Имунна система – естествената защита на организма

Сложно проектирана, изключително гъвкава, интелигентна и със своя собствена памет – това е нашата имунна система. Често я смятаме за даденост, но без нея животът ни просто би бил невъзможен.

Тя е една сериозно въоръжена армия от милиарди клетки и протеини, натоварени с отговорната задача да бранят организма от външни нашественици и да осигуряват правилното функциониране на всички органни системи вътре в тялото.

Имунна система – същност и значение за организма

Нашата имунна система е от съществено значение за оцеляването на организма – освен че го защитава от агресивните въздействия на външната среда, следи и за нормалното функциониране на процесите във вътрешната.

Представлява изключително сложна и повсеместно разпространена биологична мрежа от милиарди специализирани клетки из целия ни организъм.

Тя е интегрирана в почти всяка друга система на тялото и започва още с външните му механични бариери, централните и периферни имунни органи и стига до клетките, които се откриват постоянно да циркулират из цялото тяло.

Още по време навътреутробния период и в първите 6 месеца след раждането майката предава на детето чрез кръвта и кърмата специфични защитни протеини, образувани в резултат на преболедуваните от нея заболявания.

Така то остава защитено докато се развие неговата собствена имунна система и клетките започнат сами да произвеждат антитела.

Органи на имунната система

Въпреки че имунната система няма една единствена локация, главните органи, произвеждащи клетките с имунна функция, са костният мозък и тимусната жлеза. В тях клетките се образуват, съхраняват и се специализират да изпълняват специфичните си функции.

В имунната защита се включват още и лимфните възли, далакът и МАЛТ – мукозо-асоциирана лимфоидна тъкан (в сливиците, лигавиците на дихателните пътища и чревния тракт).

Костен мозък

Костният мозък произвежда всички кръвни клетки – еритроцити, тромбоцити, макрофаги, дендритни клетки, бели кръвни клетки, сред които последните са с имунологични функции.

Разграничават се пет вида бели кръвни клетки (левкоцити).

Три типа от тях (неутрофили, еозинофили и базофили), погледнати под микроскоп, напомнят на гранули и се наричат гранулоцити.

Другите два вида бели кръвни клетки са лимфоцити и моноцити. Всички левкоцити, включително лимфоцитите, в резултат от множество преобразувания, произлизат от стволовите клетки на костния мозък.

Част от лимфоцитите се обособяват като В-лимфоцити, а останалите отиват в тимуса, където узряват като Т-лимфоцити.

Тимус

Тимусът започва да се развива и да функционира още преди раждането и достига своите максимални размери по време на пубертета.

Той представлява жлеза с ендокринна функция, която се намира от двете страни на трахеята, зад гръдната кост, до сърцето.

Тимусът е част от лимфната система и централен орган на имунната система, която произвежда лимфоцити и хормони. Лимфоцитите произхождат от стволови клетки в костния мозък и мигрират в тимуса, за да преминат през необходимото обучение.

В нея те се обучават да разпознават външните патогени или вътрешни патологични образувания в тялото, при което се превръщат в Т-лимфоцити.

Органите на периферната имунна система са:

• Лимфните възли – важна част от имунната система, където се дава началото на имунния отговор.
• Далакът – произвежда антитела, които обезвреждат патогените, както и е резерв за моноцитите (специализирани имунни клетки).
• Мукозо-асоциирана лимфоидна тъкан – включваща сливиците, които спират антигените, попадащи през носа или устата, като в тях също има и Т- и В-клетки.

Как работи нашият имунитет?

Нашата имунна система реагира и праща сигнали, когато срещне инфекциозен агент или вътрешно клетъчно увреждане. 

Имунитетът (от латински „immunis“ – имунен) е сложна биологична система на комуникация между клетките, която разпознава всичко, което принадлежи на организма и отхвърля това, което е чуждо.

Имунитетът включва както специфични, така и неспецифични компоненти, като се разделя на вроден и адаптивен, които са в тясна взаимовръзка помежду си, за да генерират ефективен имунен отговор.

• Вроденият имунитет започва да функционира още при самото раждане и осигурява първата линия на защита чрез физическите бариери на тялото като кожата, роговицата на окото, лигавиците на дихателната система, стомашно-чревните и пикочо-половите пътища.
• Адаптивният или още придобит имунитет започва да се развива през самостоятелния живот, след като тялото се среща с различните патогени, при което паметта за прекараните заболявания остава в имунната система.

Придобитият имунитет може да бъде активен или пасивен:

• Естественият активен имунитет се изгражда след преболедуване, а изкуственият активен възниква след въвеждане на отслабен или умъртвен патоген – методът на ваксинацията.
• Естественият пасивен имунитет се образува като майчиния организъм дава чрез кърмата на бебето свои антитела, а изкуствен пасивен е когато се въвеждат антитела, изработени в друг организъм – хиперимунен серум.

Имунният отговор се разделя също и на хуморален и клетъчно-опосредстван, в зависимост от начина си на протичане.

Хуморален имунитет

Имунната система действа единно чрез двата си начина на протичане, за да предостави най-добрата защита на организма.

Тя предпазва от увреждане вътреклетъчните структури от инфекциозни или токсични вещества, защитава ДНК и е изключително важна и за неутрализирането на клетките, които са ракови или потенциално ракови.

Хуморалният имунитет се осъществява посредством телесните течности (хумора), както подсказва и името му, но е тясно свързан с клетъчния. При него антителата, произведени от В-лимфоцитите, постъпват в кръвта, лимфата, слюнката и пр.

Имунният отговор се извършва по специфичен и неспецифичен начин, като първият е насочен към определен антиген, а вторият – към който и да е чужд нашественик.

Покриването на микроорганизма с антитела, довежда до неговото обезвреждане и фагоцитиране, като антителата, изработени срещу него, остават да циркулират из кръвта при евентуална повторна среща.

Клетъчно-опосредстван имунитет

Клетъчно-опосредстваният имунитет се извършва от лимфоцитите – бойният отряд за спешно реагиране, който при нужда преминава в кръвта.

В зависимост от специфичните нужди, които ще изпълняват, се оформят три основни популации от лимфоцити, които се разделят на:

• В-лимфоцити
• Т-лимфоцити
• NK-клетки

Т-лимфоцити

Т-лимфоцитите съзряват в тимусната жлеза и се разделят на Т-килъри и Т-хелпери. Те се различават от другите лимфоцити поради това, че притежават специален рецептор на повърхността си, наречен Т-рецептор.

Според специфичните си функции те се разделят на:

• Т-помощници (CD4+) – помагат на други имунни клетки, като функцията им е да ги  активират за действие срещу антигена.
• Т-убийци (CD8+) – те убиват собствените клетки на тялото – заразени или ракови, при наличие на антитяло, чрез цитотоксичност (освобождаване на цитокини – вещества с токсично действие върху клетките).

В-лимфоцити

Те играят роля в хуморалния имунитет, като синтезират антитела срещу антигените, както и участват в имунологичната памет.

Всеки ден тялото ни произвежда милиони такива клетки, които циркулират из кръвта, за да бранят организма от „чужди нашествия.“

В зависимост от функциите, които изпълняват, те се разделят на:

• В1-клетки – откриват се в коремната и гръдната кухина, както и в по-малки количества в лимфните възли и слезката.
• В2-клетки – това са типичните В-клетки.
• ефекторни В-клетки – те са най-диференцираните В-клетки и секретират големи количества антитела.
• В-клетки на паметта – тези клетки съхраняват имунологичната памет и живеят най-дълго.

NK-клетки

NK-клетки (natural killers) – те се обучават да бъдат „естествени убийци“, посредством отделянето на цитокини. Наричат се така, защото са цитотоксични, без да се налага да бъдат активирани.

Наричат се още и гранулирани лимфоцити, понеже съдържат цитоплазмени ретикули, чрез които освобождават съдържанието при контакт са таргетната клетка.

Тези клетки унищожават патогените чрез антитяло-зависима клетъчно-медиирана цитотоксичност, но могат да разпознават и унищожават анормалните клетки по специфичен само за тях начин.

NK-клетките имат важна роля при контролирането на туморната активност. Те разрушават раковите клетки при първа среща, чрез т. нар. директна цитолиза. Те не се нуждаят от експозицията на антиген, за разлика от Т-убийците.

Този тип клетки също се разделя на два основни подтипа, които са:

• pNK-клетки – те циркулират из кръвта и имат антивирусна и антитуморна функция.
• uNK-клетки – намират се в матката и имат важна роля за протичането на бременността. Тъй като плодът е наполовина генетично несъвместим с майчиния организъм и се разглежда като чуждо тяло, ролята на тези клетки е да се развие толерантност към ембриона.

Те подпомагат имплантацията на плода, неговото кръвоснабдяване и растеж.

Заключение

Имунната система поддържа функциите на другите системи, чрез изключително усърдна и прецизна работа, за да ни държи на крака.

Тя започва още от най-базовото ниво – генетичния код. Чрез група гени, наречени главен комплекс за хистосъвместимост (МНС), адаптивната имунна система получава и класифицира информация за това, което е влязло в тялото, при което се информират белите кръвни клетки за нужната реакция.

Този код е уникален за всеки един от нас. Въпреки че функцията на имунната система е една и съща за всички ни на базово ниво, в зависимост от опита се определя как да реагира тялото.

Нашата имунна система непрекъснато се учи, адаптира и обновява. При всеки един от нас тя е уникална. По този начин, чрез нея, ние също се усъвършенстваме и ставаме по-адаптивни към външния свят.