Задух и затруднено дишане: какво трябва да знаем?

Често ли се задъхвате? Усещате ли тежест в гърдите при вдишване или издишване? Налага ли ви се, когато изкачвате стълби, да спирате, за да си поемете дъх? Ако отговаряте с „Да“, дори само на един от нашите въпроси, тази статия е за вас.

Тя ще ви запознае с факторите, водещи до задух и затруднено дишане, с методите за диагностика и лечение на дихателния недостиг и най-важното – ще постави акцент върху възможностите за самопомощ и профилактика.

Съдържание

Има ли разлика между задух и затруднено дишане?

Задухът и затрудненото дишане често се смятат за едно и също, но не са. Задухът е усещане за липса на въздух, често при физическо натоварване, съпроводено с учестено дишане и ускорен пулс. Затрудненото дишане се характеризира с усилие при дишане и усещане за стеснение в гърдите, при вдишване или издишване.

Въпреки посочените различия, комбинацията от задух и затруднено дишане е характерна за много респираторни заболявания.

Как нормално протича процесът на дишане?

Наричат дишането ключът към живота, защото е начинът, по който получаваме жизнено необходимия ни кислород.

• При вдишване въздухът навлиза през носа или устата и по дихателните пътища стига до белодробните алвеоли – малки мехурчета, адаптирани за газообмен между въздуха и кръвта. В тях кислородът от въздуха, през капилярите, преминава в кръвта, а въглеродният диоксид от кръвта попада в алвеолите. Това се случва чрез дифузия (движение на молекули, атоми или други частици от област с по-висока концентрация към област с по-ниска концентрация).
• При издишване се стягат диафрагмата и междуребрените мускули. Тогава въглеродният диоксид, след запълване на белодробните мехурчета, преминава от алвеолите през дихателните пътища към носа или устата и се отделя от тялото. Здравословни проблеми възникват, ако вдишването и издишването не функционират нормално.

Ефективното дишане е основополагащо за нашето здраве, тъй като всяко нарушение в този процес може да доведе до сериозни здравословни проблеми, които засягат жизненоважния газообмен между белите дробове и кръвта.

 

Кои фактори провокират задух и затруднено дишане?

 

 

Eто някои от най-честите причини:

• Астма: хронично заболяване, което е свързано с намалена пропускливост на дихателните пътища, причинена от спазми или възпаление Астмата се провокира от различни дразнители или инфекции.
• Стрес
• Физически натоварвания
• Прах, плесени и други алергени (вещества, които имунната система приема за врагове и произвежда срещу тях антитела, за да се защити)
• Пневмония: това е белодробна инфекция. Виновни за нея са вируси, бактерии или гъбички. При пневмония алвеолите се запълват с течност, която пречи на дихателния процес и намалява кислородната наситеност на кръвта. Освен задух и затруднено дишане, в такива случаи възникват кашлица, болки в гърдите, повишена телесна температура, главоболие, умора.
• Пневмоторакс: пневмоторакс е болестно състояние, което възниква поради травма или болест, водещи до събиране на въздух или газ в плевралното пространство. Това е мястото, разположено между вътрешния и външния лист на плеврата (мембраната, която обгръща повърхността на белите дробове и вътрешната повърхност на гърдите). Пневмотораксът може да провокира дихателни проблеми, съчетани с болки в гърдите и умора, както и белодробен колапс.
• Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). При нея постепенно се запушват дихателните пътища. В резултат от това се увреждат белите дробове и кислородното насищане на организма се намалява. Симптомите при ХОББ (кашлица, храчки, задух и затруднено дишане) се разрастват с времето.
• Сърдечно–съдови проблеми (коронарна болест, сърдечна недостатъчност, хипертония, аритмия и други). Ако миокардният мускул е увреден или е нарушено кръвообращението, притокът на кислород към тъканите се ограничава. Това води до задух и затруднено дишане. Тези симптоми възникват и при задържане на течности, когато сърцето не функционира нормално.
• Тревожност и стрес: В такива случаи, в организма се повишават нивата на адреналин и други хормони, нараства напрежението в мускулите. Шийните и гръдните мускулите се стягат. Всичко това ускорява дишането и го затруднява.

Съществуват още много причини за появата на задух и затруднено дишане. Ето защо при възникване на тези оплаквания е разумно веднага да се консултираме с лекар, който ще постави точната диагноза и ще предпише необходимото лечение.

 

Какви диагностични средства се ползват?

При задух и повишено сърцебиене диагнозата се изгражда въз основа проявените симптоми, данните от физикалния преглед и направените изследвания.

Най-често се прилагат:

• Пулсометрия. Нивата на кислород в кръвта и пулсът на пациента се измерват чрез прикачване на специален сензор към пръста или ухото на болния човек.
• Спирометрия. Чрез уред (спирометър) се отчитат различни параметри на дихателната функция: обем на въздуха, който може да бъде вдишан и издишан; скорост на вдишване и издишване и други.
• Кръвни изследвания. Според състоянието на пациента може да се изискват: пълна кръвна картина; определяне на С-реактивен протеин, ако има съмнение за възпалителен процес; имунологични тестове, за доказване на алергии; проверка на кръвните нива на електролити, като натрий и калий, които понякога се променят при заболявания на дихателната система; други кръвни тестове.
• Бронхоскопия. С помощта на уред (бронхоскоп) се изследват дихателните пътища.
• Рентгенова снимка на гръдния кош. Тя може да покаже наличието на възпалителен процес или друга аномалия в дихателната система.
• Компютърна томография на гърдите. При това изследване чрез рентгенови лъчи и компютърна обработка на данните се получават детайлни изображения на белите дробове, позволяващи да се открият зони на инфекция, туморно разрастване и други проблеми.

Тези изследвания могат да осигуряват точна оценка на дихателната и сърдечната функция.

 

Как се лекуват задух и затруднено дишане?

 

 

Изборът на терапевтично средство зависи от причината, довела до дихателния проблем и състоянието на пациента. В тежките случаи се прилага кислородна терапия. Понякога се стига до хирургична намеса.

В по-леките случаи се препоръчва здравословен начин на живот, отказ от тютюнопушенето или избягване на контакта с възможни алергени.

Предписват се различни медикаменти:

• Бронходилататори, които разширяват дихателните пътища.
• Лекарства от групата на антихистамините, способни да спират действието на различни алергени.
• Стероидни средства, които намаляват възпалението.

Препоръчват се още дихателна гимнастика, физиотерапия и други възстановителни процедури.

 

Начини за самопомощ

Когато се появят задух и затруднено дишане и те не затихнат в рамките на няколко минути или са свързани с други опасни състояния, правилно е да позвъним на тел. 112 и да повикаме „Бърза помощ“.

Пулмолози твърдят: ако до 10 минути от началото на дихателен проблем се приложи адекватно лечение, пациентът може да се възстанови напълно. В страната ни обаче екипите на „Бърза помощ” пристигат до подаден адрес средно за 28 минути (според информация на МЗ от 24.04.2023 г.).

Така че до идването на лекар е добре да предприемем действия за самопомощ:

• Ако сме в затворено помещение, отваряме широко прозорците. Свежият въздух ще облекчи дишането.
• Да се успокоим. Сядаме на стол и поставяме зад гърба си възглавница, на която да се опрем. Затваряме очи и се фокусираме върху дишането си. Вдишваме и издишваме дълбоко като се стараем това да е равномерно. Така ще намалим стреса и напрежението, свързано с дихателния проблем.
• Изпиваме чаша вода. Целта е тялото ни да се хидратира. Водата може да допринесе за разширяване на дихателните пътища и също да облекчи дишането.

Независимо от предприетите мерки за самопомощ, ако симптомите продължават или се влошават, винаги е важно да потърсим медицинска помощ незабавно, за да осигурим своевременно лечение и предотвратите сериозни здравословни усложнения.

 

Как да не допускаме задух и затруднено дишане?

 

 

Ето 5 лесноизпълними, профилактични стъпки:

1. Редовно проветрявaне на дома. Поддържането на чисти завивки, кърпи и други текстилни изделия, за да намалим количеството на алергените. Избягване на престой в среда, замърсена с тютюнев дим, прах или вредни изпарения.
2. Пиене на достатъчно вода. Препоръчителното количество вода е около 8 чаши на ден, като всяка е с вместимост 250 мл.
3. Бъдете физически активни. Така ще подобрите белодробния си капацитет и ще укрепите дихателните мускули.
4. Хранете се здравословно. Включете в менюто си повече зеленчуци и плодове, които са богати на витамини, минерали и други биологично активни вещества.
5. Откажете се от цигарите. Отдавна се знае, че тютюневият дим съдържа над 4 000 вещества, от които голяма част са токсични. При вдишването им заедно с кислорода те попадат в кръвта и причиняват различни увреждания.

Следвайте тези стъпки. Те ще укрепят дихателната ни система, ще ни помогнат да се наслаждаваме на живота и по-често да мечтаем. И може би тогава ще се убедим напълно в истинността на римската сентенция: „Dum spiro spero“ („Докато дишам, надявам се”).