Панкреас – каква е неговата роля?
Панкреасът (задстомашната жлеза) е един от най-малките органи в тялото и има както екзокринна (храносмилателна), така и ендокринна (хормонална) функция. Средният му размер при възрастни е около 15-20 см на дължина, около 5 см на ширина и е изключително лек.
Днес ще се опитаме да обясним всичко за него – структура, разположение и роля в организма, за да разберете неговото значение.
Къде се намира панкреасът и какво представлява?
Това е орган с продълговата форма, разположен на нивото на транспилорната равнина (L1). Т.е. мислено проектираната напречна равнина, преминаваща през пилора и достигаща до пъвия кръстов (лумбален ) прешлен.
С изключение на т.нар. опашка на панкреаса, задстомашната жлеза се намира дълбоко в горната коремна област.
Органът се разделя на 5 части:
- Глава – най-широката част. Тя се намира в С-образната крива на дванадесетопръстника и е свързана с него чрез съединителна тъкан.
- Израстък – той излиза от долната част на главата и лежи под тялото на панкреаса върху горните съдове на мезентериума (удвоената гънка на коремницата).
- Шия – разположена между главата и тялото на органа. Тя покрива горните мезентериални съдове, които образуват жлеб в задната част на жлезата.
- Корпус – пресича централно средната линия на човешкото тяло, като се позиционира зад стомаха и вляво от горните мезентериални съдове.
- Опашка – така се нарича левият край на храносмилателната жлеза, който се намира в непосредствена близост до далака. Единствено тази част на панкреаса е разположена в кухината на коремницата.
Основни функции на органа
Здравият, правилно функциониращ панкреас изпълнява две важни роли. На първо място той произвежда храносмилателни ензими за разграждане на мазнини, въглехидрати и протеини. Другата му функция е да секретира хормони, които да регулират здравословните нива на кръвната захар.
-
Екзокринна (храносмилателна) функция
Панкреасът съдържа екзокринни жлези, които произвеждат специфични ензими за регулиране на храносмилането. Те помагат на червата в
усвояването на хранителните вещества.
Тези ензими са няколко вида:
- Амилази – трансформират сложните въглехидратите в прости захари.
- Протеази – превръщат протеините в аминокиселини, допринасят за запазване на полезните бактерии в червата.
- Липази – в присъствието на жлъчен сок разграждат мазнините до глицерин и мастни киселини, подпомагат пълноценното усвояване на мастноразтворимите витамини A, D, E и K.
Ето и какво се случва. Когато храната навлезе в стомаха, храносмилателните сокове, продуцирани от панкреаса, се освобождават в канала на органа. Този канал се съединява с общия жлъчен канал, за да създаде така наречената „ампула на Ватер“, разположена в дванадесетопръстника.
Общият жлъчен канал, произлизащ от черния дроб, както и от жлъчния мехур, произвежда жлъчен сок – т.нар. „жлъчка“, чиято храносмилателна функция се дължи на наличието на специфични соли. И панкреатичните ензими, и жлъчката се вливат в дванадесетопръстника, където участват в разграждането на мазнини, въглехидрати и протеини.
Първоначално панкреасът отделя ензими в „неактивна форма“, които се движат надолу по канала на органа и влизат в дванадесетопръстника. Там те се „активират“ и се присъединяват към жлъчката от жлъчния мехур, за да разградят хранителните вещества.
-
Ендокринна (хормонална) функция
По същество ендокринната функция поддържа правилните нива на кръвната захар, което е от решаващо значение за нормалното функциониране на други органи като черния дроб, бъбреците и мозъка. Ендокринният компонент на панкреаса се състои от „островни клетки“ (острови на Лангерханс), които създават и освобождават хормони в кръвния поток.
Основните два вида хормони са инсулин и глюкагон. Инсулинът действа за понижаване на нивата на кръвната захар, а глюкагонът – за повишаването им.
Има и трети хормон – соматостатин. Една от неговите функции е да регулира и балансира кръвното равнище на глюкозата като потиска продукцията на инсулин или глюкагон.
Ако панкреасът не произвежда достатъчно инсулин, нивата на кръвната захар ще се повишават и ще се увеличава рискът от развитие на диабет от първи тип.
Когато няма абсолютен дефицит на инсулин, но този хормон не се разпознава добре от клетките, възниква диабет от втори тип. Началото на диабет тип 2, особено след 50-годишна възраст, може да бъде едновременно симптом и причина за рак на панкреаса.
С кои части на тялото е свързана задстомашната жлеза?
Важната роля на панкреаса произлиза най-вече от това, че той е свързан с много други структури в организма. Ето кои са те:
- Стомах – отделени от панкреаса от малка торбичка, стомахът и пилорът лежат отпред и до органа.
- Дванадесетопръстник – както вече споменахме, C-образният дванадесетопръстник се извива около и очертава главата на панкреаса. Първата част на дванадесетопръстника лежи отпред, докато втората – странично, вдясно от главата на органа.
- Напречен мезоколон – той се прикрепя към предната повърхност.
- Общ жлъчен канал – спуска се зад главата на органа, преди да се отвори във втората част на дванадесетопръстника.
- Далак – разположен отзад и странично. Лиенореналният лигамент се образува от коремницата и свързва далака с опашката на панкреаса.
Задстомашната жлеза се намира в близост и до няколко големи кръвоносни съда:
- Аортата и долната празна вена преминават отзад към главата на панкреаса.
- Горната мезентериална артерия лежи зад шията на органа и отпред на израстъка.
- Далачната и горната мезентериална вена отзад на шията на панкреаса се обединяват, за да образуват чернодробната портална вена.
Заболявания на панкреаса
-
Диабет
Захарният диабет е хронично социално-значимо заболяване. Предизвиква редица симптоми като често уриниране, прекомерна жажда, постоянна умора, загуба на тегло (или покачване), замъглено зрение, подуване или чувствителност на венците и изтръпване в ръцете и краката.
Разграничават се два основни типа:
- Диабет тип 1 – при него имунната система на тялото без причина атакува бета-клетките в панкреаса и се опитва да ги унищожи, което води до намалено производство на инсулин.
- Диабет тип 2 – при него клетките на тялото не са в състояние ефективно да използват кръвната захар. Панкреасът реагира, като първоначално произвежда излишък от инсулин, а след известно време се уморява и забавя производството.
-
Панкреатит
Панкреатитът е състояние, при което панкреасът се възпалява поради запушване на канала, причинено от жлъчен камък или тумор. В резултат на това сокът започва да се натрупва в органа и след това да смила тъканите в него.
Има 3 вида на това състояние, всеки със собствен набор от симптоми:
- Остър панкреатит – той е по-рядък, но се нуждае от спешно лечение. Проявява се със силна болка, гадене, повръщане, висока температура, учестено сърцебиене. Може да увреди други органи – сърце, бели дробове, бъбреци.
- Хроничен панкреатит – среща се по-често, бавно се развива и причинява трайни увреждания. При него настъпва тежест след нахранване, консумация на концентрати и мазни храни. Болката е тъпа и се явява на пристъпи. Наблюдава се отслабване, в някои случаи – развитие на захарен диабет.
- Наследствен панкреатит – Дължи се на генни мутации, проявява се в средата на второто десетилетие от живота, протича остро или хронично.
Заушката, злоупотребата с алкохол и употребата на стероиди увеличават риска от панкреатит, а самото състояние е фактор за развитие на диабет.
-
Рак на панкреаса
Това е четвъртият най-често срещан рак при мъжете и петият при жените. Някои от рисковите фактори са тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол.
Преди да се развие ракът, възникват промени в жлезата като лезии (клетъчни увреждания ) и панкреатична интраепителна неоплазия (вид тъканно поражение).
Има два вида – екзокринен и невроендокринен тумор на панкреаса.
- Екзокринните тумори представляват около 93% от случаите на рак. Като цяло, когато хората говорят за „рак на панкреаса“, обикновено се има предвид аденокарцином. За съжаление, дукталния аденокарцином е най-смъртоносният тип рак на органа и има най-ниската степен на преживяемост от всички видове рак.
- Невроендокринните ракови тумори на панкреаса са група ракови заболявания, които се появяват в ендокринните клетки на органа. Тази група ракови заболявания представлява само около 7% от случаите на рак. Те се считат за по-малко агресивни в сравнение с екзокринните видове рак.
Лъчетерапия, химиотерапия и оперативна намеса са опциите за лечение. В много случаи органът се отстранява хирургично.
Днес се прилагат хирургични интервенции, които са щадящи за пациента. При липса на метастази човек може да живее и без панкреас, разчитайки на заместителна терапия.
-
Още няколко състояния
Тези заболявания се срещат сравнително по-рядко, но и са по-трудни за лечение.
- Екзокринна панкреатична недостатъчност – жлезистата тъкан в панкреаса не произвежда достатъчно ензими.
- Кисти на панкреаса – най-често са свързани с поликистозна бъбречна болест или болест на фон Хипел-Линдау.
- Натрупване на панкреатична течност – в резултат на внезапно и продължително възпаление на органа.
- Синдром на Золингер-Едисон – предизвиква тумор, наречен гастрином, който се развива в органа или връзката с дванадесетопръстника.
В миналото се е обръщало много малко внимание на панкреаса и неговите функции. Днес повечето хора са наясно къде се намира този орган и защо е толкова важен, а ако сте стигнали дотук, вече и вие сте сред тях.
Бъдете здрави!
Източници
Няма източници
Блог
Рецепти
Свързани публикации
Ако се появи панкреатит, панкреасът обикновено е увреден от заболявания на жлъчните пътища или от честа консумация на алкохол.
Рак на панкреаса съставлява около 90% от малигнените тумори на панкреаса. Наблюдава се леко превалиране на мъжкия пол. […]
Силно препоръчителни начини да се справим с диабета включват следене на кръвната захар, гликирания хемоглобин, глюкозния толеранс и други.