ХОББ – болест, която те задушава

Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е бавно, прогресиращо възпаление на дихателните пътища, което най-често засяга хората, пристрастени към тютюнопушенето. Само 20% от пострадалите са непушачи. Сред пациентите с ХОББ преобладават мъжете, над 40-годишна възраст. Тежките симптоми на болестта се изявяват най-често в периода между 50 и 60 години.

Какво провокира белодробните проблеми

Тютюнопушенето се сочи като главен виновник за влошеното здравословно състояние, но има и други причини, свързани с околната среда. Например:

• замърсяване на въздуха при горене на дървесни и други материали;
• насищане на атмосферата с органични отпадъци, съдържащи метан, както и с вещества, отделяни от моторни превозни средства и промишлени предприятия;
• особено опасен е прахът, съдържащ кадмий и силиций.

Съществена е ролята на климатичните условия. Към ХОББ предразполагат гъстите мъгли и високата влажност на въздуха. За болестта може да допринесе упражняването на някои професии. Тя се среща по-често при: миньори, металурзи, химици, служители в железопътния транспорт, работници, ангажирани с различни производства – на цимент, хартия, целулоза и пр.

Понякога дихателните увреждания настъпват след инфекции, причинени от микоплазми, пневмококи, грипни вируси, аденовируси и др. През последните години бяха открити данни за генетично заложени дефекти в белодробната функция, което означава, че при някои хора развитието на ХОББ е наследствено предопределено. Значим фактор за болестта се оказва настъпилият в организма недостиг на алфа-1 антитрипсин (AAT). Това е протеин в кръвта, който пази от увреждане белите дробове.

Симптоми на ХОББ

При ХОББ процесът на възпаление постепенно обхваща всички структури на дихателната система – бронхи, бронхиоли, алвеоли и кръвоносни съдове. Това е причина да се появяват оплаквания, насочващи към различни болестни състояния. Например, хрипове и кашлица, продължаваща три и повече месеца, са характерни за хроничен бронхит.

Други симптоми са типични за емфизем – неестествено разширение на белодробната тъкан, свързано с разрушаване на алвеоларните прегради, при което въздухът лесно навлиза в тъканта, но трудно се отделя от нея. Първоначално, само при физическо натоварване, потърпевшият се оплаква от недостиг на въздух. Задухът става постоянен с напредване на възпалението. Той се засилва при престой на студено, под влияние на прах и други дразнители. Явява се и кашлица, без отделяне на секрети. Следват я сухи хрипове, чиито тембър се повишава във фазата на издишване, която е удължена.

Заболяването се развива бавно – от появата на първите оплаквания до тежките дихателни затруднения понякога минават три десетилетия. С годините кашлицата става по-силна, а количеството на отделените при нея секрети се увеличава. Те стават гнойни. Съпътства ги затруднено дишане, което се задълбочава и след време настъпва дори при извършване на елементарни действия – обличане или придвижване с нормален ход. На болния се налага да прави чести почивки. Той осезателно отслабва. Устните му започват да синеят. Състоянието е познато като цианоза и е признак за сърдечна недостатъчност. Допълнително се образуват отоци по краката. Понякога черният дроб се увеличава, а в коремната кухина се събира течност. Настъпва болестно състояние, известно като асцит.

Как се поставя диагнозата?

В ранните стадий се препоръчва компютърна томография, заради високата разделителна способност на този диагностичен метод. Рентгенографията е подходяща при напредване на болестта. Тогава се откриват уплътнения и деформации на бронхиалните стени, разширения в белодробната тъкан, които са типични за емфизем.

Белодробната функция се тества чрез специално изследване – спирометрия. От пациента се изисква да вдишва и издишва в тръба, свързана със специална, отчитаща апаратура. Така се проследява обемът на принудително издишания въздух за една секунда. Анализират се и други показатели, като се следва определена схема и се преценява функционалният капацитет на белите дробове. Правилно е да се тестват и отделените при кашлицата секрети, което позволява да се установи какви бактерии и вируси предизвикват белодробното възпаление. По лекарска преценка се прави и т.н. нощно изследване на кръвните газове.

Лечение на ХОББ

Първата стъпка при ХОББ е да се откажете от тютюнопушенето или, ако не практикувате вредния навик, да избягвате ситуации, при които ставате пасивен пушач. Вероятно лекар-пулмолог ще ви препоръча да ползвате инхалатори в т.нар. критични ситуации на затруднена дихателна функция. Ще се наложи да приемате медикаменти от няколко групи:

• бронходилататори – разширяват лумена на бронхите;
• муколитици – улесняват втечняването и отделянето на секрети от белодробните пътища;
• антихолинергици – нормализират реакцията на бронхите към различни външни дразнители;
• глюкокортикостероиди – проявяват противовъзпалителен ефект;
• антибиотици – за борба с инфекцията;
• медикаменти, които намаляват тонуса на гладката мускулатура на бронхите.

Ако се овладее тежката форма на възпалителния процес, прилагат се физиотерапевтични процедури. Кислородна терапия се препоръчва само при сериозни дихателни затруднения. Много надежди днес се възлагат на белодробната трансплантация. Но тя все още носи риск от тъканна несъвместимост и различни инфекции.

Как да се предпазим?

Разумно е да ограничите до минимум факторите, провокиращи болестта. Във връзка със сегашната пандемия, специалистите по белодробни заболявания са единодушни – пациентите с ХОББ са длъжни стриктно да спазват мерките за физическо дистанциране, но не бива да спират лечението си. Правилно е да пребивавате в среда без вредни газове, да не допускате преохлаждане или прегряване на тялото си.

Съсредоточете се върху плодовете, зеленчуците и билковите продукти, които помагат в борбата с възпалението и инфекциите. Освен това растителните храни лесно се усвояват от организма, осигурявайки му енергия. Наблегнете на белтъчните ястия, които са от огромно значение за имунната система и допринасят за укрепване на мускулите и костите. Ето някои добри източници на протеини: яйца, млечни продукти, ядки, бобови растения, риба, птиче и телешко месо.

Никога не оставайте жадни. Липсата на вода се отразява зле на белите дробове, когато човек страда от ХОББ. Крайно неподходящи са газираните напитки, съдържащи захар. Разумно е да ги замените с билкови екстракти и естествени подсладители.

Изхвърлете солниците. Ако поемате твърде много натриев хлорид, кръвното ви налягане ще се повиши и ще усетите задух.

Храната, която поемате, трябва да съдържа повече мазнини и минимално количество въглехидрати. Избягвайте рафинирана захар, бял хляб и тестени изделия.Така ще ограничите образуването на въглероден диоксид в организма си, което ще подобри състоянието ви. Предпочитайте ястия, богати на фибри. Те идеално ще прочистят храносмилателната система от различни токсини и ще облекчат значително общото ви състояние.

Откажете се от тютюнопушенето при диагноза ХОББ

Ако сте пушач, трябва да се въоръжите с воля и търпение, за да се отървете от вредния си навик. Имайте предвид, че пристрастяването към никотин е по-силно от хероиновата зависимост, независимо,че тя причинява по-жестоки разрушения в организма. При отказване от тютюнопушенето, всеки трябва да открие най-подходящия за себе си метод. На някои действа скъсване с цигарите отведнъж. На други помагат ограничения, наложени от обществото, които поставят пушача в ситуация на отхвърляне. (Нали сте съгласни, че е некомфортно самотното пушене навън, когато времето е студено, ветровито или дъждовно.)

Мнозина се отказват чрез постепенно ограничаване. Например, в края на деня се преброяват останалите в кутията цигари. На следващия ден неизпушените цигари трябва да са с една повече. И така, докато кутията започне да остава неупотребена. Мисълта, че спестявате финансови средства, може да ви повлияе позитивно. Разбира се, трябва да положите известни усилия и да потискате необходимостта си от никотин, особено след събуждане, пиене на кафе, след хранене или при напрегната дейност. Множество изследвания сочат, че най-резултатно е отказването през отпуските, когато приятните емоции са значително повече от неприятните.

Какъвто и начин да изберете, трябва много силно да искате да се освободите от вредния си навик. Дори да се върнете към цигарите, ще остане фактът, че сте направили опит да ги откажете. Винаги може да го повторите и да постигнете успех. Важното е да повярвате в себе си. Нали така гласи римската мъдрост: „Да искаш – значи да можеш“.