Инсулин – жизненоважен хормон за метаболизма

Инсулинът е изключително важен хормон и единственият, който регулира нивата на кръвната захар в организма. Открит в началото на 20-те години на миналия век, той се превръща в спасителен пояс за милиони хора с диабет.

В статията ще разгледаме подробностите за това какво представлява хормонът инсулин и какво е значението му в човешкото тяло.

Инсулин – епохалното откритие на миналия век

Диабетът е добре познат на човечеството още от древността. Въпреки това едва през 19-ти век учените започват да разбират по-задълбочено причините за тази болест.

През 1869 г. Пол Лангерханс наблюдава едноименните островчета в панкреаса, което ще доведе до откриването на веществото, което играе жизненоважна роля в тялото в метаболитните процеси.

В началото на 20-ти век диабетът е бил смъртна присъда, до нощта на 31 октомври 1920 г, през която д-р Фредерик Бантинг се събужда от странен сън. Благодарение на този сън малко по-късно ще бъде направено откритието на века – инсулин.

През 1921 г. в Университета в Торонто, Бантинг, заедно с Чарлз Бест започват опити да изолират мистериозното вещество, произвеждано от панкреаса, регулиращо кръвната захар.

След множество експерименти Бантинг и Бест успяват да изолират този животоспасяващ хормон от панкреаса на куче.

Първата инжекция инсулин

През следващата година в болницата в Торонто е приет 14-годишният Леонард Томпсън, чието тяло е изнемощяло от коварната болест. Той става първият пациент, на който е инжектиран инсулин, но първоначалният ефект е доста разочароващ.

Макар че нивата на кръвната захар на Леонард спадат с 25%, той получава тежка алергична реакция и множество абцеси на мястото на инжектиране.

Две седмици по-късно, на 23 януари, Томпсън е подложен на втори опит с инсулин. Този път резултатите са съвсем различни.

Ефектът е впечатляващ – Томпсън, който преди това е бил на крачка от смъртта, се подобрява значително и се връща към живота.

Този ефект се дължи на Джеймс Колип – биохимикът, който успява да пречисти инсулиновия екстракт, за да не причинява тежки нежелани реакции.

През 1922 г. Елиът Джослин, лекарят, посветил живота си в изследвания и разработване на методи за управлението на диабет, вече разполага с този революционен екстракт и го прилага на своите пациенти.

Той е толкова зашеметен от силата на инсулина и как този хормон променя живота на хората, които преди това са били на път да загубят битката с болестта.

Дори го сравнява с „видението на Езекиил,“ старозаветният пророк, който видял долина, пълна със сухи кости, които, след Божествената намеса, се възродили и облекли в плът, възвръщайки се към нов живот.

Какво представлява инсулинът?

Инсулиновият сигнален път е сложен, но фино настроен процес, който помага на тялото да поддържа деликатен баланс в нивата на кръвната захар. Той е от ключово значение за метаболизацията на глюкозата – основният източник на енергия за живите организми.

Въпреки че основно участва в управлението на кръвната захар, той също влияе и върху метаболизма на мазнините и протеините.

Когато консумираме въглехидрати, нашата храносмилателна система ги разгражда до глюкоза, която навлиза в кръвния поток.

В отговор на това специализирани клетки в панкреаса, наречени бета-клетки, освобождават инсулин в кръвта, който улеснява усвояването и съхранението на глюкозата в различните клетки.

В мускулните и чернодробните клетки глюкозата се съхранява като гликоген. Това е форма на глюкоза, която служи за резерв при необходимост.

Този хормон действа като пратеник, свързвайки се със специфични рецептори на повърхността на целевите клетки (мускулни, чернодробни и мастни), като инициира серия от клетъчни събития, които позволяват на глюкозата да навлезе в клетките.

След активацията на рецепторите, редица сигнални протеини влизат в игра. Те включват инсулинов рецепторен субстрат (IRS), фосфоинозитол-3-киназа (PI3K) и др.

Това стимулира глюкозните транспортери, предимно GLUT4, от вътрешността на клетката към клетъчната мембрана и позволява на клетката да приема глюкоза от кръвния поток.

Също така този хормон инхибира процеса на глюконеогенезата, което е производството на глюкоза от черния дроб чрез намаляване на активността на ензимите, участващи в този процес.

А в мастните клетки насърчава съхранението на излишната глюкоза като триглицериди, също форма на съхранена енергия.

Изследване на инсулин

За да се определи нивото на инсулин в кръвта, се правят кръвни изследвания. Тези тестове включват изследване на инсулин на гладно и след обременяване с глюкоза.

Обикновено референтните стойности се изразяват в микродекилитри (μU/mL). Нормалните стойности на серумното ниво на инсулин на гладно са около 2,4-25 μU/l.

Орален глюкозо-толерантен тест (ОГТТ)

Този тест се използва, за да се оцени как организмът реагира на повишени нива на глюкоза. Извършва се след 8 до 12-часов период без хранене.

Взема се кръвна проба, за да се измери нивото на инсулин в кръвта. След това се приема определено количество глюкоза (пие се специална напитка, която съдържа глюкоза).

Вземат се последователни кръвни проби на определени времеви интервали, след 1 и 2 часа, с цел да се измери отговорът на тялото след обременяването с глюкоза.

Ниски и високи нива на инсулин – симптоми

При ниски нива на инсулин в кръвта се затруднява усвояването на глюкоза от клетките, което може да доведе до висока кръвна захар, хипергликемия и дори диабетна кома.

Продължителната хипергликемия води до съдови усложнения, включващи големи и малки кръвоносни съдове.

Симптоми на хипергликемия:

• повишена жажда
• сухота в устата
• умора и сънливост
• главоболие
• замъглено зрение
• намаляване на телесното тегло

Тъй като глюкозата остава неизползваема в кръвта, за да задоволи енергийните си нужди, организмът започва да разгражда мазнините като източник на енергия, при което започва да образува кетони.

Въпреки че кетозата е природен процес, прекомерното образуване и нарастване на нивата на кетони в кръвта може да доведе до състояние, наречено кетоацидоза.

Кетоацидозата е сериозно медицинско състояние, което се характеризира с увеличаване на киселинността в организма.

Диабет тип 1

Диабет тип 1 е автоимунно хронично заболяване, което се характеризира с прекратено производство на инсулин, тъй като имунната система атакува и унищожава бета клетките в панкреаса.

Честите симптоми включват прекомерна жажда и глад, често уриниране, необяснимо драстично покачване на тегло, умора и замъглено зрение.

Този тип диабет обикновено се развива в детството или юношеството. За лечението му се използват специални писалки за инсулин, които внасят необходимата доза от хормона в тялото.

Хиперинсулинемия (висок инсулин, ХИ) е обратното състояние, при което тялото произвежда твърде много от хормона, поради което може да се стигне до хипогликемия. При хипогликемията нивата на глюкозата в кръвта са по-ниски от нормалните стойности.

Симптомите на хипогликемия включват:

• превъзбуда
• глад и желание за сладки неща
• потене и топли вълни
• физическа слабост
• замъглено зрение
• повишен сърдечен пулс и трептене
• раздразнителност

Въпреки че ХИ не е диабет, се счита за важен рисков фактор и ранен индикатор за развитието на метаболитни нарушения, като затлъстяване, метаболитен синдром и диабет тип 2.

Повишената продукция на инсулин води до изтощаване на бета клетките, а това може да доведе до развитието на диабет тип 2.

Диабет тип 2

Това е най-честата форма на диабет, представляващ приблизително 90% от всички случаи на диабет.

За разлика от диабет тип 1, той се характеризира с продукция на инсулин, но клетките на тялото не реагират ефективно на него, тоест те са резистентни.

Инсулиновата резистентност често е безсимптомна, но може да се прояви като повишен глад, умора и високо кръвно налягане.

Тя се среща по-често при хора със затлъстяване, високо кръвно налягане, висок холестерол и заседнал начин на живот, съчетан с диета, богата на рафинирани въглехидрати.

Инсулиновата резистентност е обратимо състояние, което обаче е ясен алармен сигнал, че трябва да бъде предприета кардинална промяна в хранителните навици и начина на живот като цяло.

Това включва използването на полезни мазнини и заместители на захарта.

Традиционната китайска медицина в помощ при диабет

Традиционната китайска медицина е древна лечебна система, използваща изцяло природни средства и доказала се като една от най-надеждна в управлението и лечението на диабет.

Тя предлага един холистичен подход и вместо да се фокусира само върху симптомите, ТКМ се стреми да стигне до коренната причина на заболяването и да възстанови баланса в организма.

Традиционната китайска медицина (ТКМ) има богата история и се счита за предшественик на съвременните методи за диагностика и разбиране на диабета.

Още в Huangdi Neijing (Вътрешен канон на Жълтия император) са описани симптомите му като „три увеличения и едно намаление“, т.е. полидипсия (увеличена жажда), полифагия (увеличен глад), полиурия (увеличено уриниране) и загуба на тегло.

Основният фокус на тази лечебна система е в правилното и хармоничното протичане на Чи – жизнената енергия, протичаща през тялото и хармонизирането на енергийните пътища – меридиани и колатерали.

Една екзотична практика на китайската медицина е акупунктурата – лечението с игли. Тъй като ТКМ разглежда болестите като дисбаланс в енергийните центрове, то акупунктурата е лечение на по-фино ниво, което ги хармонизира.

Установено е, че акупунктурата:

• Увеличава синтеза на инсулин в панкреаса – с активиране на определени точки на тялото, акупунктурата стимулира панкреаса да синтезира повече инсулин, което помага на тялото да регулира нивата на глюкоза в кръвта.
• Увеличава използването на глюкоза – акупунктурата също така подпомага клетките да поемат по-ефективно глюкозата от кръвта и я използват като енергия, намалявайки този начин нивата й в кръвта.
• Увеличава броя на рецепторите на целевите клетки – акупунктурата може да увеличи броя на инсулиновите рецептори на клетките, улеснявайки така неговото действие.

В ТКМ са използвали различни растителни източници като метод за лечение на едни от най-познатите ни днес заболявания, като диабет и инсулинова резистентност.

Берберин при диабет

Това съединение се съдържа в много растения, едно от които е китайската златна нишка (Coptis chinensis), използващо се в традиционната китайска медицина.

Берберинът е отдавна ценен в ТКМ заради лечебните си свойства, особено при управлението на диабет.

Практикуващите TКM го използват, за да помогнат за регулирането на нивата на кръвната захар, подобряването на инсулиновата чувствителност и намаляване на възпалението, свързано с диабета.

Със способността си да се справя с множество аспекти на състоянието, берберинът предлага естествен и холистичен подход към управлението на диабета в рамките на принципите на TКM.

Проведените проучвания през последните години са установили, че берберинът проявява своята антидиабетна активност чрез:

• Стимулиране на гликолизата, повишавайки активността на ензима глюкокиназа, разграждащ глюкозата до глюкозо-6-фосфат.
• Активиране на 5′ аденозин монофосфат-активирана протеин киназата, регулираща енергийния баланс в клетката.
• Увеличаване на транслокацията на GLUT1 и GLUT4, играещи важни роли в транспорта на глюкоза през клетъчната мембрана.
• Намаляване на глюконеогенезата (синтеза на глюкоза от невъглехидратни прекурсори) в черния дроб.
• Увеличава секрецията на инсулин, потискайки апоптозата на панкреатичните бета-клетки.

Изследване при плъхове показва, че берберинът повишава инсулиновата чувствителност при плъхове със затлъстяване за пет седмици и значително увеличава броя на бета-клетките и секрецията на инсулин при плъхове с диабет.

Освен с тези си способности, берберинът може да се похвали и с положителното си влияние върху:

• Контрола на теглото
• Сърдечно-съдовото здраве
• Стомашно-чревното здраве
• Облекчаване на симптомите на диария
• Справяне с бактериалните инфекции и др.  

Употребата му обикновено е безопасна, но консултацията с лекар е препоръчителна при различни по-сериозни заболявания или приема на различни медикаменти, тъй като би могъл да взаимодества с тях.

Билки в борба с диабета

Билките се използват от дълги години в традиционната китайска медицина и се считат за полезни при управлението на диабет и инсулиновата резистентност. Много от тях са били предмет на научни изследвания, които потвърждават тяхната ефективност.

Сред най-ефективните антидиабетни билки са:

• Горчив пъпеш –  една от най-използваните билки в ТКМ за контролиране на кръвната захар. Изследванията показват, че екстрактите от горчив пъпеш могат да подобрят инсулиновата чувствителност при диабет тип 2.
• Куркума – тази подправка допринася за регулирането на нивата на глюкозата и да намали захарта в кръвта.
• Джинджифил – активните вещества в джинджифила правят глюкозните транспортети в мускулните клетки по-достъпни.
• Канела – не само придава вкус на храната, но също така се използва за лечение на инсулинов дисбаланс и може да помогне за регулирането на кръвната захар.
• Зелен чай – счита се за полезен при инсулинова резистентност и диабет тип 2. 
• Семена от сминдух – подпомагат ефективността на инсулина и регулацията на нивата на кръвната захар.
• Женшен – известно е, че укрепва енергията, но също така подобрява гликемичния контрол и увеличава инсулиновата чувствителност.