Глюкозата е монозахарид, който е в основата на производство на енергия в организма. Това определение e известно на всички, но в никакъв случай не изчерпва същността й.

Въглехидратите, които консумираме ежедневно от повечето храни и напитки, представляват захарни молекули, които се разграждат в човешкото тяло до глюкоза. Тя е най-простата форма на въглехидрат.

Днес ще ви разкажем защо тя е толкова важна.

 

Глюкоза – какво е нейното значение?

Сложните въглехидрати се разграждат в храносмилателната система до глюкоза и други монозахариди, като фруктоза или галактоза, преди да се абсорбират в тънките черва.

Глюкозата се транспортира в клетките чрез активен, енергоемък процес, който включва специфичен транспортен протеин и изисква едновременно поемане на натриеви йони.

В кръвообращението концентрацията на глюкоза се регулира плътно от хормони като инсулин, кортизол и глюкагон, които повлияват навлизането на глюкоза в клетките и засягат различни метаболитни процеси като гликолиза, глюконеогенеза и гликогенолиза.

Има много различни видове и форми на подсладители, които се наричат общо „захар“. Най-познатият вид захар е трапезната. Тя е захароза или дизахарид, който съдържа равни части фруктоза и глюкоза.

Същност на монозахаридите

Монозахаридите са единици захар и често се наричат „прости“ захари. Трите основни монозахарида, които консумираме, са фруктоза, галактоза и глюкоза.

Те се комбинират в различни двойки, за да образуват трите вида дизахариди (две свързани захарни единици), които са най-важни за човешкото хранене: лактоза, малтоза и захароза. Глюкозата е общата нишка във всяка от тях.

Освен че тя е неразделна част от дизахаридите, е и неразделна част от живота. Някои тъкани като мозъка се нуждаят от постоянно снабдяване с нея. Глюкозата е известна и като „кръвна захар“, тъй като циркулира в кръвта ни като източник на лесно достъпна енергия.

Също така се съхранява в организма като гликоген за енергийни резерви за времето, когато в кръвта може да няма достатъчно глюкоза.

 

Откъде идва глюкозата?

 

Глюкоза. Малтитол. Видове захар - бяла и кафява в различни форми, готови за консумация, скритата захар в продуктите

 

Тя е най-често срещаният монозахарид в природата. При растенията се генерира чрез фотосинтеза. Някои растения я съхраняват в свързани вериги или т. н. нишесте. Храните, съдържащи нишесте, включват царевица, картофи, ориз и пшеница.

Нишестето се отделя от тези цели хранителни източници, за да се получат декстроза, глюкоза, полиоли и царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза, които да се използват като съставки в производството на някои храни, напитки, дресинги и сосове.

Глюкозните монозахариди (не като част от нишестето) също се намират естествено в някои храни. Най-концентрираният изцяло хранителен източник на глюкозни монозахариди е медът, последван от сушени плодове като фурми, кайсии, стафиди, касис, боровинки, сини сливи и смокини.

 

Как се обработва в организма?

Глюкозата технически не изисква храносмилане. Вместо това тя се абсорбира от тънките черва директно в кръвния поток, където може да се използва за енергия или в крайна сметка да се съхранява като гликоген в мускулите и черния дроб.

Консумираме я директно от храни като мед и също така я получаваме от храни и напитки, които съдържат лактоза, захароза и нишесте.

Когато ядем храни, съдържащи нишесте, слюнката в устата ни първо трябва да разгради нишестето до малтоза. След това малтозата се разгражда допълнително на отделните си глюкозни единици, което ги прави достъпни за усвояване.

Глюкозата от дизахарида лактоза (млечната захар) се абсорбира, след като се отдели от галактозата. При дизахарида захароза глюкозата се усвоява след отделянето й от фруктозата.

Всичко това отнема повече време за усвояване й, което води до по-малко повишаване на кръвната захар, отколкото при консумирането й директно.

 

Може ли човешкият организъм да произвежда глюкоза самостоятелно?

Както споменахме, човешкото тяло се нуждае от глюкоза, за да функционира нормално. Това е особено важно за мозъка, тъй като този орган използва около 60% от глюкозата, която тялото усвоява. Тя невинаги трябва да се набавя на момента от храни и напитки.

Глюкозата се съхранява от тялото, за да гарантира, че винаги имаме необходимото количество. Един от начините това да се случи е чрез разграждане на гликоген, който освобождава съдържащата се в него глюкоза. Разграждането на гликогена се случва между храненията или по време на периоди на интензивна физическа активност.

Тялото може също да я произвежда чрез глюконеогенеза – процес, при който тялото (главно черния дроб) произвежда глюкоза от невъглехидратни източници.

Глюконеогенезата настъпва, когато запасите от гликоген станат ниски. И когато консумацията на глюкоза отсъства, например по време на периоди на глад или диета.

 

Какво се случва в тялото след като се усвои глюкозата?

 

Глюкоза. Диета или хранителен режим, хранене и отслабване.

 

След усвояване и преминаване през чревната стена, глюкозата се разпределя между различните тъкани на организма. Тя е основното гориво за енергия и сега ще проследим как точно достига до всички части на тялото.

Гликолиза

Повечето живи организми разчитат на гликолизата като начин за трансформиране на глюкозата в гориво. Това включва разграждането й, чрез което се освобождава енергия (под формата на АТФ – аденозин трифосфат) и клетките могат да я използват за множество различни функции. Този процес е от решаващо значение за оптималната клетъчна функция.

Пентозофосфатен път (PPP)

Малко глюкоза се използва и за получаване на модифицирана захар (пентоза фосфат). Той осигурява рибоза-5-фосфат, участващ в метаболизма на въглехидратите. Това помага за производството на други молекули, участващи в производството на ДНК и РНК.

Регулиране на глюкозата (кръвната захар)

Глюкозата в кръвта трябва да се поддържа в определен диапазон, за да се избегнат здравословни проблеми като диабет. Инсулинът и глюкагонът играят основна роля в балансирането на нивата на глюкозата. И двете се произвеждат от панкреаса.

Нивата на глюкоза обикновено се повишават след хранене, което води до отделяне на инсулин. Този хормон увеличава количеството глюкоза, което клетките поемат. След това глюкозата може да се съхранява (като гликоген или мазнини) или да се използва за гориво, като се изчиства от кръвта.

Когато нивата й са твърде ниски, например по време на гладуване или между храненията, глюкагонът се включва. Този хормон задейства гликогенолиза и производството на нова глюкоза (глюконеогенеза).

Когато се освободи инсулин, след хранене, освобождаването на глюкагон се блокира. Това е начинът на тялото да балансира противоположните ефекти на тези два хормона; инсулинът е необходим след хранене, глюкагон по време на гладуване и те никога не се отделят едновременно.

Обикновено глюкозата не може да влезе в клетките без помощта на инсулина и транспортни протеини. Транспортните протеини й позволяват да премине през клетъчната мембрана и да влезе в клетките. Активирането им също зависи от инсулина.

По време на филтрирането на урината бъбреците реабсорбират и освобождават глюкозата обратно в кръвта. Но когато нивата на кръвната захар са твърде високи, транспортьорите не могат да я реабсорбират достатъчно бързо и тя започва да се появява в урината. Това е често срещано при диабет.

 

Какво да направим при колебания в нивата на глюкозата?

 

Глюкоза. Диабетна полиневропатия. Живот с инсулин. Начини да се справим с диабета.

 

Ако нивата на глюкозата ви са високи или ниски, най-важното е да се консултирате със специалист, за да разберете какво причинява аномалията.

Ако страдате от диабет, в зависимост от вида на диабета, вашият лекар може да назначи мониторинг на кръвната захар, инсулин и/или други лекарства.

Здравословната диета, здравословното тегло и редовните физически упражнения също са важни за управлението на диабета.

Приемът на въглехидрати в повечето случаи също е от значение за контрола на кръвната захар. Придържането към терапията и здравословен начин на живот ще сведе до минимум риска от усложнения и ще подобри цялостното ви състояние.

Пазете се и бъдете здрави!