Гастрит – видове, симптоми, лечение

Възпалителното заболяване на стомашната лигавица наричаме гастрит. Може да се развие в резултат на остро (краткотрайно) или хронично (продължително) въздействие на различни увреждащи фактори. Увреждащите фактори могат да бъдат както екзогенни (външни), така и фактори от страна на организма (ендогенни).

Остър гастрит

Той представлява остро възпаление на лигавицата на стомаха, най-често с кратка продължителност и обикновено завършва с пълно оздравяване.

Причините за възникването на острия гастрит са многобройни. От екзогенните фактори най-чести са медикаментите (нестероидни противовъзпалителни средства, най-често аспирин и др.), алкохола, както и острата инфекция с H. pylori.

От ендогенните причини водеща роля имат стресът – при операции, обширни изгаряния, бъбречната, дихателната и сърдечна недостатъчност и др. Както и някои чернодробни заболявания.

При екзогенния гастрит, увреждащия фактор най-често попада през устата и може да има директно или индиректно действие. В резултат на действието на един или комбинация от фактори се развиват редица патологични (болестни) промени. Намалява локалната защитна бариера на стомашната лигавица, което позволява на увреждащите фактори да проникнат в по-дълбоките слоеве на стомашната стена и да увредят разположените в дълбочина кръвоносни съдове и нерви.

При ендогенния, увреждането на лигавицата е в резултат на тежки заболявания (бъбречна недостатъчност, тежки изгаряния), които предизвикват исхемия (нарушение в кръвообращението в резултат на намаление на потока на артериалната кръв) на лигавицата.

В зависимост от тежестта на болестните изменения, оплакванията на пациентите варират от безсимптомно протичане до изразени в различна степен болки в корема, парене в епигастриума, гадене, повръщане, отпадналост и намален апетит.

При развитие на ерозии (ранички) и улцерации (разязвявания) понякога може да се развие остър кръвоизлив от гастроинтестиналния тракт. Обикновено оплакванита са краткотрайни, бързопреходни и отзвучават за няколко дни.

Но понякога симптоматика може да бъде по-изразена и тежка, макар и рядко да се стига до развитие на тежка форма на гастрит (флегмонозен или емфизематозен гастрит). Ходът на заболяването по принцип е благоприятен и най-често болните оздравяват напълно.

Диагноза на остър гастрит

Диагнозата в голяма част от случаите се поставя на база анамнезата (разпитът на пациента) и клиничния преглед. При данни за кървене от гастроинтестиналния тракт задължително е извършването на ендоскопско изследване (видеогастроскопия) и при необходимост ендоскопска хемостаза (спиране на кръвотечението).

В диференциално-диагностичен план влизат в съображение язвената болест, други заболявания на стомаха и дванадесетопръстника, жлъчният мехур, панкреаса. Както и остър инфаркт на долно-задната стена на миокарда, апендицит, чревна непроходимост.

Лечение при остър гастрит

Лечението се състои в отстраняване на увреждащия агент, подходящ диетичен режим и приложение на ИПП (инхибитори на протонната помпа) – омепразол, пантопразол, езомепразол и др.

В първите дни пациентите трябва да приемат основно течности (чай, но не горещ, шипкова отвара) и временно се спира приема на храна.

В следващите дни се включват по-леки храни като супи, извара, варено месо.

Забранява се приемът на кафе, силен чай, газирани напитки, алкохол и дразнещи храни (пържено, подправки и др.).

По-тежките случаи, особено тези с кръвоизлив, налагат хоспитализация (приемане в болнично заведение) и стационарно лечение.

Хронични гастрити

Това са възпаления на стомашната лигавица с прогресиращ ход. Резултатът е развиване на:

• атрофия – намаляване на размерите и ограничена функция на стомашните жлези
• интестинална метаплазия – трансформация на стомашните клетки в такива, наподобяващи чревните

Като последица от тези болестни промени е нарушението на секреторната функция.

Гастритът може да бъде дифузен и да засяга лигавицата на целия стомах, но по-често той ангажира само корпуса (тялото) или антрума на стомаха.

Хроничният гастрит се развива в резултат на системно дразнене на стомашната лигавица.

Основна роля играят хроничната употреба на алкохол, НСПВС (аспирин), хранителни фактори (лютиви, солени, кисели и запържени храни), имунологични фактори и инфекцията с Н. pylori.

Инфекция с хеликобактер пилори

При по-голямата част от болните инфекцията с Хеликобактер пилори предизвиква хроничен антрален гастрит. Възпалението в корпусната лигавица е по-леко.

При тези болни по-често се развива язва на дванадесетопръстника. В някои случаи може да се наблюдава и дифузен гастрит.

Патохистологичните промени, които се наблюдават, са възпаление, атрофия, интестинална метаплазия и инвазия с H. pylori. Teзи изменения започват като множество огнища, обикновено в областта на incisura angularis (стомашния ъгъл), разпространяват се проксимално и дистално, и показват тенденция към сливане.

Този тип гастрит се асоциира с развитието на стомашна язва и рак на стомаха.

Автоимунен гастрит (тип А)

Друга форма е автоимунният гастрит (тип А). При него се ангажира корпусът на стомаха и при пациентите се развива т. нар. пернициозна анемия.

В серума на болните се доказват автоантитела (продукти на имунната система, които “атакуват” собствените клетки), насочени към париеталните клетки и “intrinsic factor”-a (вътрешен фактор), който се продуцира от тях. Този фактор e много важен, тъй като се свързва с витамин В12, който постъпва с храната. По този начин се осъществява резорбцията (всмукването) на витамина в тънкото черво.

При автоимунен гастрит има нарушена резорбция на витамин В12, поради “разрушаването” на париенталните клетки и вътрешния фактор, в резултат на което се развива анемия (малокръвие).

Този тип хроничен гастрит се счита за преканцероза (предвестник на рак) – рискът от развитие на рак на стомаха при тези пациенти е до 20 пъти по-висок от този на общата популация.

Рефлукс-гастрит

Друга честа форма на хроничния е рефлукс-гастрита, който е ендогенен, химичен и се дължи на хронично дразнене на стомашната лигавица от жлъчните киселини.

Нормално храната преминава на порции през пилора на стомаха в дванадесетопръстника, където се смесва с жлъчните киселини и ензимите на задстомашната жлеза (панкреаса).

Пилорът е циркулярен мускул, разположен на изхода на стомаха, който в нормални условия се отваря само леко – достатъчно, за да преминат около 3-5 мл втечнена храна наведнъж. След което се затваря и не позволява връщане (рефлукс) на жлъчни сокове към стомаха.

В много случаи при жлъчен рефлукс има неправило затваряне на пилора, в резултат на което настъпва обратно връщане на жлъчка към стомаха (дуодено – гастрален рефлукс). Това може да причини възпаление на стомашната лигавица.

Най-честите причини за дуодено-гастрален рефлукс са операции на стомаха – след отстраняване на жлъчния мехур, язва на пилора и др.

Съществуват и други, особени форми на гастрит, като:

• лимфоцитарен
• грануломатозен
• еозинофилен
• колагенов

Както и няколко други, които се срещат значително по-рядко.

Клиничната картина при хроничния гастрит е нетипична. Най-често оплакванията на пациента, ако има такива, не са изразени, и понякога се припокриват, с тези на язвената болест и стомашния карцином.

Поради тези причини, всеки пациент с хроничен болков, горнодиспептичен и анемичен синдроми, особено с продължителност над един месец и придружени от други отклонения в лабораторните изследвания, е показен за извършване на диагностична гастроскопия.

Лечението включва диетичен режим, който е много сходен с този при остър гастрит, и медикаменти.

В зависимост от причината за хроничния гастрит се прилагат различни медикаменти – ИПП, прокинетици, сукралфат, антиациди. А при наличие на инфекция с Н. рylori се провежда и ерадикационна (ликвидираща) терапия с антибиотици.