Захранване на бебето – на какво да обърнем внимание?

„Бързай бавно“. Тази латинска сентенция ни съпътства във всички сфери на живота, включително и в областта на детското хранене. Защо я препоръчват педиатри и нутрициолози и какви други изисквания експертите отправят към сегашните родители по отношение на захранване на бебето, ще научите от този текст.

 

Кога да започне захранване на бебето?

Лекарите от Европейската и Американската педиатрични асоциации са категорични: ако бебето се развива нормално, захранването трябва да стартира около 6-месечната му възраст.

От раждането до края на шестия месец майчиното мляко е единствената перфектна храна за мъничето, защото му осигурява цялото количество течности, хранителни съставки и енергия, необходими за израстването му.

 

Всякакви други сокове и каши, давани в първите шест месеца, освен кърма или адаптирано мляко, с нищо не допринасят за детското здраве.

 

Предимства на майчиното мляко

То е лесно смилаемо. Съдържа:

• протеини
• мазнини
• въглехидрати
• витамини
• соли
• храносмилателни ензими
• хормони
• защитни фактори и елементи, които насърчават растежа

Отдавна е доказано, че заболяванията на дихателните пътища и на стомашно-чревния тракт са по-рядко срещани при кърмените бебета. Смята се, че майчиното мляко намалява опасността от хронични здравословни проблеми в по-късна възраст, като:

• диабет от първи тип
• цьолиакия
• затлъстяване и коронарна болест на сърцето

Освен това предпазва от алергии и е условие за добро физическото и психическото развитие на детето.

Процесът на кърмене укрепва емоционалната връзка между майката и нейната рожба. След раждането предпазва жената от прекомерна загуба на кръв и допринася за възстановяване на матката.

Според данни от клиничната практика, при майките, които са кърмили децата си, случаите на анемия и злокачествени изменения в репродуктивните органи са много по-редки.

 

Защо не бива да се бърза със захранване на бебето?

 

 

Ранното начало на захранването намалява производството на кърма и създава риск за бебето от среща с инфекциозни агенти. През първите месеци новороденото проявява силен рефлекс на избутване с език, което затруднява ползването на лъжица.

Тъй като способността за поглъщане на зърнести продукти не е развита, опасността от попадане на храна в трахеята и задавяне нараства.

Нишестето и протеините не могат да бъдат разградени пълноценно при ранно захранване. Това увеличава честотата на имунните заболявания, алергиите, на редица храносмилателни  и други проблеми.

Отделителната система на бебето също се натоварва прекомерно.

 

Опасности от късното захранване

Ако, след шестия месец от раждането, се отлага предлагането на допълнителна храна наред с майчиното мляко, нуждите на бебето от градивни вещества и енергия може да не бъдат задоволявани. Това затруднява дъвкателната му функция. Забавя или спира неговия растеж на височина. Наддаването на тегло рязко намалява.

Описани са симптоми на анемия, поради недостиг на желязо, както и витаминен дефицит. Понякога се установява изоставане в интелектуалното развитие сред късно захранените деца.

 

Преходът към твърдите продукти трябва да е плавен

 

 

Важно е майката да усети кога нейната рожба е готова да получава хранителни вещества в допълнение към кърмата. За тази готовност говори способността на детето да седи стабилно, да посяга към предмети и да ги придвижва към устата си.

Освен това слюноотделянето му се увеличава. Това подсказва възможност за първоначална обработка на храната в устната кухина, чрез ензими на слюнката.

Много важен показател за захранване на бебето е пробивът на млечните зъби и движението на бебешките устни, наподобяващо дъвчене.

Честото огладняване и заглеждането в храната на възрастните са също сигнали за необходимост от допълващи храни, които следва да се въвеждат една по една, без да се прекъсва кърменето. Най-добре е то да продължи до навършване на двегодишна възраст като майчиното мляко остава основна храна, а допълващите ястия са само поддържащи елементи.

Правилно е между два вида нови храни да има преход от минимум три дни. Така мъничето може да свиква с дадено ястие, преди да премине към следващото.

Ако детето прояви признаци на алергия от страна на кожата или има негативни симптоми от отделителната и храносмилателната система, трябва да се изчака от 7 до 10 дни, преди да му се предложи нова храна.

Добре е всяко непознато ястие да се започва с количество, равно на една чаена лъжичка за първия ден, на две за втория и супена лъжица за третия ден.

При старта на захранването обемът на новия продукт за 24 часа не бива да надвишава 30% от общото количество на храната. От нея 70% следва да се падат на кърмата.

 

Децата трябва да се хранят с търпение и внимание

 

 

При проявена нервност от страна на бебето е добре да му се предлага майчино мляко, а после – лъжичка от допълнителен продукт. Въвеждането на непознат вкус е препоръчително да става в началото или в средата на храненето. Новото ястие не бива да се натрапва. Ако бебето го отхвърли, може да му се даде същото отново след няколко дни.

Напрегнатостта и негативните нагласи у възрастните рефлектират върху детето и са фактор за понижаване на апетита. Задължително е всички продукти, които му се дават докато навърши една година, да бъдат без захар, сол и подправки.

 

Храненето се усложнява с възрастта

• В шестия месец от раждането обикновено се предлага каша.
• В периода между седми и осми месец се преминава към настъргани или много ситно натрошени/нарязани храни.
• Във времето от деветия до единадесетия месец продуктите може да са нарязани във вид на дребни кубчета.

При захранване на бебето от дванадесетия месец нататък мъничето е способно да поема натрошена с вилица храна от семейната трапеза. Не е нужно да се ползват цедки или блендери. Много важно е ястията да са прясно приготвени. Те не бива да остават на стайна температура повече от 2 часа.

 

При захранване на бебето специално внимание изисква съставът на продуктите

Децата се нуждаят от протеини и енергия, за да укрепват защитните си сили. Особено необходими са микроелементите цинк и желязо, както и витамините А, Е, В12 и В6.

Напоследък редица изследвания доказват важността на витамин D за здравето на костната и на имунната система.

Също изключително полезен е витамин С, който е мощен антиоксидант и засилва имунната система.

Ябълки, цитрусови плодове, картофи, моркови, спанак, зеле, магданоз са сред храните, които бебетата трябва да консумират.

До навършване на една година е правилно да се избягват ягоди, ядки, пчелен мед, колбаси, меки сирена и други продукти, провокиращи алергия или наситени със захари, транс-мазнини, оцветители, овкусители и консерванти.

Задължително е при приготвяне на бебешкото меню родителите да са наясно за съставките на отделните продукти. Най-добрият индикатор за правилното хранене на вашето дете е да виждате всеки ден, че то укрепва, расте и се развива пълноценно.