Оптимистично за стреса в ежедневието ни

Обновена: 07.03.2024|
Топене на коремни мазнини. Защо не сваляте килограми по време на кето диета. Дефицит на витамин B12. Оптимистично за стреса.

Възможно ли е да говорим оптимистично за стреса? Месеци наред живеем под заплахата на COVID-19, притеснява ни социалната изолация, тревожат ни настоящи и очаквани противовирусни мерки, безпокоят ни редица още затруднения и проблеми. При тези условия е неизбежен стресът, който е реакция на тялото срещу промени, заплашващи неговото съществуване или комфорт.

В момента, например, страхът от сегашната пандемия смущава съня на мнозина, а ограниченията, които си налагаме, водят до масово напълняване. Най-тежко страдат хипохондриците и хората, склонни да се успокояват чрез хранене. Нараства и броят на пациентите със сърдечни неврози, хронична умора, потиснатост, депресия… Разбира се, за да противодействаме на всичко това, трябва да сме наясно със стреса.

 

Как човешкият организъм реагира при нервно напрежение?

Когато сигнали за опасност достигнат до мозъка, възбужда се една от важните структури на централната нервна система – т.нар. хипоталамус.

Под негова команда от надбъбречните жлези започва мощно отделяне на хормоните кортизол и адреналин. Активира се вегетативната нервна система, която е отговорна за вътрешните органи и има съществена функция при регулиране на дейността им.

creatine 02 400
husk 600
creatine 02 400
husk 600

В такава ситуация сърдечният мускул се съкращава усилено, пулсът се ускорява, зениците се разширяват, увеличава се кръвната глюкоза. По този начин организмът се подготвя за реакция, известна като „Бий се или бягай“. Ако всичко това се повтаря в продължение на седмици, пострадалият се чувства зле и боледува. Но, когато стресът е краткотраен, ситуацията може да е благоприятна.

 

Оптимистично за стреса: Натрупаната енергия изостря ума

Според психиатъра проф. Кен Робинс от университета в Уисконсин емоционалното напрежение е полезно, стига да го овладеем в рамките на 24 часа. На същото мнение са изследователи от университета за медицина и здраве в Бъфало. Те доказват, че дори при леко повишаване на кортизола в кръвта драстично нараства способността на хората да откриват и запаметяват информация. Изводът е, че силното, но непродължително емоционално натоварване ни прави по-умни.

 

Краткосрочният стрес прогонва болестите

Проучвания на Станфордския университет сочат, че емоционалният шок активира имунната система.

Този ефект е дълготраен, твърди психиатърът проф. Фирдаус Дабар, който работи повече от 10 години в това направление. Той поставя опитни плъхове върху движеща се пътека в клетка. Тогава плъховете започват интензивно да произвеждат хормони на стреса – адреналин и кортикостерон (аналог на човешкия хормон кортизол). Това, от своя страна, провокира активиране на имунните клетки.

Така проф. Дабар стигна до заключението, че в момент на стресова ситуация мозъкът изпраща сигнал до тялото да мобилизира отбранителната си система.

Прогнозите са, че в бъдеще ще се открият възможности за изкуствено въздействие върху хормоните на стреса и тяхната сила ще бъде насочена към бързо и активно възстановяване на пациенти, претърпели оперативна интервенция или получили нежелана реакция след ваксинация.

 

Оптимистично за стреса или как емоционалните трусове сближават хората

Историята отдавна е доказала, че в години на бедствия нарастват проявите на съчувствие, съпреживяване и милосърдие. Психиатърът проф. Кен Робинс описва редица случаи, когато, в период на притеснения, човек се обръща за помощ към други хора.

Експертът вярва, че моментите на психично натоварване са най-доброто време за изграждане на социални връзки.

Според него при емоционален шок в човешкото тяло се отделят големи количества окситоцин. Това вещество е известно като хормон на любовта. Образува се в хипоталамуса и се депозира в хипофизната жлеза, откъдето постъпва в кръвта. Количеството на окситоцина определя всеотдайността на майката към рожбата й. Учени от медицинския център на Университета в Бон твърдят, че въпросният хормон гарантира трайността на връзката между мъжа и жената.

 

Как влияе хроничният стрес?

Когато нервното напрежение е постоянно високо, в кръвта се увеличава количеството на хормона кортизол, който засилва задържането на вода и йони в организма.

Това води до появата на отоци по тялото. Кортизолът нарушава способността на червата да усвояват витамини и минерали. Ето защо е разумно тези вещества да се приемат допълнително при стрес.

В косата също се натрупват свръхвисоки количества кортизол, което я лишава от блясък, прави я суха и безжизнена.

Хроничният стрес отслабва и потиска защитните реакции на имунната система, включително способността й да разпознава и убива туморните клетки. Промяната в дневните колебания на кортизола е причина за постоянни нарушения в съня и поява на хронична умора. Дългосрочните отрицателни емоции дразнят т.нар. блуждаещ нерв, който пренася импулси към сърцето, червата, белите дробове. Това обяснява защо в минути на прекомерно вълнение изпитваме физическа болка в гърдите.

При продължителен стрес се изграждат вредни навици – свръхупотреба на кафе и алкохол, пристрастяване към никотин и упойващи вещества.

Чести са хранителните разстройства. Стресираните хора или спират да се грижат за себе си и почти не се хранят или поглъщат ястия в ненужно големи количества и имат проблем със свалянето на килограми. Кортизолът води до вълчи апетит, особено за въглехидратни храни, а сладкишите, от своя страна, доставят на мозъка удоволствие.

Възниква порочен кръг, утвърждаващ изключително вреден навик – временно затихване на стреса след преяждане, постоянно покачване на телесното тегло, което от своя страна също е стресиращ фактор. При непрекъсната свръхпродукция на кортизол в кръвта, прекомерно се натрупват висцерални мазнини (те обвиват вътрешните органи), нарушава се хормоналният баланс и нараства рискът от заболявания.

Още по темата ще откриете в статията Къде е връзката между стреса и напълняването.

 

Оптимистично за стреса чрез методи и съвети за овладяването му

 

Оптимистично за стреса. Детски мултивитамини. Омега 3 за деца. Мултивитамини за дец

 

Когато се чувствате тревожни, ето стъпки, които следва да направите, за да се нормализира състоянието ви.

Подхождайте разумно към храненето си

Експерти съветват при нервно напрежение да се консумират ядки, мазни риби, яйца и много пресни зеленчуци. В тези продукти се съдържат витамините В12, В6 и фолиева киселина (витамин В9), които участват в образуването на гама-аминомаслена киселина, способна да ограничава нивата на кортизол в кръвта. Полезни са също: хумусът; шоколадът, в който няма захар; разнообразните млечни произведения. Посочените храни допринасят за образуване в организма на серотонин – вещество, известно като хормон на щастието. Серотонинът успокоява гнева и агресията, подобрява самочувствието и настроението.

За да преборите стреса, бъдете физически активни

Редовните разходки на чист въздух и дихателните упражнения, бягането и колоезденето могат да ви помогнат да преодолеете стреса, защото по време на движение човек се разсейва и си почива от неприятните мисли. При спортуване от хипофизната жлеза и хипоталамуса се отделят в кръвта съединения, които носят удоволствие. Нормализира се тонусът на блуждаещия нерв. Възстановява се балансът на вегетативната нервна система, чиято функция е да контролира вътрешните органи.

Прилагайте необходимите предпазни мерки, но не се престаравайте

Ако контактувате със заразен от COVID-19 или друга инфекция, не предприемайте допълнително собствени, профилактични инициативи. Вашите начинания може да се окажат безполезни и дори вредни. Както при всички опасности, важно е да бъдете внимателни. Житейският опит показва, че когато се опитваме да осигурим 100% безопасност, сами се поставяме в ситуация на стрес.

Не се фокусирайте върху загубите, които сте понесли поради пандемията

Стар принцип в медицината е да гледаш не какво нямаш поради болестта, а какво ти е останало и как можеш да го употребиш. Възползвайте се максимално от престоя вкъщи. Ако нещо ви тревожи, споделете го с близките си. В повечето случаи от тях ще получите съчувствие и готовност за подкрепа.

Контактувайте с приятни хора, макар и дистанционно

Съвременните технологии позволяват да поддържате социално взаимодействие, дори ако сте в карантина, но е разумно да редуцирате информациите, прииждащи към вас.

Ограничете приема на новини до това, което е актуално и наистина ви интересува

Избягвайте жълтите издания. Придържайте се към надеждни източници.

 

Оптимистично за стреса: Приемете, че болестите и проблемите не са трагедия

Те са вашата поредна битка по пътя, след която ще се чувствате по-силни и истински способни да се радвате на щастието. Така е гледал на стреса авторът на мрачни мистерии Едгар Алън По, когато е написал „Да не си страдал никога, означава никога да не си бил щастлив“.

Категории: Здраве|Публикувана: 11.02.2021|

Източници

Няма източници

Сподели тази статия, избери платформа!

Блог

Рецепти

eb22f0b1122125bc6d566cc1bd539054?s=96&d=mm&r=g

Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ гр. София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Специалист е по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Свързани публикации

Оставете коментар

Обновена: 7 март 2024 в 14:29 | Публикувана: 11 февруари 2021 в 14:01 | Категория: Здраве