Хипофиза – значение на жлезата

Основната функция на жлезата хипофиза и да произвежда важни хормони. В настоящата статия ще разгледаме какво представлява и защо е важна.

Жлезата се състои от две главни части.

Аденохипофиза

Предната хипофиза е най-голямата част от жлезата и е отговорна за синтеза и освобождаването на повечето хипофизни хормони. Изключение правят окситоцин и антидиуретичен хормон, ADH, които се секретират от задната хипофиза).

Предната част секретира шест хормона, всеки с различни функции и целеви органи:

• Хормон на растежа
• Тиреостимулиращ хормон (TSH)
• Адренокортикотропен хормон (ACTH)
• Фоликулостимулиращ хормон (FSH)
• Лутеинизиращ хормон (LH)
• Пролактин (Prol)

Освобождаването на повечето от тези хормони, с изключение на пролактина, се контролира чрез хормони, секретирани от хипоталамуса.

Неврохипофиза

 

 

Задната част на жлезата (известна още като неврохипофиза) е пряко продължение от хипоталамуса. Свързана е с него чрез инфундибуларната дръжка, която също се счита за част от неврохипофизата. Окситоцинът и антидиуретичните хормони се синтезират в хипоталамуса и пътуват надолу по дръжката, за да се освободят в задната част на хипофизната жлеза.

В този смисъл задната хипофиза не участва директно в синтезирането на никакви хормони, а по-скоро помага за освобождаването им от две хипоталамични ядра: супраоптично и паравентрикуларно ядро.

Можем да кажем, че съществува комплекс хипоталамус-хипофизна жлеза, който служи като централен команден център на мозъка за контрол на жизненоважни телесни функции.

Хипоталамусът е частта от мозъка, която изпраща съобщения до автономната нервна система, за да контролира функции като кръвно налягане, сърдечен ритъм и дишане. Както споменахме, той стимулира хипофизата да произвежда и освобождава хормони, които засягат други области в организма.

Тъй като хипофизната жлеза и хипоталамусът работят заедно толкова тясно, ако единият от тях се повреди, това може да повлияе на хормоналната функция на другия.

 

Какви промени могат да настъпят в хипофизната жлеза?

 

 

Размерът на хипофизата се променя в зависимост от хормоналния статус. Това е ясно изразено при жените по време на бременност, когато може да бъде значително увеличена, и дори да се обърка с тумор. Размерът на хипофизата се променя и с възрастта.

Най-общо казано, младите хора имат по-големи жлези от по-възрастните, а хормонално активните (тези, които минават през пубертет/бременност) имат най-големите жлези. Тогава жлезата запълва плътно ямката си и дори леко изпъква над нея. При по-възрастните хора ямката изглежда почти празна.

Всичко това е нормално и обикновено не е причина за притеснение. Въпреки че размерите винаги са субективни, можем да дадем ориентировъчни такива при здрави хора:

• Деца (<12 години): 6 мм (горната повърхност е плоска или леко вдлъбната)
• Пубертет: 10 мм (горната повърхност е изпъкнала – повече при жените)
• Млад мъж/жена: 8-9 мм
• Жена по време на бременност: 12 мм (понякога и повече)
• Възрастен (>50 години): започва постепенно намаляване на хипофизната жлеза

По време на менопаузата също се забелязва малко и незначително увеличаване на размерите.

 

Здравословни проблеми, свързани с хипофизната жлеза

Много състояния могат да повлияят или да бъдат повлияни от функцията на хипофизната жлеза. Основните от тях са:

Аденом

Аденомът е доброкачествено образувание на хипофизната жлеза. Той съставляват 10% до 15% от всички тумори, които се развиват в черепа. Обикновено аденомите растат бавно, но ако станат прекалено големи, могат да притиснат зрителния нерв и да доведат до нарушения на зрението. В редки случаи големите аденоми на хипофизата предизвикват вътрешно кървене.

Някои от туморите могат да засилят секрецията на хипофизни хормони. Такива образувания се наричат функциониращи (секретиращи) аденоми. От тях най-чест е пролактиномът, който отделя  пролактин в излишък. Други не освобождават никакви хормони – нефункциониращи аденоми.

Хипопитуитаризъм

Хипопитуитаризмът е състояние, при което има липса на един, множество или всички хормони, които хипофизната жлеза произвежда. Нерядко се установява недостигът на един хормон. Дефицитът на два или повече от хормоните се нарича панхипопитуитаризъм. Това обикновено се случва след операция.

Хипопитуитаризмът най-често се причинява от някакъв вид увреждане на хипофизната жлеза или хипоталамуса. Специфичните състояния, които включват дефицит на хормон на хипофизата, включват:

• Дефицит на растежен хормон се случва, когато хипофизната жлеза не отделя достатъчно хормон на растежа. При децата причинява липса на растеж и развитие и забавяне на пубертета. При възрастни причинява метаболитни проблеми.
• При централен безвкусен диабет хипофизата не отделя достатъчно антидиуретичен хормон (вазопресин). Това кара тялото да освобождава твърде много урина, да изпитва постоянно жажда и да поема големи количества вода, за да не се дехидратира.
• Централен хипогонадизъм настъпва, когато хипофизната жлеза не отделя достатъчно лутеинизиращ хормон и фоликулостимулиращ хормон, което води до проблеми със сексуалната функция, развитието и плодовитостта.
• Централен хипотиреоидизъм настъпва, когато хипофизата не секретира достатъчно тироид-стимулиращ хормон (TSH). Това причинява ниски нива на хормони на щитовидната жлеза.

Хиперпитуитаризъм

Хиперпитуитаризмът се случва, когато хипофизната жлеза произвежда твърде много от един или повече хормони. Често се причинява от функциониращ/секретиращ аденом на хипофизата.

Специфичните състояния при излишък на хипофизен хормон включват:

• Акромегалия настъпва, когато хипофизната жлеза отделя твърде много соматотропин при хора, чиито растеж е завършил. Това причинява уголемяване на определени части от тялото, като ръцете, краката и/или органи, както и метаболитни проблеми.
• Гигантизъм засяга деца и юноши, при които хипофизната жлеза също отделя значително количество соматотропин. Причинява бърз растеж и много голяма височина.
• Болест на Кушинг се характеризира със свръхпроизводство на ACTH (адренокортикотропен хормон), което кара надбъбречната жлеза да произвежда твърде много кортизол. Това причинява бързо наддаване на тегло в определени области на тялото ви и висока кръвна захар.
• Хиперпролактинемия настъпва, когато хипофизната жлеза отделя прекалено много пролактин. Причинява безплодие и изтичане на белезникава течност от млечните жлези (галакторея).

 

Симптоми на нарушения в хипофизата

 

 

Големите аденоми на хипофизата (макроаденоми) са доброкачествени тумори, но могат да окажат натиск или да увредят близките тъкани. Това може да причини следните симптоми:

• Проблеми със зрението (загуба на периферно зрение)
• Главоболие
• Хормонален дисбаланс от излишък или дефицит на хормони на хипофизата

Когато се наруши естественото равновесие между хипофизните хормони, според техните променени количества, възникват различни симптоми, включително:

• Липса на растеж или прекомерен растеж при деца
• Мъжко и женско безплодие
• Нередовна менструация
• Необяснимо наддаване на тегло или загуба на тегло
• Депресия и/или тревожност

Важно е да говорим със своя лекар всеки път, когато изпитвате нови или постоянни симптоми. Той може да назначи кръвни и други изследвания, с които да се определи дали причината се крие във хипофизата. Важно е да останем спокойни, тъй като доста често здравословните състояния на тази важна жлеза могат да се лекуват с медикаменти.

Често задавани въпроси