Какво е общото между прочутата творба на Рембранд „Нощна стража“ и имунната система? Сигурно мнозина ще кажат, че обединяваща е войнствената същност на пазителите, типична както за стрелците, така и за имунитета.

Вярно е, но има и друго – тайнствените светлосенки в картината придават на всеки образ загадъчност, самостоятелност и едновременно принадлежност към едно цяло. Това са особености, които също характеризират имунната система.

Нейните бойни клетки предпазват общото си обиталище – човека, като разпознават външните агресори (вируси, бактерии, гъбички, хелминти) и ги убиват.

Понякога обаче системата се обърква и не прави разлика между свой и чужд. Тогава възникват автоимунни заболявания, причиняващи самоунищожение.

 

Рискови фактори

Автоимунните проблеми продължават да бъдат загадка. Все още изследователите не знаят точно какво в организма провокира освобождаването на протеини, наречени антитела, които атакуват собствените му здрави клетки. Проблемът може да се появи при всеки човек, но някои фактори сякаш отварят врата за болестния процес. Ето най-честите:

  • Наследственост

Унаследяват се гени, предразполагащи към самоунищожителни увреждания при определени условия.

  • Пол

Жените страдат близо два пъти по-често от автоимунни заболявания, отколкото мъжете, поради хормонални фактори. Разстройствата обикновено се развиват по време на бременност или друг критичен период от живота на жената, обикновено във възрастта между 15 и 44 години.

  • Раса

Клинични наблюдения показват, че хората от бялата раса по-често са засегнати от диабет тип 1, докато друго самоунищожителното заболяване – лупус еритематозус, протича по-тежко при афроамериканците и испанците.

  • Автоимунни състояния

Обикновено хората с едно автоимунно страдание са склонни да развитият и друго, а понякога се образува букет от заболявания.

  • Влияние на околната среда

Според поредица от изследвания, слънчевата светлина, някои химикали, вирусни или бактериални инфекции улесняват появата на автоимунни състояния.

Друго проучване се фокусира върху т.нар. хигиенна хипотеза. Основното при нея е, че, поради ваксинациите и употребата на антисептици, днешните деца не са изложени на толкова много микробни въздействия, както се е случвало в миналото.

Това създава условия имунната им система да реагира със свръхактивност срещу безвредни фактори.

 

Видове автоимунни заболявания

 

Автоимунни заболявания. Конопеното (CBD) масло при автоимунни заболявания. Ендоскопска диагностика в гастроентерологията. Синдром на дразнимото черво.

 

 

Познати са повече от 80 вида автоимунни разстройства в организма. Те могат да засегнат почти всяка част от тялото.

В медицината са разделени на две основни групи.

1. Локализирани нарушения

Наричат се още органоспецифични. Фокусират се върху един орган или вид тъкан.

Например:

  • болест на Адисон – нарушава функцията на надбъбречните жлези
  • автоимунен хепатит – уврежда черния дроб
  • улцерозен колит – разязвява стомашно-чревния тракт
  • множествената склероза – разстройва способността за комуникация на нервните клетки в главния и гръбначния мозък
  • болест на Крон – поразява стомашно-чревния тракт
  • диабет от първи тип – унищожава клетките на задстомашната жлеза и др.

2. Системни заболявания

Те не са специфични за даден орган, а причиняват проблеми в цялото тяло.

Например:

  • младежки дерматомиозит – възпалява кожата и мускулите
  • младежки идиопатичен артрит – поврежда ставите, а понякога и кожата, и белите дробове
  • лупус еритематозус – засяга ставите, кожата, черния дроб, бъбреците, сърцето, мозъка и други органи
  • склеродермия – поразява кожата, ставите, червата и понякога белите дробове

 

Какви са симптомите?

Ранните прояви на редица автоимунни заболявания са доста сходни.

Много от тези нарушения започват с:

  • умора
  • болки в мускулите
  • леко повишена температура
  • подуване и зачервяване на отделни участъци от тялото или на цялото тяло
  • проблеми с концентрацията
  • изтръпване на ръцете и краката
  • косопад
  • кожни обриви

Понякога основните оплаквания на различните заболяванията се припокриват, което ги прави трудни за диагностициране.

Например, лупус еритематозус засяга ставите подобно на ревматоидния артрит, обаче лупусната болката не е толкова силна.

Болестта на Крон причинява симптоми, подобни на цьолиакията (глутеновата ентеропатия), но обикновено не се причинява от консумация на глутен.

Отделните автоимунин заболявания имат и свои уникални симптоми.

Ето примери:

  • захарният диабет от първи тип причинява жажда, загуба на тегло и умора
  • болестта на Крон протича с диария, болки и подуване на корема

При някои автоимунни заболявания като псориазис или ревматоиден артрит оплакванията могат да се засилват, да затихват и дори да изчезват за определен период (т.нар. ремисия), след който отново да се обострят.

 

Диагностиката

 

Автоимунни заболявания. Най-честите лабораторни изследвания.

 

Прилагат се различни диагностични методи в зависимост от предполагаемото автоимунно заболяване. Обикновено се прави пълна кръвна картина. Вниманието се фокусира върху количеството на левкоцитите и еритроцитите в кръвта.

Когато имунната система се бори с нещо, нивата на кръвните клетки са различни от обичайните. Понякога към диагнозата насочва един тест.

Например, измерване на кръвното равнище на тиреоидстимулиращия хормон е доказателство за болестта на Грейвс или базедова болест. Това е състояние, при което се активират рецепторите за продукция на въпросния хормон, разположени по повърхността на клетките на щитовидната жлеза.

Нерядко диагнозата се поставя след доказване на необичайно възпаление – проблем, който възниква при автоимунните заболявания. За целта се определя скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ).

Тъй като СУЕ не е специфично изследване, то се комбинира с тест за наличие на С-реактивен протеин в кръвта (този белтък се синтезира от черния дроб при възпалителен процес).

Често се прилагат изследвания за доказване на антитела, произведени от имунната система. Много важно е в такива случаи лабораторните резултати да се тълкуват внимателно, в контекста на болестните прояви, за които съобщава пациентът.

 

Лечението

Терапията е насочена към премахване или поне намаляване на симптомите. Целта е да се забави прогресията на болестта и да се подобри качеството на живот.

Специфичните подходи се различават в зависимост от състоянието. Често се ползват медикаменти срещу: болка, оток, потиснатост, безпокойство, умора, проблеми със съня и други оплаквания.

Някои автоимунни заболявания засягат способността на организма да произвежда хормони. Например, при диабет от първи тип в организма настъпва недостиг на инсулин, а заболяванията на щитовидната жлеза възпрепятстват продукцията на необходимото количество тиреоидни хормони.

Тези проблеми се решават чрез заместителна терапия (инжектиране на инсулин, прием на таблетки, съдържащи синтетични варианти на липсващите вещества).

В немалко случаи лекарствата, потискащи имунната система (т.нар. имуносупресори), могат да облекчат симптомите на автоимунно разстройство и да забавят развитието му.

 

Начин на живот

 

Автоимунни заболявания. Вредна ли е захарта. Витамини без захар.

 

Несъмнено е – избягването на факторите, които предизвикват реакция на имунната система, допринася за облекчаване или премахване на болестните симптоми при автоимунни заболявания.

Например, при цьолиакия отказът от храни, съдържащи сложния белтък глутен, спира имунните реакции, които увреждат повърхността на тънките черва. По този начин се предотвратява рискът от неусвояване на необходимите за организма витамини, микроелементи и други хранителни вещества.

Освен това глутенът има способност да провокира възпаление. Той е близък по структура до някои тъкани в човешкото тяло и може да измами имунната система, така че тя, атакувайки го, погрешно да се насочи към собствените си клетки.

Освен към глутена, специално внимание е необходимо и към продуктите с високо съдържание на захар. Доказано е, че прекомерната им консумация също води до възпаление, което подтиква имунната система към автоагресия.

Разумно е да се ограничава употребата на сладки и силно преработени храни, обогатени с оцветители, овкусители, консерванти и други добавки. Същото се отнася за всички генно-модифицирани храни, за алкохола и кофеина. Ограниченията се постигат лесно, когато се четат етикетите на продуктите при пазаруване.

 

Ако вече е възникнал дефицит от полезни вещества – витамини, фибри, омега 3-мастни киселини и други, той може да се коригира с техния допълнителен прием. Общото състояние на организма бързо ще се подобри и чрез достатъчно сън и добра физическа активност.

 

Разбира се, трябва да се постига баланс между никакво движение и прекомерна тренировка. Важно е здравословните промени да се правят разумно и умерено и да се помни, че човешкият организъм е сложен механизъм, в който всичко е свързано.