Когато поради травма потече кръв, естествено е тя да спре след 8-10 минути и на проблемното място да се формира бариера в резултат от слепване на протеини и клетки (тромбоцити). В медицината тази кръвна запушалка се нарича тромб или кръвен съсирек, а процесът, при който възниква, е известен като коагулация.

Разбира се, нормално кръвта не се съсирва, докато се движи из тялото. Ако обаче кръвният поток се завихри, ако настъпят промени в свойствата на кръвта или в съдовата стена, стартира процес на тромбообразуване. Състоянието е болестно и се нарича тромбоза.

 

Има ли връзка между COVID-19 и тромбите?

Две неотдавнашни проучвания, публикувани в сп.“ The Lancet Hematology“ и сп. „Blood“, съобщават за склонност към образуване на тромби у хора, които са прекарали тежко COVID-19 и се е наложило да бъдат хоспитализирани. Предполага се, че една от причините за проблема се дължи на ендотелните клетки, покриващи отвътре кръвоносните съдове.

 

Вероятно при агресията си върху човека коронавирусът поврежда тези клетки, задействайки механизъм на кръвосъсирване. Съществена причина за проблема може да е също нараняване на тъканите около ендотелните структури, което да води до повишено кръвосъсирване.

Разбира се, значение имат сърдечно-съдови, обменни и други заболявания, съществуващи преди заразяване с COVID-19. Засега изследователите не са наясно как точно коронавирусната инфекция засилва кръвосъсирването (т.е. води до хиперкоагулация), но зачестилите случаи на тромбообразуване след зараза с вируса SARS-CoV-2 налагат да се вземат мерки за намаляване на този риск.

 

Какво още причинява свръхактивно кръвосъсирване?

Описани са наследствено придобити форми на хиперкоагулация. Те обикновено се свързват с генни мутации или недостиг на естествени протеини (антитромбин, протеин С, протеин S), които нормално предотвратяват кръвосъсирването.

Съществена роля за образуването на тромби имат високите нива на т.нар. фактори на кръвосъсирването, особено на факторите: I, VIII, IX, XI.

Понякога проблемът се дължи на дефекти във фибринолизата (процес, който предотвратява образуването на тромби). В описаните случаи хората се раждат със склонност към тромбоза, която може силно да се изяви при употреба на различни лекарства, след операция, травма или друго болестно състояние.

Много са и т.нар. придобити условия за възникване на хиперкоагулация. Най-често това са:

  • Онкологични заболявания и някои медикаменти, свързани с тяхното лечение
  • Скорошна травма или операция
  • Дълбока венозна тромбоза
  • Чревни възпаления
  • Хормонозаместителни терапии
  • Бременност
  • Висока степен на затлъстяване
  • Продължителен престой в едно положение
  • Инсулт, инфаркт и други заболявания, свързани с намалена физическа активност

 

Симптоми на хиперкоагулация

 

Физическа дейност. Тромби.

 

Те зависят от мястото, в което се образува кръвният съсирек и от това накъде пътува.

Ако тромбът попадне в кръвоносен съд на сърцето или дихателните пътища, може да доведе съответно до инфаркт на миокарда или белодробна емболия.

В такива случаи възниква дискомфорт в горната половина на тялото. Настъпват болки в гърдите, гърба, врата, раменете, ръцете, както и недостиг на въздух.

Кръвният съсирек в мозъка може да причини инсулт. Състоянието се проявява с главоболие, замайване, промени в говора, парализа на едната или двете страни на тялото.

Ако е засегната вена на бъбрек, се появят болки в кръста, кръв в урината и затруднения при отделянето й. Тромбите понякога причиняват спонтанен аборт при бременни жени, спирайки кръвоснабдяването на плода.

Когато съсирекът е дълбоко в долния крайник, най-честите оплаквания са: болка, затопляне, подуване, зачервяване и впоследствие посиняване на крака и стъпалото. В такива случаи отокът не спада след почивка и нерядко се съчетава с ускорено сърцебиене и повишена телесна температура. Тромбите в дълбоките вени имат склонност да се откъсват от мястото, където са образувани, и да се движат към сърцето и белия дроб.

Всички тези състояния могат да бъдат животозастрашаващи. Ето защо е важно хиперкоагулацията да се открива и се лекува навреме.

 

Лабораторна диагностика

Тя допълва клиничния преглед и историята на заболяването, като помага да се определи на какви рискове е изложен пациентът и как да се лекува. Обикновено се прави пълна кръвна картина. Тества се протромбиновото време. Намаляването на този показател означава ускорено кръвосъсирване.

Друг важен признак е т.нар. активирано парциално тромбопластиново време. Чрез него се оценяват коагулационните фактори I, II, V, VIII, IX, X, XI и XII, като целта е да се определи бързината на съсирване на кръвта.

Изследва се също т.нар. D-dimer. Повишаването му е сигнал за активно възпаление или стартирала борба на организма със съществуващо запушване в кръвоносната система.

При търсене на наследствено предразположение към хиперкоагулация се прилагат тестове за откриване на генетични дефекти, увеличаващи риска от образуване на кръвни съсиреци. Провеждат се също изследвания за активност на протеин С, протеин S, антитромбинова активност и др.

 

Как се лекува прекомерното съсирване на кръвта?

 

Тромбите. Запушване на артериите.

 

При вече образували се тромби могат да се приложат високотехнологични хирургични методи.

Например, ако е възникнал проблем в дълбоките вени на крака, се ползва сонда със специален клапан, който улавя отделни кръвни съсиреци.

Неоперативните подходи включват приемане на различни лекарства, наречени антикоагуланти (разредители на кръвта). Те пречат на коагулацията и по този начин спират нарастването на вече появили се тромби и придвижването им към жизненоважни органи, намаляват и предотвратяват риска от образуване на нови кръвни запушалки.

Обикновено антикоагулантите се съчетават с противовъзпалителни медикаменти, чрез които се ликвидира инфекцията на кръвоносните съдове.

 

Може ли да се избегне хиперкоагулацията?

Наследственото предразположение към свръхактивно кръвосъсирване няма как да се изкорени, но съществуват начини този проблем да не се задълбочава и превръща в дефект. Преди всичко не бива да се допуска застой, улесняващ кръвосъсирването.

Препоръчват се умерени движения, чрез които се тонизира организмът, включително и кръвоносната система.

За този вид укрепване не се налагат непременно тренировки във фитнес зали. Достатъчни са леки упражнения сутрин, каране на колело или редовни разходки в парка. При работа с компютър е разумно да се прави раздвижване на всеки 45 минути.

На склонните към образуване на тромби специалистите по хранене препоръчват консумация на морски дарове, които изобилстват с омега-3 мастни киселини, способни да намаляват кървосъсирването.

Подходящи са също житни кълнове, различни видове ядки и растителни масла (масло от гроздови семки, царевично олио, зехтин, кокосово масло и др.). В тези продукти има линолова киселина. Тя ограничава прилепчивостта на тромбоцитите.

Смята се, че витамин Е, който се съдържа в ядките, възпрепятства образуването на тромбоцитни натрупвания и едновременно разтваря вече появилите се съсиреци.

 

За пушачите е задължително да ограничат максимално вредния си навик. При тютюнопушене през белите дробове в кръвта попада коктейл от химикали. Част от тях могат да причинят микротравми на кръвоносните съдове. Това привлича тромбоцити, които се натрупват и слепват около увреденото място, образувайки кръвна запушалка.

Много важно е да се диагностицират и лекуват своевременно всички болестни състояния, водещи до прекомерно кръвосъсирване. Такива например са:

  • Захарен диабет – при това обменно нарушение се повишава нивото на биохимични фактори, увеличаващи кръвосъсирването.
  • Полицитемия – свързана е със свръхпроизводство на еритроцити, което забавя движението на кръвта.
  • Тромбоцитемия – причинява свръхпродукция на тромбоцити
  • Инфекции – включително COVID-19.

Както се знае, контактът с микробните причинители може да се избегне чрез спазване на азбучните правила за лична хигиена. Налага се също следване на елементарните мерки срещу SARS-CoV-2 – носене на маски, дезинфекция и физическо дистанциране.