Манган – ползи, вреди и източници

Манганът може да бъде жизненоважен, но също така и изключително токсичен. Името му от гръцки означава „магия“, което е много подходящо след като все още не са разгадани всички свойства на минерала върху човешкия организъм.

Това, което знаем със сигурност е, че минералът играе важна роля в редица физиологични процеси и активирането на различни ензими. Подробности за това и за още ползи и вреди на мангана ще научите в следващите редове.

Манган – ползи за организма

Нека започнем с положителното въздействие на минерала върху някои от процесите в човешкото тяло. Въпреки че се нуждаем от сравнително малко, той все пак е необходим за нормалното функциониране на организма.

Като антиоксидант

Манганов супероксид дисмутаза (MnSOD) е основният антиоксидантен ензим в митохондриите. Тъй като митохондриите консумират над 90% от кислорода, използван от клетките, те са особено уязвими към оксидативен стрес.

Супероксидният радикал е един от реактивните кислородни видове, произведени по време на синтеза на АТФ. Мангановият супероксид дисмутаза катализира превръщането на супероксидните радикали във водороден пероксид, който може да бъде редуциран до вода от други антиоксидантни ензими.

Ролята на минерала в метаболизма

Той участва в метаболизма на въглехидратите, аминокиселините и холестерола, като в този процес играят роля ензими, които са активирани от мангана. Пируват карбоксилазата, ензим, съдържащ минерала, и фосфоенолпируват карбоксикиназата (PEPCK), активиран с манган ензим, са от решаващо значение за глюконеогенезата – производството на глюкоза от невъглехидратни източници.

Аргиназа, друг ензим, съдържащ минерала, е нужен на черния дроб за цикъла на уреята – процес, който детоксикира амоняка, генериран по време на метаболизма на аминокиселините.

В мозъка активираният с минерала ензим, глутамин синтетаза, превръща аминокиселината глутамат в глутамин. Глутаматът е невротрансмитер и предшественик на инхибиторен невротрансмитер, γ-аминомаслена киселина (GABA).

Участие във формирането на костите и хрущялите

Дефицитът на минерала води до анормално развитие на скелета при редица животински видове. Той е предпочитаният кофактор на ензими, наречени гликозилтрансферази. Тези ензими са необходими за синтеза на протеогликани, които са важни за образуването на здрави хрущяли и кости.

За зарастване на рани

Зарастването на рани е сложен процес, който изисква повишено производство на колаген. Манганът е необходим за активирането на пролидазата – ензим, който помага за осигуряване на аминокиселината пролин, важна за образуването на колаген в клетките на кожата.

Генетично заболяване, известно като дефицит на пролидаза, води до необичайно заздравяване на рани, наред с други проблеми, и се характеризира с анормален метаболизъм на минерала. Синтезът на гликозаминогликан, който изисква манган, също може да играе важна роля в заздравяването на рани.

Влиянието на други минерали върху усвояването на манган

Той е един от минералите, които най-много си взаимодействат с други такива. Ето какво е най-важното, което трябва да знаем.

Желязо

Желязото и манганът споделят общи протеини за усвояване и транспорт, включително транспортера на двувалентен метал 1, рецептора на лактоферина, трансферина и феропортина.

Внимание! Усвояването на минерала от храната намалява с увеличаване на съдържанието на желязо. Добавката на желязо (60 мг/ден в продължение на четири месеца) се свързва с намалени концентрации на манган в кръвта и намалена активност на MnSOD в левкоцитите.

Освен това състоянието на желязото може да повлияе на бионаличността му.

Чревното усвояване на манган се увеличава при дефицит на желязо и намалява, когато запасите от желязо са повишени.

Мъжете обикновено усвояват по-малко манган от жените, което може да е свързано с факта, че те обикновено имат по-високи запаси желязо. Доказано е също, че дефицитът на желязо увеличава риска от натрупване на минерала в мозъка.

Магнезий

Доказано е, че добавката с магнезий (200 мг/ден) леко намалява бионаличността на манган при здрави възрастни, или чрез намаляване на усвояването на минерала, или чрез увеличаване на екскрецията му.

Калций

Добавка с калций (500 мг/ден) също намалява бионаличността на минерала. Като източник на калций млякото има най-слаб ефект, докато калциевият карбонат и калциевият фосфат имат най-голям подобен ефект.

Как нивата на минерала повлияват някои заболявания?

Ниският прием на манган в кръвта или тъканите се свързва с различни хронични заболявания. Въпреки че понастоящем не се смята, че недостигът на минерала причинява заболяванията, споменати по-долу, допълнителният му прием като придружаващо лечение показва добри резултати.

Остеопороза

Жените с остеопороза имат намалени плазмени или серумни концентрации на манган и засилен плазмен отговор към перорална доза от него, което предполага, че те могат да имат по-ниски нива на минерала в сравнение с жените без остеопороза.

Според проучванията, добавка, съдържаща минерала (5 мг/ден) и цинк (15 мг/ден) в комбинация с добавка на калций (1000 мг/ден), е по-ефективна отколкото калциевата добавка самостоятелно за предотвратяване на загубата на костна плътност.

Диабет

Предполага се, че по-високият хранителен прием на минерала е свързан с по-нисък риск от диабет тип 2 при жените, но не и при мъжете. Повечето проведени проучвания по въпроса  обаче са малки.

Това, което е доказано обаче е, че активността на антиоксидантния ензим, MnSOD, е по-ниска в белите кръвни клетки на пациенти с диабет, отколкото при хората без. Когато се прилага едновременно с перорално приложение на глюкоза, доза от 15-30 мг подобрява глюкозния толеранс.

Епилепсия

Смята се, че пациентите с дефицит на манган са по-податливи на гърчове от тези с достатъчен прием на минерала. А хората, които са генетично предразположени към епилепсия, имат по-ниски от нормалните концентрации в мозъка и кръвта.

Всичко това предполага възможна генетична връзка между епилепсията и анормален метаболизъм на манган. Докато недостигът на минерала изглежда не е основна причина за епилепсия, си заслужава по-нататъшно изследване по темата.

Препоръчителен прием и източници на манган

Въпреки че няма достатъчно информация за нуждите от манган, за да се определи препоръчителен дневен прием, все пак има някои насоки, от които можете да се водите. Нуждите се различават по възраст и пол. Можете да ги видите в таблицата по-долу.

Имайте предвид, че храни с високо съдържание на оксалова киселина, като зеле и спанак, могат леко да понижат усвояването на манган. Установено е, че приемът на други минерали, като желязо, калций и фосфор, ограничава задържането му.

Изчисленият среден прием чрез храната варира от 2,1 до 2,3 мг/ден за мъжете и 1,6 до 1,8 мг/ден за жените. Богати на манган продукти са пълнозърнестите храни, ядките, листните зеленчуци и билките.

Концентрациите на минерала в питейната вода варират от 1 до 100 мкг за литър, но повечето източници съдържат по-малко от 10. Все пак се препоръчва 0,05 мг като максимално допустима концентрация на манган в питейната вода.

Няколко форми на минерала се намират и в добавките, включително манганов глюконат, сулфат и аскорбат. Предлага се и като самостоятелна добавка или в комбинирани продукти. Относително високи нива на манганов аскорбат могат да бъдат открити в продукти за здравето на костите/ставите.

Дефицит на манган

Обикновено дефицитът на манган не е проблем при някои хора. Признаците му обаче варират и могат да включват нарушен растеж, нарушена репродуктивна функция, скелетни аномалии, нарушен глюкозен толеранс, променен метаболизъм на въглехидратите и липидите.

Младите мъже, които спазват диета с ниско съдържание на манган, развиват намалени концентрации на серумния холестерол и преходен кожен обрив. Кръвните концентрации на калций, фосфор и алкална фосфатаза също са повишени. Младите жени пък могат да развият леко анормален глюкозен толеранс.

Като цяло, недостигът на минерала е доста рядък и има по-голяма опасност от токсичност, свързана с него.

Токсичност на минерала

Предозирането с манган крие много опасности и може да се дължи на различни причини. Най-важното, което трябва да знаете, ще разгледаме по-долу.

Наследствени нарушения, причинени от предозиране

Мутации в гена, който кодира манганов транспортер в черния дроб и мозъка, причинява синдром на претоварване с минерала. Такива мутации водят до натрупване на минерала в определени области на тялото, причинявайки хиперманганеземия и чернодробна дисфункция в ранна възраст. В такива случаи се препоръчва лечение с хелаторна терапия.

Последствия при вдишване на минерала

Манганова токсичност може да доведе до множество неврологични проблеми и е опасна за здравето на хора, които вдишват манганов прах, като заварчици и миньори.

За разлика от погълнатия манган, вдишаният се транспортира директно до мозъка, преди да може да се метаболизира в черния дроб.

Симптомите на токсичност обикновено се появяват бавно за период от месеци до години. В най-лошата си форма може да доведе до постоянно неврологично разстройство със симптоми, подобни на тези на болестта на Паркинсон, включително тремор, затруднено ходене и спазми на лицевите мускули.

Този синдром, често наричан манганизъм, понякога се предшества от психични симптоми, като раздразнителност, агресивност и дори халюцинации. Освен това вдишването на манган може да причини възпалителен отговор в белите дробове, с клинични симптоми, включително кашлица, остър бронхит и намалена белодробна функция.

Манганова невротоксичност

Манганова невротоксичност се наблюдавана при хора на парентерално хранене (венозно), както в резултат на прекомерно количество манган в разтвора, така и като инцидентен замърсител.

Новородените са особено уязвими. Бебетата на венозно хранене могат да бъдат изложени на концентрации на манган, около 100 пъти по-високи от тези, които са кърмени.

Поради потенциалната токсичност все повече хора са против включването на минерала в парентералното хранене.

Както разбрахте, макар и често пренебрегван минерал, манганът е изключително важен за здравето ни, като недостигът и предозирането водят със себе си проблеми, понякога животозастрашаващи. Затова е добре да следите неговия прием.

Бъдете здрави!