Кето диета и метаболитен синдром – каква е връзката?

Доскоро най-често използваният подход срещу метаболитния синдром бяха усилията за намаляване на телесното тегло чрез упражнения и диета. Изследователи промениха това.

Тук предлагаме най-важното от техните проучвания върху връзката между нисковъглехидратна диета и метаболитен синдром.

 

Кой причинява метаболитен синдром?

Твърде много калории и твърде малко движения. Все още мнозина приемат, че това са главните фактори, провокиращи метаболитния синдром – състояние, което включва минимум три от изброените здравословни проблеми:

 

• затлъстяване, особено в областта на талията
• високи стойности на кръвната захар
• нарушение в обмяната на мазнините, което води до повишени нива на триглицериди в кръвта, висок лош холестерол, както и понижени общ и добър холестерол
• артериална хипертония

До неотдавна най-често прилаганото лечение на метаболитния синдром бяха опитите да се намали телесното тегло чрез упражнения и диета.

Изследователски екип, ръководен от д-р Паркър Хайд от Охайския университет в Кълъмбъс, предложи друг подход.

Според учените ключова роля в развитието на въпросния синдром има секрецията на хормона инсулин, а тя се влияе от поетите въглехидрати.

Ето защо, за да се възстанови здравословният метаболизъм, може да е достатъчна само една промяна в хранителния режим – намаляване количеството приета захар. Това обаче се доказва трудно.

Причината е, че ако променената диета нормализира някой от симптомите на метаболитния синдром, винаги настъпва и загуба на телесно тегло.

 

Внимание: въглехидрати!

В статия, публикувана през 2019 г. в „JCI Insight“, д-р Паркър Хайд представя резултатите от проучване, включващо 16 души – 6 жени и 10 мъже, всички с доказан метаболитен синдром. Техният среден индекс на телесна маса е бил 39,3 kg/m², което според показателите на СЗО е близко до горната граница на затлъстяване от втора степен  (39,9 kg/m²).

Участниците били разделени в три групи, които се редували в следването на три различни режима на хранене:

• с малко въглехидрати (6% от общия енергиен прием), но с повече мазнини
• с умерени количества въглехидрати (32%)
• с високо съдържание на въглехидрати (57%) и ниско количество на мазнини

Протеините и общият прием на калории останали постоянни през цялото време на изследването: 20% протеини при 2950 kcal на ден.

Всеки отделен начин на хранене бил приложен от всяка група в рамките на месец. Между трите диети имало двуседмичен преходен период, през който участниците хапвали каквото поискат, без ограничения.

 

Нисковъглехидратна диета и метаболитен синдром: какво показват резултатите?

В сравнение с други диети, храненето с ниско съдържание на въглехидрати допринесло за овладяване на метаболитния синдром. Половината от участниците след четириседмична диета с ниско съдържание на въглехидрати не отговаряли на показателите за метаболитен синдром.

Триглицеридите в кръвта им били понижени, въпреки че диетата с ниско съдържание на въглехидрати включвала много мазнини.

Теглото на участниците не се променило по време на експеримента.

Въз основа на данните от своя опит учените правят извод, че водещият фактор за появата на метаболитен синдром не е увеличаването на мастната маса, а невъзможността за правилно усвояване на въглехидратите.

Следователно, намаляването на приема на захари може да повлияе положително върху човешкото здраве и да ограничи риска от развитие на диабет и сърдечно-съдови заболявания.

 

Спортуване или диета – какво да изберем?

Кое е по-добро срещу метаболитния синдром – намаляване на въглехидратния прием или интензивни упражнения в комбинация с редовно спазване на диета с високо съдържание на въглехидрати?

За да отговорят на този въпрос, експерти от университета Бетел в Минесота провели проучване, резултатите от което публикували през 2017 г. в „Diabetes & Metabolic Syndrome: Clinical Research & Reviews“.

В изследването участвали 30 души – мъже и жени на възраст от 18 до 65 години. Всички били с наднормено тегло и метаболитен синдром. Повечето страдали от диабет от втори тип, а няколко били в състояние на преддиабет.

На случаен принцип учените разделили пациентите в три групи. Първата следвала кето диета в продължение на 10 седмици: нейните членове консумирали не повече от 30 грама въглехидрати на ден, без да са физически активни през цялото това време.

Участниците във втората група следвали т. нар. „стандартна американска диета” и приемали продукти с високо съдържание на въглехидрати, като също не спортували.

Хората от третата група изпълнявали хранителен режим с високо съдържание на въглехидрати, но едновременно спортували по 30 минути от 3 до 5 пъти седмично.

Изследователите проследили състоянието на участниците в началото и в края на проучването, като отчитали:

• индекс на телесна маса
• ниво на триглицериди в кръвта
• процент телесни мазнини
• гликиран хемоглобин
• кръвни кетони

Било установено, че пациентите от групата, следваща кетогенната диета с ниско съдържание на въглехидрати, изпаднали в диетична кетоза – състояние, при което основният източник на енергия за тялото не е глюкозата, а специални молекули – кетони, произвеждани от мазнини.

 

Кето диета и метаболитен синдром – какъв е основният извод?

 

Анализите на експертите от университета Бетел показват, че спортните дейности са полезни, но не са достатъчни, за да неутрализират негативните ефекти от неправилното хранене и да спрат проявите на метаболитния синдром.

Най-значително подобрение на почти всички здравни показатели било установено сред участниците, които следвали кетогенна диета. Те значително повишили основния си метаболизъм, т.е. скоростта, с която тялото им „изгаря“ мазнините в покой.

Тя нараснала повече от 10 пъти в сравнение с останалите две групи, които се хранили по „стандартни“ диети.

Изводът на експертите от Минесота е: „физиологичната кетоза има клиничния потенциал да предотвратява, облекчава и лекува метаболитен синдром и затлъстяване, преддиабет и диабет и следователно е забележителна алтернативна възможност за лечение“.

Обхватът на това изследване обаче е ограничен – както по отношение броя на участниците, така и по продължителност. Въпреки това, установените зависимости са сериозна крачка напред. Те са в контраст с мнението, че можем да противодействаме на метаболитния синдром чрез диета с минимално количество мазнини и високо съдържание на „добри въглехидрати“, както и с редовни двигателни упражнения.

Днес не отричаме ползите от физическата активност. Но все повече научни доказателства сочат, че за да се подобри метаболитното здраве, трябва преди всичко да се промени стилът на хранене.