Имунната система – известната непозната

„Шансът обича подготвения ум.“

Тези думи на френския химик и биолог, един от основоположниците на микробиологията – Луи Пастьор, изречени преди около 150 години, са актуални и днес, когато светът се бори с пандемията от COVID-19. Те напомнят, че важно условие за победа над болестта е познаването на човешкия организъм и неговите реакции срещу заразата. За да придобием представа относно навлезлите напоследък в разговорната ни реч фрази като „имунен отговор“, „хуморален имунитет“, „цитокинова буря“ и други, трябва да се запознаем с най-основното в имунологията.

Що е имунитет?

Понятието идва от латинската дума „immunis“, което означава „освобождаване от нещо“. Имунитетът е сложна отбранителна система на организма, съхраняваща неговото постоянство. Съществуват централни имунни органи (костен мозък и тимус) и периферни (сливици, далак, лимфоидни плаки на тънките черва, лимфни възли), но имунните клетки са навсякъде в тялото. Всъщност имунитетът е мрежа от взаимодействия на клетъчно и молекулно ниво, способна да пази организма от външни агресори (антигени) и да контролира разрушаването на увредените телесни клетки. Тази система се освобождава от всичко, което прецени, че е вредно. Най-често й се налага да елиминира бактерии, вируси, гъбички, протозои, тежки метали, оцветители, консерванти и огромно количество други вещества.

Как действа имунната система?

Веднага щом нападател (антиген) навлезе в организма, клетките, наречени В-лимфоцити, започват да отделят специфични протеини (антитела) като блокират дразнителя. Известно е, че при вирусна инвазия атаката на антителата е успешна само извън клетките и когато вирусът преминава от една структурна единица в друга. При вътреклетъчна локализация на микроскопичния агресор, ефективна е намесата на друг вид клетки – Т-лимфоцити. Част от тях, познати като Т-помощници, произвеждат нискомолекулни белтъци (цитокини), подпомагащи имунната система срещу агресора. Друга част от Т-клетките, наречени Т-убийци, се насочва към блокирания вредител и направо го унищожава. Имунният отговор се реализира чрез система от верижни реакции. Когато два протеина си взаимодействат, се образува продукт, който участва в реакция с трети протеин и т.н. Цялата верига се активира постепенно и така се стига до защитен ефект – нападателят се унищожава или става безвреден.

Видове имунитет

Условно се разграничават хуморален и клетъчен имунитет. В широк смисъл хуморалният имунитет се нарича активирането на протеини (антитела) в течна среда, т.е. в кръв, лимфа, слюнка и др. Тази защита е тясно свързана с клетъчния имунитет, тъй като въпросните антитела се секретират от клетки – В-лимфоцити. Самият хуморален имунитет се проявява в две направления, поради което се дели на специфичен и неспецифичен. Специфичният е насочен към определен тип дразнител, а неспецифичният е реакцията, към който и да е антиген. Разграничават се още естествен, придобит, активен и пасивен имунитет.

Естественият пасивен имунитет е вроденият. Настъпва, когато защитните протеини се предават от майката на детето й чрез кръвта и кърмата. Вроденият имунитет действа в рамките на 3 до 6 месеца, докато в новороденото се формира собствената му отбранителна система.

Придобитият пасивен имунитет се създава изкуствено чрез въвеждане в организма на готови антитела (образувани в един организъм, след което изолирани и инжектирани в кръвта на друг).

Естественият активен имунитет настъпва при заразяване на тялото, което започва да произвежда собствени антитела и у него се появяват клетки с имунологична памет. При многократна среща с причинителя на инфекцията могат да се създадат нови, собствени антитела.

Придобитият активен имунитет се формира чрез въвеждане на малки количества антиген в организма под формата на ваксина.

Кога настъпва цитокинова буря и връзката и с имунната система

Както вече пояснихме, цитокините са нискомолекулни белтъци. В организма те осъществяват връзката между имунната, нервната, ендокринната и други системи, и служат за включването им в организиране и регулиране на телесната защитна реакция. Така че цитокините гарантират отбранителния отговор, което е полезно за организма.

При определени условия обаче (например, след приемане на някои лекарства) имунната система може да се „усети“, образно казано, притисната до стената и да превключи на „турбо режим“. Тази свръхреакция се нарича цитокинова буря.

Ако е прекалено мощна, човешкото тяло може да не я издържи и да загине. Това е причина за състоялите се напоследък дискусии сред учените относно стимулирането на имунитета. Факт е, че защитната система в човешкия организъм крие много неизвестни, включително и във връзка с COVID-19. Но не бива да се пренебрегват позитивните резултати от въздействието върху нея и укрепването й. Клиничната практиката многократно е доказала правилото на средновековния швейцарски лекар, изследовател и философ Парацелз: „Само дозата отличава отровата от лекарството“. И тъй като имунната система е едновременно позната и непозната, разумно е да се влияе върху нея с подходящо комбинирани медикаменти и природни продукти.

Как да разберем, че нещо в имунната система не е наред

Разумно е да се самонаблюдаваме и своевременно да предприемаме предпазни мерки. Ето първите, чести сигнали за понижен имунитет:

• усещане за празнота;
• без видима причина прояви на раздразнение;
• докачливост и гняв;
• разсеяност;
• намалена работоспособност;
• липса на сила за извършване на дейности, които преди време са носили радост;
• чувство на слабост, съпроводено от главоболие и леко втрисане;
• сънливост през деня, която може да не е съпроводена от безсъние;
• чувство за тотален дискомфорт.

Също и промяна във външния вид – лицето става бледо, ноктите лесно се чупят, косата се изсушава и губи естествения си блясък.

Снабдете се с витамини и минерали

За пълноценно функциониране на имунната система са необходими витамините А, D, Е, С, Н, цялата група В, както и калций, магнезий, натрий, калий, фосфор, хлор, желязо, йод, хром и други микроелементи. Много необходими за производството на имунни клетки са витамините В6, В12 и фолиева киселина, както и минералите селен и цинк.

Изключително благотворен за поддържане на Т-клетките е витамин А. Доказано е, че недостигът на витамин D намалява имунния отговор. Ето защо се препоръчва умерен престой на слънце, тъй като под влияние на небесното светило човешката кожа синтезира полезния витамин D. Може да се предпазвате и с прием на омега-3 мастни киселини, които успешно се комбинират с витамини и минерали и така подпомагат защитата на организма.

Начини за укрепване на имунната система

Преди всичко трябва да премахнете всички фактори, които отслабват имунната система, а те варират от недохранване до сериозни телесни увреждания в резултат от заболявания.

Много важно е да сведете до минимум вредните навици – тютюнопушене и прекомерна консумация на спиртни напитки. Най-добре е да се отървете напълно от тези привички. Осигурете си пълноценно, здравословно хранене, с продукти, без много консерванти, оцветители и други добавки. Не забравяйте да включите в менюто си мляко и млечни произведения, пресни зеленчуци, плодове, билки, ядки, риба, месо. Осигурете се петкратно хранене за деня и не преяждайте.

Приемайте достатъчно течности. Повишете физическата си активност. Разходките на чист въздух ще ви гарантират правилно функциониране на имунната система. Ако работите в седнало положение, ставайте от стола си на всеки 40 минути, за да се раздвижите. Не е излишно в свободното си време да се заемете със спорт, който ви допада. Дори в условията на изолация поради сегашната пандемия, може да се занимавате с аеробика, йога или гимнастика у дома.

Спете достатъчно, по 7-8 часа в денонощието и елиминирайте по възможност факторите, които ви безпокоят и напрягат.

За да функционира нормално имунната система, тя трябва да се укрепва. И грижите за нея да се полагат редовно. Много по-лесно е да предотвратим проблемите с имунитета, отколкото да го възстановяваме след като го нарушим или загубим.