Гъбични инфекции – как да се справим с тях?

Много гъбички съществуват по повърхността и в човешкото тяло. Те се намират и навсякъде в околната среда – в храната, почвата, водата. Повечето от тях са безвредни за хората, но има няколко, които могат да причинят опасни гъбични инфекции.

Днес ще ви разкажем какво представляват те, кои са най-трудните за лечение, как се диагностицират и третират.

Гъбични инфекции – същност

Гъбичките се хранят с органична материя, като я разлагат. За разлика от животните, които я поглъщат, и растенията, които фотосинтезират, а корените им извличат от околната среда вода и минерални соли.

Освен чрез разлагане на сложните съединения до прости форми и поемането им, някои гъбички съществуват като паразити, а други живеят в симбиоза (те не само се хранят се за сметка на чужд организъм, но едновременно му помагат да получава вещества от външната среда).

Сравнени с бактериите, които имат прости прокариотни клетки или клетки без истинско ядро, гъбичките са изградени от сложни еукариотни клетки с ядро, заобиколено от мембрана, както при животните и растенията. Именно затова са класифицирани в собствено царство.

Повечето гъбични инфекции в световен мащаб се причиняват от род гъбички, наречени кандида, особено вида Candida albicans. Гъбичките кандида обикновено живеят върху кожата, но и в тялото, като например в устата, гърлото, червата и влагалището при жените, без да причинява проблеми.

Съществуват и под формата на дрожди и се смятат за нормална част от чревната флора. Само ако организмът е имунокомпрометиран, тези гъбички стават опортюнистични и причиняват заболяване.

Видове гъбични инфекции

Гъбичните инфекции често се класифицират като опортюнистични и първични. Както споменахме, опортюнистични инфекции са тези, които се развиват главно при имунокомпрометирани гостоприемници. Първичните се установяват у хора с нормално функционираща имунна система.

Можем да отделим също локализирани и системни гъбични инфекции като видове:

• Локализираните гъбични инфекции засягат само една област от тялото. Например устата, влагалището, ноктите.
• Системните гъбични инфекции засягат много области като бели дробове, черен дроб, мозък, очи и т.н. Причината за това е разпространението на гъбичките в тялото чрез кръвния поток и поразяването на множество вътрешни органи. Eто защо системните микози се наричат още дълбоки гъбични инфекции. Разграничават се също кожни (или повърхностни), както и подкожни микози. Според пътя на заразяване гъбичните инфекции се разделят на екзогенни(външни) и ендогенни( вътрешни) микози.

Опортюнистични гъбични инфекции

Много гъбички обикновено не са вредни, освен при имунокомпрометиран организъм.

Както вече отбелязахме, възникналите при нарушена имунна защита гъбични инфекции се наричат опортюнистични. Причините за това включват СПИН, азотемия (повишена концентрацията на небелтъчните азотни фракции – урея, креатинин и др.), диабет, лимфом, левкемия, изгаряния и терапия с кортикостероиди, имуносупресори и др.

Пациенти, които прекарват повече от няколко дни в интензивно отделение, могат също да бъдат застрашени.

Типичните опортюнистични системни гъбични инфекции (микози) включват:

• Кандидоза
• Аспергилоза
• Мукормикоза (зигомикоза)
• Фузариоза

Системните микози, засягащи тежко имунокомпрометирани пациенти, често се проявяват остро с бързо прогресираща пневмония, фунгемия (гъбички в кръвния поток)  или признаци на белодробна недостатъчност.

Първични гъбични инфекции

Първичните гъбични инфекции обикновено са резултат от вдишване на гъбични спори, което може да причини локализирана пневмония като първична проява на инфекция.

При здрави хора системните микози обикновено прогресират бавно. Може да минат месеци, преди да се потърси медицинска помощ или да се постави диагноза. Симптомите рядко са интензивни при тях, но могат да се появят треска, втрисане, нощно изпотяване, анорексия, загуба на тегло, неразположение и депресия.

Първичните гъбични инфекции могат да имат характерно географско разпространение, което важи особено за ендемичните микози, причинени от някои диморфни гъбички (с две различни структурни форми) като:

• Кокцидиоидомикоза – ограничена предимно в югозападната част на САЩ, Северно Мексико и Централна и Южна Америка.
• Хистоплазмоза – среща се предимно в източните и средните западни части на САЩ и части от Централна и Южна Америка, Африка, Азия и Австралия.
• Бластомикоза – ограничена в Северна Америка и Африка.

Обикновено хора в други части на света се разболяват по-рядко, вследствие на пътувания до някой от ендемичните райони.

Кандидоза – какво представлява и как се лекува?

Кандидозата е много често срещана гъбична инфекция и затова ще й обърнем специално внимание. Споменахме, че обикновено се причинява от Candida albicans. Когато има свръхрастеж на кандида, това може да предизвика проблеми в устата, хранопровода или влагалището при жените.

По-често засегнати са хора с ХИВ или приемащи антибиотици, които могат да убият „добрите“ бактерии, които държат Candida под контрол.

Противогъбичните лекарства, наречени „азоли“, обикновено се използват за лечение на инфекции с кандида. Бременните не трябва да приемат тези лекарства орално, защото могат да причинят увреждане на плода. Локалните азоли, използвани вътре във влагалището, са безопасни по време на бременност.

В допълнение, някои от противогъбичните лекарства взаимодействат със специфични лекарства за ХИВ, затова винаги трябва да се търси мнението на специалист преди употреба.

Кандидозата е сред рецидивиращите гъбични инфекции – може да се появява отново и отново. Някои специалисти предписват противогъбични лекарства в дългосрочен план, но това може да доведе до резистентност (устойчивост) на кандидата към лекарствата и по-трудно лечение.

Нека разгледаме различните проявления на кандидоза.

1. Вагинална кандидоза

Специфичното при нея е, че може да възникне при нормален брой CD4 клетки (над 500), но е по-вероятно да се развие при по-нисък брой. CD4 са Т-клетки, които се считат за „помощни“, тъй като те не неутрализират инфекциите, а по-скоро предизвикват реакцията на тялото при инфекции.

Симптомите могат да включват:

• Сърбеж
• Парене
• Болка около влагалището, срамните устни или аналната област
• Гъсто, белезникаво, понякога подобно на извара вагинално течение

Антибиотици, стероиди, противозачатъчни хапчета и храни с високо съдържание на захари или нишесте насърчават растежа на кандида. Алкохолът и никотинът също.

Тъй като дрождите се развиват най-добре във влажни зони, носенето на по-свободни дрехи и бельо може да помогне за предотвратяване на гъбични инфекции.

Локално лечение включва кремове без рецепта или специални противогъбични кремове с рецепта. При инфекции, които са трудни за лечение, може да се наложи прием на перорални противогъбични лекарства.

Полезен съвет е и приемът на ацидофилус – жива бактерия, намираща се в перорални добавки, кисело мляко, както и във вагинални супозитории (вид лекарства под формата на свещички, които се поставят в ректума, вагината или уретрата).

2. Млечница (кандидоза на устата)

Симптомите на млечница включват белезникаво покритие на езика и/или вътрешната страна на бузите. Може да повлияе на апетита. По-вероятно е да се появи при диабетици и когато се приемат стероидни лекарства, като преднизон или някои инхалатори за астма.

Тъй като захарта е храна за кандидата, ограничаването й може да помогне за предотвратяване на млечница.

Яденето на кисело мляко и други млечни продукти също може да помогне.

Локално лечение е с таблетки за смучене (клотримазол). Приемат се и перорални противогъбични лекарства, които действат в цялото тяло. При тежки случаи се използват интравенозни лекарства (инфузии).

3. Кандидоза на хранопровода (езофагеална кандидоза)

Това е опортюнистична инфекция, която се появява най-често при хора, болни от СПИН. Основен симптом е болезнено преглъщане или усещане за засядане на храна в гърлото или гърдите.

Често се диагностицира чрез снемане на анамнеза и клиничен преглед и може да бъде потвърдено чрез горна ендоскопия (въвеждане през устата в хранопровода на тънка, гъвкава тръба със светлина и камера в единия край) или чрез поглъщане на контрастно вещество – бариева каша, която позволява да се види дефекта на рентгенова снимка.

Лекува се чрез перорални противогъбични лекарства – най-често се използва флуконазол. Интравенозни противогъбични медикаменти могат да се използват при тежки случаи.

Криптококов менингит

Гъбичката Cryptococcus neoformans също е сравнително често разпространена. Намира се в почвата и птичите изпражнения. Повечето хора са били изложени на тази гъбичка в някакъв етап от живота си, но имунната ни система предотвратява развиване на инфекция.

При хора с отслабена имунна система обаче тя може да предизвика менингит – възпаление и оток на мозъчните обвивки. Ако не се лекува бързо и правилно, криптококовият менингит може да причини кома или смърт, или да доведе до инфекция в белите дробове и в цялото тяло.

Характерни симптоми са:

• Висока температура
• Главоболие
• Проблеми със зрението
• Гадене и повръщане
• Схванат врат
• Кожни лезии

Заболяването може да се установи чрез биопсия. Кръвните тестове също могат да покажат високо ниво на криптококов антиген.

В повечето случаи за лечение се използва двуседмичен режим на интравенозен амфотерицин В и перорални лекарства. След подобряване на състоянието се приема перорален флуконазол, за да се предотврати връщането на заболяването.

Хистоплазмоза

Хистоплазмозата се причинява от инфекция с гъбичките Histoplasma capsulatum, които са често срещани в почвата, предимно в Централна и Южна Америка. Съответно в Европа е сред по-рядко срещаните гъбични инфекции.

При здрав човек инфекцията обикновено е ограничена до белите дробове и причинява само леки симптоми. Но при хора с компрометирана имунна система инфекцията може да бъде животозастрашаваща.

Най-характерните симптоми са:

• Висока температура
• Умора (изключителна умора)
• Недостиг на въздух
• Кашлица
• Отслабване
• Кожни лезии (рани)

Диагнозата се поставя чрез положителна проба от кръв, костен мозък, храчка или друга тъкан. Първоначалното лечение е с интравенозен амфотерицин В, след това се преминава към дългосрочно лечение с перорален итраконазол (понякога флуконазол).

Онихомикоза – гъбични инфекции по ноктите

Много хора развиват гъбична инфекция по ноктите в някакъв момент от живота си. Обикновено състоянието не е сериозно, но може да бъде неприятно и трудно за лечение.

Инфекцията се развива бавно и причинява обезцветяване, удебеляване и изкривяване на нокътя. Ноктите на краката са по-често засегнати от ноктите на ръцете. Гъбичните инфекции по ноктите се разпространяват лесно от човек на човек.

По-вероятно е да получите гъбична инфекция на ноктите, ако:

• не поддържате краката си чисти и сухи
• носите тесни обувки
• имате отслабена имунна система
• имате други здравословни проблеми, като диабет или псориазис

Невинаги е необходимо перорално лечение за лека гъбична инфекция на ноктите, защото е малко вероятно да причини допълнителни проблеми. За да се спре разпространението на  инфекцията върху останалите здрави нокти, се прилагат локално специални лакове и кремове.

Ако случаят е тежък, се предписват противогъбични таблетки, които се приемат в продължение на няколко месеца. Могат да помогнат и специални лакове и кремове за локална употреба.

В много тежки случаи може да се препоръча процедура за пълно отстраняване на нокътя. Лазерното лечение, при което се използва високоенергиен лазер за унищожаване на гъбичките, също е опция. Но това може да бъде скъпо, ако е наистина качествено.

Това са най-популярните гъбични инфекции, с които ви пожелаваме никога да не се сблъсквате. Спазвайте добра хигиена и стойте далеч от потенциално заразени хора, за да се предпазите.

При първи симптоми, потърсете мнението на специалист и започнете лечение.

Бъдете здрави!