Диня – 7 причини да я консумираме

Любимата на мнозина диня е голям и сочен плод със сладка и хрупкава вътрешност с черни семки. Днес е изключително популярна и символ на лятото. Има дълга история, датираща още от времето на древните цивилизации.

Какво представлява динята?

Това е сочен плод, принадлежащ към семейство Тиквови, научно е известен като Citrullus lanatus. Динята е известна със своя сладък, освежаващ вкус и високо съдържание на вода, което я прави популярен избор, особено през горещите летни дни.

Плодът има зелена кора с ивици или на петна, а вътрешността е хрупкава и водниста, обикновено розова или червена, въпреки че съществуват сортове с жълт или оранжев вътрешен цвят. В сърцевината си, динята има черни семена, въпреки че са разработени сортове и без семки.

Динята има редица ползи за здравето, тя е хидратиращ плод, съдържащ 92% вода, и може да помогне за утоляване на жаждата. Има изключително малко калории и мазнини, което го превръща в чудесен продукт за хора, които следят калориите си и са на калориен дефицит.

Динята е източник още на витамини А, С, хранителни вещества като калий и ликопен, който е мощен антиоксидант.

Обикновено се консумира прясна, охладена, нарязана на парчета или резени с кората на плода. Може да се използва като допълнение към някои видове салати, напитки на плодова основа и десерти, например сорбе.

За сезона на динята се определя лятото, но с времето и възможността за транспорт, можем да я намерим в много региони по всяко време от годината. Когато избираме диня, трябва да изберем такава, която е тежка за размера си, симетрична и твърда.

Узрелите дини имат матова кора и издават кух и дълбок звук при почукване върху тях. Може да съхраняваме ненарязаните дини на стайна температура за 1 седмица или в хладилник за около 2 седмици.

Произход

Динята има дълга история, датираща от хиляди години назад. Произходът й може да се проследи до пустинята Калахари в Африка, където дивите дини растат и до днес. Плодът е бил култивиран и консумиран от различни цивилизации през цялата история.

Хората от Древен Египет се смятат за най-ранните култиватори на диня. Доказателствата за това датират отпреди около 5000 години, изобразени като йероглифи и открити в египетски гробници.

Дините били особено ценени от египтяните и били важни за културата им. Те поставяли диня в гробниците на фараоните като източници на храна в задгробния живот.

От Египет, разпространението на дини стигнало до Гърция, Рим и други региони на Средиземноморието. Хората в Древна Гърция смятали плода за освежаващ и ценен.

Древен Китай също бил запознат с динята, дори я споменават в литературата си още през 10-ти век. Отглеждали ги в градините на китайските благородници и ги ценили заради лечебните им свойства.

През Средновековието арабски търговци пренесли дините в Европа и така до 17-ти век вече били разпространени и отглеждани по целия континент в различни страни.

От друга страна, европейските колонизатори разпространили динята в Америка. Смята се, че испански заселници донесли семена от диня в Новия свят през 16-ти век. Тогава отглеждането на плода се разпространило в Северна и Южна Америка, превръщайки се в популярен продукт в много региони.

С течение на времето започнали да се развъждат различни сортове, а през 20-ти век започнало разработването на диня без семки чрез хибридизация.

С освежаващия си характер и вкус, днес динята радва хора по целия свят, като най-големият й производител е Китай, следван от Бразилия, САЩ, Турция и Иран.

Видове

Както споменахме, има няколко вида дини, всяка със своя отличителна черта, вкус и характер.

Ето някои от най-често срещаните видове:

• Червена – най-разпознаваемият сорт, вариращ размер, зелена кора, семки и розово-червена вътрешност.
• Жълта или оранжева  – вътрешността им е жълта или оранжева, по-сладки са от червената диня, имат зелена кора с изразени ивици или петна.
• Без семки – разработени са чрез хибридизация, обикновено са с малък размер и хрупкава текстура. Въпреки името си, могат да съдържат малки, бели и меки, неразвити семки.
• Миниатюрна – малки размери, обикновено без семки. Популярни са за индивидуални порции или за по-малки домакинства.
• “Жълта кукла“ – те са с жълта кора и жълта или бледозелена вътрешност. Те са малки по размер, без семки, имат сладък и леко меден вкус.
• Пурпурна сладка – те са големи, с тъмнозелена кора с ивици. Вътрешността им е червена, сладка и с хрупкава текстура.
• “Sugar Baby” – този сорт плодове са с малки до средно големи размери, тъмнозелена кора, вътрешността им е наситено червена и много сладка.
• “Icebox“ – те са малки до средно големи, известни със своя компактен размер и способността им да се побират лесно в хладилници. Често са сладки и без семки.

Това са само няколко примера от многото налични сортове дини. Вкусът, текстурата и външният вид могат да варират в зависимост от конкретния сорт и условията на отглеждане.

Хранителни стойности

Динята не е само вкусен и освежаващ плод, може да се похвали и с хранителния си състав.

100 грама от плода съдържат:

• 30 калории
• 7,6 г въглехидрати, като повечето са естествени захари
• 0,4 г фибри
• 0,6 г протеин
• Витамини – А и С
• 91-92% вода
• Минерали – калий и магнезий

Мазнините в нея са изключително малко и дори незначителни. Хранителната стойност на динята може да варира спрямо сорта, а тези без семки имат малко по-различен състав.

Какви ползи имат за здравето?

Поради хранителния си и хидратиращ състав, тя предлага няколко ползи, свързани със здравето.

Хидратация за тялото

Наличието на 92% вода в плода помага на тялото да се хидратира, като по този начин носи плюсове и за цялостната функция на организма – температура, храносмилане и транспорт на хранителни вещества.

Богата на хранителни вещества

Динята съдържа много малко калории и почти никакви мазнини, но е богата на едни от най-основните витамини и минерали. Източник е на витамини А и С, за които е известно, че са важни за имунната функция, синтеза на колаген и здравето на очите.

Калият поддържа правилната сърдечна и мускулна функция, а антиоксидантът ликопен има потенциални ползи за здравето.

Антиоксиданти

Както споменахме, динята съдържа мощния антиоксидант ликопен, който е отговорен за “живия“ червен цвят на плода. Свързва се с потенциални ползи за здравето като мускулна дегенерация, намаляване на риска от рак и ползи за очите.

Подпомага сърцето

Комбинацията между антиоксиданти, витамини и минерали може да допринесе за сърдечното здраве, намалявайки риска от сърдечни заболявания. Аминокиселината цитрулин може да помогне за здравословните нива на кръвното налягане.

За по-добро храносмилане

Благодарение на фибрите в динята, тя има способността да поддържа здрава храносмилателна система и стимулира по-добрата функция на червата.

Възстановяване след упражнения

Поради високото съдържание на вода, заедно с естествените захари и електролити, динята се превръща в чудесна следтренировъчна закуска за рехидратация и попълване на запасите от гликоген.

Цитрулинът в състава й също допринася за възстановяването от мускулната болка и подобрява ефективността на упражненията.

За здравето на кожата

Витамините А и С в плода са важни за поддържането на здрава и красива кожа. Витамин А е отговорен за възстановяването на кожни клетки, а витамин С се грижи за това да кожата ни да изглежда млада и еластична, участвайки в процеса на синтез на колаген.

Вредна ли е редовната консумация?

Естествените захари в динята се понасят добре от повечето хора, но тези, страдащи от специфични диабетични ограничения, може да се наложи да контролират приема на плода.

Макар че е рядкост, имат хора, които изпитват алергични реакции от консумацията на диня. Така че, ако почувстваме симптоми като сърбеж, подуване или проблеми с храносмилателната система, най-добре да посетим лекар.

Както при всяка друга храна, трябва да се вземат предвид индивидуалните диетични нужди и здравословни състояния. Ако имаме специфични здравословни проблеми или диетични ограничения, е препоръчително да се консултираме със здравен специалист или регистриран диетолог за персонализирани съвети относно консумацията на диня.

Заключение

Динята е вкусен и освежаващ плод, осигуряващ хидратация, основни хранителни вещества и прилив на летен вкус. Историята и произходът на динята подчертават нейното значение като ценен плод през вековете, обхващащ континенти и цивилизации.

Рядко се срещат хора с алергии към плода, но при усещане за проява на симптоми като сърбеж, подуване или друг вид раздразнение, най-добре е да посетим лекар незабавно.