Какво означава „бионаличност“ и защо невинаги означава по-добро усвояване

Когато търсим информация за хранителни вещества, лекарства или дори натурални екстракти, често попадаме на думата бионаличност. Тя звучи научно, но същевременно е ключът към разбирането как една съставка наистина работи в нашия организъм. С времето осъзнаваме, че високата бионаличност не означава непремено по-добро действие, а понякога дори създава условия за нежелани реакции.

Много хора инстинктивно си мислят: „Колкото по-висока бионаличност, толкова по-добре“. И звучи логично, нали? Но когато се задълбочим малко повече, виждаме, че организмът ни не е проста система вход–изход. Той е сложен, адаптивен и невинаги използва веществата така, както очакваме. Интересно е, че дори едно и също количество от дадена молекула може да има различен ефект в зависимост от формата, придружаващата храна, физиологията на човека и дори състоянието на червата.

 

Какво да разбираме бионаличността?

Най-пряко казано, бионаличност означава какъв процент от приетата доза достига до кръвта в активна форма. Ако изпием 100 mg от дадено вещество и в кръвния поток достигнат 20 mg, тогава бионаличността е 20%.

Тук често забравяме един важен момент: организмът е защитна система. Преди едно вещество да стигне до кръвта, то преминава през няколко бариери – разграждане в стомаха, абсорбция в червата, метаболизиране в черния дроб. Някои молекули се разпадат почти напълно, други се свързват с ензими, трети просто преминават трудно през клетъчните мембрани. Затова понякога имаме ниска бионаличност, без това да означава, че продуктът не е добър. Понякога добавки с една и съща активна съставка могат да дадат коренно различни резултати само заради формата или технологията на производство.

 

Бионаличност и биоеквивалентност – често споменавани заедно, но различни

 

 

Темата за бионаличност и биоеквивалентност често се бърка. Бионаличност описва колко от веществото достига до кръвта. Биоеквивалентност сравнява два продукта и проверява дали те имат сходна фармакокинетична картина, т.е. постигат ли подобни концентрации и подобно действие във времето.

Когато две лекарствени форми са биоеквивалентни, това означава, че организмът реагира на тях почти еднакво, въпреки че може да има разлики в помощните вещества или технологията на производство. Този термин е в основата на генеричните лекарства: ако едно генерично средство докаже биоеквивалентност спрямо оригинала, то се приема като напълно подходящ заместител.

Тук често се появява объркване – хората мислят, че различната бионаличност означава различен ефект. Но ако два продукта са биоеквивалентни, малките разлики в бионаличността нямат практическо значение.

Защо високата бионаличност не означава автоматично по-добро усвояване?

С времето научихме, че високите стойности звучат добре само на хартия. В реални условия има няколко важни фактора, които променят картината.

1. Организмът не използва безкрайно количество вещества

Тук често пада голямото разочарование. Дори когато имаме висока бионаличност, тялото може да използва само определена част. Всичко над това се изхвърля или не играе роля.

2. Високата бионаличност понякога увеличава риска

Когато едно вещество влезе твърде бързо или в прекалено големи количества в кръвта, организмът може да реагира по-силно – с дразнене, дискомфорт, дори нежелани реакции. Ето защо някои технологии за увеличаване на бионаличността се използват внимателно.

3. Локалното действие е по-важно от системното

Понякога най-добрият ефект се проявява в червата, където веществото не е нужно да навлиза в кръвта. Това важи при пребиотици, някои антиоксиданти и част от билковите екстракти.

4. Формите с висока бионаличност могат да бъдат по-нестабилни

Някои молекули са по-чувствителни, когато са направени по начин, който увеличава усвояването. Окисляват се по-бързо или имат по-кратък срок на годност.

Можем да видим, че високата бионаличност е само една част от по-голямата картина. Понякога тя създава повече шум, отколкото реални ползи, особено когато тялото така или иначе използва ограничено количество или предпочита по-бавно, по-естествено освобождаване. В крайна сметка най-важно остава как организмът реагира, а не какво пише като процент.

 

Как да подхождаме разумно към темата за бионаличността?

Когато се интересуваме от дадено вещество – било то витамин, пробиотик, или билков екстракт – често първото, което поглеждаме, е процентът на бионаличност. Разбираемо е, защото цифрите изглеждат като най-сигурният начин да преценим качеството. Но тук е важно да си дадем малко време и да помислим по-задълбочено. Понякога добавки с по-ниска бионаличност дават отлични резултати, докато други с впечатляващи проценти не носят очакваното усещане за подобрение.

При витамините например тялото има много ясно изразени механизми за контрол – усвоява точно толкова, колкото му е нужно в момента. С пробиотиците пък ситуацията е още по-интересна, защото тяхната роля е локална: важно е те да достигнат червата живи, а не колко от тях ще навлязат в кръвта. Затова бионаличността тук има съвсем различно значение.

Именно затова, когато оценяваме бионаличността, е полезно да си зададем няколко ключови въпроса:

• Какъв механизъм на действие има съставката?
• Работи ли локално, или системно?
• Има ли таван на усвояване?
• Има ли смисъл от формули с прекомерно голяма бионаличност?
• Какво показват проучванията за реалния ефект?

Много хора споделят, че се чувстват по-добре с форма, която на хартия има по-ниска бионаличност. Това често се случва при минерали, като магнезий например, където различните соли се държат различно в тялото. Или при пробиотици, където технологията на капсулата и устойчивостта на киселинната среда са много по-важни от това колко точно ще се абсорбира.

С други думи, процентите са само ориентир. Истинската стойност на даден продукт личи по това как се чувства организмът – по ритъма на освобождаване, по взаимодействието с червата, по начина, по който се метаболизира и се вписва в естествените процеси. А това е нещо, което не се побира в една цифра, дори тя да изглежда впечатляваща.

 

Какво още влияе на бионаличността според научните данни?

 

 

Когато разглеждаме темата по-задълбочено, виждаме, че бионаличността е резултат от много взаимосвързани процеси. Научната литература често подчертава, че усвояването на едно вещество зависи не само от неговата химична структура, но и от здравето на самия организъм. Например много изследвания показват, че състоянието на чревната бариера и микробиома играе огромна роля, нещо, което често подценяваме, докато се фокусираме само върху проценти.

При пробиотиците например реалната ефективност не е свързана с навлизане в кръвта, а с преживяемостта им в стомашната киселина и възможността да колонизират червата. Някои клинични данни показват, че дори малки количества „оцелели“ бактерии могат да променят микробния баланс, защото те взаимодействат с имунните клетки локално. Това е добър пример как ниската бионаличност (ако я измерваме по стандартните параметри) не отразява реалната полза.

При витамините картината е още по-сложна. Витамин D, да кажем, се усвоява значително по-добре, когато се приема с мазнини, а магнезият има различна бионаличност според това дали е цитрат, глицинат, оксид и т.н. Понякога по-малко е повече, особено когато дадена форма е по-щадяща към червата или се метаболизира по-равномерно.

Интересно е, че дори храната, с която приемаме дадена добавка, променя общата бионаличност. Проучвания върху куркумин например показват, че пиперинът може да увеличи усвояването му многократно, но това води и до по-висок риск от лекарствени взаимодействия.

Съществуват и фактори, свързани с възрастта. По-напредналата възраст обикновено намалява способността за абсорбция на някои витамини, особено B12, независимо от формата. Така бионаличността става нещо относително – едно и също вещество може да се усвоява отлично при млад човек и значително по-слабо при друг.

Реалната картина е сложна, но и логична: бионаличността не е статичен показател, а взаимодействие между молекула и човек. И когато добавим към това ежедневни фактори като стрес, хранене, медикаменти и индивидуален метаболизъм, виждаме, че един и същи продукт може да работи различно при различни хора.

 

Заключение

 

 

В крайна сметка, когато говорим за бионаличност, е добре да помним няколко прости неща. Тя показва колко от активната форма достига до кръвта, но не казва всичко за реалния ефект. Понякога ниската бионаличност е напълно достатъчна, а високата не води до по-добри резултати. Абсолютната и относителната бионаличност имат своите роли, както и разликата между бионаличност и биоеквивалентност.

Най-важното е, че организмът ни не работи механично. Той решава сам какво да използва и в какво количество. Когато приемем това, започваме да гледаме на бионаличността като на полезен ориентир, а не като на единствен критерий за ефективност.

 

Често задавани въпроси