Инсулинова резистентност – какво представлява?

Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките в тялото не реагират ефективно на инсулина – хормонът, който помага на глюкозата да навлезе в тях и да се използва като енергия. В резултат организмът започва да произвежда повече инсулин, за да поддържа нормални нива на кръвната захар. С времето това може да натовари обмяната на веществата и да увеличи риска от преддиабет, диабет тип 2 и други метаболитни нарушения.

 

Един на всеки трима от световното население (като половината са на възраст над 60 години) имат проблем с кръвната захар, известен като инсулинова резистентност. Това състояние не е за пренебрегване, защото увеличава риска от преддиабет, диабет тип 2 и множество други сериозни заболявания.

Днес ще ви разкажем какво представлява инсулиновата резистентност, по какви симптоми да я разпознаете и може ли да бъде предотвратена. Ще разберете за всичко подробно в следващите редове.

 

Как се развива инсулиновата резистентност в организма?

Глюкозата, известна още като кръвна захар, е основният източник на енергия за тялото. Получаваме глюкоза от зърнени храни, плодове, зеленчуци, млечни продукти и напитки, които се разграждат до въглехидрати.

Когато се развие инсулиновата резистентност, тялото се бори с проблема, като произвежда повече инсулин. В продължение на месеци и години бета-клетките в панкреаса, които работят толкова усилено, за да увеличат секрецията на инсулин, се увреждат и не могат да отговорят на търсенето на повече инсулин.

Обикновено инсулиновата резистентност започва без никакви признаци и чак след години кръвната захар може да започне да се повишава и да доведе до преддиабет или диабет тип 2. Може също да се развие неалкохолна мастна чернодробна болест, която повишава риска от увреждане на черния дроб и сърдечни заболявания.

 

Кои са първите признаци за наличие на проблем с кръвната захар?

 

 

Да разгледаме трите най-често срещани специфични признаци, които са индикация, че сме на път да развием инсулинова резистентност.

1. Голяма обиколка на талията

Множество изследвания показват, че обиколката на талията е силен предиктор на инсулинова резистентност и метаболитни рискове, защото отразява натрупването на коремни (висцерални) мазнини, които са особено активни в нарушаването на метаболизма на глюкозата и инсулина.

В различни проучвания са предложени прагoви стойности на обиколката на талията, над които рискът за метаболитни нарушения и инсулинова резистентност значително нараства. Например:

• Едно наблюдателно изследване на PubMed Central установява оптимални прагове за риск от инсулинова резистентност и висцерално затлъстяване при около 87 см за мъже и 81 см за жени, които имат най-висока предиктивна сила за наличие на метаболитни компоненти и инсулинова резистентност.
• Друга широко използвана клинична граница е ≥88 см при жени и ≥102 см при мъже, която се използва при дефиниции на метаболитен синдром и коремно затлъстяване, свързано с повишен риск от диабет и сърдечно-съдови заболявания.

 

Тези числа показват, че по-голяма обиколка на талията често се свързва с по-висок риск от инсулинова резистентност, независимо от общото телесно тегло, което прави измерването на талията ценен инструмент както за диагностика, така и за проследяване на риска чрез прости клинични измервания.

2. Метаболитен синдром

Съществуват симптоми, които подсказват, че вероятно страдаме от метаболитен синдром, който е предпоставка за инсулинова резистентност. Такива са:

• Високи триглицериди – нива от 150 или по-високи.
• Нисък HDL („добър”) холестерол – нива на липопротеини с висока плътност под 50 за жените и 40 за мъжете.
• Високо кръвно налягане – показания от 130/85 или по-високи.
• Висока кръвна захар на гладно – нива от 100 до 125 мг/дл (предиабетен диапазон) или над 125 (диабет).

 

Тези показатели ще ни насочат дали да предприемем стъпки за намаляване на риска от развитие на инсулинова резистентност.

 

3. Тъмни кожни петна

Ако инсулиновата резистентност е тежка, могат да се появят видими кожни промени. Те включват тъмни петна по кожата на гърба, шията или лактите, коленете, глезените или подмишниците. Тази хиперпигментация се нарича акантозис нигриканс.

 

Как се диагностицира инсулинова резистентност?

Лекарите обикновено не тестват хората за инсулинова резистентност, вместо това се търси наличие на преддиабет, като се използват кръвни тестове, които измерват нивото на захарта (глюкоза) в кръвта.

Двата най-често използвани теста са стандартен тест за кръвна захар на гладно и кръвен тест A1c (наричан още hbA1c или гликиран хемоглобин), който измерва средното количество глюкоза в кръвта за период от три месеца.

A1c се отразява в проценти:

• под 5,7% се счита за нормален резултат
• между 5,7 и 6,4% предполага преддиабет
• а по-висок от 6,5% – диабет

 

Тези тестове предоставят важна информация за състоянието на кръвната захар в организма, което помага за ранното откриване на преддиабет и намаляване на риска от развитие на диабет тип 2 чрез подходящи промени в начина на живот и медицинска интервенция.

 

Кой е по-склонен да развие инсулинова резистентност?

Някои фактори могат да увеличат риска от развитие на инсулинова резистентност или преддиабет.

Сред тях са:

• Наднормено тегло, затлъстяване или увеличена обиколка на талията
• Възраст над 35 години – макар че дори деца и тийнейджъри могат да развият инсулинова резистентност, рискът нараства с възрастта
• Фамилна обремененост с диабет
• Принадлежност към определени етнически групи – като афроамериканци, американски индианци, азиатски американци, испанци/латиноамериканци или жители на тихоокеанските острови
• Липса на физическа активност
• Пушене – както на традиционни тютюневи изделия, така и на електронни цигари, както и излагане на пасивно пушене
• История на гестационен диабет по време на бременност или раждане на бебе с тегло над 4 кг
• Наличие на определени здравословни състояния – като синдром на поликистозни яйчници (PCOS), синдром на Кушинг, акромегалия, сънна апнея или прекарани вирусни инфекции като COVID-19
• Продължителен прием на някои лекарства – например глюкокортикоиди, някои антипсихотици или медикаменти за ХИВ

 

Някои от тези рискови фактори не могат да бъдат променени – като възраст, генетична предразположеност или етнически произход. Въпреки това можете да намалите риска чрез промени в начина на живот – като поддържане на здравословно тегло, редовна физическа активност и отказ от тютюнопушене.

Какви симптоми може да има инсулиновата резистентност?

Инсулиновата резистентност често се развива тихо и постепенно, без ясно изразени симптоми в началните етапи. Именно затова много хора не подозират, че имат такъв проблем, докато не се появят промени в кръвните изследвания или свързани здравни състояния.

В ранните етапи:

В началото симптомите са неспецифични и лесно могат да бъдат отдадени на стрес или натоварено ежедневие. Възможни ранни сигнали включват:

• постоянна умора или липса на енергия, особено след хранене
• трудности при отслабване, въпреки усилия с диета и движение
• по-чести пристъпи на глад или желание за сладко
• леко повишаване на теглото, най-често в областта на корема

Тези признаци не са достатъчни за диагноза, но могат да бъдат първи сигнал, че организмът не използва ефективно инсулина.

При напредване на състоянието”

С времето, ако инсулиновата резистентност остане без внимание, могат да се появят по-ясни метаболитни промени:

• повишени нива на кръвна захар на гладно
• високи триглицериди и нисък „добър“ HDL холестерол
• повишено кръвно налягане
• потъмняване на кожата в областта на врата, под мишниците или слабините (акантозис нигриканс)

На този етап рискът от преддиабет, диабет тип 2 и метаболитен синдром вече е значително по-висок.

Липсата на симптоми не означава липса на проблем. Инсулиновата резистентност често се установява случайно при профилактични изследвания, което прави редовния контрол и ранната оценка на риска особено важни.

 

Заболявания, свързани с инсулинова резистентност

 

 

Според научни данни, преддиабетът често прогресира към диабет тип 2, ако не се предприемат промени в начина на живот. Анализи на дългосрочни наблюдателни проучвания показват, че между 30 и 50 % от хората с преддиабет развиват диабет тип 2 в рамките на 5 – 10 години.

В допълнение, според систематични прегледи и клинични данни, публикувани Journal of Diabetes Investigation, над 70 % от хората с диабет тип 2 имат неалкохолна мастна чернодробна болест (NAFLD) – състояние, тясно свързано с инсулиновата резистентност и метаболитните нарушения.

За по-добра ориентация относно индивидуалния риск, Националният институт по диабет, храносмилателни и бъбречни заболявания (NIDDK) към Националните здравни институти на САЩ предлага безплатен онлайн калкулатор за риск от диабет. Той се базира на утвърдени клинични данни и показва как фактори като тегло, ръст и възраст влияят върху риска.

Важно: Калкулаторът не поставя диагноза, но може да бъде полезна първа стъпка за хора, които искат да преценят дали е препоръчително да направят изследвания или да се консултират със специалист.

Но това не са единствените заплахи от инсулиновата резистентност – тя е свързана и с повишен риск от сърдечносъдови заболявания и други хронични състояния, особено при липса на ранно откриване и контрол.

Дългогодишните високи нива на инсулин, последвани от вредите на повишената кръвна захар, са причина хората с инсулинова резистентност, преддиабет и диабет тип 2 да са изложени на голям риск от сърдечно-съдови заболявания. Инсулиновата резистентност удвоява риска от сърдечен удар и инсулт, и утроява шансовете те да бъдат смъртоносни.

Междувременно инсулиновата резистентност и метаболитният синдром също са свързани с по-висок риск от рак на пикочния мехур, гърдата, дебелото черво, шийката на матката, панкреаса, простатата.

Хората с инсулинова резистентност е по-вероятно да натрупат мастни клетки и да не могат да ги разградят. Последиците се изразяват в наддаване на тегло, възпаление и хормонални нарушения, които повишават риска от близо 13 вида рак.

Високите нива на инсулин изглежда стимулират растежа на тумори и потискат способността на организма да се защитава от злокачествени клетки.

Изследванията също така установяват силна връзка между инсулиновата резистентност и влошаването на функцията на паметта, което увеличава риска от болест на Алцхаймер.

 

Управление и лечение на инсулинова резистентност

 

 

Тъй като фактори като генетика и възраст не могат да бъдат повлияни, промените в начина на живот остават основната и най-ефективна стратегия за управление на инсулиновата резистентност.

Отслабването, редовните упражнения и качественият сън могат да помогнат за подобряване на чувствителността към инсулин. Една от първите стъпки е спирането на бялата захар и заместването и с естествени подсладители, като стевиола на прах например.

Според изследванията, хората с наднормено тегло, които го намаляват с около 10% чрез диета и тренировки, могат да забележат подобрение на чувствителността си към инсулин с до 80%.

Не трябва да пренебрегваме и качеството на съня. Според проучвания на хора със затлъстяване, дори само една нощ лишаване от сън повишава инсулиновата резистентност толкова, колкото консумирането на храни с високо съдържание на мазнини в продължение на шест месеца.

Ето и няколко конкретни съвета:

• Намаляване на телесните мазнини. Загубата на телесното тегло се свързва пряко с по-добро здраве. Това включва и по-добър контрол на инсулиновата резистентност, диабета и хипертонията. Както споменахме, ако премахнем 10% от телесните мазнини, ще видим значително подобрение при всички тези хронични състояния.
• Включване на редовна физически активност. Важно е да се стремим към поне 150 минути умерени упражнения или 75 минути енергични упражнения всяка седмица, и да практикуваме силови тренировки поне два пъти седмично. Дори и да не отслабнем, физическата активност ще ни помогне да стабилизираме кръвната си захар и инсулина.
• Наблягане на растителна диета. Диетата наистина има значение, когато става въпрос за борба с възпалението и управление на кръвната захар и инсулина. Важно е тя да бъде с ниско съдържание на добавена захар и наситени мазнини. Идеален избор в този случай е да наблегнем на зеленчуците.
• Редовни профилактични изследвания. Периодичните тестове за кръвна захар и A1c могат да помогнат за ранното откриване на преддиабет и инсулинова резистентност, което дава възможност за навременни действия.
• Добавки за намаляване на инсулинова резистентност. За подобряване на инсулиновата чувствителност и баланса на кръвната захар се препоръчват берберин, магнезий, омега-3 мастни киселини, алфа-липоева киселина, витамин D и екстракт от канела. Тези добавки подпомагат метаболизма, намаляват възпалението и регулират нивата на глюкоза, но е важно да се приемат след консултация с лекар.
• Медикаменти – популярният Оземпик, лекарство, изписвано с рецепта, чиято активна съставка е семаглутид, също води до намаляване на инсулиновата резистентност при пациенти с диабет тип 2. В проучванията SUSTAIN 1-3 (Semaglutide Unabated Sustainability in Treatment of Type 2 Diabetes) е установено, че семаглутид значително намалява инсулиновата резистентност.

 

Разбира се, не можем да предотвратим или избегнем рискови фактори като раса, възраст и наследствено предразположение.

Важно е да се отбележи, че подобрението на инсулиновата резистентност е основно медиирано от намаляването на телесното тегло

Може да използваме естествени подсладители като стевиола таблетки в диетата си, за да контролираме приема на захар.

В случай на гестационен диабет, инсулиновата резистентност обикновено изчезва след раждането. Въпреки това тези жени са изложени на по-голям риск да бъдат диагностицирани с диабет тип 2 след време. Това трябва да е предупреждение за навременна промяна в диетата и начина на живот.

			Select all

 

Примерна диета при инсулинова резистентност

Храненето при инсулинова резистентност трябва да приоритизира протеините, продуктите без добавена захар и умерените въглехидрати за здравословни нива на кръвната захар.

Този хранителен план за хора с инсулинова резистентност предлага седем дни с лесни за приготвяне ястия и закуски. Рецептите са опростени, без сложни съставки, и поставят акцент върху постни протеини, контролирани количества въглехидрати, ниско съдържание на наситени мазнини и умерен прием на натрий.

Целта е умерени въглехидрати, добър прием на протеин и фибри, стабилно кръвно чрез балансирани хранения.

 

 

Можете да разменяте хранения между дните, според вкуса ви.

Много вариации на рецепти по зададените примери ще откриете и в кулинарния ни блог, както и в авторските ни книги “Кето фантазии“.

			Select all

 

Заключение

Ако подозирате инсулинова резистентност, най-важната първа стъпка не е крайна диета, а разбиране на състоянието и консултация със специалист. Ранното внимание към проблема дава възможност за навременни промени и по-добър дългосрочен контрол.

Стремете се към здравословен начин на живот и следете нивата на кръвната си захар, особено ако сте изложени на риск. Така ще успеете да държите нещата под контрол.

Бъдете здрави!

 

Често задавани въпроси