Щитовидна жлеза – хормони и функции

Щитовидната жлеза е част от тялото ни, която много често подценяваме, но тя оказва огромно влияние върху физическото и психическото ни здраве, като за всичко това са отговорни хормоните на щитовидната жлеза.

В тази статия ще разгледаме подробно какви са техните функции и влияние в човешкия организъм. Също така ще проследим кои са най-честите разстройства и заболявания на щитовидната жлеза, за които да следим.

Нашата щитовидна жлеза подпомага регулирането на много функции, като непрекъснато освобождава на своите хормони в кръвта. Те са от съществено значение за нормалното протичане на процесите на растеж, диференциация и обмяна на веществата в организма. Щитовидните хормони са необходими за функционирането на почти всички тъкани, като повлияват преди всичко кислородната консумация и основната обмяна.

Морфология

Щитовидната жлеза се състои от два дяла, съединени с тесен провлак (истмус). Основната морфологична и функционална единица на жлезата е фоликулът, който е заобиколен от гъста капилярна мрежа. Той е изграден от един слой кубични епителни клетки, които ограждат пространство, изшълнено с желатинозна материя, наречена колоид.

Основната част от колоида представлява белтъкът тиреоглобулин, който служи едновременно за субстрат при синтеза и форма за складиране на щитовидните хормони. При интензивна стимулация на жлезата клетките се увеличават, а количеството на колоида намалява.

Между фоликулите се намират групи от по-големи клетки, наречени парафоликулни или C-клетки, които синтезират хормона (тирео)калцитонин.

Щитовидната жлеза тежи 25 грама при възрастни, като всеки лоб е около 5 см дълъг, 3 см широк и 2 см дебел, а провлакът е около 1,25 см височина и ширина. Обикновено жлезата е по-голяма при жените, отколкото при мъжете, и се увеличава по време на бременност.

Основни функции на жлезата са:

• Натрупване на йод
• Синтез на тиреоглобулин
• Синтез и освобождаване на щитовидни хормони

 

Кои са хормоните на щитовидната жлеза?

 

 

Подобно на останалите жлези с вътрешна секреция, функцията на щитовидната жлеза има пряка връзка с много дейности в тялото ни – както на физиологично, така и на психологическо ниво. Затова и когато хормоните, които тя произвежда и регулира, са в дисбаланс, то е неминуемо да усещаме дискомфорт.

Има 2 хормона, които се синтезират директно от щитовидната жлеза:

• T3 (трийодтиронин, съдържа 3 йодни атома)
• Т4 (тироксин, познат още като тетрайодтиронин, съдържа 4 йодни атома)

 

Парафоликулните C-клетки секретират хормона калцитонин и по този начин участват в регулацията на калциево-фосфатната обмяна заедно с паратхормона и витамин D3.

Продукцията на тези хормони на щитовидната жлеза до голяма степен зависи от функциите на мозъчните структури хипоталамус и хипофиза, които заедно с щитовидната жлеза трябва да работят в баланс.

Хормоните на щитовидната жлеза се наричат още и тироидни, а значението им за целия организъм е огромно.

Т3 и Т4

За разлика от калцитонинът, Т3 и Т4 хормоните се синтезират от самата щитовидна жлеза. Споменахме хипофизата и хипоталамуса – тук е моментът да ви разкажем за тяхната роля.

Хипоталамустът отделя тиреотропин рилизинг хормон – TRH. Той, от своя страна, стимулира отделянето на тиреоид-стимулиращ хормон (TSH). Именно TSH съдейства на щитовидната жлеза за секрецията на хормоните T3 и T4.

Затова, когато се назначи изследване на щитовидната жлеза, то е за всичките 5 вещества: T3, T4, TSH, ТАТ (тиреоглобулинови антитела) и MAT (микрозомални антитела и свързания с тях ензим тироидно-специфична пероксидаза – TPO). С последното изследване се установява дали има наличие на антитела при автоимунно заболяване, свързано с щитовидната жлеза.

Калцитонин

Както споменахме по-рано, този хормон отговаря за калциево-фосфорната обмяна в тялото и е от съществено значение за здравината на костите и зъбите, както и за калциевите натрупвания в кръвоносните съдове например. 

Калцитонинът е полипептид, който съдържа 32 аминокиселини. Той е антагонист (с противоположно действие) на паратхормона по отношение на калциевата концентрация в плазмата, но действието му е много по-краткотрайно и е свързано главно с повлияване на костната тъкан. Калцитонинът потиска активността на остеокластите и по този начин намалява костната резорбция.

 

Какво се случва, ако хормоните на щитовидната жлеза са в дисбаланс?

Хормоните на нашата щитовидна жлеза влияят на огромна част от системите в тялото ни.

Част от тези функции, които дисбалансът във веществата засяга, са:

• Психиката
• Метаболизма
• Сърдечно-съдовата система
• Нервната система
• Храносмилателната система

 

Редица от симптомите, на които често не обръщаме внимание в ранен стадий на хормонален дисбаланс, са свързани с леки, на моменти незабележими изменения, свързани именно с нарушеното равновесие. В зависимост от това дали дисбалансът клони към хипофункция (намалена секреция) или хиперфункция (увеличена секреция), симптомите могат да бъдат много и разнообразни.

Изключително важно е да познавате добре тялото си, тъй като изменение може да настъпи поради редица причини. Имайте предвид, че подобни случаи са много често срещани. В по-леките става дума за дискомфорт и хронично състояние, а в по-тежките – тиреоидит на Хашимото, развитие на тумори с доброкачествен и злокачествен характер, и други.

За правилното функциониране на щитовидната жлеза е много важен елементът йод. От друга страна, във времето учените са установили връзка между количеството йод в тялото ни и развитието на Хашимото.

Човешкото тяло не произвежда йод по естествен път, което значи, че е важно да си го набавяме от външни източници. Най-често те са храната и йодираната сол.

Във времето това е от значение за функцията на жизненоважната щитовидна жлеза, тъй като липсата му се свързва с някои заболявания, свързани с хормоните, които тя отделя.

 

Какво е хипотиреоидизъм?

Хипотиреоидизъм се нарича още хипофункция на щитовидна жлеза. Наблюдава се, когато имаме нарушена секреция на хормоните на щитовидната жлеза и по-точно: намаляване на техния синтез от жлезата.

Най-честата диагноза е тиреоидит на Хашимото – автоимунно заболяване, което се хронифицира лесно във времето. За съжаление, тъй като един или повече от тези симптоми могат да се дължат на много други фактори, често сме склонни да ги игнорираме.

Дори общопрактикуващите специалисти са склонни първо да търсят други причини, преди да ви насочат към ендокринолог и изследвания на хормоните на щитовидната жлеза.

Състоянието по-често засяга жените, но се среща и при мъжете.

Хипофункция на щитовидна жлеза – какви са симптомите?

 

 

Симптомите на хипотиреоидизъм могат да бъдат:

• забавено сърцебиене
• отпадналост, умора и сънливост, въпреки наличието на достатъчно сън и почивка
• нарушена памет
• лоша концентрация и разсеяност
• наддаване на тегло без очевидна причина за това
• чупливи нокти и увредена, късаща се коса
• изпадане в депресивни състояния и силна раздразнителност

 

Какво е хипертиреоидизъм?

Хиперфункция, точно обратно на хипофункция на щитовидната жлеза, значи повишена секреция на хормоните.

Те се отделят в кръвта и водят до редица неприятни симптоми. Една от най-честите диагнози, съпътстващи хиперфункцията, е т.нар. Базедова болест (известна и като болест на Грейвс).

Освен нея обаче е възможно да се развие възел на щитовидната жлеза или други доброкачествени или злокачествени образувания, които са по-редки.

Хиперфункция на щитовидна жлеза – какви са симптомите?

Хиперфункция на щитовидна жлеза е придружена от:

• треперене на ръцете
• ускорено сърцебиене
• силна раздразнителност
• психологическа нестабилност и рязка смяна на емоциите
• понижаване на теглото без видима причина
• възможна промяна в месечния цикъл при жените
• изпъкване на очите

 

Всички тези симптоми са изключително неприятни, но обикновено са показателни – не ги игнорирайте и ги споделите с лекуващия ви лекар. В по-развит стадий може да доведе до това да изпитвате и други физически симптоми: болка в шията, повишена температура и т.н.

 

Какви мерки трябва да вземем при проблеми с щитовидната жлеза?

 

 

Първата стъпка, ако подозирате проблем със своята щитовидна жлеза и хормоните й, е да се консултирате с ендокринолог. Той ще ви насочи към изследвания на база на вашите симптоми. Обикновено това значи изследване на 5-те хормона – T3, T4, TSH, ТАТ (тиреоглобулинови антитела) и MAT (микрозомални антитела – TPO). Обикновено лабораториите дори ги предлагат в пакет за улеснение на пациента.

Следващата стъпка ще е разчитането на изследванията и назначаване на подходящата терапия. Възможно е да се наложи оперативна намеса, но подходът изцяло зависи от степента на развитие на заболяването и неговия характер. В повечето случаи се прилага медикаментозно лечение и понякога – налагането на хранителен режим, изключващ определени типове храни – глутен, млечни и други.

При проблеми с хормоните на щитовидната жлеза е важно да не прилагате самолечение и винаги да слушате съветите и направленията на лекуващия лекар.

Хормоните на щитовидната жлеза се влияят много от стрес, затова намаляването му е ключов фактор за по-добро здраве.

Заредете се с търпение и разбиране към себе си – в много от случаите лечението продължава повече време и налага промени в начина на живот, например хранителен режим.

 

Заключение

Вече изяснихме колко жизненоважна е нашата щитовидна жлеза за доброто състояние на организма. Ако забележите симптоми на хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм, които повлияват на синтезирането на хормоните, за които е отговорна тя, не се колебайте да потърсите съдействие от лекар. Така ще избегнете нежелани усложнения и влошаване на здравето. 

Обикновено диагностиката на тези състояния включва изследване на 5-те хормона – T3, T4, TSH, ТАТ (тиреоглобулинови антитела) и MAT (микрозомални антитела – TPO).

Лечението може да включва оперативна намеса, медикаментозно третиране и промени в начина на живот като налагане на хранителен режим и ограничаване на стреса в ежедневието. Всичко това зависи от индивидуалното ви състояние и препоръките на лекаря.