С медицинския термин тахипнея се означава състояние, при което човек диша ускорено и повърхностно. Както е известно, честотата на дихателните движения се определя от броя им за една минута и се влияе от възрастта на организма, неговата обмяна, физиологичното му състояние и други фактори.

Нормално новородените правят максимум 60 вдишвания в минута, децата – 40, а възрастните – 20. Като тахипнея се определя дихателна честота, надхвърляща чувствително горната граница, съответна за възрастта.

На пръв поглед състоянието може да не изглежда особено тревожно, но това изобщо не е така. Защо ускореното дишане изисква голямо внимание, как се диагностицира и лекува? На тези и други въпроси отговаряме сега.

 

 

omega3 400
vit e 600

Увеличената дихателна честота е симптом

Всъщност тахипнеята е реакция на организма, който се опитва да компенсира повишена нужда от кислород, настъпила най-често поради различни заболявания.

  • Белодробни инфекции. Развитието на пневмония, бронхит или други възпалителни процеси уврежда белодробните структури. В такива случаи пострадалият диша бързо и плитко. Ако инфекцията остане нелекувана или не се овладее достатъчно бързо, белите дробове може да се изпълнят с течност, което води до тежки усложнения.
  • Астма. При това белодробно, алергично заболяване, особено по време на пристъп, дишането е бързо и дълбоко. В някои случаи обаче то е повърхностно, като запазва бързината си. Тогава настъпва тахипнея.
  • ХОББ. Хроничната обструктивна белодробна болест се предшества от възпалителни заболявания като бронхит и емфизем (разрушаване на въздушните торбички в белите дробове). Такива пациенти също дишат бързо и плитко.
  • Диабетна кетоацидоза. При диабет недостигът на инсулин води до невъзможност да се усвоява глюкозата. Тогава организмът започва да гори собствените си мазнини, вместо кръвната захар, за да си набави енергия. Като разпаден продукт от този процес се образуват киселини, наречени кетони. Натрупването им създава условия за ускорено и повърхностно дишане, т.е. за появата на тахипнея. Състоянието може да бъде фатално, ако не се разпознае и не се лекува навреме.
  • Белодробната емболия. Настъпва, ако кръвен съсирек (например от вените на краката) запуши белодробната артерия. Тахипнеята в такива случаи е съпроводена с болка в гърдите, кашлица, бърз или неравномерен пулс. Възможна е загуба на съзнание и поява на кръв по време на кашлица.
  • Висока телесната температура с втрисане. В такива случаи учестеното дишане е компенсаторно и допринася за понижаване на температурата, защото влагата се изпарява не само от повърхността на кожата, но и през лигавицата на дихателните пътища.
  • Болестна тревожност. Понякога учестеното дишане е сигнал за увреждане на психиката. То може да е съпроводено със силен страх, замаяност, световъртеж, стягане в гърдите, позиви за повръщане, сърцебиене. Помагат медикаменти и подходи за овладяване на тревожните мисли и усещания. По правило тахипнеята, породена от тревожност, отшумява, след като се овладее паническата атака.
  • Задавяне. Ако храна или малък предмет попадне в дихателните пътища, настъпва тяхното частично или пълно запушване. Пострадалият се задушава и диша често, но повърхностно. Необходима е незабавна медицинска помощ.

 

Кога се налага спешна помощ?

 

Тахипнея. Плеврит - лечение и симптоми при възпаление на плеврата.

 

Медиците се категорични: трябва незабавно да позвъните на тел. 112 и да поискате помощ при наличието на един или няколко от следните симптоми:

  • Болка в гърдите
  • Синкаво или сиво оцветяване на кожата и ноктите (това винаги говори за кислороден недостиг)
  • Синкаво или сиво оцветяване на венците и устните
  • Засилваща се с времето тахипнея
  • Свиване на гърдите с всяко вдишване

 

Има ли нужда от изследвания?

Тахипнеята е симптом, който ярко се откроява и често не се налага допълнителен диагностичен тест. Достатъчно е пациентът да поясни дали има белодробен проблем или друго хронично заболяване; прекарал ли е наскоро грип или настинка; приема ли някакви лекарства.

Задължително е медикът да преслуша сърцето и белите дробове със стетоскоп и да установи дали са настъпили отклонения от нормалното здравословно състояние. При необходимост се правят следните изследвания:

  • Диагностика с пулсов оксиметър. Ползва се устройство, което се поставя на показалеца на ръката. Уредът измерва процента на кръвния хемоглобин, наситен с кислород. Нормалното кислородно насищане на кръвта е между 95 и 99 процента.
  • Кръвни тестове. Те могат да помогнат за идентифициране на анемия, електролитен дисбаланс и други потенциални причини за настъпили болестни промени.
  • Рентгеново изследване на белите дробове. Чрез този образен метод се откриват заболявания на дихателната система, довели до тахипнея. Например абсцес, инфекции и др.
  • Компютърна томография. Изследването се ползва в случаите, когато рентгеновата снимка на гръдния не дава достатъчно информация и за правилната диагноза са необходими детайли. Например чрез компютърна томография могат да бъдат открити запушвания в съдовете, водещи към белите дробове и с този факт да се обясни появата на тахипнея.

 

Лечението варира според основното заболяване

Незабавна помощ пострадалият може да получи чрез ползване на инхалатори и прилагане на лекарства – бронходилататори, които могат бързо да отворят дихателните ви пътища, позволявайки на кислорода ефективно да достигне до алвеолите.

Ако честото повърхностно дишане е резултат от бактериална инфекция, предписват се антибиотици. Много важно е да се направи предварителен тест за чувствителността на пациента към конкретна лекарствена група – пеницилинова, хинолонова, макролидна.

При астматични пристъпи обикновено се употребяват инхалаторни стероиди. Предписва се кислородна терапия.

Ако е настъпила диабетната кетоацидоза, налага се бърза рехидратация на организма. След като дефицитът на течности бъде преодолян и се възстанови електролитният баланс на пациента, може да му се приложи инсулин.

Понякога, в случаи на белодробна емболия, се налага хирургична намеса.

При тахипнея, свързана с тревожност, се използват за лечение антидепресанти, които се изписват на специална рецепта от лекар. Внимание изискват и обезболяващите медикаменти, потискащи центъра на дишането в мозъчната кора.

Ако тахипнеята възникне след психологически стрес, препоръчват се упражнения за релаксация и смяна на обстановката. Пострадалият трябва да живее и да се труди в спокойна среда.

 

Каква е превенцията?

Тахипнея. Здравословно хранене при анорексия.

Предпазните мерки са свързани с причината за учестеното дишане. Например, ако тахипнеята се дължи на астма, задължително е да се избягват дразнителите, водещи до това състояние.

Във всички случаи пребиваването на чист въздух след природата е изключително полезно за белите дробове, нервната система и целия организъм.

Много изследователи препоръчват пиене от 6 до 8 чаши вода на ден. Това гарантира отлична хидратация на тялото, включително на белите дробове и ограничава риска от тяхното изсушаване и дразнене.

За добра дихателна функция допринасят:

  • Витамините С, Е и бета-каротин (с тях изобилстват много плодове, например – червени боровинки, дренки, ябълки)
  • Омега-3 мастните киселини ( в ядките, особено в орехите )
  • Флавоноидите които спомагат за елиминирането на токсини и канцерогени (в лука, чесъна, джинджифила ).

Освен здравословно хранене е полезно да се тренират белите дробове чрез дихателна гимнастика. Тя трябва да включва упражнения за укрепване на мускулите, които вземат участие във вдишването и издишването. По правило се започва с леки движения, които се изпълняват в рамките на 15 минути. Ако трениращият усети задъхване, разумно е да спре и да си почине.

Така, без умора и претоварване, с дихателната гимнастика може да се постигне желаният укрепващ ефект.