Какво е рак?

Когато чуем диагнозата „рак“, първата асоциация, която правим, е, че това е доживотна присъда и изходът е само един. В нашия организъм през цялото време се образуват ракови, предракови и анормални клетки. Въпреки това тялото ни е разумно и притежава достатъчно прецизна система, за да се справи с клетките, които излизат „извън строя“.

В тази статия ще хвърлим малко повече светлина върху мрачната картина, която рисува ракът.

 

Какво представлява заболяването рак?

Това е общото наименование на група заболявания, при които възниква анормален растеж на клетките и възможността за тяхната миграция в други части, при което увредената тъкан започва да прогресира и да покосява цялото тяло.

То може да възникне в резултат на множество различни фактори от външната или вътрешната среда и да засегне различни органи.

Процесът, при който увредените клетки се разпространяват в тялото, се нарича метастазиране.

Туморът е образувание, което наподобява подутина, в резултат на неконтролируемото делене на клетките.

Той може да бъде:

• доброкачествен (бенигнен)
• злокачествен (малигнен)
• с повишен риск да се превърне в злокачествен (премалигнен)

 

Какво казва историята за рака?

 

 

Историята на рака е толкова дълга, колкото и историята на самото човечество. Писмени сведения за него се намират в древни ръкописи, още в зората на човешката цивилизация.

Доказателства за съществуването му през древността археолозите са открили във фосилизирани костни тумори на човешки мумии в Египет.

Най-ранното документирано описание на рака датира още от около 3000 години преди новата ера, в древен Египет. Той се споменава в един от най-важните египетски учебници по медицина и хирургия, известен още като папирусът на Едуин Смит. Въпреки че не е използвана думата „рак“, в него са описани 8 случая на тумори на гърдата.

Според писмените източници се подразбира, че древните египтяни са познавали разликата между доброкачествени и злокачествени тумори. Като повърхностните ракови образувания били отстранявани чрез хирургични операции, подобни на днешните.

Методите на борба с рака от древността не се различават съществено от съвременните.

Медицинската процедура по отстраняване на анормалната тъкан, чрез помощта на топлината или електричество, се нарича каутеризация. Произходът на думата идва от латинското „каутеризирам“, което се превежда като „да горя с горещо желязо“. В медицинския папирус е описано премахването на туморите чрез обгарянето им с нагорещен железен предмет.

 

Каква е етимологията на рака?

Употребяването за първи път на думата рак се приписва на „бащата на медицината“ – Хипократ. Той е използвал термина carcinoma, за да опише заболяване, което по начина си на разпространение и метастазите наподобява формата на ракообразното животно краб.

По-късно римският енциклопедист Авъл Корнелий Целз превежда гръцката дума carcinoma на латински в cancer в медицинските си текстове.

Впоследствие Гален, древноримски лекар, хирург и философ, започва да употребява гръцкия термин за подуване ογκος, при което днес използваме „онкологични“ за тази група заболявания.

 

Какви са били предполагаемите причини за възникването на рак през миналото?

 

 

От древността до наши дни, хората се опитват да разгадаят какви са причините за рака. През годините се заменят множество теории и предполагаеми причини в областта на онкологията.

Хуморалната теория

В миналото са вярвали, че човек е изграден от четири вида хумори (течности), като, за да е здрав, те трябва да са в баланс.

Хипократ казва, че в тялото се съдържат четирите течности – кръв, слуз, черна (мехурна) и жълта (чернодробна) жлъчка.

На базата на тези четири хумора, темпераментите се разделят на холеричен, меланхоличен, флегматичен и сангвиничен.

Според Гален рискът от рак на гърдата при жените с меланхоличен темперамент е по-голям от тези със сангвиничен.

Ако една от четирите течности се натрупа или намалее, това причинява болест. Една от предполагаемите причини в миналото за проявата на рака е било прекомерното натрупване на черна жлъчка.

Лимфната теория

През Средновековието аутопсиите били забранени по религиозни причини, с което изследването на патоанатомията на тялото било възпрепятствано.

След 16 век обаче започват да се правят аутопсии, при което се открива кръвоносната система. През 17-и век е открита лимфната система, което допринася разбиранията за начина, по който протича рака, да станат по-задълбочени.

През годините започва да се открива значението на лимфната система като „санитарен център“ на тялото, при което теорията за черната жлъчка се заменя с теорията на лимфата.

Георг Щал и Фридрих Хофман, немски лекари и философи, теоретизират, че ракът се състои от ферментирала и дегенерираща лимфа, която варира по киселинност и алкалност. В началото на 18-и век хирургът Джон Хънтър съобщава, че туморите растат от лимфата, постоянно изхвърляна от кръвта.

Теория на инфекциозните заболявания

Двама холандски лекари през 16-и век заключават независимо един от друг, почти по едно и също време, че ракът може да бъде заразен.

През 1779 година първата онкологична болница във Франция била преместена извън града, поради опасенията на хората, че заразата ще плъзне навсякъде.

Теория за бластема

През 1838 година патоанатомът Йохан Мюлер казва, че ракът представлява анормални клетки, а не лимфа.

Неговият ученик Рудолф Вирхов забелязва, че всички клетки в нашия организъм, дори и раковите, произтичат от една майчина клетка чрез нейното делене. Както и, че клетката е основната жизнена и функционална единица на всички живи организми, с което поставя основите на клетъчната теория.

Терминът левкемия, който означава „бяла кръв“, е въведен от него поради характерното оцветяване на плазмата на пациентите.

Теория на хроничното дразнене

Вирхов е предполагал, че ракът се разпространява като неидентифицирана течност, докато през 1860 година немският хирург Карл Тирш заключава, че злокачественият рак се разраства чрез анормалните клетки, а не чрез течност, при което влиза в противоречие с тази теория.

Теория на травмата

До 1920 година е разпространено вярването, че ракът се проявява вследствие на силна травма.

Теория на карциногените

През 1915 година двама японски учени доказват, че някои вещества могат да предизвикват рак.

Теория на онкогени и супресорни гени

През 1962 година Уотсън, Крик и Уилкинс (американски учени), откриват спираловидната структура на молекулата ДНК, с което и печелят Нобелова награда.

През 1970 година учените откриват взаимовръзката между генната експресия и рака.

 

Какво представляват раковите клетки?

 

 

Основното между всички видове ракови заболявания е в това, че клетките прекъсват програмираната си клетъчна смърт – апоптоза.

Благодарение на този естествен физиологичен процес, при който клетките се самоунищожават в резултат на края на жизнения си цикъл, като следват инструкциите, закодирани в самото си ДНК, те не стават опасни за другите клетки и организма като цяло.

Чрез апоптозата се премахват увредените и остарели клетки, при което те се заместват с нови и това допринася за обновяването на тъканите и поддържането на баланса на организма.

Така се отстраняват потенциално канцерогенните и инфектираните клетки, както и клетките през отделните етапи от самото ембрионално развитие до зрелия организъм.

Според официалната медицинска наука, на всеки седем години ние сме с напълно нови клетки, но пробивите в квантовата физика показват, че клетъчното обновяване на целия организъм се случва много по-често.

По време на процеса апоптоза, клетките образуват мехурчета на повърхността си. Ядрото им и органелите се фрагментират, като се свиват и опаковат старателно в мембраната.

Подредените мембранни пакети започват да излъчват сигнали, чрез които да привлекат фагоцитиращите клетки на имунната система, отговорни за почистването.

Така се откроява непосредствената взаимовръзка между имунната система и образуването на раковите заболявания.

За да се поддържа бойният отряд от клетките на имунната система, е много важна работата на невроните, предаващи нервните сигнали, и командите, идващи от централната нервна система.

Начинът на живот, мислене, емоции и хранителният режим накланят везните или към имунните клетки, или към анормалните.

През последните 30 години много учени заговориха и за връзката между имунната и ендоканабиноидната система, тъй като втората е сигнална и рецепторна система, която изпълнява регулаторната функция на всички други системи.

Клиничните проучвания разкриват, че нарушенията във функциите на ендоканабиноидната система са част от патофизиологията на онкологичните заболявания.

 

Какви са етапите на заболяването?

 

 

Системата, по която се класифицира стадият на развитието на рака, е разработена от Пиер Деноа през 1952 година. През годините е претърпяла някои промени с развитието на онкологията.

Тежестта на състоянието се определя на базата на три фактора и е известна под названието TNM-класификация :

• Първият Т-индикатор (tumor) определя размера, разпространението и покълването но тумора в околните тъкани и органи.
• Вторият N-индикатор (nodus) показва наличие или отсъствие на метастази в лимфните възли.
• Третият M-индикатор (metastasis) е за определяне на наличие или отсъствие на метастази в другите органи.

На базата на тази класификация се разграничават 5 стадия. Всеки от тях се разделя на 2 подстадия – А и В, като първият е по-лек от втория.

1. Нулев стадий

Този стадии се нарича In situ, което означава, че туморът е на място и не се разраства.

2. Първи стадий

В този стадий : 

• 1А – размер до 3 см
• 1В – размер до 4 см

3. Втори стадий

В този стадий : 

• 2А – размерът на образуванието е между 4-5 см, без да засяга лимфните възли
• 2В – в лимфните възли вече се оформят предракови клетки

4. Трети стадий

Рак от висока степен, без да засяга други части на тялото.

5. Четвърти стадий

Рак от висока степен, който засяга други части на тялото.

Четвърти стадий на рак не означава задължително „смъртна присъда“, тъй като в медицината са известни множество случаи на пълна ремисия, дори на обявени за нелечими видове рак и безнадеждните прогнози на лекарите.

 

 

Кои са рисковите фактори за развитието на рак?

 

 

Според конвенционалната медицина ракът е заболяване, при което настъпват мутации в ДНК-то на клетките и се нарушава тяхната програма, като при фамилна обремененост има голям шанс за развитието му.

По правило ракът може да се прояви независимо дали се наблюдава генетична предразположеност, тъй като във всеки от нас се съдържат прото-онкогени, които са потенциални онкогени и туморно супресорни гени. Те потискат развитието на тумора, но могат да се превърнат и в причина за възникването му.

Но дори да имаме роднина, който е страдал от това заболяване, изобщо не е задължително, че ще ни сподели същата съдба, тъй като начинът ни на живот може да се различава съществено.

Главната функция на ДНК е да съхранява огромното количество информация за всички процеси в нашия организъм и цялото наследство на рода ни. Процесът, при който се предава наследството от клетка на клетка, се нарича репликация.

Природата не прави грешки – грешки прави този, който не се съобразява с природата.

Тъй като ДНК е една от най-важните молекули, поради ролята си да бъде архив на цялата земна еволюция, процесът на нейното удвояване се случва по изключително прецизен начин. В него заемат участие цял арсенал от ензими и белтъци, които следят процесът да се случи много точно.

Нека разделим факторите, допринасящи за експресията на туморните гени, предизвикващи рак, условно на външни и вътрешни, като отбележим, че границата между тях се преплита и често едното е следствие на другото.

 

Външни фактори за развитие на туморни гени

 

 

Начинът на хранене и качеството на храната

В днешно време много от храната, която приемаме, на вид може да е същата, но по състав е много по-различна от начина, по който природата я е създала.

Генномодифицираните храни са създадени чрез комбинирането на специално подбрани гени на един организъм с друг.

За създаване на нов генетичен материал се прилагат различни методи, при които се вкарва чужд ген на напълно различни помежду си организми, като например генномодифицирани ягоди с ген от бактерия или риба.

Въпреки че целта е създаването на по-устойчиви видове, не е ясно какво е въздействието на генномодифицирана информация върху клетките, тъй като за тях тя е нещо непознато.

Онколозите твърдят, че след като тези храни попаднат в организма, техният ген не може да се разпознае и поради това те остават блуждаещи, като провокират засилен синтез на белтъци, което води до развитие на туморни образувания.

Голяма част от земеделската продукция е обработена с пестициди, които представляват тежки и токсични химикали, които, освен че предпазват от вредители, вредят и на телата ни.

Бързата храна и полуфабрикатите са пълни с неестествени за тялото ни оцветители и консерванти, които рано или късно оказват своето влияние.

Захарта предизвиква висока киселинна среда в тялото, което е причина за ферментационни процеси в метаболизма, като клетките с ферментационна енергия започват да растат и да предразполагат към ракови образувания.

При топлинна обработка над 45°C повечето храни губят хранителната си стойност – лишават се от ензимите, нужни за смилането, при което тялото ни започва да използва от собствените си ензимни ресурси. Колкото по-дълго се готвят на висока температура, толкова повече от стойността си губят. Например витамин C започва да се денатурира при температури над 30°C.

Замърсената околна среда

Все по-голяма част от учените изказват опасенията си за един промишлен химикал, срещащ се навсякъде в ежедневието ни – бисфенол А.

Това вещество е мощен хормонален агент, имитиращ естрогена, и може лесно да преминава в кръвоносната система.

От 60-те години той започва да се прилага в широка гама от потребителски продукти, като започнем от пластмасовите бутилки, хранителни опаковки, метални консервни кутии, спортно оборудване и стигнем чак до детските играчки.

Поради доказаната си токсичност бисфенол А е забранен в някои страни на ЕС, но в повечето той все още се употребява масово.

Ваксините

В днешно време ваксините се различават съществено от тези в миналото. В тях се съдържат огромен брой химикали и консерванти, най-известният сред които е тимеросал– органичен консервант на основата на живак.

Живакът в човешкото тяло действа като невротоксин и предизвиква хормонално зависими видове рак и аутизъм.

В минимални количества тимеросал се съдържа в различни спрейове за гърло и нос, в разтвори за контактни лещи и други. През миналия век е добавян към някои ваксини.

По данни на центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ, след 2001 година, поради обществен натиск, във ваксините за деца не се включва тимеросал.

Според СЗО въпросният консервант не присъства и в противогрипните ваксини, произведени след 2003 година.

Редица ваксини, включително срещу морбили, паротит и рубеола, срещу варицела, инактивирана полиомиелитна ваксина, пневмококова конюгирана ваксина и други, никога не са съдържали тимеросал.

Електромагнитното излъчване

Колкото по-бързо напредваме технологично, толкова повече се увеличават хората, диагностицирани с рак.

Заобиколени сме от безжични устройства и всякакви електроуреди, които, щом се нагреят, излъчват химически вещества, с които са обработени. В съвременната цивилизация е нормално да бъдем подлагани още от деца на всякакви електромагнитни лъчения и да бъдем далеч от естествените и хармонични вибрации на природата.

Въпреки всичко, изложено дотук, нашият организъм притежава разумна биологична организация и достатъчно компенсаторни механизми, за да се справи с неестествената среда, на която сме го подложили.

Нека сега разгледаме вътрешните фактори, предизвикващи раковите заболявания.

 

Вътрешни фактори за развитие на туморни гени

 

 

Заровена емоционална травма

Все по-широка популярност започва да придобива този клон от науката, където медицината и психологията се припокриват, наречен психосоматика (от гръцки psyche – душа и soma – тяло) и показват дълбоката връзка между психиката и тялото.

Според психосоматиката, всички физически дисбаланси са манифестация на заровени емоционални конфликти, тъй като съзнанието е първично, а материята вторична.

„Тялото и съзнанието работят заедно на всички нива“
Д-р Гари Гордън

Физическите симптоми, които се проявяват, са просто езикът на тялото и молбата му към нас да променим нещо в живота си, тъй като сме тръгнали в грешното русло.

Този новаторски подход започва да става все по-възприемчив и да придобива все повече популярност в днешно време.

Идеята за връзката между емоционалните конфликти и заболяванията се разпространява в края на 70-те години от бивш преподавател в университет в Мюнхен, Германия.

Д-р Рике Хамер започва лечебна практика, след множество изследвания, които убедително показват, че психиката, умът и тялото са неразривно свързани и трябва да се разглеждат като три компонента на едно единно и неделимо цяло.

Д-р Хамер започва своите изследвания върху рака, след като самият той развива рак на тестисите, малко след трагичната загуба на своя син, с което открива биологичната връзка между преживяването си и кристализацията му върху точно определен орган.

Така той поставя основите на нов и авангарден клон в медицината, наречен Германска нова медицина.

Той определя различните видове рак като манифестация на дълбоки и неразрешени емоционални конфликти. Например рак на гърдата е следствие от конфликт с майка, дете, дом (лява гърда) или конфликт с партньора (дясна гърда). Ракът на хранопровода подсказва за нещо, което не може да бъде преглътнато, а рак на дебелото черво – за несмилаем конфликт.

Самият страх от рака, от своя страна, пък е причината за метастазите. Тъй като страхът има епидемиологичен начин на разпространение, това се отразява на физическо ниво и заразява други органи.

Стресът и забързаният начин на живот

Силният стрес и постоянната надпревара с времето предизвикват биохимични реакции и прекомерно отделяне на кортизол, а той е пагубен за имунната система. Както споменахме по-горе в статията, имунната система играе главна роля в почистването от анормалните клетки.

Липсата на смисъл в живота

Не получаваме ли удовлетворение и нямаме ли желание за живот, тялото го чувства и изпълнява тази наша команда, като предизвиква заболяването като билет за напускане.

 

Как можем да избегнем неговото развитие?

 

 

Методите, чрез които можем да избегнем неговото развитие, винаги са толкова простички и толкова ефективни и може би поради тази причина повечето хора не вярват в тях.

Менталната и емоционалната хигиена са толкова важни, колкото и тази на тялото.

Балансираният режим на хранене, включващ естествена и необработена храна, изворна вода, повече билки и подправки, сами по себе си са превенция не само срещу рака, но и срещу всякакви заболявания.

Неслучайно казваме, че човек е това, което яде.

По-малко полуфабрикати и продукти, съдържащи куп консерванти и химикали от супермаркетите, повече натурална храна от градината на село.

Търсенето на конструктивен начин за канализиране на деструктивните емоции, а не тяхното отричане и потискане, е от съществено значение.

А когато вече е поставена диагнозата рак, преди всичко е важна умствената настройка, волята и подходът към самото заболяване да бъдат насочени към търсене на самите причини, довели до състоянието.

Освен лечение и промяна в хранителните навици, е нужна и пълна промяна в умствените програми и емоционалните реакции към външния свят.

Всяко заболяване се лекува, щом бъде открита причината, както е казал и Хипократ, а тя винаги има дълбок корен в подсъзнанието.

Най-подценяваният, но и най-важният лек, е вярата, тъй като тя е лъчът светлина, който осветява пътя ни, за да не се изгубим, докато лекуваме своята тъмнина. Чрез дисбаланса си тялото ни дава възможност, която да ни направи по-силни и по-мъдри от преди и цели да променим вредните си навици, убеждения и да познаваме по-добре себе си.

За облекчаване на симптомите пък природата ни е дала за всяка болка – билка.

Излекуваме ли емоционалните си травми и променим ли програмирането си, премахваме и товара, който тялото ни носи, и това променя и биохимията му.

 

Заключение

„Ние сме лично отговорни за собственото си здраве“
Д-р Брус Липтън

Новата наука разкрива, че ние не сме просто едни пасивни приемници на „генетичната лотария“ и външните събития, а сме причината за това, което ни се случва, дори и да не го съзнаваме.

Хроничната болест не идва случайно и като изневиделица, тъй като дълго време е била подготвяна почвата за нея в психиката и тялото.

Ще заключим с това, че непознаването на собственото ни тяло и психика е причина то да боледува и въпреки това в самия болестотворен процес се съдържа и изцелението.