Хронично увеличени тонзили – каква може да е причината?

Tонзилите (сливиците) са едни от първите препятствия от страна на имунната система, които болестотворните микроорганизми трябва да преминат, за да постъпят и да се развият в респираторната ни система. Съответно при контакт с патогените възниква локално възпаление, наречено тонзилит.

На всички ни е известно какъв е дискомфорта при „болно гърло“. За щастие, в по-голямата част от случаите това неприятно чувство преминава за кратък период от време, но съществува и вероятност тонзилитът да хронифицира.

Същност на хроничния тонзилит

Както беше споменато, тонзилите са част от имунната система и това, че са увеличени, по принцип означава, че се борят с инфекциозни причинители. Те са най-често вируси и бактерии. Децата са по-уязвими в сравнение с възрастните, след пубертета имунната защита от страна на тези лимфни органи се понижава и съответно те вече не са толкова реактивни. Сливиците могат да бъдат само увеличени, без наличие на инфекция или възпаление, като в този случай се търси съпътстващо заболяване или вреден фактор.

Хроничен е този тонзилит, който е с давност повече от 2 седмици. Увеличените сливици са или резултат от упорита инфекция, или от повтарящи се (рекурентни) възпалителни процеси, които са толкова чести, че органът няма възможност да се възстанови и се възпалява отново и отново.

По последни данни, при хората с хроничен тонзилит съществува биофилм от микроогранизми на повърхността на сливиците. Предполага се, че именно на него се дължи честото обостряне на състоянието, защото той е резервоар за причинители на ангина. Съответно всяко понижаване на имунитета, например простуда, би довело до активирането на този биофилм.

Това явление се открива при около 70% от хората с непрекъснато увеличени тонзили. Освен това се наблюдава и при някои други заболявания от УНГ-практиката като хроничния синуит и отит.

Причини за хронично увеличени тонзили и по кои симптоми да ги различим

Болестотворни микроорганизми

Вирусите и бактериите са първата причина, за която се сещаме, когато става дума за проблемно гърло. Най-често, освен увеличени, сливиците са и зачервени, както и небните дъги. Понякога се наблюдават също различни налепи – белезникави, бели, дори по-тъмни, които с излющването си могат да причинят кръвоизливи.

Болният чувства сухота, болка в гърлото, трудности при преглъщане. Дискомфортът в устната кухина може да бъде съпроводен с повишена температура, увеличени шийни лимфни възли, проблеми с дишането по време на сън и болки в ухото.

Обичайно тези тонзилити преминават бързо – за около седмица, с антибиотично лечение за бактериалните и симптоматично такова за вирусните. В някои случаи обаче това време на оздравяване може да се забави и симптомите да продължат или да се облекчат само в известна степен.

Това е често срещано явление при Епщайн-Бар вируса, който причинява заболяването инфекциозна мононуклеоза. То има естествен ход и трудно се повлиява от приложената терапия. Острите симптоми с фебрилитет и силни болки преминават за няколко седмици, но увеличените тонзили могат да се задържат месеци, дори години наред.

Друг пример е хроничната стрептококова инфекция. Ако се съмняваме за такава, е необходимо да се изследва гърлен секрет и специфичен показател AST (антистрептолизинов титър) за доказване на причинителя и превенция на риска от ревматична болест.

PHAPA синдром

PHAPA  е синдром, който се наблюдава предимно в детска възраст. Той включва периодични фебрилитети, афтозен стоматит, фарингит и аденит, които се повтарят често. Обичайно започва в детството – между 2 и 5-годишна възраст, много по-рядко в зряла възраст.

Наблюдава се активация на имунната система без да има адекватен дразнител. Тази абнормна активация води до възпаление на гърлото, както и до останалите, типични за PHAPA симптоми:

• Висока температура – между 38°C и 40°C, която се появява внезапно и спира рязко
• Афти в устата
• Увеличени шйни лимфни възли и други оплаквания.

Децата получават възпаление на тонзилите, което преминава за около 7 дни като след няколко седмици отново идва епизод с тонзилит. Често между тези периоди сливиците остават увеличени и не успяват да възвърнат нормалните си размери.

Обичайно след 10-годишна възраст състоянието преминава и епизодите на обостряне се разреждат. Диагнозата е комплексна, тъй като симптомите на PHAPA са сходни с тези на други заболявания и няма конкретно изследване, което да докаже синдрома.

Тютюнопушене

Освен всички останали вреди за здравето, тютюневият дим засяга и тонзилите. Пушенето влияе върху здравето на тези лимфни органи по няколко начина. Един от тях е промяната в нормалния слюнчен поток, което оставя сухота в устата и съответно в лигавицата, която покрива сливиците.

Тютюнът понижава мукозният имунитет (защитните механизми на лигавиците) и затруднява регулирането на възпалителните процеси. Освен това вредните химикали, които се съдържат в цигарата, влияят неблагоприятно на оралната микрофлора.

Всичко това може да доведе до образуване на абсцеси и поява на рекурентни и хронични тонзилити.

Камъни в тонзилите (тонзилолити)

Тонзиларните камъни са образувания от втвърдени остатъци от храна, мукус и отлюпопаднали в сливиците през техните крипти. Обикновено те не са болезнени, но могат да причинят други неприятни симптоми като лош дъх и дискомфорт.

Въпреки че в повечето случаи не са големи по размер, те стават причина за увеличението на тонзилите. Обичайно се забелязват с просто око и са бели на цвят.

Гастро-езофагиална рефлуксна болест (ГЕРБ)

Рефлукса на киселини от стомаха нагоре по хранопровода може да предизвика дразнене на лигавицата в носа и устата. Тези тъкани не са пригодени да контактуват с толкова киселинен продукт и реагират със зачервяване, оток и понякога болка.

Основният симптом, по който можем да различим това заболяване, е паренето зад гръдната кост след хранене. Яденето късно вечер, непосредствено преди лягане, е рисков фактор за поява на раздразнено гърло при ГЕРБ. Отокът на локалната лигавица, както и увеличените тонзили могат да персистират (задържат) дълго време, без да се открие инфекциозен причинител и без да се заподозре ролята на стомашната киселина.

Алергии

Проявите на една алергична реакция могат да бъдат ринит, конюнктивит, кашлица, оток и хиперемия (кръвонапълване, зачервяване) на горните дихателни пътища – включително и гърлото. Алергичните реакции често протичат остро след прием на храна, медикамент или среща с друг агент, към който организмът проявява свръхчувствителност. Алергиите обаче могат да бъдат и хронични – например за цял сезон, години наред.

Пример за алергия, която би могла да доведе до хронично увеличаване на тонзилите, е тази към полени. Болният не е в състояние да спре контакта си с алергена и лигавиците му се сблъскват с този дразнител. Други възможни алергени, които могат да причинят хроничен тонзилит, са домашният прах и животни, които живеят съвместно с чувствителния индивид.

Лечение на хроничния тонзилит

Обичайно повечето от причините и/или проявите от страна на хронично увеличените тонзили не заплашват сериозно здравето и живота, но създават дискомфорт. Подходът е различен при определените състояния и затова е важно да се открие конкретната причина.

Ако това е микроорганизъм, причиняващ упорита и трудно повлияваща се инфекция, вариант е по-агресивното и продължително антибиотично лечение. То обаче трябва да бъде целенасочено – срещу конкретна, доказана бактериална инфекция, и да бъде оправдано със сериозни симптоми от страна на пациента.

Когато се наблюдават рекурентни, повтарящи се многократно инфекции или остатъчна тонзиларна хипертрофия, в резултат на вирус (Епщайн-Бар) може да се помисли за подсилване на локалния и общия имунитет. Подходящи за тази цел са витамини, имуномодулатори, както и специално създадени препарати, които подпомагат имунитета на фаринкса.

По отношение на PHAPA, както беше споменато, децата „израстват“ синдрома на около 10-годишна възраст. Дотогава най-често използваните медикаменти в периодите на обостряне са кортикостероидите. Те потискат имунната система и овладяват възпалителните процеси, което води до облекчаване на симптомите.

За алергичните реакции се използват антихистамини и симптоматични средства. Отстраняването на алергена, ако е възможно, остава най-добрият метод. Същото важи и за тютюнопушенето – премахването на вредния навик е най-добрият вариант за раздразненото гърло.

Ако се подозира като причина гастро-езофагеалната рефлуксна болест, на първо време се препоръчва правилен режим на хранене и прием на антиацидни медикаменти. Могат да се проведат и допълнителни иследвания, които да докажат заболяването.

Като метод за справяне с много от причините за хроничен тонзилит стои тонзилектомията. Като решение за повечето проблеми, свързани с уголемените сливици, стои тяхното оперативно отстраняване. Индикациите за тонзилектомия обаче трябва да бъдат сериозни и основателни.

Все пак тези лимфоидни органи са важна преграда между външния свят, изпълнен с микроорганизми и вътрешната среда на организма. За предпочитане е да се разгледат останалите възможни методи и, при липса на ефект, да се пристъпи към по-инвазивния метод.