Инсулин – жизненоважен хормон за метаболизма
Инсулинът е изключително важен хормон и единственият, който регулира нивата на кръвната захар в организма. Открит в началото на 20-те години на миналия век, той се превръща в спасителен пояс за милиони хора с диабет. В статията ще разгледаме подробностите за това какво представлява хормонът инсулин и какво е значението му в човешкото тяло.
Инсулин – епохалното откритие на миналия век
Диабетът е добре познат на човечеството още от древността. Въпреки това едва през 19-ти век учените започват да разбират по-задълбочено причините за тази болест.
През 1869 г. Пол Лангерханс наблюдава едноименните островчета в панкреаса, което ще доведе до откриването на веществото, което играе жизненоважна роля в тялото в метаболитните процеси.
В началото на 20-ти век диабетът е бил смъртна присъда, до нощта на 31 октомври 1920 г, през която д-р Фредерик Бантинг се събужда от странен сън. Благодарение на този сън малко по-късно ще бъде направено откритието на века – инсулин.
През 1921 г. в Университета в Торонто, Бантинг, заедно с Чарлз Бест започват опити да изолират мистериозното вещество, произвеждано от панкреаса, регулиращо кръвната захар.
След множество експерименти Бантинг и Бест успяват да изолират този животоспасяващ хормон от панкреаса на куче.
Първата инжекция инсулин
През следващата година в болницата в Торонто е приет 14-годишният Леонард Томпсън, чието тяло е изнемощяло от коварната болест. Той става първият пациент, на който е инжектиран инсулин, но първоначалният ефект е доста разочароващ.
Макар че нивата на кръвната захар на Леонард спадат с 25%, той получава тежка алергична реакция и множество абцеси на мястото на инжектиране.
Две седмици по-късно, на 23 януари, Томпсън е подложен на втори опит с инсулин. Този път резултатите са съвсем различни.
Ефектът е впечатляващ – Томпсън, който преди това е бил на крачка от смъртта, се подобрява значително и се връща към живота.
Този ефект се дължи на Джеймс Колип – биохимикът, който успява да пречисти инсулиновия екстракт, за да не причинява тежки нежелани реакции.
През 1922 г. Елиът Джослин, лекарят, посветил живота си в изследвания и разработване на методи за управлението на диабет, вече разполага с този революционен екстракт и го прилага на своите пациенти.
Той е толкова зашеметен от силата на инсулина и как този хормон променя живота на хората, които преди това са били на път да загубят битката с болестта.
Дори го сравнява с „видението на Езекиил,“ старозаветният пророк, който видял долина, пълна със сухи кости, които, след Божествената намеса, се възродили и облекли в плът, възвръщайки се към нов живот.
Значението на инсулина
Инсулиновият сигнален път е сложен, но фино настроен процес, който помага на тялото да поддържа деликатен баланс в нивата на кръвната захар. Той е от ключово значение за метаболизацията на глюкозата – основният източник на енергия за живите организми.
Въпреки че основно участва в управлението на кръвната захар, той също влияе и върху метаболизма на мазнините и протеините.
Когато консумираме въглехидрати, нашата храносмилателна система ги разгражда до глюкоза, която навлиза в кръвния поток.
В отговор на това специализирани клетки в панкреаса, наречени бета-клетки, освобождават инсулин в кръвта, който улеснява усвояването и съхранението на глюкозата в различните клетки.
В мускулните и чернодробните клетки глюкозата се съхранява като гликоген. Това е форма на глюкоза, която служи за резерв при необходимост.
Този хормон действа като пратеник, свързвайки се със специфични рецептори на повърхността на целевите клетки (мускулни, чернодробни и мастни), като инициира серия от клетъчни събития, които позволяват на глюкозата да навлезе в клетките.
След активацията на рецепторите, редица сигнални протеини влизат в игра. Те включват инсулинов рецепторен субстрат (IRS), фосфоинозитол-3-киназа (PI3K) и др.
Това стимулира глюкозните транспортери, предимно GLUT4, от вътрешността на клетката към клетъчната мембрана и позволява на клетката да приема глюкоза от кръвния поток.
Също така този хормон инхибира процеса на глюконеогенезата, което е производството на глюкоза от черния дроб чрез намаляване на активността на ензимите, участващи в този процес.
А в мастните клетки насърчава съхранението на излишната глюкоза като триглицериди, също форма на съхранена енергия.
Изследване на инсулин
За да се определи нивото на инсулин в кръвта, се правят кръвни изследвания. Тези тестове включват изследване на инсулин на гладно и след обременяване с глюкоза.
Обикновено референтните стойности се изразяват в микродекилитри (μU/mL). Нормалните стойности на серумното ниво на инсулин на гладно са около 2,4-25 μU/l.
Орален глюкозо-толерантен тест (ОГТТ)
Този тест се използва, за да се оцени как организмът реагира на повишени нива на глюкоза. Извършва се след 8 до 12-часов период без хранене.
Взема се кръвна проба, за да се измери нивото на инсулин в кръвта. След това се приема определено количество глюкоза (пие се специална напитка, която съдържа глюкоза).
Вземат се последователни кръвни проби на определени времеви интервали, след 1 и 2 часа, с цел да се измери отговорът на тялото след обременяването с глюкоза.
Ниски и високи нива на инсулин – симптоми
При ниски нива на инсулин в кръвта се затруднява усвояването на глюкоза от клетките, което може да доведе до висока кръвна захар, хипергликемия и дори диабетна кома.
Продължителната хипергликемия води до съдови усложнения, включващи големи и малки кръвоносни съдове.
Симптоми на хипергликемия:
- повишена жажда
- сухота в устата
- умора и сънливост
- главоболие
- замъглено зрение
- намаляване на телесното тегло
Тъй като глюкозата остава неизползваема в кръвта, за да задоволи енергийните си нужди, организмът започва да разгражда мазнините като източник на енергия, при което започва да образува кетони.
Въпреки че кетозата е природен процес, прекомерното образуване и нарастване на нивата на кетони в кръвта може да доведе до състояние, наречено кетоацидоза.
Кетоацидозата е сериозно медицинско състояние, което се характеризира с увеличаване на киселинността в организма.
Диабет тип 1
Диабет тип 1 е автоимунно хронично заболяване, което се характеризира с прекратено производство на инсулин, тъй като имунната система атакува и унищожава бета клетките в панкреаса.
Честите симптоми включват прекомерна жажда и глад, често уриниране, необяснимо драстично покачване на тегло, умора и замъглено зрение.
Този тип диабет обикновено се развива в детството или юношеството. За лечението му се използват специални писалки за инсулин, които внасят необходимата доза от хормона в тялото.
Хиперинсулинемия (висок инсулин, ХИ) е обратното състояние, при което тялото произвежда твърде много от хормона, поради което може да се стигне до хипогликемия. При хипогликемията нивата на глюкозата в кръвта са по-ниски от нормалните стойности.
Симптомите на хипогликемия включват:
- превъзбуда
- глад и желание за сладки неща
- потене и топли вълни
- физическа слабост
- замъглено зрение
- повишен сърдечен пулс и трептене
- раздразнителност
Въпреки че ХИ не е диабет, се счита за важен рисков фактор и ранен индикатор за развитието на метаболитни нарушения, като затлъстяване, метаболитен синдром и диабет тип 2.
Повишената продукция на инсулин води до изтощаване на бета клетките, а това може да доведе до развитието на диабет тип 2.
Диабет тип 2
Това е най-честата форма на диабет, представляващ приблизително 90% от всички случаи на диабет.
За разлика от диабет тип 1, той се характеризира с продукция на инсулин, но клетките на тялото не реагират ефективно на него, тоест те са резистентни.
Инсулиновата резистентност често е безсимптомна, но може да се прояви като повишен глад, умора и високо кръвно налягане.
Тя се среща по-често при хора със затлъстяване, високо кръвно налягане, висок холестерол и заседнал начин на живот, съчетан с диета, богата на рафинирани въглехидрати.
Инсулиновата резистентност е обратимо състояние, което обаче е ясен алармен сигнал, че трябва да бъде предприета кардинална промяна в хранителните навици и начина на живот като цяло.
Това включва използването на полезни мазнини и заместители на захарта.
Традиционната китайска медицина в помощ при диабет
Традиционната китайска медицина е древна лечебна система, използваща изцяло природни средства и доказала се като една от най-надеждна в управлението и лечението на диабет.
Тя предлага един холистичен подход и вместо да се фокусира само върху симптомите, ТКМ се стреми да стигне до коренната причина на заболяването и да възстанови баланса в организма.
Традиционната китайска медицина (ТКМ) има богата история и се счита за предшественик на съвременните методи за диагностика и разбиране на диабета.
Още в Huangdi Neijing (Вътрешен канон на Жълтия император) са описани симптомите му като „три увеличения и едно намаление“, т.е. полидипсия (увеличена жажда), полифагия (увеличен глад), полиурия (увеличено уриниране) и загуба на тегло.
Основният фокус на тази лечебна система е в правилното и хармоничното протичане на Чи – жизнената енергия, протичаща през тялото и хармонизирането на енергийните пътища – меридиани и колатерали.
Една екзотична практика на китайската медицина е акупунктурата – лечението с игли. Тъй като ТКМ разглежда болестите като дисбаланс в енергийните центрове, то акупунктурата е лечение на по-фино ниво, което ги хармонизира.
Установено е, че акупунктурата:
- Увеличава синтеза на инсулин в панкреаса – с активиране на определени точки на тялото, акупунктурата стимулира панкреаса да синтезира повече инсулин, което помага на тялото да регулира нивата на глюкоза в кръвта.
- Увеличава използването на глюкоза – акупунктурата също така подпомага клетките да поемат по-ефективно глюкозата от кръвта и я използват като енергия, намалявайки този начин нивата й в кръвта.
- Увеличава броя на рецепторите на целевите клетки – акупунктурата може да увеличи броя на инсулиновите рецептори на клетките, улеснявайки така неговото действие.
В ТКМ са използвали различни растителни източници като метод за лечение на едни от най-познатите ни днес заболявания, като диабет и инсулинова резистентност.
Берберин при диабет
Това съединение се съдържа в много растения, едно от които е китайската златна нишка (Coptis chinensis), използващо се в традиционната китайска медицина.
Берберинът е отдавна ценен в ТКМ заради лечебните си свойства, особено при управлението на диабет.
Практикуващите TКM го използват, за да помогнат за регулирането на нивата на кръвната захар, подобряването на инсулиновата чувствителност и намаляване на възпалението, свързано с диабета.
Със способността си да се справя с множество аспекти на състоянието, берберинът предлага естествен и холистичен подход към управлението на диабета в рамките на принципите на TКM.
Проведените проучвания през последните години са установили, че берберинът проявява своята антидиабетна активност чрез:
- Стимулиране на гликолизата, повишавайки активността на ензима глюкокиназа, разграждащ глюкозата до глюкозо-6-фосфат.
- Активиране на 5′ аденозин монофосфат-активирана протеин киназата, регулираща енергийния баланс в клетката.
- Увеличаване на транслокацията на GLUT1 и GLUT4, играещи важни роли в транспорта на глюкоза през клетъчната мембрана.
- Намаляване на глюконеогенезата (синтеза на глюкоза от невъглехидратни прекурсори) в черния дроб.
- Увеличава секрецията на инсулин, потискайки апоптозата на панкреатичните бета-клетки.
Изследване при плъхове показва, че берберинът повишава инсулиновата чувствителност при плъхове със затлъстяване за пет седмици и значително увеличава броя на бета-клетките и секрецията на инсулин при плъхове с диабет.
Освен с тези си способности, берберинът може да се похвали и с положителното си влияние върху:
- Контрола на теглото
- Сърдечно-съдовото здраве
- Стомашно-чревното здраве
- Облекчаване на симптомите на диария
- Справяне с бактериалните инфекции и др.
Употребата му обикновено е безопасна, но консултацията с лекар е препоръчителна при различни по-сериозни заболявания или приема на различни медикаменти, тъй като би могъл да взаимодества с тях.
Билки в борба с диабета
Билките се използват от дълги години в традиционната китайска медицина и се считат за полезни при управлението на диабет и инсулиновата резистентност. Много от тях са били предмет на научни изследвания, които потвърждават тяхната ефективност.
Сред най-ефективните антидиабетни билки са:
- Горчив пъпеш – една от най-използваните билки в ТКМ за контролиране на кръвната захар. Изследванията показват, че екстрактите от горчив пъпеш могат да подобрят инсулиновата чувствителност при диабет тип 2.
- Куркума – тази подправка допринася за регулирането на нивата на глюкозата и да намали захарта в кръвта.
- Джинджифил – активните вещества в джинджифила правят глюкозните транспортети в мускулните клетки по-достъпни.
- Канела – не само придава вкус на храната, но също така се използва за лечение на инсулинов дисбаланс и може да помогне за регулирането на кръвната захар.
- Зелен чай – счита се за полезен при инсулинова резистентност и диабет тип 2.
- Семена от сминдух – подпомагат ефективността на инсулина и регулацията на нивата на кръвната захар.
- Женшен – известно е, че укрепва енергията, но също така подобрява гликемичния контрол и увеличава инсулиновата чувствителност.
Какво представлява инсулинът?
Инсулинът е жизненоважен хормон, регулиращ метаболитните процеси, главно нивата на кръвната захар.
Източници
- Xiaoyan Lv et al.. Berberine Potentiates Insulin Secretion and Prevents β-cell Dysfunction Through the miR-204/SIRT1 Signaling Pathway [Published online 2021 Sep 22]
- Ayudiah Rizki Utami, Iman Permana Maksum, Yusi Deawati. Berberine and Its Study as an Antidiabetic Compound [Published 8 July 2023]
- Penn Today. 100 years of insulin
- Yun S. Lee et al.. Berberine, a Natural Plant Product, Activates AMP-Activated Protein Kinase With Beneficial Metabolic Effects in Diabetic and Insulin-Resistant States [1 August 2006]
- Weidong Xie, Yunan Zhao, Yaou Zhang. Traditional Chinese Medicines in Treatment of Patients with Type 2 Diabetes Mellitus, [Revised 16 Dec 2010]
Блог
Рецепти
Свързани публикации
Глюкозата е монозахарид, който е в основата на производство на енергия в организма. Това определение e известно на […]
Гликемичен индекс е стойност, свързана с потенциала нанякои храни да повишават кръвната захар по-бързо от други.
Какво представлява диабетът според традиционната китайска медицина, разглеждаме в статията.