Хипофиза – значение на жлезата

Хипофизата се счита за „главната ендокринна жлеза“, защото освобождава хормони, които регулират дейността на множество други жлези с вътрешна секреция. Затова нарушенията в нейната функция могат да са причина за различни здравословни състояния.

Тази жлеза е много малка, но изключително важна, а за съжаление повечето хора не знаят какво представлява и къде се намира. Ако и вие сте от тях, продължете да четете, защото следващите редове ще променят това.

Какво представлява хипофизата?

Хипофизната жлеза се намира в основата на черепа във вдлъбнатина, наречена хипофизна ямка (или турско седло), непосредствено под мозъчна структура хипоталамуса и мястото, където се пресичат двата зрителни нерва. Според строежа и функциите си се разделя на предна и задна част – аденохипофиза и неврохипофиза.

Аденохипофиза

Предната хипофиза е най-голямата част от жлезата и е отговорна за синтеза и освобождаването на повечето хипофизни хормони (с изключение на окситоцин и антидиуретичен хормон, ADH, които се секретират от задната хипофиза).

Тя, от своя страна, има 3 части:

• Pars distalis – това е най-голямата част от хипофизната жлеза. Състои се от въженца от епителни клетки, специализирани да отделят хормони, действащи върху различни целеви органи.
• Pars tuberalis – заобикаля предната част  на т.нар. infundibulum, което означава фуниевидно краче или дръжка (това е връзката между хипоталамуса и задната хипофиза).
• Pars intermedia – представлява тънък слой епителни клетки, разположени между pars distalis и неврохипофизата. Там често се образуват кисти.

Предната част секретира шест хормона, всеки с различни функции и целеви органи:

• хормон на растежа (соматотропин, GH)
• тиреостимулиращ хормон (TSH)
• адренокортикотропен хормон (ACTH)
• фоликулостимулиращ хормон (FSH)
• лутеинизиращ хормон (LH)
• пролактин (Prol)

Освобождаването на повечето от тези хормони се контролира чрез хормони, секретирани от хипоталамуса. Изключение прави пролактинът.

Неврохипофиза

Задната част на жлезата (известна още като неврохипофиза) е пряко продължение от хипоталамуса. Свързана е с него чрез инфундибуларната дръжка (инфундибулум), която също се счита за част от неврохипофизата. Окситоцинът и антидиуретичните хормони се синтезират в хипоталамуса и пътуват надолу по дръжката, за да се освободят в задната част на хипофизната жлеза.

В този смисъл задната хипофиза не участва директно в синтезирането на никакви хормони, а по-скоро помага за освобождаването им от две хипоталамични ядра: супраоптично и паравентрикуларно ядро.

Можем да кажем, че съществува комплекс хипоталамус-хипофизна жлеза, който служи като централен команден център на мозъка за контрол на жизненоважни телесни функции.

Хипоталамусът е частта от мозъка, която изпраща съобщения до автономната нервна система, за да контролира функции като кръвно налягане, сърдечен ритъм и дишане. Както споменахме, той стимулира хипофизата да произвежда и освобождава хормони, които засягат други области в организма.

Тъй като хипофизната жлеза и хипоталамусът работят заедно толкова тясно, ако единият от тях се повреди, това може да повлияе на хормоналната функция на другия.

Какви промени могат да настъпят в хипофизната жлеза и опасни ли са?

Размерът на хипофизната жлеза се променя в зависимост от хормоналния статус. Това е ясно изразено при жените по време на бременност, когато може да бъде значително увеличена, и дори да се обърка с тумор. Размерът на хипофизата се променя и с възрастта.

Най-общо казано, младите хора имат по-големи жлези от по-възрастните, а хормонално активните (тези, които минават през пубертет/бременност) имат най-големите жлези. Тогава жлезата запълва плътно хипофизната ямка и има изпъкнала горна граница. При по-възрастните хора ямката изглежда почти празна.

Всичко това е нормално и обикновено не е причина за притеснение. Въпреки че размерите винаги са субективни, можем да дадем ориентировъчни такива при здрави хора:

• деца (<12 години): 6 мм (горната повърхност е плоска или леко вдлъбната)
• пубертет: 10 мм (горната повърхност е изпъкнала – повече при жените)
• млад мъж/жена: 8/9 мм
• жена по време на бременност: 12 мм (понякога и повече)
• възрастен (>50 години): започва постепенно намаляване на хипофизната жлеза

Забележка* Има леко увеличение на размера в перименопаузалния период при жените, но все още остава по-малък от хипофизната жлеза на млада жена.

Здравословни проблеми, свързани с хипофизната жлеза

Много състояния могат да повлияят или да бъдат повлияни от функцията на хипофизата. Ще ви разкажем за основните категории сред тях:

Аденом

Аденомът е доброкачествено образувание на хипофизната жлеза. Той съставляват 10% до 15% от всички тумори, които се развиват в черепа.

Обикновено аденомите растат бавно, но ако станат прекалено големи, могат да притиснат зрителния нерв и да доведат до нарушения на зрението. В редки случаи големите аденоми на хипофизата предизвикват вътрешно кървене.

Някои от туморите могат да засилят секрецията на хипофизни хормони. Такива образувания се наричат функциониращи (секретиращи) аденоми. От тях най-чест е пролактиномът, който отделя  пролактин в излишък. Други не освобождават никакви хормони – нефункциониращи аденоми.

Хипопитуитаризъм

Хипопитуитаризмът е състояние, при което има липса на един, множество или всички хормони, които хипофизната жлеза произвежда. Нерядко се установява недостигът на един хормон. Дефицитът на два или повече от хормоните се нарича панхипопитуитаризъм. Това обикновено се случва след операция.

Хипопитуитаризмът най-често се причинява от някакъв вид увреждане на хипофизната жлеза или хипоталамуса. Специфичните състояния, които включват дефицит на хормон на хипофизата, включват:

• Дефицит на растежен хормон – това състояние се случва, когато хипофизната жлеза не отделя достатъчно хормон на растежа. При децата причинява липса на растеж и развитие и забавяне на пубертета. При възрастни причинява метаболитни проблеми.
• Централен безвкусен диабет – когато хипофизата не отделя достатъчно антидиуретичен хормон (вазопресин). Това кара тялото да освобождава твърде много урина, да изпитва постоянно жажда и да поема големи количества вода, за да не се дехидратира.
• Централен хипогонадизъм – настъпва, когато хипофизната жлеза не отделя достатъчно лутеинизиращ хормон и фоликулостимулиращ хормон, което води до проблеми със сексуалната функция, развитието и плодовитостта.
• Централен хипотиреоидизъм – при него хипофизата не секретира достатъчно тироид-стимулиращ хормон (TSH). Това причинява ниски нива на хормони на щитовидната жлеза.

Хиперпитуитаризъм

Хиперпитуитаризмът се случва, когато хипофизната жлеза произвежда твърде много от един или повече хормони. Често се причинява от функциониращ/секретиращ аденом на хипофизата.

Специфичните състояния при излишък на хипофизен хормон включват:

• Акромегалия – настъпва, когато хипофизната жлеза отделя твърде много соматотропин при хора, чиито растеж е завършил. Това причинява уголемяване на определени части от тялото, като ръцете, краката и/или органи, както и метаболитни проблеми.
• Гигантизъм – засяга деца и юноши, при които хипофизната жлеза също отделя значително количество соматотропин. Причинява бърз растеж и много голяма височина.
• Болест на Кушинг – при това състояние хипофизата освобождава в излишък ACTH (адренокортикотропен хормон), което кара надбъбречната жлеза да произвежда твърде много кортизол. Това причинява бързо наддаване на тегло в определени области на тялото ви и висока кръвна захар.
• Хиперпролактинемия – както подсказва името, хипофизната жлеза отделя прекалено много пролактин. Причинява безплодие и изтичане на белезникава течност от млечните жлези (галакторея).

Да обобщим симптомите, които сигнализират за нарушения на хипофизата

Големите аденоми на хипофизата (макроаденоми) са доброкачествени тумори, но могат да окажат натиск или да увредят близките тъкани. Това може да причини следните симптоми:

• Проблеми със зрението (загуба на периферно зрение)
• Главоболие
• Хормонален дисбаланс от излишък или дефицит на хормони на хипофизата

Когато се наруши естественото равновесие между хипофизните хормони, според техните променени количества, възникват различни симптоми, включително:

• Липса на растеж или прекомерен растеж при деца
• Мъжко и женско безплодие
• Нередовна менструация
• Необяснимо наддаване на тегло или загуба на тегло
• Депресия и/или тревожност

Важно е да говорите със своя лекар всеки път, когато изпитвате нови или постоянни симптоми. С кръвни изследвания, може да се разбере, дали симптомите са свързани с хипофизата или нещо друго. И бъдете спокойни повечето заболявания могат да се лекуват медикаментозно, рядко се препоръчва оперативна намеса.

Бъдете здрави!