Тиква – полезни свойства и консумация

Тиква може да намерим през почти цялата година и почти навсякъде. Има специфичен и уникален вкус, който й позволява да се комбинира с много продукти в много ястия.

Хранителният й състав е богат на полезни вещества и носи някои от най-важните предимства за организма. Историята на тиквата може да проследим хиляди години назад от времето на ацтеките и маите.

Какво представлява тиквата?

Тиква е вид зимен скуош от семейство Тиквови – Cucurbitaceae. Тя е универсален и популярен плод, има различни сортове, с различни багри, но най-познатите обикновено са с оранжев или жълт цвят.

Тиквите имат дебела външна кора, месеста вътрешност и сърцевина, пълна със семки, които също се използват много често в кулинарията за направата на масло или печени.

Обикновено се свързват с есента и сезона на Хелоуин, където често се издълбават за направата на фенери. Освен това тиквите се използват и широко в готвенето, известни са със своя отличен вкус и хранителни предимства.

Вътрешността на тиквата е сладка и нежна, което я прави подходяща за различни ястия. Често се използва за приготвяне на хляб, пайове, супи и други всеразлични печива. Тиквените семки, известни също като пепита, се пекат и консумират като лека закуска или се използват като добавка в салати и други ястия.

Тиква обикновено се бере през есента, когато е напълно узряла. Може да я съхраняваме няколко месеца на някое сухо и хладно място.

Произход

Тиквите произхождат от Северна Америка и историята им може да се проследи хиляди години назад. Смята се, че са култивирани за пръв път в Мезоамерика, която е съществувала в днешните райони на Мексико и Централна Америка.

Най-старите доказателства за съществуването на тиква датират от около 7000 до 5500 г. пр. н. е., където в планините Оахака, Мексико, били открити тиквени семки.

Тогавашните местни народи, като ацтеките и маите, отглеждали плодовете заедно с култури като боб и царевица.

Тиквите били важна част от храненето им. Използвали ги по различен начин и не само ги консумирали на момента, но ги изсушавали, за да ги съхранят за по-дълъг период от време.

Плодът е играл важна роля и в индианската култура. Те го използвали в различните си церемонии, както и за медицински цели. Тиквата била представена на ранните европейски заселници в Северна Америка и се разпространила в Европа основно чрез търговия.

Европейските колонизатори, включително испанските и португалските, се натъкнали на тикви по време на пътуванията си до Америка. Те донесли тиквените семки в Европа, където плодът набира популярност. С течение на времето били разработени различни сортове тикви чрез селективно размножаване и култивиране.

Най-първичната асоциация на тиквите с есента е свързана с обичая за издълбаването им за празника Хелоуин от 19-ти век. Тази традиция произлиза от Ирландия, където те отстранявали вътрешността и дупчили външността на репи или картофи. По-лесно достъпните и големи тикви станали предпочитани за тази цел в Северна Америка.

До днес тиквата присъства в кулинарията, обичаите и фестивалите на много народи. Запазва силните си позиции и остава символ на есента и Хелоуин.

Хранителни стойности

Освен с вкус, тиквите могат да се похвалят и с хранителните си предимства.

100 грама сурова месеста част от тиква съдържа приблизително:

• 26 калории
• 6,5 г въглехидрати
• 0,5 г фибри
• 1 г протеин
• 0,1 г мазнини

В нея може да открием богато наличие на витамин C, както и още други витамини и минерали като:

• Бета-каротин – предшественик на витамин А
• Калий
• Магнезий
• Желязо
• Фосфор
• Калций
• Цинк

Дори и в малки количества, в плода има съдържание на витамин Е, витамин К и няколко витамина от група В.

Хранителните стойности на тиквата може да варират в зависимост от сорта или начина на приготвяне на плода.

Семките от тиква – pepitas, са богати на хранителни вещества и предлагат свой собствен набор от хранителни стойности. Разглеждат се отделно от месестата част на тиквата заради по-различния си състав. Те са добър източник на здравословни мазнини, протеини, фибри и различни минерали, включително цинк, магнезий и желязо.

Видове тикви

Има много видове, всеки уникален по свой си начин – характеристики, приложение в кухнята, външен вид.

Ще разгледаме някои от най-често срещаните и познати сортове:

• Джак-о’-фенер тикви – по името се подразбира, че това са големите и кръгли тикви, които се използват за направата на фенери за Хелоуин. Имат по-дебели стени, което ги прави перфектни за създаването на различни дизайни.
• Захарна тиква – това е сортът, който се използва най-често за направата на пайове или печива. Те са по-малки по размер от по-горе споменатите, имат по-сладка вътрешност, което ги прави чудесен избор за направата на десерти.
• Миниатюрни тикви – ядливи са, но поради размера, предлагат и малко месеста част, затова се използват главно с декоративна цел.
• Бяла – тук отново името издава – този вид има бяла или кремава на цвят кора. Като размер могат да варират между големината на Джак-о’-фенер и захарната тиква. Имат по-мек вкус от този на обикновените оранжеви тикви.
• Тикви Пепеляшка – името им идва от познатата на много хора приказка – Пепеляшка. Те имат сплескани краища, често с ярък оранжев цвят. Добри са за печене и готвене, тъй като са сладки на вкус и с гладка текстура.
• Приказни – те са средно големи и силно оребрени. Кората им може да бъде червеникаво-оранжева или кафява, а вътрешността им е плътна и сладка. Този сорт се използва повече за направата на супи и други солени ястия.
• Хъбард (Hubbard) тиква – въпреки че технически е вид зимен скуош, Хъбард тиквата често се нарича просто тиква поради сходните си характеристики и приложения. Има твърда, неравна обвивка и сладка оранжева месеста част. Тиквата Хъбард е универсална и може да се използва както в сладки, така и в солени рецепти.

Лечебните свойства на тиквата

Препоръчва се при хора с хипертония и висок холестерол. Тиквите осигуряват няколко полезни за здравето облаги, поради наличието на биоактивни съединения и хранителни вещества. Те са ключови за цялостното здраве, могат да поддържат функцията на имунната система, здравето на очите и сърцето.

Благодарение на калия, тиквата е един от най-добрите естествени диуретици, които премахват оттоците при бъбречни и сърдечносъдови заболявания. Фосфорът и магнезият пък подобряват паметта и функцията на нервната система.

Антиоксиданти

Тиквата е много добър източник на антиоксиданти, включително на бета-каротин, което е и причината за оранжевия й цвят. Антиоксидантите помагат за защитата на тялото срещу възпаление или увреждане, причинено от вредните свободни радикали. Намаляват риска от хронични заболявания, като сърдечни такива и някои видове рак.

Здрави очи

Бета-каротинът се трансформира във витамин А в тялото, което е от важно значение за поддържане на здраво зрение у човек. Консумирането на храни, богати на бета-каротин, като тиквата, може да намали риска от макулна дегенерация, която е свързана с възрастта.

Фибри и храносмилане

Тиквата има голям набор от диетични фибри, които са полезни за здравето на храносмилането и на стомаха, затова се препоръчва и на хора със запек. Фибрите насърчават функцията на червата, помагат и предотвратяват констипация, поддържат здрав микробиом на червата.

Фибрите са от помощ и за сърцето, тъй като понижават нивата на холестерол и регулират кръвното налягане. Освен това високото съдържание на вода в тиквите може да помогне за хидратацията на организма и правилното храносмилане. 

Тегло

Ниското съдържание на калории и наличието на фибри в тиквата поддържат организма ни сит за повече време. Ако включим плода в хранителния си режим, може да намалим общия прием на дневни калории, като това ще доведе до по-добро храносмилане и сваляне на килограми. А в комбинация с тренировки и подходящи добавки може да постигнем постоянен резултат.

Сърце

Фибрите, калият и антиоксидантите в тиквите допринасят за здравето на сърцето. Диетичните фибри играят роля за понижаването на нивата на холестерола, докато калият помага за регулиране на кръвното налягане.

Антиоксидантите също могат да „ударят рамо“ за намаляване на риска от сърдечни заболявания, като предпазват от оксидативен стрес и възпаление.

Въпреки ползите, които предлага, тиквата не е лекарство. Ако имаме съмнения дали е добра идея да я включим в диетата си, най-добре преди това да се консултираме с лекар.

Какво можем да приготвим с тиква?

Този плод дава възможността на много кулинари да бъдат креативни и да експериментират в кухнята си. Може да кажем, че възможностите за направата на ястия с тиква са безкрайни.

Някои от тях са крем супа от тиква, пай, ризото, крем, къри, хляб, кекс, палачинки, хумус или просто печена или варена тиква.

Крем от тиква

Необходими продукти:

• 300 г тиква
• 50 г заквасена сметана
• 150 мл сметана за разбиване без захар
• стевиола сироп на вкус

Начин на приготвяне:

• Начинът за направата на този крем е изключително лесен. Първо варите, изцеждате и правите тиквата на пюре.
• Втората стъпка е да разбиете двете сметани в два отделни съда, след което внимателно да смесите всичко в 1 купа, за да запази пухкавостта си.
• Разпределяте крема в 3 купички или чашки, оставяте го за малко в хладилник да стегне и готово.

По желание може да украсите крема с шоколад или ядки. Трябва да имате предвид, че обикновен шоколад и ядки могат да вдигнат въглехидратните стойности, затова може да ги замените с алтернативни продукти като кето шоколад с лешници.

Рецепта за тиквен чийзкейк

Както споменахме, тиквата е символ на “страховития“ празник Хелоуин затова споделяме една страшно вкусна рецепта за тиквен чийзкейк.

Необходими продукти:

• 500 г цедено некисело мляко, цедено 3 дни, за да се сгъсти/ крема сирене
• 400 г сварена тиква
• 3 пакетчета ванилия
• есенция ром
• 1 ч. л. канела
• 4 с. л. разбита на прах стевиола на кристали/ еритритол
• 200 мл сметана за разбиване/ маскарпоне
• 20 г желатин

За блата:

• 150 г смлени орехи (може леко запечени за по-добър вкус)
• 40 мл кокосово масло
• 2-3 с. л. еритритол, смлян
• 2 пакетчета ванилия

Начин на приготвяне:

1. Оставете сметаната, крема сиренето/млякото, яйцата и маслото на стайна температура.
2. Блендирайте орехите. Прибавете към тях ванилията и еритритола.
3. Разтопете кокосовото масло и залейте овкусените орехи.
4. Готовата смес за блата прехвърлете във форма за чийзкейк, покрита с хартия за печене, притиснете с вилица, за да слепне добре блатът.
5. Приберете готовия блат в хладилника, за да стегне кокосовото масло.
6. През това време пасирайте сварена тиква, за да стане на пюре.
7. Разтворете желатина в 3 с. л. студена вода и го оставете настрани за около 5 минути.
8. През това време разбийте с миксер крема сиренето, тиквеното пюре, еритритола/ стевиола кристали, ванилията, есенцията ром и канелата.
9. Прибавете желатина и разбъркайте добре.
10. Разбийте сметаната и я смесете с останалите продукти за крема – бъркайте внимателно, с помощта на шпатула, за да запазите въздушната й текстура.
11. Изсипете всичко върху вече охладения блат и оставяме чийзкейка да стегне в хладилник за около 3-4 часа.

Най-подходящо е десертът да се приготвя вечер, за да престои в хладилника през нощта.

Ако обичате по-сладко, може да добавите допълнително подсладител.

Заключение

Тиквата е универсален и популярен плод. Има много дълга история, включваща народи като ацтеките и маите. Разпространява се в Европа основно чрез търговия с Америка.

Хранителният й състав дава някои от най-важните ползи за здравето. Нискокалорична е и съдържа фибри, което я прави добра добавка към хранителния режим на човек. Семките в сърцевината й имат различно съдържание и се разглеждат отделно, но са също толкова полезни и вкусни.

Плодът има много видове, като някои служат основно за декорация. Той е характерен символ за есента и придружаващия я празник – Хелоуин. Рецептите, включващи тиква, са безкрайни, може да се имплементира както в солени, така и в сладки ястия.

Ако имаме съмнения за алергия или непоносимост, най-добре да се консултираме с медицинско лице преди консумация.