Стрес и сърдечно-съдови заболявания - имат ли връзка?

Взаимовръзката между стрес и сърдечно-съдови заболявания е все по-осезаема и често срещана.

Всеки в живота си изпитва стрес – силно неприятно чувство, което преминава през цялото тяло за части от секундата или може да остане там за дълъг период от време. Това е естествена, защитна реакция на организма към дразнения (стресори), дошли от неговата вътрешна или външна среда.

В процеса на тяхното преодоляване възникват различни симптоми, които съставляват т.нар. общ адаптационен синдром. Той започва с тревога и сигнал „Бори се или бягай“, преминава през съпротива и ако не се овладее, навлиза във фаза изтощение.

Началната степен на стрес може да бъде полезна, защото е мобилизираща и подпомага организма да неутрализира дразненията.

Но, ако те са интензивни, продължителни и надвишават приспособителните му възможности настъпва състояние на дистрес. То е свързано с болестни промени, включително със сърдечно-съдови такива като високо кръвно налягане, инфаркт и инсулт.

Всъщност дистресът е толкова опасен за сърдечно-съдовата система, колкото и традиционните рискови фактори:

затлъстяване
хипертония
висок лош холестерол
тютюнопушене
понижена физическа активност

Как се отразява стресът на тялото?

Когато дразненията са краткотрайни, сърдечната честота и кръвното налягане се повишават, но се връщат в нормалното си състояние, след като т. нар. остър (моментен) стрес изчезне.

Това е реакция, която поддържа тялото в добра кондиция, стимулира мозъчната дейност и в напрегнати ситуации запазва концентрацията върху определени задачи.

Можем да се почувстваме стресирани и в щастливи моменти, като нов брак, нов дом или среща с нови хора.

Обикновено когато емоционалният натиск отслабне, тялото започва да стабилизира състоянието си. Но, ако изпитваме високи нива на остър стрес или той се повтаря многократно и е предизвикан от силно негативни чувства, възникват рискове за цялостното ни благополучие и здравето на сърцето.

Дългосрочният (хроничен) стрес би могъл да е резултат от постоянни притеснения за работа, токсична връзка, нарушено здравословно състояние или нисък стандарт на живот. Може да се представя като:

раздразнителност
депресия
тревожност
отчаяние
липса на енергия

Няма две еднакви причини за стреса и няма как двама души да го изпитат по един и същи начин.

Хроничната тревожност може да причинява симптоми като:

мускулно напрежение
липса на енергия
безсъние
главоболие
разстроен стомах
чести промени в настроението
липса на контрол върху емоциите

Какви процеси се извършват в организма при стрес?

При стрес се възбужда т.нар. амигдала – бадемовидни клетки, разположени отляво и отдясно в основата на мозъка. Те са част от лимбичната система, отговорна за емоциите.

Амигдалата изпраща сигнали до друга мозъчна структура – хипоталамус, който секретира в кръвния поток кортикотропин-освобождаващ хормон (CRH). От своя страна CRH задейства хипофизната жлеза и продукцията на адренокортикотропен хормон (АКТХ), пътуващ към надбъбречната жлеза.

От сърцевината на тези жлези се отделят хормони на стреса – адреналин и норадреналин, а част от надбъбречната кора произвежда кортизол. Навлизайки в кръвта, кортизолът съобщава на останалите органи, че трябва да преминат в режим на оцеляване.

С течение на времето повишените нива на хормоните на стреса могат да доведат до каскада от нежелани ефекти като:

високо кръвно налягане
повишено възпаление
намален приток на кръв
по-висок риск от инфаркт и инсулт

Стрес и сърдечно-съдови заболявания – за какво да внимаваме?

Както отбелязахме, амигдалата активира поток от хормони в тялото, за да противодейства на стреса. Това намалява притока на кръв към сърцето и го лишава от необходимите кислород и хранителни вещества.

При животозастрашаваща ситуация тази функция на мозъка е много необходима. Подготвя ни да се борим за живота си или да избягаме. Но в нормален работен ден, когато шефът или колегата са ни разстроили, тази естествена реакция не е толкова полезна.

Ако задълго нивото на стресовите хормони се запази високо, сърдечният мускул работи ускорено и се повишава кръвното налягане. Нараства рискът от:

възпаление в артериите
по-високи нива на телесни мазнини
невъзприемчивост на клетките към инсулин

Всички тези ефекти ускоряват натрупването на холестеролни плаки по вътрешните стени на съдовете, което причинява атеросклероза и създава условия за появата на инфаркт или инсулт.

Какво можете да направите, за да управлявате стреса по здравословен начин?

Както споменахме, хроничният психологически стрес е свързан с по-голям риск от инфаркт и инсулт. Но положителното психично здраве може да помогне за намаляване на риска от тези събития.

Управлението на стреса не е универсално решение. Може да отнеме седмици или месеци, за да разберете кои техники най-добре ви помагат да се справите. Ето няколко добри практики, които са с доказана полза срещу стрес и сърдечно-съдови заболявания.

Повече движение

Редовните упражнения помагат за намаляване на кръвното налягане, управление на теглото и понижаване на рисковете, водещи до сърдечно-съдови проблеми. Ефективно се борят и с психологическия стрес.

Съсредоточете се върху съня

Сънят и стресът са взаимосвързани. Често хората, които изпитват хроничен стрес, имат проблеми с качеството на съня.

Създайте си място за отдих – стая, която е подходяща за сън – хладно, тъмно пространство без външна светлина или шум. Опитайте се да избегнете прекъсвания на цикъла на съня си, като упражнения късно вечер или хранене твърде късно.

Стремете се към 7 до 8 часа сън и подремнете кратко, ако е необходимо, но не твърде късно през деня.

Поддържайте социална активност

Срещата с приятели или вечеря със семейството е чудесен начин за повдигане на настроението и разсейване на натрупаното напрежение. Приятните емоции, прекарани с близки хора, увеличават усещането за щастие и радост, а те от своя страна – пропъждат тревожността.

Забавете темпото

Медитацията, контролираните дихателни упражнения и леките форми на физическа активност като йога и тай чи работят за активиране на парасимпатиковата нервна система на тялото. Тази част от тялото спомага успокояването на мозъка и намалява риска от стрес и сърдечно-съдови заболявания.

Допълнителни съвети за прекъсване на връзката между стрес и сърдечно-съдови заболявания

Намаляването на стреса не е единствената мярка за подобряване на здравето на сърцето и намаляване на риска от сърдечен удар.

Здравословният режим на сън е важен за намаляване нивата на стрес и борба с неговите последиците, но дрямката може да играе непосредствена роля за укрепване на здравето на сърцето. По време на този вид почивка нивата на кортизол спадат, заедно с чувството на тревожност и притеснение.
Хранете се здравословно – изключете от менюто си всички вредни храни, които не са продукт на натурални източници. Ограничете захарта и глутена, намалете алкохола и се насладете на сезонните свежи зеленчуци и плодове.