Пластмаса в храните – как да се опазим?

В последните години все по-често чуваме или сами ставаме жертва на пластмаса в храните. Как се стигна до това?

Преди повече от век, в САЩ е създаден прочутият бакелит – първата масово разпространена пластмаса. Търговците я представят като продукт с хиляди свойства и техните реклами се оказват пророчески.

От тогава досега са произведени безброй видове пластмаси с всевъзможни качества. Общото им количество до момента надхвърля 10 милиарда тона, от които значителна част е натрупана около планетата. Друга част може да остане почти непроменена за стотици години, а трета се разпада и превръща в малки частици, разпространяващи във въздуха около нас, навлизащи в запасите ни от вода и храна.

При големина под 5 милиметра въпросните частици се наричат микропластмаси, а под 1000 нанометра – нанопластмаси.

Пластмаса в храните – къде се среща най-често и колко микропластмаса поемаме?

Природата сякаш ни отмъщава, защото замърсителите на околната среда попадат в растения и животни и чрез храната се връщат при хората, категорични са еколозите.

Вече е безспорен факт, че най-мощните източници на микропластмаси са водните обитатели – риби, миди, стриди и др. Според неотдавнашни проучвания консуматорите на морски дарове поглъщат до 11 000 пластмасови частици годишно, които вероятно имат дългосрочно вредно действие.

Рискове създава и неправилното съхранение на храни и напитки. В тях попадат токсични вещества при дълъг престой или затопляне в пластмасови опаковки.

Според последни проучвания около 600 микропластмаси са установени в килограм морска сол, 660 – в килограм мед и около 109 в литър бира.

Според друго изследване, цитирано в „National Geographic“ ежегодно човек поглъща между 39 000 и 52 000 нанопластмаси. Ако добавим и тези, които вдишва, общото вредно количество достига до 74 000.

Познаваме ли опасните съставки?

Най-често пластмаса в храните присъства като един от следните видове:

• Бисфенол А – от него се оформят матриците на повечето пластмасови изделия.
• Диоксин – хербицид за избелване на хартия, който е силно отровен.
• Фталати – придават на пластмасите гъвкавост, прозрачност и издръжливост, присъстват в много видове опаковки за храни.
• Полиетилен и полипропилен – с тяхната помощ опаковките стават леки и издръжливи.

В храните има още стабилизатори, смазки, пълнители, пластификатори и други химикали, които производителите използват, за да придадат на пластмасите желаните свойства, като прозрачност, гъвкавост, издръжливост и др.

Но все още се изучават последствията за човешкото здраве от многобройните, макар и миниатюрни пластмасови фрагменти.

Какви са известните здравни рискове?

Засега минимум 15 компонента от различни пластмасови опаковки се сочат като ендокринни разрушители.Установено е, че тези съставки са близки по структура с някои хормони в човешкото тяло – естроген, тестостерон, инсулин.

Сходният строеж им позволява да се включат в обменните процеси. Например, такъв ендокринен разрушител е бисфенол А. Той се конкурира с естрогена и тестостерона за техните рецептори в тялото. Веществото-натрапник намалява количеството на половите хормони, необходими за репродуктивното здраве на хората.

Отдавна е доказано, че бисфенол А води до развитие на синдром на поликистозните яйчници при жените, както и до безплодие при двата пола.

Дългосрочното излагане на микропластмаси увеличава риска от развитие на диабет тип 2, както и на сърдечносъдови заболявания, твърдят експерти. Те свързват по-високите кръвни нива на някои съставки в пластмасовите изделия (главно бисфеноли и фталати) с процеси на възпаление.

Също – с нарушен глюкозен толеранс на гладно, инсулинова невъзприемчивост и затлъстяване. Това са фактори, при които се повишава значително рискът от хронични заболявания. Допуска се също връзка между пластмасите и случаите на слепота, деменция, различни видове парализи и развитие на тумори.

Проучване от 2020 г. сочи, че пластмаса в храните води до стомашно-чревни проблеми и отслабване на имунитета.

Част от пластмасовите съставки са токсични за имунните клетки и причиняват дисбиоза – изменение в чревната микрофлора, което създава благоприятни условия за свръхрастеж на т.нар. „лоши“ бактерии. Изследвания свързват дисбиозата с развитие на невротични състояния и болест на Паркинсон.

Освен всичко това, по повърхността на микропластмасите може да се задържат бактерии и вируси, които напрягат имунната система.

Засега науката не е дала изчерпателен отговор на въпроса за ролята на микро- и нанопластмасите като фактор, улесняващ появата на инфекциозни заболявания.

Пет начина да ограничим настъплението на пластмасата

Практически е невъзможно да премахнем употребата на пластмасови изделия в съвременния живот. Хранителната индустрия е сред най-значимите им потребители.

Например, фолиото предпазва продуктите от повреждане. То ги съхранява свежи и привлекателни. Но тези ползи се заплащат с попадане на пластмаса в храните и оттам – в храносмилателната система на човека.

Ето 5 лесноизпълними  предпазни мерки.

1. Пийте вода от чешмата

Ако се съмнявате, че е замърсена, трябва да я филтрирате или преварите. Дългогодишно изследване, публикувано в списание „Frontiers in Chemistry“, показва, че бутилираната вода има двойно по-високи нива на микропластмаса в сравнение с тази от чешмата.

2. Ограничете силно преработените храни

Множество проучвания свързват високите нива на фталатни микропластмаси в човешкото тяло с редовна консумацията на чипсове, солети, кубети и редица още лакомства с ограничена или липсваща хранителна стойност.

Експерти твърдят, че фактор за развитието на сърдечносъдови проблеми, диабет и други хронични заболявания са силно преработените и консервираните храни, в комбинация с вредното въздействие на микропластмасите, попаднали в ястията. Постарайте се да консумирате пресни продукти, колкото е възможно повече.

3. Използвайте безопасни съдове, изработени от материали като стъкло или неръждаема стомана

Не забравяйте, че пластмасовите чаши, чинии и прибори са за еднократна употреба. Употребявайте ги само при крайна необходимост.

4. Никога не претопляйте храна в пластмасов съд

Отдавна е известно, че при нагряването му, особено в микровълнова фурна, отделените наночастици са много и правят ястието опасно за здравето.

Също избягвайте да поставяте пластмасови изделия в съдомиялна машина поради високата температура по време на почистването им.

Според някои диетолози и химици дори използването на пластмасов капак за предпазване от пръски при топлинна преработка на храната увеличава риска от попадане в нея на миниатюрни замърсители. Причина за това е кондензът, възникващ при загряването. Образувалите се по капака капчици вода поемат вредните микропластмаси и заедно с тях се връщат в ястието.

5. Когато пазарувате, предпочитайте продукти в екологична опаковка

Ползвайте платнени, а не пластмасови торбички за многократна употреба. Старайте се суровото месо и рибата, които купувате, да са поставени във восъчна хартия, а не в пластмасова опаковка. Дръжте ги отделно от останалите продукти.

Целта на тези мерки е да сведем до минимум преминаването на пластмаса в храните и така да ограничим вредите за здравето си.