Традиционна китайска медицина

Традиционната медицина на Китай е холистична система на лечение, която се практикува повече от 4000 години. Вкоренена в древната китайска философия и култура, тя еволюира в цялостен и усъвършенстван подход към здравето и благосъстоянието на ума и тялото. В тази статия навлизаме в света на древната азиатска техника – традиционна китайска медицина, изследвайки нейната история, принципи и съвременни приложения. Здравето се поддържа, когато Ин и Ян са в равновесие, а болестта възниква, когато това равновесие се наруши. Според традиционната китайска медицина светът се състои от петте елемента – дърво, огън, земя, метал и вода, които осъществяват всички природни явления. Всеки елемент отговаря на определени органи, тъкани и емоции. Познанието за тяхната взаимовръзка е помагала на китайските лекари в древността да диагностицират и лекуват заболявания. Органите, които са носители на енергията, се разделят на кухи (fu) и пълни (zhang). Има 5 основни fu и пет основни zhang органа, а останалите се класифицират като допълнителни.    

Учението за каналите и колатералите

    Учението за каналите е важна част от традиционната китайска медицина и се отнася до системата от енергийните пътища, които преминават през тялото. Тази система включва т. нар. меридиани и колатерали.

Меридианите (Чинлоу)

Меридианите представляват 12 основни енергийни канала, които преминават през цялото тяло и се използват за диагностика. Всяка група меридиани е свързана с определени органи и системи в тялото. Те се делят на шест „Ян“ и шест „Ин“ меридиана, в зависимост от това дали са по-свързани с активни (Ян) или пасивни (Ин) функции в организма. Проблеми или дисбаланси в тези меридиани могат да водят до заболявания в свързаните органи.

Колатералите (Циньлуо)

Колатералите са по-малки енергийни канали, които се отклоняват от основните меридиани и се разпростират в различни части от тялото, създавайки връзки за комуникация между различните меридиани и органи. Те се използват за допълнителни анализи и лечение, когато проблемът е локализиран в конкретна област. Това позволява на практикуващите традиционна китайска медицина да разберат какво се случва в тялото и какви дисбаланси да коригират.  

Принципи на лечение

    Основната разлика между традиционната китайска медицина и конвенционалната е, че първата разглежда човека като единна взаимосвързана система, като лечението се основава на възвръщането на баланса на целия организъм чрез различни практики.

Акупунктура

Акупунктурата е една от най-известните терапии на традиционната китайска медицина. Тя представлява поставянето на фини игли в определени точки на тялото, за да се стимулира потокът на Ци. Тези акупунктурни точки са разположени по протежението на енергийните канали, където Ци пътува. Научните изследвания доказват, че акупунктурата може да помогне за облекчаване на болката, намаляване на стреса и различни медицински състояния.

Акупресура

Акупресурата е подобна на акупунктурата, като тя се изпълнява чрез натиск, масаж и стимулация на тези точки с пръсти, палци, лакти или специални инструменти. Главната цел на акупресурата е да подпомогне балансирането на енергията в тялото и да възстанови хармонията между физическото и енергийното състояние на човека.

Терапия с вендузи

Тази терапия се извършва с помощта на специални стъклени вендузи с цел релаксация на мускулите, стимулиране на циркулация на кръв и Ци в областта, към която са прикрепени вендузите. Терапията с вендузи се използва за лечение на мускулни болки, напрежение, ревматични заболявания и за подобряване на кръвообращението.

Мокса

    Терапията с мокса използва топлинни стимулации, предоставяни чрез горенето на мокса (сухи билки) на или в близост до акупунктурните точки на тялото. Топлината се предава в дълбоките тъкани и помага за разширяването на кръвоносните съдове, стимулира циркулацията и подпомага енергийната хармония в организма.

Билкова терапия

Китайската билкова медицина използва солиден набор от растения за широк спектър от здравословни проблеми. Хиляди билки са класифицирани според техните свойства (горещи, студени, топли или охлаждащи) и функции (тонизиращи, успокояващи, стягащи и други). Билковите формулировки се персонализират за всеки пациент, като се вземат предвид неговата уникална конституция и специфични здравословни проблеми.

Лечебно хранене

Традиционната китайска медицина подчертава важността на баланса в диетата и категоризира храните като топли, студени или хладни. Те се препоръчват въз основа на конституцията и здравословното състояние на индивида. Например, някой с излишна топлина в тялото може да бъде посъветван да консумира охлаждащи храни.

Практики ум-тяло

Традиционната китайска медицина признава неразривната връзка между ума и тялото. Практики като Чигонг и Тай Чи са неразделна част от нея. Тези упражнения, съчетаващи движения и контрол на дишането, помагат за намаляване на стреса и засилват потока на Ци.  

Исторически преглед

    Традиционната китайска медицина има дълга история, която се проследява в древен Китай през династията Шан, която процъфтява между 14-11 век пр. н. е. През този период се е вярвало в божество Шаг Ди, което е обитавало Небесата, заедно с мъртвите предци. По това време не е съществувало конкретно установена медицинска система, каквато познаваме днес.

Вместо това, шаманите играели ключова роля като посредници между света на живите и света на мъртвите.

След това се появява първият медицински текст Huangdi Neijing (Вътрешен канон на Жълтия император), който се отклонява от шаманските вярвания, че болестите са причинени от демонични влияния. Вместо това се подчертава взаимосвързаността на тялото, ума и природата. През това време концепцията за Ин и Ян, петте елемента и меридианната система стават неразделна част от китайската медицинска теория. По време на династията Хан (206 пр. н. е. – 220 г. пр. н. е.) се появяват текстовете „Shanghan Lun“ и „Jingui Yaolüe“, които полагат основите на диагностиката и лечението на заболявания. През следващите династии китайската медицина продължава да се развива. По време на династията Тан (618-907 г. сл. н. е.), „Bencao Tujing“ от Су Сонг има значителен принос към билковата медицина, предоставяйки подробни илюстрации и описания на лечебни растения. Императорската медицинска академия, Taixue, също е създадена през този период за обучение на лекари по китайска медицина. Най-ранните сведения за акупунктурата датират още от периода на Воюващите царства (476-221 г. пр.н.е.), но тя става по-усъвършенствана по време на династията Хан. Впоследствие придобива все по-голяма популярност и се доразвива по време на династиите Мин и Цин (1368 до 1912 г.).  

Модернизация и интеграция

    През 19-ти и 20-ти век Китай претърпява значителни социални и политически промени. Китайската медицина е изправена пред предизвикателства на това време, особено след като западната медицина започва да оказва влияние върху здравните практики. В опит да модернизира и интегрира традиционната китайска медицина със западните практики, китайското правителство създава стандартизирани учебни програми и институции за изучаването й. През последните години традиционната китайска медицина придобива признание и популярност в световен мащаб. Днес тя се практикува широко не само в Китай, но и в много други части на света. Много хора й се доверяват и я прилагат като допълнителен или алтернативен подход към конвенционалната западна медицина. Някои болници в западните страни дори предлагат акупунктура и билкова медицина заедно със стандартните медицински лечения.  

Заключение

Традиционната китайска медицина предлага един холистичен подход към здравето и благосъстоянието, с богата история, обхващаща хилядолетия. Тъй като все повече хора признават стойността на тази древна мъдрост, китайската медицина продължава да намира своето място в съвременния свят, предлагайки нови перспективи за здравето и лечението.