Фитотерапия – лечебната сила на растенията

Фитофармацевти, фитолекарства, билкови лекарства и ботанически продукти са термини, често използвани за лекарства на растителна или билкова основа, които се прилагат във фитотерапията. Една част от медикаментите на растителна основа се продават без рецепта със статуса на хранителна добавка, но за някои е необходима рецепта от лекар.

 

 

Въпреки че нейната популярност нараства по целия свят, фитотерапията се нуждае от още проучвания и изследвания, за да се установят всички нейни здравни ползи, колко е ефективна и дали крие странични ефекти.

Консултацията с лекар преди започването на фитотерапия е задължителна, тъй като тези растителни и билкови медикаменти може да взаимодействат с някои лекарства, които вече приемаме, а и не са препоръчителни за всички.

 

Как работи фитотерапията?

Фитотерапията може да повлияе на физиологията на тялото по различни начини. Много изследвания върху животни се опитват да установят точните механизми, чрез които фитотерапията ни въздейства. Някои от тях могат да влияят на невротрансмитерите в мозъка ни, имунната ни система и дори апетита.

Друг начин, по който фитотерапията може да действа, е като превенция, тъй като предотвратява увреждането на клетките. Такова увреждане може да доведе до сериозни заболявания като рак и деменция. Изследователите изучават как определени химични вещества в растенията, наречени фитохимикали, биха могли да забавят или предотвратят този процес.

 

История на фитотерапията

 

 

Концепцията за фитотерапията произхожда от френския лекар Анри Льоклер, който за пръв използва термина през 1913 г. и публикува различни издания на „Ръководство по фитотерапия“, първото от които през 1922 г. Фитотерапията навлиза в английския език с общоприетото си значение през 1934 г., въведено от Ерик Фредерик Уилям Пауъл – английски учен, практикуващ билколечение и хомеопатия.

В последствие през 60-те Рудолф Фриц Вайс, немски билкар и лекар, също пише научен труд по темата, който се превръща в основен немски учебник по фитотерапия. Подходите както на Льоклер, така и на Вайс се отличават със силен акцент върху това, което по-късно започва да се нарича доказателствена медицина.

Друг важен етап в историята на фитотерапията е появата през 1987 г. на списанието Phytotherapy Research, което е посветено на фитотерапията.

 

За какво се използва фитотерапия?

 

 

Фитотерапията в исторически план е използвана за лечение на широк спектър от остри или хронични здравословни състояния. Те могат да включват всичко – от мускулно-скелетна болка до загуба на памет. Тя се използва за лечение и профилактика на различни здравословни състояния, използвайки лечебните свойства на билките и растенията. Тя прилага изцяло или частично растителни лекове като чайове, тинктури, капсули, масла и екстракти с цел подпомагане на организма и облекчаване на симптоми.

В практиката си фитотерапията намира приложение при стомашно-чревни проблеми като подуване, газове, гастрит, нервни разстройства като стрес, безсъние, тревожност, както и при сърдечно-съдови заболявания – например глогът може да подпомогне кръвообращението и да регулира кръвното налягане.

Много билки се използват и за укрепване на имунната система като ехинацея и женшен, за облекчаване на възпалителни процеси и настинки – лайка и мащерка, както и при метаболитни нарушения, най-често зелен чай и соя. Те се свързват с подобряване на липидния профил и контрол на теглото. В женското здраве фитотерапията подпомага регулирането на менструалния цикъл и симптомите на менопауза – такъв пример за билка е белият равнец.

Освен лечебна, фитотерапията има и профилактична роля, тъй като използването на растения с антиоксидантни свойства може да забави клетъчното стареене и да предпази организма ни от хронични заболявания. Важно е обаче тя да се прилага разумно и след консултация с лекар, за да се избегнат нежелани взаимодействия с лекарства или предозиране с някоя от билките.

 

Видове фитотерапия

 

 

Фитотерапията включва различни видове, които се разграничават според начина на приложение и подготовка на лечебните растения. Един от най-разпространените е традиционната фитотерапия, която използва цели части от растения – листа, корени, цветове или плодове – най-често под формата на чайове, отвари и настойки. Този подход е особено популярен в народната и традиционната медицина, позната и като знахарство.

Съществува и тъй наречената модерна фитотерапия, при която се използват стандартизирани екстракти. Те съдържат точно определени количества активни вещества и осигуряват по-постоянен и предсказуем ефект. Този вид е по-близък до съвременната фармакология и често се прилага в клиничната практика в Европа.

Друг вид е хомеопатично ориентираната фитотерапия, където растенията се използват в силно разредени дози, с акцент върху стимулиране на собствените защитни механизми на организма. Има и комплементарна фитотерапия, при която билковите препарати се комбинират с конвенционална медицина като използването на чай от мента или джинджифил при пациенти, приемащи медикаменти за стомашни проблеми.

Съществуват също регионални традиции като китайска и аюрведична фитотерапия, които се основават на вековни знания и холистичен подход. Всички тези разновидности имат за цел подобряване на здравето, но ефективността им зависи от правилната употреба и индивидуалните особености на пациента.

Примери:

• Бета-ситостерол – микронутриент, открит в растенията, който може да помогне при кожни проблеми, за заздравяване на рани и за поддържане на здравето на сърцето.
• Рибени масла с омега-3 мастни киселини, които помогнат за предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания.
• Джинджифил за облекчаване на симптоми на гадене и повръщане. Важно е да вметнем, че не се препоръчва за жени по време на бременност. 1 чаша джинджифилов чай на ден например няма да навреди на майката и плода, но трябва да се внимава с количествата.
• Зелен чай при анормален растеж на кръвоносни съдове. Зеленият чай може също да предотврати образуването на нови кръвоносни съдове, свързани със заболяването ангиогенеза.
• Пробиотиците могат да облекчат гастроинтестинални симптоми, свързани с улцерозен колит, синдром на раздразненото черво или хронична диария.
• Соеви продукти за понижаване на висок холестерол.
• Мента, глог и валериан при проблеми с нервната система и стрес.

 

Фитотерапията е свързвана и с един друг вид натурална терапия – микотерапията. Тя се основава на гъбите и техните биоактивни вещества. Фитотерапията е по-разпространена и традиционно прилагана, докато микотерапията набира популярност благодарение на изследванията за имуностимулиращите и противотуморни ефекти на лечебните гъби. И двете терапии целят укрепване на организма по естествен начин, но се различават по източниците на активни съставки и специфичните си приложения.

Двете терапии могат да се прилагат поотделно, но и в комбинация.

 

 

Ползи и ефективност

 

 

Фитотерапията има редица здравни ползи, тъй като използва активни вещества от растения, които въздействат на различни системи в организма ни. Много билки доказано подпомагат храносмилането като мента, лайка, джинджифил. Други пък имат успокояващ ефект върху нервната система – валериан и маточина. Трети подобряват сърдечно-съдовата функция като глога или пък подсилват имунната защита – такъв пример е ехинацеята.

Освен това растения с антиоксидантни свойства като зелен чай могат да намалят риска от хронични заболявания и да забавят стареенето на клетките.

Що се отнася до ефективността, тя е индивидуална и зависи от вида билка, дозировката и начина на прием. Има научни доказателства за положителния ефект на някои фитопрепарати, но за други проучванията са ограничени или резултатите са противоречиви. Затова фитотерапията може да бъде полезна като допълващ подход особено при леки състояния или за профилактика, но е важно да се прилага внимателно и задължително под лекарски контрол.

 

Потенциални вреди и взаимодействия с медикаменти

 

 

Въпреки че фитотерапията се смята за естествен и щадящ метод, тя не е напълно безвредна. Основен риск е неправилната дозировка. Прекомерният прием на билкови препарати може да доведе до нежелани реакции като гадене, главоболие или увреждане на черния дроб и бъбреците. Някои растения съдържат силно действащи вещества, които в големи количества могат да бъдат токсични.

Друг важен проблем са лекарствените взаимодействия. Жълтият кантарион може да намали ефективността на противозачатъчни лекарства, антидепресанти и медикаменти за сърдечното здраве. Подобни взаимодействия често остават подценени, тъй като много хора приемат билки без консултация с лекар. Гинко билоба и чесън могат да повишат риска от кървене, ако се приемат заедно с антикоагуланти или аспирин. Женшенът може да влияе на нивата на кръвната захар и да е проблем при хора, приемащи лекарства за диабет или инсулин.

Също така, билки с успокояващ ефект като валериан или лавандула могат да усилят действието на седативи, сънотворни или алкохол. Ехинацеята пък може да натовари черния дроб, особено при хора, които вече приемат хепатотоксични медикаменти.

Съществува и риск от алергични реакции особено при хора с чувствителност към определени растения. Освен това качеството на билковите продукти не винаги е гарантирано – в някои препарати може да има примеси или неточна концентрация на активните съставки.

Затова фитотерапията трябва да се прилага с внимание. Въпреки нейните потенциални  ползи тя не бива да замества конвенционалното лечение при сериозни заболявания.

 

Заключение

Фитотерапията съчетава дългогодишните традиции на билколечението с възможностите на съвременната наука. Тя показва как природата може да бъде източник на ценни решения за поддържане на здравето и профилактика на болести. Все по-често интересът към този подход се свързва с желанието за по-естествен и щадящ начин на лечение, но и с търсене на холистичен баланс на тяло и ум.

Развитието на научни изследвания в тази област създава предпоставки фитотерапията да бъде интегрирана по-успешно в модерната медицина и да се използва по-безопасно и ефективно в подкрепа на пациента.

 

Често задавани въпроси