната среда, като хранителен режим, особено по време на бременност и в ранна възраст, но също при достигане на зрялост, могат да предизвикат промени в метилирането (добавянето на молекули, активиращи или деактивиращи някои гени) на ДНК. Възможно е тези промени да предразположат към затлъстяване и свързаните с това съпътстващи заболявания.

Именно през първите две десетилетия на 21 век науката напредна значително по отношение на изучаването на гените. И до каква степен те имат влияние върху предаването на някои заболявания и състояния през поколенията. Оттук и възниква логичният въпрос дали затлъстяването е едно от тях и дали наистина има „лоши“ гени, отговорни за наднорменото тегло.

Тук е важно да отбележим няколко неща: далеч не всеки случай на затлъстяване е такъв, в който гените са повлияли на състоянието на тялото. Още един фактор, който трябва да вземем предвид е, че гените, „отговорни“ за затлъстяването, все още не са идентифицирани или добре изучени.

 

Моногенни случаи на затлъстяване

 

Затлъстяване. Синдром на Пикуик и затлъстяване. Отслабване на човек, с наднормено тегло, качил се върху кантар, който измерва килограмите.

 

Тези случаи, свързани с гена, се наричат още моногенни случаи на затлъстяване. При тях говорим за дефект или дори липса на конкретен ген.

Есенциално е да направим и една много съществена разлика за това, че съществуват:

  • гени, които предразполагат към напълняване, но силно се влияят от начина на живот, за да се „отключат“
  • геннии мутации, които влияят на процесите в организма и така водят до затлъстяване

Именно последните най-често са набеждавани за „лоши“ гени, които водят до затлъстяване.

Тук говорим за няколко основни варианта:

  • Дефектни/мутирали гени

Те отговарят за хипоталамуса (регулиращ общия хормонален баланс) и намаляват неговите способности да функционира правилно.

  • Гените, свързани с някои синдроми

Това могат да бъдат:

  • Прадер-Вили синдром
  • Синдром на Laurence-Moon-Bardet-Biedl
  • синдром на Алстром
  • Синдром на Коен – автозомно остатъчно заболяване, водещо до умствена изостаналост, микроцефалия, забавено развитие
  • Синдром на Mehmo – характериpа се с епилепсия, микроцефалия, хипогенитализъм и затлъстяване

В това число влизат и синдром на Carpenter,  Къшинг и др.

Много от тези синдроми в около 90% от случаите идват не само със затлъстяване още от ранна детска възраст, но и с различни телесни, а понякога и умствени малформации.

Макар и относително редки и по-скоро изключения от общата картина, те се приемат като генетичен фактор при затлъстяването. В същото време учени установяват, че унаследяване на затлъстяване също се наблюдава много често. При семейства, при които затлъстяването е често срещано във фамилното дърво, рискът децата да страдат от затлъстяване в определен момент от живота си е до 8 пъти по-голям. Това важи с още по-голяма сила, ако и двамата родители носят фамилна обремененост към фактора.

 

Гени и затлъстяване – каква е връзката между тях

Гените са заложени от самото раждане в тялото ни. Имаме своеобразно две копия – едно от майката и едно – от бащата.

Както вече споменахме по-горе, учените доказват, че при затлъстяване на родителите е много вероятно и детето от ранна възраст да има проблеми с теглото си. Разбира се, това може да се дължи не толкова на гени, колкото на лош начин на живот и навици. Отделно от това, начинът ни на живот пряко влияе на това кои от гените ни всъщност ще се „отключат„.

Основните влияещи фактори в този смисъл са:

  • Храната, която консумираме

Модерният начин на живот и забързаното ежедневие все повече ни предоставят „лесни и бързи“ начини за хранене, с апетитни продукти в ярки опаковки, които ни привличат на подсъзнателно ниво.

Много от тях – с по-голямо съдържание на съответния продукт, отколкото е препоръчително да приемаме на дневна база. Това с особена сила важи за сладкиши, дюнери, пица, бързата храна навън, чипсове, снаксове и т. н.

 

  • Сънят ни

Основен фактор както при пълнеенето, така и при отслабването, е добрият сън. Достатъчно количество от него стимулира организма да подобрява метаболизма ни, да намалява стреса, но и да ни дава по-голямо количество енергия. Благодарение на последното се движим повече и можем да избегнем затлъстяването.

  • Стресът

Спътник на човечеството от повече от половин век, той се отразява на теглото на много хора. И дори да си мислите, че това не е така, той се отразява на количеството и качеството на храната, която консумирате, както и на съня, за който вече уточнихме, че е важен фактор при затлъстяването.

 

  • Липсата на движение

Комбинацията от „лоши“ гени на затлъстяването и липсата на движение е взривоопасна комбинация. За съжаление, тя е и много често срещана в днешно време – особено около епидемията от COVID-19.

Освен това е доказано, че гените могат да повлияят на начина, по който организма ни работи и по-точно: на количеството мазнини, които може да съхрани и обработи, но и на разпределението им.

Като вторичен фактор гените ни влияят и на процесите, чрез които тялото ни ефективно превръща храната в енергия. Отделно от това, те влияят и на това колко калории се горят по време на физическа активност.

 

Как да накарате гените си да работят във ваша полза

 

Затлъстяването. Белодробен тромбемболизъм.

 

Във времена, в които вече говорим за моделиране на гените и за възможност за лечение на генетични заболявания, е естествено да се запитаме дали има начин, по който гените да работят в наша полза – особено, ако сме предразположени към затлъстяване.

Към момента „лечението“ на затлъстяването е поставено изцяло в наши ръце и има няколко стъпки. Първата от тях е да намерим причината за него. При мнозина наистина се касае за лош начин на живот.

При други обаче – за проблеми с щитовидната жлеза и произвеждане на повече хормони, отколкото тялото може да обработи и които пряко влияят върху теглото.

Добрите новини са две: първо, дори да сте от малкия процент хора, които наистина имат гени, отговорни за затлъстяване, можете да преборите това с добре координирани мерки спрямо съответния ген. Такива са балансиран хранителен режим или програма на движение според засегнатата част от ДНК-то ни.

Някои гени се влияят от въглехидрати, други от мазнини, трети – от съня. Ключът е да научите как точно работи тялото ви и да го подчините на волята си.

Втората добра новина е, че ако за повишеното телесно тегло не са отговорни вашите гени, то шансът мерките, които ще вземете за отслабване, да са ефективни, е много голям. И всичко е във вашите ръце.