Живот с инсулин – какво трябва да знаем

Живот с инсулин – милиони хора по света са обвързани с инсулинови препарати. От 1921 година, когато е изолиран хормонът инсулин, до днес приложението му непрекъснато се усъвършенства. Изграден е от 51 аминокиселини.

Приеман първоначално като чудо, той е подложен на хиляди изследвания. Сега знаем, че инсулинът е протеин, който участва в регулацията на въглехидратната, мастната и белтъчната обмяна. Ако искате да научите повече за функцията на въглехидратите, посетете страницата Въглехидрати – всичко, което трябва да знаем за тях.

Инсулинът се разгражда в стомаха и червата. Ето защо от него все още не е създаден препарат, който може да се приема през устата и се прилага при диагностициран диабет тип 1.

До 1980 година за лечение се е инжектирал инсулин, извличан от задстомашната жлеза на свине и говеда, но имунната система на някои пациенти е проявявала непоносимост към животинския хормон.

Напоследък се прилага рядко. Изместен е от т.нар. човешки инсулин, получен чрез специална ДНК технология или след промяна на една аминокиселина в структурата на свинския инсулин.

Модерното лечение

През 21 век диабетиците ползват високопречистени инсулинови препарати, които се разделят на:

• бързодействащи;
• пролонгирани (с удължен ефект);
• междинни.

В организма те се въвеждат подкожно, мускулно или венозно. Устройствата, които се ползват за целта, също се усъвършенстват, като преминават през различни етапи – от стъклени спринцовки и неособено тънки игли през пластмасови „инсулинови тръбички“ и „писалки“, до инсулинови помпи.

В момента помпите са най-прецизната система, която максимално се доближава до естествените процеси при отделяне на инсулин. Тези средства позволяват на пациента да усети как функционира задстомашната жлеза, когато е здрава.

Той е облекчен, защото носи към тялото си малък, компютъризиран уред, който въвежда необходимата на организма доза инсулин. Помпата позволява на диабетика да се движи където поиска, да работи, да спортува, да води нормален живот.

Точните дози и персонализираните настройки на това устройство помагат да се поддържат в нормални граници нивата на кръвната захар.

Съществуват редица проучвания, които сочат, че използването на инсулинова помпа увеличава продължителността и качеството на живот, предпазвайки пациента от развитието на усложнения, засягащи очите, бъбреците, сърцето или други органи.

Живот с инсулин – инжекциите

Повечето хора с диабет от първи тип си доставят необходимото количество инсулин, като си го инжектират чрез спринцовка или инсулинова писалка. Винаги е нужно хормонът да попадне на правилното място. Ако погрешка се въведе в мускулите, а целта е да се инжектира подкожно, инсулинът бързо навлиза в кръвта и причинява рязко намаляване на глюкозата в нея. Настъпва опасно състояние, известно като хипогликемия. При нея често се изисква спешна лекарска намеса, тъй като пострадалите се оплакват от:

• внезапно премаляване;
• остро усещане за глад, изпотяване;
• разтреперване, ускорен пулс;
• психични смущения.

В такива случаи пациентът трябва веднага да приеме лесноусвоими въглехидрати (бучка захар, лъжичка мед, сладка напитка), за да нормализира глюкозата в кръвта си. Не бива да се забравя, че хипогликемията носи риск от инфаркт, инсулт и други състояния, които застрашават живота.

Ето и сигналите, че инсулинът е попаднал в мускул:

• появява се кървене в мястото на инжектиране;
• в същото място се оформя подутина, която постепенно нараства (това е т.нар. хематом);
• още по време на убождането настъпва силна болка.

Най-добре е инсулинът да се поставя с игли, които не са по-дълги от 4 мм. Ако дължината им е 5 или 6 мм, за да се избегне рискът от мускулно инжектиране на инсулин, трябва предварително да се оформи кожна гънка. Това става като кожа от тялото се захване с пръсти и леко се дръпне напред. В образувалата се гънка се въвежда игла под ъгъл от 45 градуса към повърхността на кожата.

Календар на корема? Възможно е!

Като най-подходящи места за инжектиране на инсулин се сочат: коремът, предната повърхност на бедрата и седалището (в горните квадранти на двете седалищни части). Областта около рамото се смята за неподходяща, защото там обикновено е разположен много тънък слой от подкожна мазнина, което предразполага към навлизане на инсулин в мускулите.

Някои пациенти несъзнателно си поставят инсулин на едно и също място. Това води до подкожни промени и затруднения в кръвния поток. Проучвания сочат, че 80% от проблемните, нерегулирани инсулинови терапии, се дължат на неправилно инжектиране.

По тази причина от Германското диабетно общество препоръчват да се прилага т.нар. инжекционен календар. Основното при този метод е местата, в които се поставя инсулин, да се редуват според дните на седмицата.

Например, започва се от лявата страна на корема, където в понеделник сутринта се въвежда инсулин над пъпа. По обяд инжекция се поставя на нивото на пъпа, а вечерта – на линията под пъпа. Във вторник инжекциите се правят по същия ред, но на разстояние 2 см от убожданията, направени в понеделник. По този начин се действа в сряда, четвъртък и т.н. След седмица същият ред се повтаря, но в дясно на корема. Това позволява да се възстанови страната от ляво.

Поддържането на инжекционен календар улеснява терапията с инсулин.

Живот с инсулин: Водете си дневник 

За правилното лечение от голяма полза е болните да си имат дневник, в който да отбелязват датата и часа на приемане на инсулин, неговия вид и количество, резултатите от изследванията на кръвната си захар, както и възникнали необичайни явления – хипогликемия, повишаване на кръвното налягане, преживян стрес, повишаване на температурата или друг проблем. Това помага на лекаря да определи по-нататъшната терапия на диабета.

В сезона на дихателните инфекции дневникът може да помогне и при избор на подход към възникнало вирусно заболяване. Трябва да се има предвид, че диабетиците са по-податливи на микробна инвазия (заради смутената си имунна система и високите концентрации на захар в кръвта).

Освен това воденето на дневник мобилизира хората да се грижат за своето здраве. Да са наясно със състоянието си, да се ориентират в променящата се обстановка и да вземат правилни решения, какво могат да направят при евентуални проблеми.

Много важно е да се регулират диетата и двигателния режим така че да има непрекъснато съответствие между нуждите на организма и въведената инсулинова доза.

Какво ще е бъдещето за тези на инсулин?

Учени от целия свят търсят начини да усъвършенстват и облекчат терапията при живот с инсулин. Още преди години Американската администрация по храните и лекарствата одобри инхалаторен инсулин. Той се прилага преди хранене в комбинация с дългодействащ инсулин.

Вече се ползват инсулинови помпи и системи за контрол на кръвната захар, които изпращат данни в мобилните телефони на пациентите, на всеки 5 минути. Разработват се приложения за дистанционно лекарско наблюдение. Правят се опити за присаждане на кафява мастна тъкан, с цел да се подобри усвояването на глюкозата от клетките.

Провеждат се лечения на диабетици в магнитно поле, присаждат се клетки, произвеждащи инсулин.

И може би не е далече времето, когато ще се имплантират инсулинови помпи под кожата или ще бъде създаден чип, способен постоянно да измерва нивото на кръвната захар и да информира за здравословни нарушения. Или ще бъдат разработени контактни лещи, които ще показват в горния ъгъл на зрителното поле възникнали отклонения на кръвните показатели.

Каквото и да открият учените, за хората с диабет винаги ще остават в сила азбучните здравословни правила:

• Поддържайте нормално нивото на кръвната си захар.
• Хранете се правилно – прекомерният прием на въглехидрати може да повиши нивата на захарта в кръвта, причинявайки хипергликемия.
• Движете се умерено.

Вашата воля за живот е най-голямото ви оръжие срещу болестта.