Пациенти с ковид и придружаващи заболявания – колко уязвими са?

През последните месеци световните медии разпространиха информации за множество проучвания, посветени на два въпроса: дали пациентите с различни придружаващи заболявания са по-податливи към инфекция с вируса SARS-CoV-2 и дали при тях COVID-19 протича по-тежко. Тиражираха се обаче противоречиви данни, които внушиха несигурност. В повечето случаи тя се дължеше на пропуснати детайли.

Например, когато бе анализирано развитието на заразата върху фона на хипертония (при кръвно налягане над 139/89 мм живачен стълб), невинаги се съобщаваше дали състоянието е контролирано с лекарства или не. При изследвания на заразени с опасния вирус и едновременно боледуващи от хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), липсваха данни в какъв стадий е хроничната болест – по-лек или тежък с ниски нива на кислород в кръвта.

Много от авторите не определяха точно т.нар. контролна група от хора, с които се правеха сравнения (не беше ясно дали са без или със придружаващи заболявания). Част от проучванията не даваха информация за възрастовото разпределение, пола, вредните навици и други особености на изследваните лица.

Всичко това стана причина за неточности в изводите дали пациентите с ковид и придружаващи заболявания са по-уязвими. Но въпреки това основните зависимости и подходите за отстраняването им са вече очертани. Ето най-важното.

 

При хипертония не спирайте лекарствата

Има 5 групи медикаменти, които се прилагат за нормализиране на кръвното налягане:

• Инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ инхибитори)
• Ангиотензин рецепторни блокери (AР блокери)
• Бета блокери
• Блокери на калциевите канали
• Диуретици

Тези групи лекарства по различни механизми нормализират кръвното налягане и допринасят за овладяване на хипертонията. Още в началото на пандемията стана ясно, че вирусът SARS-CoV-2 се промъква в човешките клетки като използва за мишена един протеин на повърхността им, наречен ангиотензин конвертиращ ензим 2 (ACE2).

Но също беше ясно, че лекарствата, известни като АСЕ-инхибитори, са способни да увеличават АСЕ2. Така се стигна до идеята, че тези медикаменти трябва да се спират, защото биха могли да създават условия за ускорена активност на вируса. Проведени в САЩ проучвания доказаха точно обратното – инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим допринасят за възстановяване на пациентите с хипертония, хоспитализирани поради COVID-19.

Същото се отнася и за останалите групи антихипертензивни (против хипертония) лекарства. Имайки предвид това, кардиолозите препоръчват на своите пациенти да продължават лечението с предписаните им медикаменти като едновременно спазват всички предпазни правила по време на пандемията.

Според други информации при зараза с COVID-19 се влошават съществуващите сърдечно-съдови заболявания. Понякога самият вирус предизвика увреждане на миокарда, аритмия, остър коронарен синдром и венозен тромбоемболизъм. Но статистиките за периода от началото на 2020 година досега не показват нарастване на изброените болестни състояния, което се обяснява със страх от хоспитализация и се приема като вторична вреда от пандемията.

 

Диабетът трябва да бъде перфектно компенсиран

 

 

Към това призовават родни и чуждестранни диабетолози. Както отбелязахме, SARS-CoV-2 използва ангиотензин конвертиращия ензим 2, за да проникне в телесните структури, а този ензим се намира и по повърхността на клетките на задстомашната жлеза (панкреаса).

Една от теориите застъпва виждане, че коронавирусът атакува произвеждащите инсулин бета клетки на задстомашната жлеза, унищожава ги и провокира диабет от първи тип. Според други изследователи основната вреда нанася възпалението, причинено от SARS-CoV-2. То води до невъзможност на организма да усвоява инсулина, продуциран от задстомашната жлеза и причинява диабет от втори тип.

Предполага се също, че в някои случаи коронавирусът влияе на имунната система и тя унищожава панкреатичните бета клетки. Все още продължават изследванията с цел да се обясни как и защо инфекцията може да промени количеството на глюкозата в кръвта.

Неотдавна анализът на резултати от проучване, публикувано във „Washington Post“, даде основание на някои експерти да приемат, че COVID-19 може да провокира нов тип диабет, отличаващ се с по-висока смъртност. Проучванията в това направление продължават.

В момента изследователите са единодушни главно по въпроса за превенцията – здравословните рискове при диабет могат да се намалят значително, ако стриктно се контролира количеството на глюкозата в кръвта и внимателно се преценяват възможните лекарствени взаимодействия преди да се приложи терапия за овладяване на симптомите, причинени от вирусната инвазия.

 

При ковид и придружаващи заболявания като ХОББ ограничете цигарения дим

 

 

Този съвет се отнася както за активните пушачи, така и за хората около тях и особено за пациентите с ХОББ, които страдат от дихателни аномалии в резултат от дългосрочно излагане на токсични газове.

Анализ на 15 проучвания, включващи общо 2500 болни от COVID-19, показва, че комбинацията на SARS-CoV-2 с хронична обструктивна белодробна болест протича по-тежко и води до по-висока смъртност в сравнение с останалите случаи.

Обяснението на тези факти отново се свърза с ангиотензин конвертиращ ензим 2 (ACE2). При ХОББ и активно тютюнопушене се увеличава АСЕ2 в клетките на белодробната система, което може отчасти да обясни по-тежкото развитие на заразата.

 

Укрепвайте имунната система

Клиничната практика е доказала, че податливи към вирусни заболявания са онкологично болните, пациентите с трансплантирани органи или с други здравословни проблеми, при които също се налага приемане на лекарства, потискащи имунната система. В посочените случаи са необходими допълнителни грижи, за да се избегне на потенциалният контакт с причинителя на COVID-19.

Препоръчително е такива пациенти да остават по-продължително време вкъщи. Същото се отнася и за хората без имунен дефицит, но притежаващи наследени характеристики, които ги правят уязвими от микробна агресия. Проучвания в Китай и САЩ доказват наличието на връзка между генетичните вариации в имунната система и чувствителността към COVID-19.

 

Избягвайте продължителен престой в среда с висока вирусна концентрация

 

 

Отдавна се знае, че „дозата“ на инфекциозния причинител е фактор за тежестта на заболяването.

Рискът от заразяване и тежко протичане на COVID-19 нараства сериозно при среща с високи дози на SARS-CoV-2 (например в инфекциозно отделение за тежко болни). Далеч по-малка е опасността при контакт с хора, които имат леки симптоми (така се случва в метрото).

Според изследователите с вирусната концентрация може да се обясни защо някои иначе здрави хора са силно засегнати от COVID-19. Значение има и вирусният щам. Микроскопичният агресор SARS-CoV-2 представлява едноверижен РНК вирус, който бързо мутира. Свидетели сме как с течение на времето, разпространявайки се по света, SARS-CoV-2 генерира генетично различни щамове. Някои от тях могат да се разпространяват по-лесно и да причинят сериозни заболявания.

Показателен е новооткритият щам, наречен „Омикрон„, заради когото САЩ и Европейският съюз ограничиха въздушния си трафик с Южна Африка и съседните й страни, а Световната здравна организация го определи като „предизвикващ безпокойство“.

Засега няма ясно обяснение защо пораженията при някои хора с ковид и придружаващи заболявания са фатални, а при други вирусът протича само с кашлица и краткотрайно повишаване на температурата или изобщо няма симптоми. В момента повечето вирусолози, имунолози и интернисти изразяват становище, че рискът от заразяване и тежко развитие на COVID-19 е различен за всеки отделен човек.

Значение имат много условия: общо здравословно състояние, наличие и продължителност на придружаващи заболявания, настъпили усложнения и тяхната честота, начин на живот и др. Сред тези фактори, според досегашните проучвания, ключова е личната отговорност към здравето, която е поел всеки от нас.