Панкреас: Функции, заболявания и симптоми

Панкреасът, известен още като задстомашна жлеза, е орган с две основни задачи – подпомага храносмилането и участва в регулирането на кръвната захар. Той произвежда храносмилателни ензими, които разграждат хранителните вещества, както и хормони като инсулин и глюкагон. Тези две основни функции обясняват защо заболяванията на панкреаса могат да засегнат едновременно храносмилателната и ендокринната система.

Съдържание

Какво е панкреас (задстомашна жлеза) и какви функции има?

Панкреасът (задстомашната жлеза) е един от най-малките органи в тялото и има както екзокринна (храносмилателна), така и ендокринна (хормонална) функция. Средният му размер при възрастни е около 15-20 см на дължина, около 5 см на ширина и е изключително лек.

Когато задстомашната жлеза не функционира нормално, можем да имаме болки в корема, гадене, промени в изхожданията, необяснимо отслабване или нарушения в кръвната захар. Тези симптоми обаче не са специфични само за панкреаса, затова диагнозата изисква медицински преглед и подходящи изследвания.

Какво е панкреасът и къде се намира?

 

Източник depositphotos.com

Панкреасът е продълговата храносмилателна жлеза, разположена дълбоко в горната част на корема, зад стомаха и пред гръбначния стълб. Главата му се намира в извивката на дванадесетопръстника, а тялото и опашката се простират наляво към далака. Това дълбоко разположение е една от причините да не можем да го опипаме лесно при стандартен физикален преглед.

Панкреасът е свързан с дванадесетопръстника чрез система от панкреатични канали. По тях панкреатичният сок, който съдържа храносмилателни ензими и бикарбонат, достига до началната част на тънкото черво.

Главният панкреатичен канал обикновено се свързва с общия жлъчен канал непосредствено преди двата да се отворят в дванадесетопръстника. Тази анатомична връзка има практическо значение, защото жлъчен камък може да затрудни оттичането и да стане причина за остро възпаление на панкреаса.

 

Как е устроен панкреасът?

Анатомично разделяме панкреаса на пет основни части. Това деление е важно при образната диагностика и лечението, защото местоположението на възпаление, киста или тумор може да промени терапевтичния подход.

Устройство на панкреас:

• Глава – най-широката част, разположена в С-образната извивка на дванадесетопръстника.
• Куковиден израстък – излиза от долната част на главата и се намира в непосредствена близост до важни мезентериални съдове.
• Шия – късият участък между главата и тялото.
• Тяло – преминава напречно зад стомаха.
• Опашка – най-тясната част, която се насочва към далака.

Тези части образуват един функционален орган, но отношенията им с околните структури са различни. Именно затова например операция на образувание в главата на панкреаса може да се различава значително от хирургията на тялото или опашката.

 

Какви функции изпълнява панкреасът?

 

Източник depositphotos.com

Основните функции на панкреаса са екзокринна и ендокринна. Екзокринната част произвежда храносмилателни ензими, докато ендокринната отделя хормони директно в кръвта.

Така панкреасът участва едновременно в разграждането и усвояването на хранителни вещества и в поддържането на нормални нива на кръвна захар. Нарушаването на едната функция не означава задължително, че другата също е напълно загубена.

Екзокринна функция: Производство на храносмилателни ензими

По-голямата част от панкреаса има екзокринна функция. Тя включва производството на панкреатичен сок с ензими, които подпомагат разграждането на въглехидрати, мазнини и белтъци в тънкото черво. При значителен недостиг на тези храносмилателни ензими можем да развием малабсорбция – недостатъчно усвояване на хранителните вещества.

Основните ензими имат различни функции:

• Амилаза – подпомага разграждането на въглехидратите.
• Липаза – има водеща роля при разграждането на мазнините.
• Протеази – участват в разграждане на белтъци до по-малки пептиди и аминокиселини.

След като бъдат произведени, ензимите преминават през панкреатичните канали и достигат дванадесетопръстника. Там работят заедно с жлъчката и останалите компоненти на храносмилателната система.

Важно е да уточним, че само част от ензимите на панкреаса се отделят като неактивни прекурсори. Преди всичко това са определени протеази, които нормално се активират в червото, а не вътре в самия панкреас. Този механизъм предпазва тъканта на жлезата от преждевременно ензимно увреждане.

Ендокринна функция: Регулиране на кръвната захар

Ендокринната функция се осъществява главно от малки клетъчни групи, известни като острови на Лангерханс. Различните типове клетки в тях отделят хормони на панкреаса, сред които инсулин, глюкагон, соматостатин, панкреатичен полипептид (PP) и амилин, известен още като островен амилоиден полипептид. В по-малки количества в ендокринния панкреас се произвежда и грелин. 

Инсулинът се произвежда от бета-клетките и подпомага преминаването на глюкозата от кръвта към клетките, с което намалява концентрацията ѝ в кръвта. Този механизъм е в основата на нормалната функция на инсулина.

Глюкагонът има противоположно действие. Когато кръвната захар спадне, той стимулира черния дроб да освободи допълнително глюкоза и така подпомага възстановяването на нормалните ѝ стойности.

Соматостатинът участва в контрола на други хормони и може да потиска отделянето както на инсулин, така и на глюкагон. Балансът между тези сигнали ни помага да поддържаме относително стабилни нива на кръвната захар при хранене и между отделните хранения.

 

С кои органи е свързан панкреасът?

 

Източник depositphotos.com

Разположението на панкреаса го поставя в непосредствена близост до няколко важни органа. Тази анатомична свързаност влияе както върху симптомите, така и върху начина, по който диагностицираме и лекуваме заболяванията му.

Отпред на панкреаса се намира стомахът, а главата му е обхваната от дванадесетопръстника. Опашката достига до областта на далака, докато общият жлъчен канал преминава непосредствено до главата на жлезата.

Панкреасът се намира близо и до черния дроб и жлъчните пътища чрез общата канална система. Затова жлъчните заболявания и панкреасът често са клинично свързани.

В непосредствена близост преминават и големи кръвоносни съдове, включително аортата, долната празна вена, порталната вена, слезковите съдове и горните мезентериални съдове. Тази сложна анатомия е една от причините хирургичните интервенции върху панкреаса да изискват специализиран опит.

 

Какви симптоми могат да насочат към проблем с панкреаса?

Симптомите зависят от конкретното заболяване и не можем да поставим диагноза само въз основа на тях. Все пак определена комбинация от оплаквания може да насочи лекаря към необходимост от изследване на панкреаса.

Сред възможните прояви са:

• Болка в горната част на корема;
• Болка, разпространяваща се към гърба;
• Гадене и повръщане;
• Подуване и други храносмилателни проблеми;
• Необяснима загуба на тегло;
• Мазни, лъскави или трудно отмиващи се изпражнения;
• Диария;
• Промени в кръвната захар;
• Жълтеница при запушване на жлъчните пътища.

Болката в горната част на корема, която се разпространява към гърба, е характерен симптом при остър панкреатит, но се среща и при други заболявания. Затова разглеждаме симптомите заедно с физикалния преглед, лабораторните показатели и образните изследвания.

 

Заболявания на панкреаса

Панкреасът може да бъде засегнат от възпалителни, метаболитни, функционални и туморни заболявания. Сред по-важните са остър и хроничен панкреатит, екзокринна панкреатична недостатъчност, диабет, кисти и псевдокисти и рак на панкреаса.

Отделните състояния могат да се припокриват. Например хроничният панкреатит може постепенно да увреди както производството на храносмилателни ензими, така и клетките, които участват в контрола на кръвната захар.

Панкреатит

Панкреатит означава възпаление на панкреаса. Разграничаваме остър панкреатит, който започва внезапно, и хроничен панкреатит, при който продължителното възпаление може да доведе до трайно увреждане на жлезата.

Сред най-честите причини за остър панкреатит са жлъчните камъни и прекомерната употреба на алкохол. Състоянието може да бъде предизвикано и от тежка хипертриглицеридемия, като рискът е особено значим при нива на триглицеридите над 1000 mg/dL (около 11,3 mmol/L). Сред другите възможни причини е и автоимунният панкреатит, при който имунната система предизвиква възпаление на панкреаса. 

Възможни са също високи триглицериди, определени лекарства, високи нива на калций, генетични фактори, травми, инфекции и анатомични особености. При част от пациентите конкретната причина остава неизвестна. Тези причини за панкреатит не трябва да се свеждат само до запушване на панкреатичния канал.

Типичните симптоми на панкреатит включват силни болки в корема, гадене и повръщане. При остър пристъп могат да се появят още температура, ускорен пулс, подуване или изразена болезненост на корема.

Острият панкреатит изисква бърза медицинска оценка, защото при тежки случаи възпалението може да засегне и други органи. Лечението на панкреатит се определя според тежестта и причината и може да включва венозни течности, обезболяване, хранителна подкрепа и интервенция при жлъчни камъни или други усложнения. Съвременните подходи за лечение все по-често целят да ограничат ненужните инвазивни интервенции при подходящите пациенти.

При хроничния панкреатит уврежданията могат да се натрупват постепенно. С течение на времето е възможно да се появят проблеми с храносмилането, екзокринна недостатъчност и нарушения в контрола на кръвната захар.

Екзокринна панкреатична недостатъчност

Екзокринна панкреатична недостатъчност се развива, когато до тънкото черво не достигат достатъчно панкреатични ензими и храната не се разгражда нормално. Сред възможните причини са хроничен панкреатит, кистична фиброза, рак на панкреаса и операции върху панкреаса или горния храносмилателен тракт.

Чести прояви са подуване, газове, коремен дискомфорт, диария и мазни, неприятно миришещи изпражнения. Можем да наблюдаваме и загуба на тегло, защото организмът не усвоява достатъчно добре приетите хранителни вещества.

Продължителната малабсорбция може да доведе до недохранване и недостиг на мастноразтворими витамини A, D, E и K. Именно затова при доказана панкреатична недостатъчност лекарят оценява не само симптомите, но и хранителния статус. 

При необходимост лечението включва панкреатична ензим-заместителна терапия, известна като PERT. Тя осигурява лекарствени панкреатични ензими, които се приемат с храната според конкретното назначение. Това е стандартен подход при установена екзокринна недостатъчност и не трябва да се заменя произволно с хранителни добавки.

Диабет и функцията на панкреаса

Връзката между диабет и панкреас е пряка, защото именно бета-клетките на задстомашната жлеза произвеждат инсулин. Механизмите при различните типове диабет обаче не са еднакви.

При диабет тип 1 имунната система атакува и унищожава бета-клетките на панкреаса, които произвеждат инсулин. Това е автоимунен процес, а не просто постепенно „уморяване“ на жлезата.

Освен диабет тип 1 и тип 2 съществува и панкреатогенен диабет, известен като диабет тип 3в. Той може да се развие вследствие на заболяване или увреждане на екзокринната част на панкреаса, например при хроничен панкреатит или след хирургично отстраняване на част или на целия панкреас (панкреатектомия). В съвременните медицински насоки този тип се включва сред другите специфични видове диабет, причинени от заболявания на екзокринния панкреас.

При диабет тип 2 основен механизъм е инсулиновата резистентност – мускулните, мастните и чернодробните клетки не реагират достатъчно ефективно на инсулина. С течение на времето панкреасът може да не успява да произвежда достатъчно количество, за да компенсира тази резистентност. Тази постепенна промяна допринася за повишаването на кръвната захар.

Независимо от типа, ранната диагностика и добрият контрол на захарния диабет са важни за ограничаване на дългосрочните усложнения. При хора с хронични заболявания на панкреаса лекарят може целенасочено да проследява и глюкозния метаболизъм.

Кисти и други образувания на панкреаса

Панкреатичните кисти представляват различни по произход изпълнени с течност образувания. Част от тях са истински кистични лезии, докато псевдокистите обикновено се развиват във връзка с остър или хроничен панкреатит.

Някои кисти се откриват случайно при компютърна томография или магнитен резонанс, извършени по друг повод. Случайното откриване не означава непременно, че кистата е опасна или че трябва да бъде отстранена.

Подходът зависи от вида, размера, симптомите и определени образни характеристики. При част от пациентите е достатъчно периодично проследяване с магнитен резонанс, докато при наличие на рискови характеристики може да се препоръча ендоскопска ехография или допълнително изследване.

Следователно терминът „киста на панкреаса“ не е достатъчен за определяне на лечението. Трябва да оценим конкретния тип образувание и индивидуалния риск.

Рак на панкреаса

Повечето случаи на рак на панкреаса произхождат от екзокринната част на органа. Най-чест е панкреатичният дуктален аденокарцином, докато панкреатичните невроендокринни тумори възникват от хормон-продуциращи клетки и са значително по-редки. Това разграничение е важно, защото двата типа имат различно поведение и лечение. 

Рисковите фактори за екзокринен рак на панкреаса включват тютюнопушене, наднормено тегло, хроничен панкреатит, диабет, фамилна обремененост и определени наследствени генетични синдроми. Рискът се увеличава с възрастта, но наличието на един или повече рискови фактори не означава, че непременно ще развием заболяването.

Един от проблемите при това заболяване е, че ранните стадии често не причиняват специфични оплаквания. Когато се появят симптоми, те могат да включват жълтеница, загуба на тегло, намален апетит, болка в корема или гърба и промени в изхожданията.

Лечението се определя според стадия, вида на тумора, общото състояние и възможността той да бъде отстранен хирургично. При екзокринен рак могат да се използват операция, химиотерапия, лъчетерапия и други системни или локални методи според конкретния случай. Актуалните терапевтични възможности не се свеждат само до хирургия.

При оценката на рак на панкреаса трябва ясно да разграничаваме екзокринните тумори от по-редките невроендокринни образувания. Последните възникват в клетките на островите и могат да произвеждат хормони като инсулин, глюкагон или соматостатин. 

 

Как се изследва панкреасът?

 

Източник depositphotos.com

Не разполагаме с един универсален тест за всички заболявания на панкреаса. Изборът на изследване зависи от симптомите и от това дали лекарят подозира възпаление, функционално нарушение, киста или туморно заболяване.

При съмнение за остър панкреатит обичайно се изследват панкреатични ензими в кръвта, най-вече липаза, както и други показатели според клиничната ситуация. Кръвната захар и триглицеридите също могат да имат значение при определени пациенти. Диагнозата остър панкреатит обикновено се поставя при наличие на поне два от три критерия – типична коремна болка, серумна липаза и/или амилаза поне три пъти над горната граница на нормата или характерни находки при образни изследвания. 

Ехографията е особено полезна при търсене на жлъчни камъни, които могат да предизвикат панкреатит. Самият панкреас невинаги се вижда достатъчно добре поради дълбокото му разположение и наличието на газове в червата.

Компютърната томография позволява по-подробна оценка на възпалителните промени, усложненията и някои образувания. Магнитният резонанс и магнитнорезонансната холангиопанкреатография могат да дадат детайлен образ на панкреаса, жлъчните и панкреатичните канали.

При определени случаи се използва ендоскопска ехография. Тя позволява ултразвуковият трансдюсер да бъде поставен много близо до панкреаса през храносмилателния тракт и при необходимост да се вземе материал за анализ.

При съмнение за екзокринна панкреатична недостатъчност може да се изследва фекална еластаза. Това е един от тестовете, използвани при диагностика на EPI. Стойности под 200 μg/g изпражнения могат да насочат към екзокринна панкреатична недостатъчност, като резултат под 100 μg/g е по-силно доказателство за изразена EPI. Стойностите между 100 и 200 μg/g се приемат за неопределени и трябва да се интерпретират заедно със симптомите, клиничната картина и при нужда други изследвания. 

 

Кога да потърсим спешна помощ?

Трябва да потърсим бърза медицинска помощ при внезапна и силна болка в горната част на корема, особено ако тя се разпространява към гърба. Комбинацията с упорито гадене и повръщане може да бъде признак на тежък остър панкреатит или друго спешно коремно състояние.

Спешна оценка е необходима и при висока температура или втрисане, рязко влошаване на общото състояние, ускорен пулс или затруднено дишане. Тези симптоми са сред признаците на тежък панкреатит.

Пожълтяването на кожата и бялото на очите също изисква медицинска оценка, особено когато е съпроводено с болка, температура или повръщане. Жълтеницата може да е свързана със запушване на жлъчните пътища, но причините са различни и не бива да се самодиагностицираме.

При тези симптоми не е разумно да разчитаме само на домашно лечение или обезболяващи. Бързата оценка позволява своевременно да се установи причината и да се ограничи рискът от усложнения.

 

Как да поддържаме панкреаса здрав?

Няма доказана храна, добавка или „детокс“, който да предпазва панкреаса от всички заболявания. Ежедневните грижи за панкреаса включват преди всичко ограничаване на факторите, които можем да контролираме.

Полезните действия включват:

• Ограничаване или избягване на алкохола според индивидуалния риск и лекарските препоръки;
• Отказ от тютюнопушене;
• Поддържане на здравословно тегло;
• Балансирано хранене;
• Редовна физическа активност;
• Контрол на кръвната захар;
• Лечение и проследяване на силно повишени триглицериди.

Отказът от тютюнопушене е особено важен, защото пушенето е свързано както с панкреатит, така и с повишен риск от рак на панкреаса. Поддържането на здравословно тегло и ограничаването на тежката алкохолна употреба също са сред модифицируемите фактори.

Не е необходимо здрав човек да изключва всички мазнини или въглехидрати, за да „щади“ панкреаса. Балансираното хранене трябва да осигурява достатъчно белтъци, полезни мазнини, въглехидрати, фибри, витамини и минерали.

При вече диагностициран панкреатит, диабет или екзокринна недостатъчност общите съвети не са достатъчни. Хранителният режим трябва да бъде съобразен с конкретното заболяване, хранителния статус и назначеното лечение.

 

Заключение

Панкреасът участва едновременно в храносмилането и контрола на кръвната захар. Екзокринната му част произвежда ензими за разграждане на хранителните вещества, а ендокринната отделя инсулин, глюкагон, соматостатин и други регулаторни вещества.

Заболяванията на панкреаса могат да засегнат повече от една система. Панкреатитът причинява възпаление, екзокринната недостатъчност нарушава храносмилането, диабетът е свързан с нарушения в действието или производството на инсулин, а кистите и туморите изискват индивидуална оценка.

Ранната диагностика е особено важна при продължителни храносмилателни проблеми, необяснима загуба на тегло, жълтеница или промени в кръвната захар. При внезапна силна болка в горната част на корема, която се разпространява към гърба, не трябва да отлагаме медицинската оценка.

 

Често задавани въпроси