Менингит – как да се защитим?

Симптоми на менингит

Те могат да се развият в рамките на дори 2-3 часа или в продължение на няколко дни. Ранните прояви на менингит се припокриват със симптомите на грипа.

При пациенти над 2-годишна възраст най-честите оплаквания са:

• Главоболие;
• Висока телесна температура;
• Гадене или повръщане;
• Загуба на апетит;
• Свръхчувствителност към светлина;
• Скованост и болка във врата;
• Сънливост;
• Затруднено събуждане;
• Кожен обрив.

Разбира се, невинаги присъстват всички симптоми. С напредване на болестта главоболието се засилва, може да настъпи мисловно объркване, дезориентация и гърчове.

При новородените и кърмачетата се проявяват симптоми, които изискват незабавна лекарска помощ:

• Висока температура или по-ниска от нормалнот;
• Раздразнителност;
• Прекомерна сънливост;
• Постоянен плач;
• Намален апетит;
• Забавени движения;
• Скованост в тялото и врата на бебето;
• Оток в областта на фонтанелите (меките места по главичката на бебето, където костите все още не са сраснали).

При малките бебета трябва да сме особено внимателни за подобни симптоматични реакции, за да реагираме навреме.

Менингит при деца

При децата се наблюдават менингококови инфекции, които причиняват състоянието менингит. Сезонът на тези инфекции е обикновено в периода между зимата и пролетта. Заболяването се предава също и на юноши и възрастни.

Бактерията се открива в носоглътката и гърлото, но докато остава там, не причинява проблеми. Отивайки към мозъчните обвивки, причинява менингит, който може да завърши фатално.

Видове менингит

Най-често възниква вирусният менингит, следван от бактериалното възпаление на мозъчните обвивки. Тъй като някои от бактериалните инфекции застрашат живота на болния, много важно е да се открие причината, довела до възпалението.

Според нея се разграничават няколко вида – бактериален, вирусен, гъбичен, паразитен и неинфекциозен.

Бактериален

Основните причини за остър бактериален менингит са пневмококи (Streptococcus pneumoniae), менингокок (Neisseria meningitidis), хемофилус инфлуенце, Streptococcus agalactiae (стрептокок от група B). Те могат да причинят и други гежки заболявания, като сепсис и пневмония. Бактериите навлизат в кръвния поток при инфекции на носната кухина, дихателните пътища, ухото, синусите, също при фрактура на черепа или след хирургична намеса.

Чрез кръвта микробите достигат до менингите и ги атакуват. Може да се случи и директно да нахлуят в мозъчните обвивки. Бактериалният менингит е заразен и може да се разпространи лесно особено сред хора, живеещи заедно. Не е изключено да е фатален, ако не се лекува.

Вирусен или гъбичен

Вирусният се причинява от различни вируси – на херпес, паротит, морбили, Западнонилски вирус, ентеровируси, ХИВ и други. Може да отзвучи и без терапия, но понякога е необходимо сериозно лечение.

Гъбичният възниква, когато гъбички, засегнали дадена област от тялото, се придвижат към главния и гръбначния мозък. Болестта е рядка, но причинителите са доста на брой. Описани са случаи на т.нар. инвазивна кандидоза, когато естествената за тялото кандида проникне в кръвоносната система.

Бавно растящите гъбички могат да се придвижват постепенно към менингите и мозъчната течност. Това продължава повече от четири седмици, така че болестта хронифицира.

Симптомите обаче са както при остър менингит. Такова възпаление на менингите обикновено засяга хора със СПИН или с друга форма на имунен дефицит. Състоянието застрашава живота, ако не се лекува с антимикотични медикаменти.

Паразитен

Възбужда се от паразити (различни видове амеби и кръгли червеи), които се намират в мръсна среда, върху някои животни като охлюви, сурова риба, домашни птици или са замърсили хранителни продукти. Не се предава от човек на човек.

Инфекция настъпва след контакт със заразено животно или консумация на замърсена храна.

В медицинската литература се цитират редки случаи, при които амеби навлизат в човека през носа му, докато той плува в замърсени води. Паразитът не само причинява менингит, но може да разруши мозъчната тъкан и да провокира халюцинации, гърчове и други симптоми.

Неинфекциозен

Провокира се от незаразни причини, като лупус или други автоимунни заболявания; алергични реакции; нараняване на главата; мозъчни операции; някои видове рак. Симптомите обаче са като при останалите видове менингит.

Какви са усложненията?

След като менингитът бъде диагностициран и лекуван ефективно, пациентите могат да се върнат към нормалния си живот.

Понякога при неправилна или липсваща терапия болестта води до трайни негативни последици:

• Мозъчни увреждания;
• Засягане на зрението;
• Нарушение на слуха;
• Проблеми с паметта;
• Затруднени движения;
• Бъбречна недостатъчност;
• Епилепсия и др.

За да предотвратим появата на различните усложнения и последици, трябва да реагираме навреме и да се обърнем към лекар.

Как се диагностицира?

Хората с прояви на менингит трябва незабавно да потърсят медицинска помощ. По време на физическия преглед лекарят проверява състоянието на ушите, гърлото и кожата по гръбначния стълб.

Провежда се следният тест: пациентът трябва да наведе глава и да се опита с брадичка да докосне гърдите си. Ако при това движение се появят болка и скованост във врата, има вероятност да са възпалени мозъчните му обвивки.

Следващата стъпка е да се направят кръвни изследвания за евентуално наличие на бактерии, причиняващи менингит.

Много важен е тестът на цереброспиналната течност (т.нар. ликвор).

Материалът за изследване се взема чрез лумбална пункция, която се извършва от опитни медици в болнична обстановка. Със специална игла се прониква между прешлените в поясната област на гръбначномозъчния канал, откъдето се изтегля малко количество ликвор.

При съмнение за оток и увреждания на мозъка се прави рентгенография, ядрено магнитен резонанс или компютърна томография.

Лечение на менингит

Понякога вирусният менингит изчезва от само себе си за около 10 дни, но в повечето случаи изисква лечение. То е насочено срещу възпалението на мозъчните обвивки. За целта се предписват антипиретици, противовирусни и болкоуспокояващи средства.

Бактериалният обикновено се атакува с широкоспектърна антибиотична терапия, преди да се идентифицират бактериите, които са го възбудили. Когато се изяснят причинителите, се предписва специфично антибиотично лечение. Понякога се добавят и кортикостероиди.

Ефективни срещу гъбичната инвазия са високи дози антимикотични препарати. В повечето случаи терапията на различните видове менингит е съобразена със състоянието на всеки конкретен пациент, както и с особеностите на болестотворния причинител.

Как да се предпазим?

Вирусите и бактериите, причиняващи болестта, могат да се предават от човек на човек чрез кашляне, кихане, целуване, прегръдка или използване на общи прибори.

Това налага спазване на следните пет правила:

1. Мийте си ръцете, мийте си ръцете, мийте си ръцете! Измиването на ръцете трябва да се извършва старателно с вода и сапун и да продължава минимум 20 секунди. След това не забравяйте да ги подсушите. Обърнете внимание на необходимостта всеки от семейството ви да има отделна кърпа за ръце. Може също да ползвате кърпи за еднократна употреба.
2. Не споделяйте с други хора предметите си за лична хигиена. Имайте предвид, че някои видове менингит може да се предават чрез слюнка. Ето защо е разумно да внимавате с целувките. Избягвайте да ядете с друг човек от една чиния и да пиете от една чаша.
3. Закривайте устата и носа си, когато кихате или кашляте. Препоръчително е да ползвате кърпичка. Най-добре е да кашляте в свивката на лакътя си.
4. Не пренебрегвайте необходимите ваксини. Някои от тях предпазват, както от конкретни вируси и бактерии, така и от вирусен или бактериален менингит. Например триваксината MMR, която е задължителна според Имунизационния календар на Република България, не само защитава децата от морбили, паротит и рубеола, но и от менингит, който същите вируси могат да причинят. У нас прилагането на менингококова ваксина е препоръчително. Тя е подходяща за хората, които често пътуват, както и за страдащите от имунодефицитни заболявания. При хора, изложени на риск от менингит, може да се предпишат и антибиотици с превантивна цел.
5. Живейте здравословно. Старайте се да се хранете пълноценно и балансирано. Заспивайте и се събуждайте в точно определени часове. Спортувайте редовно, почивайте достатъчно.

Всичко това ще подобри значително защитите на организма и ще ни помогне да се борим със заболяването, ако се сблъскаме с него.