Тази година 1 декември – Световният ден за борба срещу СПИН, преминава под надслов: „Международна солидарност, споделена отговорност“. Девизът е свързан с последната пандемия, която ни показа как микроскопичен вирус, невидим с просто око, може да тормози света. Една нищожна частица, неспособна да се възпроизвежда самостоятелно, ни затвори по домовете. Блокира обществените контакти. Наложи ни да пренаредим ценностите си и най-важното – да осъзнаем, че егоизмът и липсата на човечност ни вредят, че срещу заразните причинители трябва да се борим заедно и първата стъпка към успех е да премахнем заблудите. Ето най-честите по отношение на ХИВ и СПИН.

 

  1. „Това не се отнася до мен.“

По време на обществени кризи сме склонни да си казваме: „Не, този ужас не може да сполети точно мен“. Подобна самозаблуда води до огромни щети и често е смъртоносна. Днес, според Световната здравна организация, близо 38 милиона души в света са заразени и живеят с ХИВ/СПИН. В България, по данни на Министерство на здравеопазването, за период от 33 години са регистрирани общо 3 244 души с ХИВ инфекция.

Сред заразените в страната ни е установена постоянна тенденция – броят на мъжете надхвърля няколко пъти този на жените. Независимо от по-голямата честота сред определени групи от населението (хомосексуални, наркомани и т.нар. магистрални секс-уъркъри), вирусът поразява всички, без оглед на социален, финансов или друг статус. Например, изследване на южноафриканското министерство на здравеопазването е доказало, че 15,7 на сто от здравните професионалисти са ХИВ-позитивни. При 90% от медиците заразяването е станало след убождане с игла. Според СЗО през последните години основна рискова група са всички хора в активна полова възраст.

 

2. „ХИВ и СПИН – те са едно и също!“

Всъщност ХИВ-инфекцията е процесът на заразяване, предизвикан от вируса на човешкия имунен дефицит (ХИВ), а СПИН-ът е крайната фаза в еволюцията на този процес. Все още понятията се смесват. Трябва да сме наясно, че заразеният с ХИВ индивид може да е външно здрав, а болният от СПИН проявява симптоми на инфекцията. Те са изключително разнообразни и често банални: повишена температура, възпалено гърло, зачервявания по кожата, разстроен стомах.

Понякога оплакванията са по-тежки:

  • рецидивиращ херпес-зостер;
  • дълготраен афтозен стоматит;
  • прогресивно намаление на зрението;
  • упорита кашлица;
  • пневмония, неповлияваща се от обичайното антибиотично лечение;
  • рецидивираща периферна полиневропатия (възпаление на нервните окончания).

Понякога леките симптоми на заболяването остават напълно незабелязани и в продължение на години вирусът се размножава, без да смущава човека. Но през това време микроскопичният агресор неуморно убива имунната система, умножавайки се за сметка на нейните клетки. Най-честата външна проява на HIV-инфекцията може да е само увеличение на лимфните възли. В резултат от действието на вируса в организма на поразения с течение на времето се развива имунен дефицит.

 

3. „За няколко месеца се стига до крайната фаза на СПИН.“

 

ХИВ и СПИН. Жена, която е в паника и гризе своите нокти

 

Лекарската практика показва, че при всеки човек е различно дълго времето от началото на инфекцията до проявите на имунен дефицит. То може да обхване две десетилетия, през които пострадалите изглеждат здрави. В медицината такива пациенти се наричат непрогресори. Все още не е напълно изяснен въпросът – кои фактори са решаващи за еволюцията на заразата? Защо при някои тя се развива за три-четири месеца, а при други се проявява след 10 или 20 години? Много са научните търсения и хипотези в тази насока.

Сега се приема виждането, че някои генетични особености са определящи при еволюцията на ХИВ-инфекцията. Но се подчертава голямата роля на начина, по който конкретният човек живее. Често скритият период на инфекцията е по-кратък при хората, подложени на силен стрес или страдащи от друго полово-преносимо, или хронично, заболяване, както и при всички със зависимост от алкохол, цигари, упойващи средства, медикаменти.

 

4. „Болестта се предава при целувка“

Това е почти невъзможно. Човешкият имунодефицитен вирус не се разпространява чрез слюнката, която съдържа вещества, способни да противодействат на вируси, бактерии и гъбички. Риск съществува единствено при възпалени или кървящи венци, които са входна врата за всякакви инфекции. У заразения с ХИВ човек концентрацията на вируса е най-висока в кръвта, лимфата, спермата, вагиналния секрет и кърмата. Ето защо заразата може да се предаде в следните случаи:

  • по време на полов акт без презерватив;
  • чрез използване на спринцовка или игла, употребена от ХИВ-инфектирано лице;
  • след преливане на замърсена кръв;
  • в процес на вътреутробно развитие и раждане;
  • при кърмене, ако майката е носител на вируса.

В сълзи, слюнка, пот, урина, стомашно съдържимо и секрети от носа, ХИВ се съдържа в прекалено незначителни концентрации, недостатъчни, за да причинят инфекция. По тази причина вирусът не се предава при:

  • докосване;
  • ръкостискане;
  • кихане и кашляне;
  • ухапвания от насекоми;
  • консумация на ястия;
  • ползване на обществена тоалетна;
  • употреба на спално бельо или други лични вещи на заразения.

 

5. „Лекарите са склонни към хипердиагностика.“

 

ХИВ и СПИН. Лекар прави анализ на 3Д изображение на вируси и бактерии, разлика между вирусни и бактериални инфекции.

 

Наистина преди години у нас, както и в целия свят, беше широко разпространено и по най-малък повод да се мисли за ХИВ и СПИН. Имаше дори пациенти със спинофобия. След това по закона на махалото медиците отидоха в другата крайност – на хиподиагностиката. Те престанаха да мислят за заболяването. Бяха описани много случаи, когато болни хора се лекуват със седмици, дори с месеци, в различни клиники и им се поставят разнообразни диагнози, но никой не допуска възможност за заразяване с ХИВ. Днес, пак според закона на махалото, което вече е по средата, медиците се отнасят рационално към въпроса за диагностиката на това изключително тежко страдание.

И така, първоначално от пациента се изисква да се подложи на рутинни изследвания, независимо, че не са специфични (все пак промените в организма сигнализират за нарушения в него). От изключителна важност са имунологичните тестове. Чрез тях може да се постави или отхвърли диагнозата – „ХИВ-позитивен“. За практиката са нужни абсолютният брой на т.нар.ТСD4-лимфоцитни клетки и абсолютният брой на ТСD8- лимфоцитни клетки, както и определянето на т.нар. индекс между тях. Показателно за инфекция е понижаването на ТСD4-лимфоцитните клетки под 400, както и спадането на въпросния индекс под единица. Диагнозата се поставя най-убедително с вирусологично изследване. За практиката е от значение серологичният тест, който доказва присъствие на специфични антитела.

 

6. „Ако съм ХИВ-позитивен, но без симптоми, няма защо да се лекувам.“

Правилно е антиретровирусната терапия да започне възможно най-скоро след откриване на болестта. Статистики сочат, че своевременното лечение отдалечава крайната фаза на инфекцията и намалява с 96% риска от заразяване на незасегнатите партньори. В момента срещу ХИВ се прилага специализирана терапия, с чиято помощ днес тази инфекция не е смъртна присъда. Тя може да се счита за управляемо хронично заболяване. В България всеки ХИВ-позитивен, независимо дали е здравноосигурен или не, се подлага на лечение, според определени медицински показатели. Много важно е пациентът да спазва препоръчаната му терапевтична схема и изискванията за контролни прегледи и изследвания. Днес се търсят начини за укрепване на имунната система до степен, при която тя може сама да отхвърли опасния вирус. Но все още най-сигурната профилактика налага:

  • избягване на случайни сексуални контакти и честа смяна на сексуалните партньори;
  • използване на презерватив и строга лична хигиена.

 

7. „Може би ХИВ ще ни погуби?“

Това е изключено, не само защото изследователи от целия свят работят за откриване на противовирусни лекарства и ваксини. Историята е доказала, че в борбата между микро- и макросвета побеждават хората. Например, Юстиниановата чума е отнела живота на 50 милиона души, през 14 век 25 милиона са загинали от черната чума, а испанският грип е поразил 20 милиона, но тези и други тежки инфекции не са унищожили човечеството. И СПИН-ът няма да го заличи. Трябва само да живеем като истински представители на своя вид. Нали „Хомо сапиенс“ означава разумен човек.