Ваксини – същност и видове

Ваксинацията е безопасен и ефективен начин за защита на хората от различни болести. Днес съществуват действащи ваксини срещу около 20 болести, като дифтерия, тетанус, коклюш, грип и морбили. Те спасяват живота на до 3 млн души всяка година.

Основната им роля е да обучат имунната система да създава антитела, точно както прави по време на заболяване. Тъй като ваксините съдържат само убити или отслабени форми на вредни микроорганизми, те не причиняват болести и няма риск от усложнения. В тази статия ще си говорим за необходимостта от ваксините, различните видове и каква е тяхната същност.

Ваксини – накратко за тяхната същност и история

Първите ваксини, създадени за хора, се основават на използване на по-слаби или атенюирани (отслабени) живи вируси за генериране на имунитет. Ваксината срещу едра шарка например е такава и в началото се използва вирус на кравешка шарка, който е подобен на едрата шарка при хора.

Бясът пък е първият вирус, атенюиран в лаборатория и със създадена впоследствие ваксина.

Споменахме, че ваксините се създават по няколко начина. Те могат да съдържат:

• живи вируси, които са били атенюирани (отслабени или променени, за да не причинят заболяване)
• инактивирани или убити организми или вируси
• инактивирани токсини – за бактериални заболявания, когато токсините, генерирани от бактериите, а не самите бактерии, причиняват заболяване
• просто сегменти от патогена (субединични и конюгирани ваксини)

Различните видове изискват различни техники за разработване. Повечето от тях се поставят чрез инжекция, но някои се прилагат през устата. Има и такива, които се впръскват в носа.

Важно е да запомним, че когато се ваксинираме, ние не защитаваме само себе си, но и всички около нас. Някои хора, страдащи от заболявания, не могат да си поставят задължителните ваксини, така че те зависят от останалите да поемат отговорност и да се ваксинират.

Така всички заедно помагаме за намаляване на разпространението на болестите, дори за тяхното изчезване.

Видове ваксини

Могат да бъдат класифицирани най-общо по начина на приготвяне на антигените – активните компоненти, които генерират специфичен имунен отговор срещу болестотворния организъм.

Ваксините могат да бъдат:

• вирусни (живи или инактивирани)
• вирусни вектори
• субединици (протеин или полизахарид)
• или на основата на нуклеинова киселина (ДНК или РНК)

Комбинираните могат да включват инактивирани, протеинови и/или конюгирани с протеин полизахаридни компоненти. Другите съставки варират в зависимост от производствения процес и естеството на антигените.

С появата на COVID-19 се наблюдава повишен фокус върху разработването на ваксини, базирани на вирусен вектор и нуклеинова киселина. Ето и какво трябва да знаем за отделните видове:

• Живи, атенюирани ваксини

Атенюираните могат да бъдат изработени по няколко различни начина. Някои от най-често срещаните методи включват предаване на болестотворния вирус през серия от клетъчни култури или животински ембриони (обикновено пилешки ембриони).

С всяко преминаване вирусът се размножава по-добре в пилешките клетки, но губи способността си да се репликира в човешките.

Вирус, насочен към употреба във ваксина, може да бъде отгледан чрез „преминаване“ през над 200 различни ембриона или клетъчни култури.

В крайна сметка атенюираният вирус няма да може да се репликира добре (или изобщо) в човешките клетки и ваксината може да се използва.

Като цяло всички методи, които включват предаване на вирус през нечовешки гостоприемник, произвеждат версия на вируса, която все още може да бъде разпозната от човешката имунна система. Но не може да се възпроизведе добре в човешки гостоприемник.

Така, когато полученият вирус се предаде на човек чрез ваксината, той няма да може да се възпроизведе достатъчно, за да причини заболяване, но все пак ще предизвика имунен отговор, който може да предпази от бъдеща инфекция.

Рискът, който трябва да се има предвид при тези ваксини, е възможността вирусът да мутира във форма, способна да причини заболяване. Мутациите, които могат да възникнат, когато вирусът се репликира в тялото, могат да доведат до по-опасен щам.

Това е много малко вероятно, тъй като способността на ваксинния вирус да се репликира е силно ограничена. Мутациите са донякъде чести при оралната полиомиелитна ваксина – жива ваксина, която се поглъща, вместо да се инжектира. Вирусът на ваксината може да мутира и да доведе до редки случаи на паралитичен полиомиелит.

Защитата от живи, атенюирани ваксини обикновено е по-голяма от тази, осигурена от убити или инактивирани.

• Убити или инактивирани

Алтернатива на атенюираните ваксини е убитата или инактивирана. Този тип се създават чрез инактивиране на патоген, обикновено като се използва топлина или химикали като формалдехид или формалин. Това унищожава способността на патогена да се репликира, но го запазва, така че имунната система все още да може да го разпознае.

Тъй като убитите или инактивирани патогени изобщо не могат да се репликират, те не могат и да мутират във форма, способна да причини заболяване (какъвто вариант все пак съществува при живите, атенюирани ваксини).

Въпреки това те осигуряват по-кратък срок на защита от живите ваксини и е по-вероятно да изискват повече дози за създаване на дългосрочен имунитет.

• Токсоиди

Някои бактериални заболявания не се причиняват пряко от самата бактерия, а от токсин, произведен от бактерията. Такъв пример е тетанус – симптомите му не се причиняват от бактерията Clostridium tetani, а от произвеждания от него невротоксин (тетаноспазмин).

Имунизациите за този тип патогени могат да бъдат направени чрез инактивиране на токсина, който причинява симптоми на заболяването. Както при организмите или вирусите, използвани в убити или инактивирани ваксини, това може да се направи чрез третиране с химикал, чрез топлина или други методи.

Ваксините, създадени с помощта на инактивирани токсини, се наричат токсоиди.

Токсоидите всъщност могат да се считат за убити или инактивирани ваксини, но понякога им се дава собствена категория, за да се подчертае факта, че те съдържат инактивиран токсин, а не инактивирана форма на бактерии.

• Субединици и конюгирани ваксини

Както субединичните, така и конюгираните съдържат само части от патогените, срещу които защитават. Субединичните използват само част от прицелния патоген, за да предизвикат отговор от имунната система.

Това може да се направи чрез изолиране на специфичен протеин от патоген и представянето му като антиген. Коклюшната и противогрипната ваксина са примери за субединични.

Друг тип субединични ваксини могат да бъдат създадени чрез генно инженерство. Ген, кодиращ ваксинен протеин, се вмъква в друг вирус или в клетки-продуценти. Когато вирусът-носител се размножава или когато продуцентската клетка се метаболизира, ваксинният протеин също се създава.

Крайният резултат от този подход е рекомбинантна ваксина – имунната система ще разпознае експресирания протеин и ще осигури бъдеща защита срещу целевия вирус. Ваксината срещу хепатит В е рекомбинантна.

Друга ваксина, направена с помощта на генно инженерство, е тази срещу човешки папилома вирус (HPV). Предлагат се два вида HPV ваксина – едната осигурява защита срещу два щама HPV, другата – срещу четири, но и двете се създават по един и същ начин.

За всеки щам се изолира един вирусен протеин. Когато тези протеини се експресират, се създават вирусоподобни частици. Те не съдържат генетичен материал от вирусите и не могат да причинят заболяване, но предизвикват имунен отговор, който осигурява бъдеща защита срещу HPV.

Конюгираните ваксини са донякъде подобни на рекомбинантните – и те са направени с помощта на комбинация от два различни компонента. Създават се с помощта на части от обвивките на бактерии. Тези слоеве са химически свързани с протеин носител.

Конюгираните ваксини се използват за създаване на по-мощен, комбиниран имунен отговор. Частиците бактерия не могат да причинят заболяване, но в комбинация с протеин носител могат да генерират имунитет срещу бъдеща инфекция.

Понастоящем ваксините, използвани за деца срещу пневмококови бактериални инфекции, са направени именно по тази техника.

В общи линии, това е, което трябва да знаете за ваксините. Отново ще напомним, че ваксинирането е голяма лична отговорност и чрез него се спасяват животи. Така че не отказвайте задължителните ваксинации, освен ако нямате заболявания, които не позволяват поставянето им.

Разбира се, бременните също трябва да внимават кога и кои ваксини са позволени.

Бъдете здрави!