Имуносупресори – какво представляват и кога се прилагат?

Ролята на имуносупресорите е да спират имунната система да уврежда здрави клетки и тъкани. Хората с трансплантирани органи и присадени стволови клетки приемат тези лекарства, за да предотвратят отхвърляне. Някои от тях лекуват и симптоми на автоимунни заболявания.

Имуносупресорите са силни лекарства и изискват внимателно наблюдение, за да се избегнат усложнения. Днес ще ви разкажем какво представляват и как точно помагат в определени случаи.

Какво са имуносупресорите?

Имунната система помага на тялото да се пребори с инфекциите, които причиняват заболяване. Но понякога тя погрешно атакува здрави клетки и тъкани. Имуносупресорите могат да забавят или да спрат този отговор.

С други думи имуносупресорите са лекарства, които поддържат имунната система под контрол. Има 2 вида имуносупресори. Първият са индукционни лекарства, които се използват по време на трансплантация, например. Вторият вид се използва за лечение в дългосрочен план.

Обикновено има 4 подтипа поддържащи имуносупресори:

• Инхибитори на калциневрин.
• Антипролиферативни средства.
• mTOR инхибитори.
• Стероиди.

Кортикостероидите, като преднизон, са сред най-често срещаните имуносупресивни лекарства, които лекарите предписват. Понякога се налага и комбинация от имуносупресори въз основа на специфично състояние и симптоми. Може да приемате имуносупресори като хапче в течна форма, чрез система или инжекция.

Кога се прилагат имуносупресивни лекарства?

Вече споменахме, че има няколко случая, в които се приемат имуносупресори, и сега ще разгледаме подробно всеки от тях.

Имуносупресори при автоимунни заболявания

При автоимунно заболяване, имунната система разпознава здравите тъкани и клетки за чужди нашественици (бактерии). Тя се обръща срещу тялото и го атакува. В зависимост от това коя част от тялото е атакувана, този отговор може да доведе до различни видове автоимунни заболявания.

Имуносупресивните лекарства задържат имунната система, като помагат за предотвратяване на увреждане и възпаление на клетките. Тези лекарства намаляват симптомите и могат да поставят автоимунно заболяване в ремисия. Може да се нуждаете от имуносупресори, ако имате едно от тези автоимунни заболявания:

• Алопеция ареата.
• Възпалителни заболявания на червата като болест на Крон и улцерозен колит.
• Лупус.
• Множествена склероза.
• Псориазис или псориатичен артрит.
• Ревматоиден артрит.

Имуносупресори при трансплантация на органи

За хора, които претърпяват трансплантация на органи, имуносупресорите помагат да се предотврати отхвърлянето им. Имунната система знае, че новият орган не е част от тялото. Тя го възприема като заплаха и ще се опита да го унищожи, тук се намесват имуносупресивните лекарства.

Силни дози от тези лекарства (индукционни агенти) се прилагат още по време на трансплантацията на органа. Това помага да се гарантира успех на операцията. Но, за да се предотврати отхвърлянето на органа, трябва да се приемат имуносупресори (поддържащи лекарства) всеки ден, през целия живот.

Дозата на лекарството може да се намали с течение на времето, тъй като имунната система постепенно се приспособява към новия орган. Както споменахме, лекарите обикновено предписват преднизон при трансплантирани органи.

Почти всеки, който е претърпял трансплантация на орган, трябва да приема имуносупресори всеки ден, според указанията. Ако обаче например бъбрекът идва от еднояйчен близнак, това може да не се наложи.

Имуносупресори при трансплантация на стволови клетки

Доказано е, че трансплантацията на стволови клетки може да лекува много състояния, включително:

• Рак на кръвта като левкемия, лимфом и множествен миелом.
• Кръвни заболявания като сърповидно-клетъчна болест и таласемия.
• Проблеми с костния мозък като апластична анемия.
• Някои трансплантации на стволови клетки използват ваши собствени клетки (автоложна трансплантация). Тогава не се налага използването на имуносупресори.
• Алогенна трансплантация на стволови клетки

При нея се заместват болните клетки в тялото със здрави от донор (присадка). След трансплантация донорните клетки започват да изграждат нова имунна система в тялото на гостоприемника.

Понякога тази нова имунна система разглежда тялото като чуждо и така атакува здрави тъкани и органи, а това води до болест на присадка срещу гостоприемник (GVHD).

Имуносупресорите намаляват шансовете за това заболяване. Прилагат се различни интравенозни или орални имуносупресивни лекарства в продължение на няколко седмици до месеци по време на и след трансплантация на стволови клетки.

Може да се наложи да приемате имуносупресори в продължение на години, докато новата имунна система се успокои.

Какви са страничните ефекти на имуносупресорите?

Имуносупресорите са изключително силни, затова изискват редовни кръвни изследвания, за да се следи дали нивата на лекарствата не са твърде високи. Високите дози могат да причинят сериозни странични ефекти. Те варират в зависимост от вида на имуносупресора, като най-често срещаните са:

• Акне
• Умора
• Главоболие
• Високо кръвно налягане
• Косопад
• Рани в устата
• Диабет
• Остеопороза
• Тремори
• Качване на тегло
• Стомашно разстройство

Междувременно потиснатата имунна система трудно се бори с инфекциите. Следователно хората, които ги приемат, имат по-висок риск от развитие на:

• Кръвни инфекции като сепсис.
• Гъбични инфекции.
• Респираторни инфекции, включително настинка, грип и пневмония.

Важно е да следвате указанията на вашия лекар. Трябва да приемате предписаното лекарство всеки ден, за предпочитане по едно и също време, за да избегнете здравословни проблеми.

Имайте предвид, че много други лекарства, храни и добавки могат да взаимодействат с нивата на имуносупресорите в кръвта.

Някои от често срещаните са сок от грейпфрут, жълт кантарион, лекарства против туберкулоза и гърчове, както и обикновени лекарства за кръвно налягане. Още една причина винаги да правите консултация с лекар.

Имуносупресори, бременност и кърмене

Внимание! Всеки, който приема имуносупресивни лекарства, трябва да се консултира със специалист, преди опити за зачеване.

Някои имуносупресори могат да причинят вродени дефекти. Приемът на други може да бъде вреден по време на бременност или кърмене.

При трансплантации, извършени на пациенти от мъжки пол, се наблюдава дозозависимо намаляване на тестостерон и промяна на сперматогенезата в сравнение със стойностите на общата популация. Тези промени в половите жлези обаче са по-малко значителни, отколкото при жените.

Приемът на стероиди увеличава риска от преждевременно раждане, но също е свързан със състоянието на майката. Рискът от гестационен диабет и хипертония обаче се увеличава в пъти от имуносупресивни средства. Също така и рискът от прееклампсия.

В допълнение, имуносупресивните лекарства представляват значителен инфекциозен риск за майката и плода.

Рискът от фетално предаване на хепатитни вируси, по-специално C, е приблизително 5% и зависи от вирусния товар на майката. Освен това рискът от отхвърляне на орган или реактивиране на автоимунно/възпалително заболяване, свързано с корекцията на имуносупресивните лекарства преди или по време на бременност, е около 2 до 5 %.

Повечето имуносупресори преминават през плацентарната бариера – някои са разрешени по време на бременност, други са официално противопоказани поради риск от малформации на плода.

Въпреки всичко, по-доброто познаване на странични ефекти на имуносупресивните лекарства сега правят възможна бременност там, където е била противопоказна преди няколко години заради лекарствата или поради основното състояние на майката.

Да обобщим: имуносупресорите предлагат животоспасяващи ползи за много хора, но потискането на имунната система може да доведе до странични ефекти и да увеличи риска от здравословни усложнения. Понякога се налагат промени на лекарствата или количествата на дозите, за да се постигне най-ефективното лечение с минимални проблеми.